Откъс от "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" на Даниел Пенев

Издателство "AMG Publishing"

Издателство "AMG Publishing"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории", с автор Даниел Пенев, предоставен от Издателство "AMG Publishing"


През последните 30 години в България стана модерно да се твърди, че тук нищо не се получава. България със сигурност трябва да се справи с високите нива на корупция и битова престъпност и да запълни дефицитите в здравеопазването, образованието и правосъдието. Наличието на тези проблеми обаче не означава, че страната не напредва или че тук няма почтени, образовани и трудолюбиви хора, които допринасят за напредъка на страната с ежедневни действия.


Именно такива хора представя Даниел Пенев в "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории". Книгата ще ви запознае с историите на вдъхновяващи българи от света на бизнеса, образованието, културата, медиите, спорта и неправителствения сектор, които доказват, че добрината, постоянството и щедростта вършат повече и по-добра работа от мрънкането и търсенето на оправдания.




Сред тях са:
- Основателите на една от най-успешните български ИТ компании
- Отговорникът за развитието на бизнеса на Viber в Централна и Източна Европа и Близкия изток
- Създателят на най-популярния български сайт за видео уроци и тестове за ученици
- Двама от съоснователите на Сдружението на българите с опит в чужбина "Тук-Там"
- Създателят на най-голямата медия за позитивни новини в България
- Най-успешният български цирков артист и еквилибрист
- Ултрамаратонецът, който тича в подкрепа на различни каузи
- Един от най-обичаните влогъри в България


Запознайте се отблизо с:
Кирил Петков, Мая Донева, Дарин Маджаров, Васил Терзиев, Бойко Яръмов, Светозар Георгиев, Христо Косев, Евгения Пеева-Кирова, Атанас Райков, Розалина Лъскова, Христо Блажев, Мариела Станулова, Христо Бояджиев, Софи Йотова, Венелин Добрев, Христо Тенчев, Леда Аврамова, Калин Василев, Михаил Стефанов, Олга Клисурова, Ива Цолова, Йоана Колева, Михаела Стойкова, Николета Попкостадинова, Валентина Стоева, Бойко Благоев, Снежина Маринова, Евгени Серафимов, Благовеста Пугьова, Крис Захариев, Маргарита Доровска, Краси Георгиев, Бистра Иванова, Енчо Керязов и Петя Кертикова.
С тази книга Даниел Пенев иска да покаже България в една по-различна светлина и така да мотивира хиляди българи да се посветят на занимания, които им носят удовлетворение и същевременно им позволяват да допринасят за подобряването на средата тук.


Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Бил е стажант в bTV, Dnevnik.bg и Reduta.bg, както и в офиса на Мария Габриел в Европейския парламент в Брюксел. Негови материали са публикувани в български и международни медии като Клуб Z, BBC Знание, TrueStory.bg, EurActiv.com и Balkan Insight. Той е преводач на книгите "Буда в работата" (AMG Publishing, 2018) и "Обещанието на един молив" (AMG Publishing, предстояща), както и редактор на "Маркетинг без бюджет" (AMG Publishing, 2018).
Роден и израснал в Кюстендил, Даниел завършва средното си образование в ЕГ "Д-р Петър Берон". След това придобива бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет в Будапеща. От 2010 г. насам участва в обменни програми и обучения в страни като Великобритания, Германия, Чехия, Турция и САЩ. Член е на Асоциация на европейските журналисти – България.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" на Даниел Пенев


Предговор от Веселина Седларска


Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
‒ Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия друга, но по-дълга от нея.
Тази книга е за хората, които чертаят по-дългата линия.


Има, както знаем, два начина твоята кула да е по-висока от чуждата – като събаряш чуждата или като строиш своята. Хората на по-дългата линия не се интересуват от чуждите кули, те строят своите. А когато видят много висока чужда кула – радват се. Защото "щом някой може, значи и аз мога" е тяхното верую.


Бирбал бил най-мъдрият човек в държавата, казва притчата, затова се сетил да начертае по-дълга линия и така да направи вече нарисуваната по-къса. Не просто най-образованият, не само най-умният – най-мъдрият! Най-мъдрите знаят неща, които не се учат в училище, не ги пише в учебниците. Те знаят, че риск и шанс са едно и също нещо, точно както успех, провал и урок са едно и също.


Те са наясно, че енергията да мърмориш за нещо, което не става, понякога е дори по-голяма от енергията да се заемеш и да направиш самото нещо. Те са от късметлиите, които са усетили, че завистта, търсенето на оправдания и леността са тежки за носене, макар да изглеждат най-лекият път. Те не чакат, не молят, не обвиняват света около себе си – те действат. И знаят какво помага на действието. Свободата работи за тях, сега я имат.


Хората, които чертаят по-дългата линия, са онези, които водят общността напред. Те имат този талант. Даниел Пенев пък притежава таланта да ги забелязва и да ги описва, за да ни ги подари. И четейки за тях, да се приближим до мъдростта, като си кажем: "Щом те могат, значи и ние можем".


Тази книга се отваря със съмнение и се затваря с възхищение. Нямаше да сме българи, ако не беше така. Всяка от описаните истории е урок по кураж. И затова прилича на учебник за мъдрите неща, които обикновено не са в учебниците, а в живота наоколо.
Хората, които променят България


УВОД


"В България нищо не става."
"В тази страна няма място за възпитани, честни и трудолюбиви хора."
"Сам нищо няма да промениш!"
"Тук е така."
"Спасявай се час по-скоро!"


Ако сте на възраст между 15 и 35 г., сигурно редовно попадате на подобни коментари за ситуацията в България. И как да е другояче след три бурни десетилетия на сътресения, разочарования, предателства, загуби и раздели. Болката, която съпътства прехода ни към демокрация, ни накара да се затворим в себе си, да таим злоба спрямо всичко и всички тук и да се възприемаме за обречени, сякаш сме осъдени на доживотен затвор без право на обжалване. И сякаш от изборите и действията ни не зависи нищо!


Израснах в семейство, което, за щастие, никога не е имало финансови затруднения. Въпреки това в гимназията, подобно на стотици хиляди мои сънародници, аз започнах да си представям бъдещето си извън пределите на България. Все пак като дете на прехода съм се наслушал как в България нищо не се получава, как страната тъне в мизерия и как всеки, който може и има смелостта да предприеме тази стъпка, се спасява в чужбина, прокуден от лошо образование и здраве-опазване, корупция и покварено правосъдие.


Покрай обучението и пътуванията ми в чужбина постепенно осъзнах, че аз и много други българи имаме изкривена представа за България. Споменатите проблеми продължават да тровят живота на немалко от нас. Те обаче не би трябвало да ни служат за извинение да смятаме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ако анализираме положението, в което се намираме, в правилния контекст, ще установим, че към 2019 г. България е източник не само или основно на проблеми, а и на чудесни възможности.


Като граждани на Европейския съюз (ЕС) ние имаме свободата да пътуваме във всяка от останалите страни членки на общността само с лична карта. Същото важи и за страни като Швейцария, Норвегия и Исландия, които не са в ЕС, но прилагат голяма част от неговото законодателство. С български паспорт пък можем да пътуваме до още над 130 държави – от Турция, Египет и Мароко през Канада, Бразилия и Сингапур до Сейшелите, Бахамите и Малдивите. Тази свобода на пътуване е факт само 30 години след края на един период, през който родителите ни са можели да пътуват само до "правилно ориентирани" в идеологически план държави – и то при определени условия.


Някои ще контрират, че днешната ситуация не се различава особено от ситуацията преди 1989 г., понеже истински свободни да пътуват са само хората, които могат да си го позволят. Да, парите играят важна роля. Няма обаче никакъв спор, че независимо от финансовите ми възможности, за мен е в пъти по-добре да живея в страна, в която аз решавам къде, кога, как и с кого да пътувам, отколкото в страна, в която тези решения зависят от бюрократи, чиито решения зависят от заповедите на техните началници, чиито решения зависят от политическите пристрастия и цели на "бащата на нацията" и неговите съратници, чиито решения – в случая на социалистическа България – зависят от политическите пристрастия и цели на лидерите на друга държава.
Предимствата на това да живееш в България през 2019 г. не се изчерпват със свободата на пътуване.


