Откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" на Мартин Колев

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша", с автор Мартин Колев, предоставен от Издателство "Сиела"


"Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша"от Мартин Колев – поредицата, която върна интереса към книгите у младите


"Този роман ще ви изненадва постоянно освен ако не сте ясновидец."
в. "Магьосническо дело"




"Всичко, което искам от една книга ‒ да участвам в нея."
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/


"Ей, съсипáха я тая поредица!"
Трайо Вентролога


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша"от Мартин Колев


Жестока есен
с падащи листа,
с банално падащи
листа,
с банален дъжд,
със пътища,
отдавна извървяни,
жестока есен,
ти защо се връщаш


Иван Пейчев


ПРОЛОГ


Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато грабна кожената си чанта и напусна кабинета, всички вече си бяха тръгнали. Или поне тъй си мислеше – отвън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един грохнал сив компютър.
Чанев се плесна по челото.


– Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.
Секретарката отмести поглед от монитора.
– Не се коси, Емиле, не те чакам. Имам малко довършителни дейности.
– Прекалено много работиш. Хайде, да тръгваме вече!
– Намери се кой да го каже – отбеляза тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.
– Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?
– Няма нужда, Емиле – мъжът ми ще дойде с колата.
– А, добре тогава!


Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия коридор бавно, проверявайки наум дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:
– А твоите планове какви са?
– Ами, планове – ще хапна нещо и после ще поработя от вкъщи.


– Не бива така, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.
Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.
– Няма как, чакат ме сума ти документи за преглеждане.
– В такъв случай гледай поне да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, само разни буламачи ядете!
Чанев сви рамене.
– Дюнер от Попа брои ли се за буламач?


Тя го удостои с поглед, който за кратко го върна в прогимназията. Сетне се приведе обратно над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел "Бюрокрация" .


"Трябва да разбера кои са ѝ любимите цветя – помисли си той. – Ще ѝ поръчам огромен букет за бюрото." А на глас каза:
– Голямото събитие наближава, а?
Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с червено.
– Да, докато се усетим, и останаха само две седмици.


– Дано всичко да е наред – смотолеви Чанев.
Евлогия се усмихна.
– Изобщо не се съмнявам, Емиле. Ще бъде голям успех – първият от дълга поредица успехи в кариерата ти!
Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съвестно работата десетилетия наред, докато край тях фучаха демони и падаха правителства. Колегите я наричаха Цербера, но само тихомълком и отдалеч. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.


Той пак махна и продължи към изхода.
– Не стой до късно. Хубава вечер!
– Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.
Стъпките на шефа ѝ постепенно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди отново да светне.


Евлогия се огледа. Всички вече си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заговори, гласът ѝ прозвуча различно:
– Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, със сигурност Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как тъй проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се опитвате да ме побъркате вече?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – само гледайте да го хванете!


Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я доближи и тихо добави:
– Гласът говори с моето дихание
Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое дълбоко дъх. Над нея лампата примигна отново, след което угасна напълно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 578 Неутрално

    Слабовато...

    И непипнато от редактор, личи си много.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK