Будителките, без които България нямаше да е същата

Каква е ролята на жените в изграждането на България в годините след Освобождението? Това основната тема на проекта "Будителките", който ще бъде представен в 31 октомври от 19.00 в галерия "+Това" на улица "Марин Дринов" 30. За него в четвъртък ще разкаже един от неговите автори - Елица Павлович, а той е дело на независимия женски сайт "Момичетата от града".

"Будителките" се фокусира върху личните истории на 15 българки, между които Екатерина Каравелова, Евдокия Филова, Люба Кутинчева, Елисавета Консулова-Вазова, Мара Белчева. Това е едва първият етап на проекта, който ще продължи през 2020 г. с издаването на книга и с учредяване на ежегодни награди за съвременни будителки. През следващата година специално жури ще обяви категориите, в които ще се раздават отличията, както и номинациите. След това всеки ще може да гласува за своя фаворит, а за първи път наградите ще бъдат връчени на 1 ноември 2020 г.

15-те будителки, с чиито истории всеки може да се запознае на сайта "Момичетата от града", са разпределени в 5 категории: изкуство, наука, общество, красота и литература.

Сред тях попада Анастасия Тошева - една от първите български учителки. Тя се ражда на 18 януари 1837 г. в Ески Заара (бел. ред. - Стара Загора). Благодарение на стипендия, отпусната от Захарий Княжески, тя в продължение на седем години учи в Русия, където овладява руски и френски език. Завръща се в България през 1857 г. В мемоарите си описва как тя и другите стипендианти са посрещнати - близките им ги очакват извън града с печени агнета, а ученичките от метоха им целуват ръка.

Първото училище в Стара Загора отваря врати през същата година и в него Тошева преподава четене, писане, богословие, смятане и ръкоделие. На следващата година обаче в града избухва епидемия и училището е затворено. Тошева спира да преподава, след като се омъжва за Тоше Тошев през 1859 г., но през 1863 г. в града е отворено девическо училище и тя отново се връща към учителстването. Изнася сказки, за да насърчи майките да изпращат децата си на училище, а много от възпитаничките й сами стават преподаватели.

По-късно пътят й минава през Габрово, където е извикана, за да подобри условията в женското училище. Там тя отваря пансион и скоро ученичките са толкова много, че се налага да ангажират преподаватели от мъжката гимназия. След смъртта на съпруга си става директор на Старозагорската девическа гимназия, а когато се пенсионира, превежда редица книги от френски и руски.

Завършилата в Дрезден архитект Виктория Ангелова-Винарова е автор на проекта, по който е построена Столична библиотека. Тя печели конкурса, когато е едва на 24 г.. Въпреки че е родена във Велико Търново през 1902 г., Виктория Ангелова-Винарова оставя видима следа върху градската среда в София. Някои от най-известните създадени от нея сгради са разрушени по време на бомбардировките по време на Втората световна война, но част от тях са се запазили и то днес. Сред е Софийската математическа гимназия "Отец Паисий". Неин е проектът и за разширение и преустройство на Националния природонаучен музей.

Сред будителките на "Момичетата от града" е и проф Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик. Родена е през 1897 г. във Виена и също така е първата жена, назначена като хабилитиран преподавател в Софийския университет. Тя е основател на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН. Една от нейните каузи е свързана с борбата срещу замърсяването от завода за уранова руда, който се е намирал в района на Бухово. Тя сама успява да измери замърсяването на почвата и водите и се опитва да въведе мерки за неговото ограничаване по времето на комунистическия режим в България, когато уранодобивът е засекретена дейност.

Други личности, включени в "Будителките", са Теодора Пейкова, която заедно със съпруга си издава списание "Икономия и домакинство" в периода преди Втората световна война. Родената във Велико Търново Люба Кутинова е един от най-големите пътешественици - освен държави като Япония, Мианмар (бел. ред. - тогава Бирма), "Тайланд (бел. ред. - тогава Сиам) Пейкова пътешества и из Близкия изток - Йемен, Оман - нещо, което е предизвикателство за времето си.

Желаещите могат да научат повече за животите и на Екатерина Каравелова, Яна Язова, Мара Белчева, Бистра Винарова-Радева, Екатерина Ненчева, Ана Карима, Констанца Ляпчева, Евдокия Филова, Елисавета Консулова-Вазова.