Хората, които променят България големият плюс е мирът – онова благо, което остава мираж за милиони хора в Близкия изток и други части на света в постоянно военно положение. Фактът, че приемаме мира за даденост, говори красноречиво за огромния напредък, който сме постигнали. Този мир прави възможни всички останали елементи на един пълноценен живот като достъп до питейна вода, храна, образование, здравеопазване, работа и щастливи мигове в компанията на близки и приятели.


Друг огромен плюс на живота в България е изобилието от възможности да използваш знанията, уменията и контактите си в полза на общото благо. Да, България тепърва трябва да се справя с много предизвикателства, но ние имаме свободата (а донякъде и привилегията) да участваме в този процес. Когато подхождаме градивно, дупките по улицата, счупените пейки в парка, застаряването на учителите, лошите условия в болниците, неуредиците в градския транспорт и ограничените средства за култура и изкуство могат да се превърнат в материали за изграждане на една по-хубава България.


Добрата новина: през последните 15 години тук се завръщат все повече българи, учили в някои от най-реномираните висши учебни заведения в света. И не, те не се връщат, защото са се "провалили" в чужбина, както обичат да натъртват злите езици, а защото виждат поле за изява и смисъл в това да използват опита и контактите си на родна земя.


Аз, който дълги години си представях, че ще градя кариера на Запад, започнах да гледам по един по-различен начин на България през 2015 г. Тогава, като участник в стажантската програма на bTV, интервюирах млада дама, която се беше върнала в България след петгодишно следване в Германия, Холандия и Португалия. Покрай нея се запознах с дейността и част от екипа на Сдружение "Тук-Там", което свързва българите с образование и опит в чужбина и българите в страната.


През септември същата година се присъединих към екипа на TrueStory.bg – платформа, която представя вдъхновяващи личности, инициативи и каузи и така предлага алтернатива на преобладаващо негативното съдържание в традиционните медии. Оттогава насам се запознах с редица образовани, възпитани и дейни българи, които с работата си доказват, че развитието на България зависи основно от ценностите, съзидателността и стремежите ни.


В момента съм на 26 г. Върнах се в България, след като завърших магистратурата си по международни отношения в Централноевропейския университет в Будапеща. Вече две години живея и работя тук, като се опитвам да съчетавам занимания, които ми носят усещане за смисъл и ме провокират да давам най-доброто от себе си всеки ден. В същото време продължавам да използвам всяка възможност за пътувания и обучения в чужбина, защото знам колко ценен е този опит.


Днес мога смело да заявя, че се чувствам прекрасно в България. Това в никакъв случай не означава, че съм надянал розови очила и съм сляп за предизвикателствата, пред които продължава да бъде изправена страната ни. Просто се научих да анализирам случващото се тук в по-широк план и съм се фокусирал върху това да градя, колкото ми позволяват силите, вместо да руша или да преча на другите да градят.


В тази връзка е добре да осмислим и запомним думите на американския писател, философ, теолог и борец за човешки права Хауърд Търман: Не се питайте от какво се нуждае светът. Запитайте се какво ви кара да живеете истински и го направете, защото светът се нуждае от живи хора.


Надявам се историите в тази книга да ви вдъхновят да търсите позитивното, да мечтаете смело и да живеете пълноценно. Не казвам, че ще е лесно, но трудностите по пътя правят пътуването далеч по-вълнуващо. Вярвам, че България се нуждае от повече живи хора. Защото колкото по-живи сме ние, толкова по-жива ще бъде и тя!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2313 Неутрално

    ЕТО ОЩЕ ЕДНА КНИГА, КОЯТО ЩЕ ПРОЧЕТА!!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK