Откъс от "Чърчил и Оруел. Борбата за свобода" на Томас Рикс

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Чърчил и Оруел. Борбата за свобода", с автор Томас Рикс, предоставен от Издателство "Сиела"


"Чърчил и Оруел. Борбата за свобода" – силата на куража в лицето на авторитаризма. Уникалната по рода си двойна биография на Томас Рикс противопоставя животите на двама от най-известните борци за свобода.
Необикновена двойна биография на две от най-влиятелните личности на XX век – Уинстън Чърчил и Джордж Оруел – излиза на български като част от поредицата "Власт и отговорност". "Чърчил и Оруел. Борбата за свобода" от Томас Рикс преплита съдбите на държавник и писател и поставя въпроса за разликата между слово и действие.


Когато Европа се сблъсква с една от най-големите си заплахи в средата на XX век – Втората световна война – на карта застават не просто политическите очертания на света, животът на големи групи в обществото, но и самата свобода. Военните усилия на фронта успяват да спечелят победата над войските на Райхстага, опазването на морала на домашния фронт успява да спечели победата над авторитарната идеология.




Далновидността, визионерството и проактивността на единици успяват да предпазят демокрацията от заплахите на авторитаризма – и от крайнодясното в лицето на Хитлер, и от лявото в лицето на Сталин. Сред тях повече от всички се открояват две имена – политикът Уинстън Чърчил и класическият автор Джордж Оруел.


Непоклатимостта и дори жестокостта на Чърчил успяват да запазят политическата свобода на Великобритания, последния бастион в Европа във върха на нацистката експанзия през 1942 г., и да доведат британската нация до победа. В същото време Оруел води не по-малка борба от залите на BBC – дефиницията, която авторът дава на заплахата от авторитаризма във "Фермата на животните" и по-късно в "1984", вдъхновява начина, по който мислим за свободата на личността и до днес.


Чърчил предупреждава за заплахите от комунизма. Оруел отрано обръща внимание върху опасността от Сталин. Дали това, което двамата правят, е същностно различно? Като журналист Оруел влияе на политическия пейзаж. Не по-малко умелият с думите Чърчил отразява същата сила на духа в безсмъртните си речи.


Двама поклонници пред силата на словото, двама дейци с активно участие в политиката – две личности, изградили Европа такава, каквато я познаваме.


"Чърчил и Оруел. Борбата за свобода" от Томас Рикс прави обзор на целия живот и труда на двамата визионери – от началото на века, през двете световни войни, чак до последствията от борбата срещу Хитлер. С уникалния си подход Рикс противопоставя – и същевременно с това допълва – съдбите на политик и писател, превръщайки общата им биография в красиво свидетелство за силата на моралното убеждение и куража да останеш верен на принципите си, независимо от обстоятелствата.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Оруел и Чърчил. Борбата за свобода" на Томас Рикс


На 13 декември 1931 г. петдесет и седем годишен английски политик, все още депутат, но доста недолюбван от правителството на собствената си партия, слиза от такси на нюйоркското Пето авеню. Той е в Ню Йорк за поредица от лекции, с които да си възстанови част от финансовите щети, претърпени от борсовия крах две години по-рано. Тъй като е англичанин, а вероятно и потънал в грижи, той поглежда в погрешната посока и не забелязва идващата с около петдесет километра в час кола, която го бута и влачи по паважа, оставяйки го с няколко счупени ребра и спукан череп. Ако тогава бе загинал, щеше да бъде запомнен от шепа специалисти по английска история от началото на двайсети век. Ала той остава жив. Името му е Уинстън Чърчил.


Близо шест години по-късно, на 30 май 1937 г., друг англичанин се буди на разсъмване и изпълзява от неудобната си обител в окопите по фронтовата линия на Испанската гражданска война в Североизточна Испания, на юг от Пиренеите. Въпреки че служи като войник, в действителност е писател, скромен автор на посредствени романи, които не се продават добре. Той смята себе си за ляв, но с последната си книга, в която с методите на социологията изследва живота на бедните хора в Англия, предизвиква известно объркване и вероятно губи някои приятели с критиката си срещу социалистите.


И все пак в Испания той се сражава на страната на проправителствените социалистически сили на Испанската република. Той е висок и крачейки в обърнатите на запад окопи, за да провери хората от своя взвод, главата му хвърля сянка от изгряващото зад него слънце. Снайперист националист го зърва от около 175 метра и изстрелва 7-милиметров куршум с медно покритие. Изстрелът е перфектен и изпраща куршума в основата на врата на англичанина, малко встрани от сънната артерия. Изненадан, той се строполява на земята. Съзнава, че е улучен, но поради шока не знае къде точно. Като разбира, че е прострелян във врата, очаква смъртта да настъпи за минути, защото не е чувал някой да е оцелял с подобна рана. Ако бе загинал тогава, то едва ли днес някой щеше да си спомни за него освен шепата специалисти по недотам известни английски разказвачи от средата на двайсети век. Но той не умира. Името му е Ерик Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел.


Привидно двамата са много различни. Чърчил е много по-стабилен във всяко едно отношение; роден двайсет и осем години преди Оруел, той го надживява с петнайсет години. Но по някои съдбовни въпроси те са сродни души. В ключовите съвпадащи години от живота им в средата на века двамата се сблъскват с едни и същи големи въпроси – Хитлер и фашизмът, Сталин и комунизмът, Америка и нейното превъзходство над Великобритания. Те отговарят със сходни качества и средства – със своя интелект, своята вяра в собствената си преценка, дори тя да е порицавана от техни съвременници, както и с изключителните си умения да боравят с думите. И двамата се водят от основните принципи на либералната демокрация: свободата на мисълта, на словото и на сдружаването.


Пътищата им никога не се пресичат, но всеки се възхищава от другия, макар и от разстояние, и когато идва времето Джордж Оруел да напише "1984", той кръщава героя си Уинстън. Според някои свидетелства Чърчил толкова много харесва романа, че го изчита два пъти.


Независимо от различията си за двамата един приоритет е доминиращ – човешката свобода. И той се превръща в тяхна обща кауза. А те наистина са коренно различни, със съвсем различен житейски път. Буйната екстровертност на Чърчил, ораторските му умения и неговите призиви за всеотдайна въоръжена отбрана му печелят общественото признание, което до голяма степен моделира днешния ни свят. А по-флегматичният и стеснителен характер на Оруел, съчетан с краен идеализъм и пунктуално възприемане и обрисуване на нещата, го превръща в писател, който се бори за опазване на личното пространство в съвременния свят.


Една от опасностите при общия подход към двамата е шумното и налагащо се присъствие на Чърчил. В което и да било ключово събитие от 40-те години на миналия век той присъства или като пряк участник, или произнасящ реч за това събитие, или пък описвайки го години по-късно. Да дебатираш с Чърчил е като "да спориш с духов оркестър", оплаква се бивш член на английския кабинет. Според политическия философ Айзая Бърлин Чърчил гледа на живота като на спектакъл, в който самият той води парада. "Признавам си, че обичам ярките цветове – пише Чърчил. – Не бих могъл да твърдя, че съм безразличен към цветовете. Възхищавам се на ярките и искрено ми е мъчно за бледите."


В средата на двайсети век тези двама мъже стават политически и интелектуални пътеводители срещу двойната тоталитарна заплаха от фашизъм и комунизъм. В деня на влизането на Великобритания във Втората световна война Чърчил заявява: "Присъщо на тази война е да издигне правата на индивида на непревземаеми скали, това е война за възраждане на човешкото достойнство". Оруел изказва същата мисъл в своя по-опростен стил: "Живеем във времена, в които отделната личност престава да съществува", ще каже загрижено той две години по-късно.


Оруел и Чърчил разбират, че ключовият въпрос на века в крайна сметка не е кой контролира средствата за производство, както смята Маркс, или как функционира човешката психика, както учи Фройд, а по-скоро как да се опази свободата на личността във времена, в които държавата все по-силно нахлува в личния живот. Историкът Саймън Шама ги описва като архитектите на своето време. Според Шама те са "най-невъобразимите съюзници". Общата им кауза е да спрат възхода на вълната от убийства, извършвани от държави, който започва през 20-те и 30-те години и достига своя апогей през 40-те години.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 3195 Неутрално

    "Оруел и Чърчил разбират, че ключовият въпрос на века в крайна сметка не е кой контролира средствата за производство, както смята Маркс, или как функционира човешката психика, както учи Фройд, а по-скоро как да се опази свободата на личността"

    Брилянтно обобщение.

    подпис
  2. 2 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3695 Неутрално

    Бе той Чърчил се е борил за опазването на Британската империя.
    Другото е ала-бала...

  3. 3 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Борбата срещу фашизма и комунизма си е все същата...дребна разлика е че преди привличаха бунаците по митинги и с вестници ,сега - по-мащабно с интернет...тролове и туитове...

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11082 Неутрално

    Странен паралел...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3569 Неутрално

    Бе той Чърчил се е борил за опазването на Британската империя.Другото е ала-бала...
    —цитат от коментар 2 на palav_nik


    Как я опази? Като стана съюзник на най-големия сатрап в историята на човечеството, неговия идеологически смъртен враг Сталин. В резултат на това разпространи комунизма в половината свят и доведе до разпад на английската колониална империя.
    Мнозина западни историци започват да оценяват политическата дейност на Чърчил отрицателно и го обвиняват наравно с Хитлер и Сталин за разпалването и воденето на "ненужната" ВСВ:

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Чърчил ,_Хитлер_и_ненужната_война

  6. 6 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2373 Неутрално

    70 години по-късно... Появява се Фейсбук и доказва, че за няколко лайка всеки е готов да с сподели всичко с Биг брадър.

  7. 7 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2373 Неутрално

    70 години по-късно... Появява се Фейсбук и доказва, че за няколко лайка всеки е готов да с сподели всичко с Биг брадър.

  8. 8 Профил на btc18521004
    btc18521004
    Рейтинг: 654 Неутрално

    Бе той Чърчил се е борил за опазването на Британската империя.Другото е ала-бала...
    —цитат от коментар 2 на palav_nik


    По- точно за запазване на ОК, защото за да влязат във ВСВ, американците са поискали от него Британия да се откаже от колониите си и той е приел. Поставили са го в шах и това е станало през 1941. Свобода, но за кого след като ни е подарил на Сталин на едно салфетка. Не само нас, но и цяла източна Европа. В интерес на истината по- късно е имал известни угризения за това.

  9. 9 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3569 Неутрално

    До коментар [#5] от "tacheaux":

    Линка , който искам да покажа отваря на обща страница и затова ще постна някой текстове от него:

    " Как Великобритания загуби своята империя и Западът загуби света (на английски: Churchill, Hitler and the Unnecessary War: How Britain Lost Its Empire and the West Lost the World ) е историческа книга от Пат Бюканън, публикувана през май 2008 г. В нея Бюканън застъпва тезата, че и двете световни войни са били ненужни и че решението на Великобритания да се бие в тях е катастрофално за света. Една от изричните цели на Бюканън е да подрине това, което описва като „култ към Чърчил“ сред американския елит[1] и следователно се фокусира особено върху ролята на Уинстън Чърчил във въвличането на Великобритания във войни с Германия през 1914 и отново през 1939 г. "

    "Цитирайки историци като Джордж Кенан, Андреас Хилгрубер, Саймън Нюман, Нийл Фъргюсън, Чарлс Тансил, Пол Шрьодер, Алън Кларк, Майкъл Щурмер, Норман Дейвис, Джон Лукакс, Фредерик Вийгъл, Коренли Барнет, Джон Чармли, Уилям Чембърлин, Дейвид Калео, Морис Каулинг, А. Дж. П. Тейлър и Алфред-Морис дьо Заяс, Бюканън застъпва тезата, че е била голяма грешка от страна на Великобритания да се бие с Германия в двете световни войни. По мнението на Бюканън, резултатите от британското участие в двете световни войни са катастрофални за Великобритания, Европа и света. "

    "Бюканън твърди, че Втората световна война е могло да бъде избегната, ако Версайският договор не е бил толкова суров спрямо Германия. Бюканън разглежда Версайския договор като чудовищно несправедлив към Германия и твърди, че германските усилия да се ревизира Версай са морални и справедливи. Бюканън нарича историците, които обвиняват Германия за двете световни войни, „дворцови историци“, които според него са създали мита за единствената вина на Германия за световните войни. За разлика от противопоставянето си на Версай, Бюканън пише, че чрез Брест-Литовския договор Германия само прилага на този „затвор за нации“, Руската империя, принципа на самоопределение,[14] освобождавайки от руско управление Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Украйна, Беларус и Кавказ (съвременни Грузия, Армения и Азербайджан). Бюканън казва, че унгарците, които губят две трети от страната си чрез Трианонския договор, го считат за „национално разпъване на кръст“[15] и са огорчени спрямо Съюзниците от него. Бюканън смята, че Чехословакия никога не е трябвало да бъде създавана, описвайки я като „живо противоречие“ на принципа за самоопределение,[16] като чехите управляват германци, унгарци, словаци, поляци и рутенци в „мулти-етническа, мултиезикова, мултикултурна католическо-протестантска конгломерация, която никога преди това не е съществувала.“[16] Бюканън обвинява чешките лидери Бенеш и Масарик, че заблуждават Съюзниците, особено президента Уилсън, относно етническия състав на регионите, които стават Чехословакия. „Попитан защо е предал три милиона германци на чешко управление, Уилсън изтърсва „Ами, Масарик никога не ми каза такова нещо!“[17] "

    "В резултат на унижението си във Версай, според Бюканън, гермаците стават по-националистични и дават доверието си на Адолф Хитлер. Бюканън пише, че има „Голяма гражданска война на Запада“, която съставлява двете световни войни и в която според Бюканън Великобритания е трябвало да остане неутрална, а не да поддържа несправедливия Версайски договор.[18] Бюканън осъжда последователни британски и френски лидери за това, че не предлагат да ревизират Версай в полза на Германия през 1920-те години по време на Ваймарската република, което според Бюканън повлиява на германския народ да се обърне към Адолф Хитлер.[19]

    Бюканън твърди, цитирайки историците Ричард Ламб и Алън Бълок, че опитът от страна на германския канцлер Хайнрих Брюнинг да създаде Австро-германски митнически съюз през март 1931 г. е могъл да попречи на Хитлер да се изкачи на власт.[20] Бюканън критикува Съюзниците за опозицията им на Австро-германския митинически съюз и цитира Бълок относно тяхното вето като не само помага „да се предизвика падането на австрийския кредитанщалт и германската финансова криза от лятото, но принуждава Германското външно министерство да обяви на 3 септември, че проектът ще бъде изоставен. Резултатът е нанасяне на остро унижение на правителството на Брюнинг и разгаряне на национално негодувание в Германия.“[20]

    Според Бюканън ваймарските германски лидери като Густав Щреземан, Хайнрих Брюнинг и Фридрих Еберт са отговорни германски държавници, работещи да ревизират Версай по начин, който да не заплашва мира на Европа и са подкопани от неспособността и нежеланието на Великобритания и Франция да сътрудничат.[19] Бюканън твърди, че „гаранцията“, дадена на Полша през 1939 г. е била невъзможна за изпълнение и само е направила войната неизбежна. Бюканън нарича външнополитическата програма на Хитлер по-умерена от военните цели на германския канцлер д-р Теобалд фон Бетман-Холвег в неговата Септемврийска програма през Първата световна война, защото Хитлер се интересува само от експанзия в Източна Европа и не търси територии в Западна Европа и Африка.[21] Бюканън твърди, че външната политика на Хитлер се е модифицирана ад хок от прагматизма и не следва стриктно националсоциалистическата идеология.[22] "

    "Бюканън посочва, че Хитлер гледа на Френско-съветския пакт като на агресивен ход, насочен срещу Германия и че той нарушава Договорите от Локарно и добавя, че Хитлер има силен аргумент.[26] Хитлер използва това нарушаване на Локарно като дипломатическо оръжие, срещу което французите и британците нямат отговор.

    Бюканън твърди, че публичните искания на Хитлер от Полша през 1938 – 39, а именно, връщането на свободния град Данциг на Райха, „екстра-териториални“ пътища през Полския коридор и присъединяването на Полша към Анти-Коминтерновския пакт са искрен опит за създаване на анти-съветски германо-полски съюз, особено след като Германия и Полша споделят общ враг под формата на Съветския съюз.[27] Бюканън твърди, че Хитлер иска Полша за съюзник срещу Съветския съюз, а не за враг.[28] Цитирайки книгата „Март 1939“ от британския историк Саймън Нюман и книгата „Святата лисица: Животът на лорд Халифакс“ от Андрю Робъртс, Бюканън твърди, че британската „гаранция“ на полската независимост през март 1939 е преднамерен ход на външния министър лорд Халифакс с цел да предизвика война с Германия през 1939 г.[29] Бюканън нарича „гаранцията“ от страна на Чембърлейн на Полша „безразсъдна“ и „фатална грешка“, която причинява края на Британската империя.[30] Бюканън твърди, че Халифакс и Чембърлейн имат различни мотиви за гаранцията. Без да решава относно мотивацията на Чембърлейн между няколкото теории, Бюканън излага теориите на Лидел Харт, Саймън Нюман и Андрея Робъртс.[31] "

    "Бюканън благосклонно цитира забележката от британския историк Е. Х. Кар през април 1939 относно полската „гаранция“, че: „употребата или заплашената употреба на сила за поддържане на статуквото може да е морално по-осъдима, отколкото употребата или заплашената употреба на сила за неговата промяна“.[32] Бюканън поддържа, че Хитлер не иска война с Великобритания, и че е погрешно от страна на Великобритания да обяви война през 1939 на англофилския Хитлер, който само иска да съюзи Райха с Великобритания срещу общия враг Съветския съюз.[33]

    Бюканън приема картината, рисувана от британския историк А. Тейлър в неговата книга от 1961 г. „Произходът на Втората световна война“ на полския външен министър Йозеф Бек като на фриволен и безотговорен човек, неспособен да разбере величината на кризата, пред която е изправена страната му през 1939 г.[34] Бюканън твърди, че вместо да предлага „гаранция: на Полша, която Великобритания не може да изпълни, Чембърлейн е трябвало да приеме, че е невъзможно да се спаси която и да е източноевропейска страна от германско нападение и вместо това да се превъоръжи за евентуална бъдеща война с Германия, ако е необходимо.[35] Бюканън още твърди, че приемането на Източна Европа като германска сфера на влияние като куид про кво за това Германия да стои извън Западна Европа е по-добра алтернатива пред Втората световна война.

    Бюканън твърди, че е голяма грешка от страна на Чембърлейн да обяви война на Германия през 1939 г. и още по-голяма грешка от страна на Чърчил да откаже предложението за мир на Хитлер от 1940 г., правейки по този начин Втората световна война „ненужната война“ от заглавието.[36] Заглавието разбира се е заето от Чърчил, който заявява в мемоарите си, „Един ден президента Рузвелт ми каза, че е искал публично за предложения относно как да бъде наречена войната. Аз казах веднага „Ненужната война“. Никога не е имало по-лесна за спиране война от тази, която току що бе опустошила каквото е останало от света от предишната борба.“[37] Бюканън пише: „За тази война един човек носи пълна морална отговорност: Хитлер“, но добавя „Това обаче не е само война на Хитлер. Тя е война на Чембърлейн и война на Чърчил...“[38] Според Бюканън „последното предложение“, направено от германския външен министър Йоаким фон Рибентроп на британския посланик сър Невил Хендерсън през нощта на 30 август 1939 не е уловка, както твърдят много историци, а е искрена германско предложение за избягване на Втората световна война.[39] Също така, се аргументира Бюканън, цитирайки Ф. Х. Хенсли, Джон Лукакс и Алън Кларк, предложенията за мир на Хитлер през лятото на 1940 г. са реални и Чърчил погрешно ги отхвърля.[40] Бюканън пише, че Планът Моргентау от 1944 г. е геноциден план за унищожение на Германия, поддържан от отмъстителния Хенри Моргентау и неговия заместник, съветския агент Хари Декстър Уайт, като начин за осигуряване на съветската доминация над Европа, и Чърчил е аморален за това, че го приема.[41]"

    "Бюканън твърди, че амбициите на Хитлер са ограничени до Източна Европа и цитирайки историци като Йън Кершо, Андреас Хилгрубер и Ръчард Евънс, заявява, че Хитлер е искал анти-съветски съюз с Великобритания.[46] Според Бюканън британските лидери от 1930-те години, както и от 1910-те години, са повлияни от германофобия, която ги кара да подозират, че Германия иска да завладее света.[47] Цитирайки Джон Лукакс, Бюканън твърди, че Операция Барбароса не е част от дълго-обхватен мастер план от страна на Хитлер, а е опит от Хитлер да се принуди Великобритания да сключи мир като се елиминира основната ѝ надежда за победа – въвличането на Съветския съюз във войната на страната на Съюзниците.[48]

    Относно германската външна политика, Бюканън опровергава глобалистките историци, като Герхард Вайнберг, които твърдят, че Германия е искала да превземе целия свят и твърди, че Националсоциалистическа Германия никога не е била опасност за Съединените щати, нито за Великобритания, след като губи битката за Британия.[49] Бюканън посочва, че „мастер планът да се завладее Южна и Централна Америка“, който Франклин Рузвелт публично обявява, е всъщност създаден от британското разузнаване и германските архивни източници не разкриват никакви доказателства за такъв план.[50]

    Бюканън нарича британското „зоново бомбардиране“ на германски градове през Втората световна война политика на варварство и цитира Чърчил да казва, че нейната цел е буквално да тероризира цивилното население на Германия.[51] По-специално, Бюканън се аргументира, че бомбардирането на Дрезден през 1945 г. е варварско, престъпление, което Чърчил лично заповядва, цитирайки самия Чърчил и въздушния маршал Артър „Бомбардировача“ Харис като доказателство.[51] Бюканън пише, че Чърчил е отговорен в голяма степен за „връщането на западния човек към варварството“ през Втората световна война и изразява съжаление, че американски генерали от ВВС, като Къртис Лемей, следват примера, зададен от британския въздушен маршал Артър „Бомбардировача“ Харис за използване на „бомбардиране терор“ като метод на война срещу Германия. "

    "Подкрепяйки концепцията за предателството на Запада, Бюканън обвинява Чърчил и Рузвелт, че предават Източна Европа на Съветския съюз на Техеранската и Ялтенската конференция.[52] Бюканън нарича експулсирането на германците от Източна Европа, в което умират 2 милиона, престъпление срещу човечеството от исторически измерения и контрастира британското обвинение срещу германски лидери в Нюрнберг докато британските лидери одобряват експулсирането на етническото германско население от Източна Европа.[53]

    Бюканън пише, че САЩ е трябвало да останат не-интервенционистки по отношение на събитията на ВСВ.[12] Понеже САЩ са настояли Великобритания да скъса своя съюз с Япония през 1921 г., това води до присъединяването на Япония към Оста и до нападението срещу Пърл Харбър.[54] Бюканън обвинява Чърчил за това, че настоява британския кабинет да се поддаде на американския натиск да прекрати съюза си с Япония през 1921.[55]

    Бюканън заключава, че ако Втората световна война не се беше случила, Британската империя е щяла да продължи да съществува през 20 век. Бюканън цитира оценката на Алън Кларк от 1993 г., че "ВСВ продължава прекалено дълго и когато Великобритания излиза от нея е банкрутирала. Нищо не е останало от отвъдморските авоари. Без огромни и наказателни заеми от САЩ ние щяхме да гладуваме. Старият социален ред си е отишъл завинаги. Империята е смъртоносно увредена. Страните от Общността виждат доверието си предадено и войниците си похабени.“[56] В същата насока, Бюканън обвинява британските държавници, че вкарват Великобритания във войната срещу Германия, което не само причинява икономическото рухване на Великобритания, но също вкарва Източна Европа в Съветската сфера на влияние и докарва комунистите на власт в Китай през 1949 г., всичко от което е могло да се избегне, ако Великобритания не е „гарантирала“ Полша през 1939 г.[57] "

    "Пат Бюканън предизвиква много исторически табута като твърди, че Уинстън Чърчил хвърля Великобритания и нейната империя, включително Канада, във войни, чиито изход е катастрофален за всички засегнати. Чърчил прави фаталната грешка във Втората световна война да подкрепи полското притежание на Данциг, въпреки че Великобритания не може да направи нищо да отбранява Полша, Югославия или Чехословакия от опитите на Хитлер да обедини милион германци, останали в тези нови страни след ужасния Версайски договор. Британската декларация на война срещу Германия заради Полша води до обща европейска война. След като губи 5.6 милиона жертви Полша е окупирана от Съветския съюз… Еретичния възглед на Бюканън, и моят, е че западните демокрации е трябвало да позволят на Хитлер да разшири свой Райх на изток докато неизбежно влезе във война с дори по-опасния Съветски съюз. Щом тези деспотизми са се изтощили, западните демокрации са щели да останат доминиращи Европа. Животите на милиони западни цивилни и войници са щели да бъдат пощадени.[66] “

    Американският писател Антъни Грегъри в преглед за LewRockwell.com хвали книгата на Бюканън като доказваща, че Втората световна война не е била „добра война“.[67] "


  10. 10 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4041 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Другари, мрънкате глупости.
    Чърчил ви подарил на салфетка...
    Тогава, защо славехте славните успехи?

    Не Чърчил започна Великата ВСВ в 1939, а Сталин и Хитлер.
    Крадете и дарявате заслуги.

    През Великия октомврийски ком соц преврат в 1917
    не Чърчил е бил премиер на Британия.
    Не и Берлускони. Дизраели бил.

    Британия първа приема СССР като що-годе легитимна нация.

    Преди Чърчил Британия имали и други премиери.
    Чембърлейн, например.

    Last but not least.
    В всека империя има император или императорка
    Коронована особа. Кралица, в случая на империя Британика.

    Премиера е просто subject като всички останали.
    Е, със специални служебни функции.
    Парламент и Кабинет обсъждат ежедневни въпроси
    (to be Brexit or not).

    Имперски: Кралското семейство.

    До коментар [#8] от "btc18521004":
    Бе той Чърчил се е борил за опазването на Британската империя.
    Другото е ала-бала...
    —цитат от коментар 2 на palav_nik

    По- точно за запазване на ОК, защото за да влязат във ВСВ,
    американците са поискали от него Британия да се откаже от колониите си
    и той е приел.
    Поставили са го в шах и това е станало през 1941.
    Свобода, но за кого
    след като ни е подарил на Сталин на едно салфетка.
    Не само нас, но и цяла източна Европа.

  11. 11 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2122 Неутрално

    За мен и двамата са наистина значими личности и са много добър пример, че може опт две противоположни поски да се стигне до едни общи изводи и решения, най-малкото до общо вуждане за света, такъв какъвто е, при това такъв е станал с наше ( в най-общия смисъл на думата) съучастие, а не паднал от Марс например.

  12. 12 Профил на btc18521004
    btc18521004
    Рейтинг: 654 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.ЛелинаДругари, мрънкате глупости.Чърчил ви
    —цитат от коментар 10 на dnevnikar

    Първо не сме другари и второ не мрънкаме глупости.
    Срещата с Рузвелт е била тайна на военен кораб в Нюфауленд. Чърчил отива с мисията да накара САЩ да влезе във войната и това е коментиран с кабинета. На тази среща е изненадан от искането на Рузвелт не само Британия, но и окупираната от немците Франция да се откаже от колониите си и това го пише в двутомната му биография. Имаше добър документален филм на ВВС за тази среща. Тогава се подписва така наречената Атлантическа харта. Положението е било тежко през 1941, а Германия вече води война с руснаците. Какво става в Ялта се знае. Много добре са си давали сметка кой и какъв е Сталин, но..
    През 1946 без да е действащ политик, Чърчил произнася две речи, с които са исторически. Първата е прочутата му реч във Фултън, където оповестява разделянето на Европа от Желязна завеса и призовава за силен англо-американски съюз. В нея казва, че не намира разлика между Хитлер и Сталин и много му тежи за факта, че Източна Европа е комунистическа. Във втората, произнесена в Цюрих, Чърчил говори за безпрецедентно помирение между довчерашните врагове Франция и Германия, които трябва да станат основа на силен ЕС. Заради втората реч Чърчил е сред инициаторите са създаване на съюза.
    С всичко това само искам да кажа, че в онези години политиката е била много сложна и са се взимали решения под натиска на ВСВ и тежката обстановка в света.


  13. 13 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 750 Неутрално

    Чърчил в преди всичко британски държавник и след това и до колкото отърва на Британия, отстояващ свободата на народите.
    Той се е бил като млад в колониални войни . Радетел е на здравата ръка в Индия. Ако зависеще от него щеше да запази империята, без да му пука за свободата и самоопределението на народите. Но е достатъчно разумен и с трезва преценка, за да не разходва ресурси в безплодни опити да задържи колониите.

  14. 14 Профил на satanail13
    satanail13
    Рейтинг: 1061 Неутрално

    Ако Маги Тачър можеше да се надигне от гроба и видеше какви ги върши Борис днес би го похвалила и би му казала че е горда с постигнатото от него.

    Марс е изконна Американска територия!
  15. 15 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1345 Неутрално

    Естествено, че няма да чета книгата на тая английска свиня, която какво ли не е изприказвала срещу българите. Учудващо е, че "книгата" му се превежда у нас.

  16. 16 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7027 Неутрално

    Книгата заслужава внимание

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  17. 17 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    До коментар [#1] от "Иван К":

    "Оруел и Чърчил разбират, че ключовият въпрос на века в крайна сметка не е кой контролира средствата за производство, както смята Маркс, или как функционира човешката психика, както учи Фройд, а по-скоро как да се опази свободата на личността във времена, в които държавата все по-силно нахлува в личния живот."

    Съгласен съм с теб донякъде. Обаче не е" въпрос на века". Сега, в следващия век, същия въпрос стои пред нас с още по голяма сила. За съжаление духа на следвоенните години и на 1968 е отдавна изгубен. Кои са личностите способни да поведат свободния свят? Пияницата Юнкер? Доналд Туск? Джереми Корбин. Няма кой в обозримия кръг световни лидери, способен да възпре възхода на мракобесието в лицето на политици като Тръмп, Джонсън, Орбан, Путин, Ердоган, Борисов... На фона на изброените Си Дзипин изглежда демократ.

  18. 18 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    До коментар [#5] от "tacheaux":

    Колега, уважавам мненията Ви във форума, но относно ВСВ и ролята на Чърчил в нея сте много далеч от истината. Ще посоча няколко ключови момента, които категорично и недвусмислено опровергават твърденията Ви в този и в другия Ви ппст за Бюканън.
    1. "През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател". Чембърлейн вкарва официално ВБ във войнатана 1. 09.1939. Усещате ли как твърденията Ви за" ненужната война на Чърчил" няма как да се вържат. ВСВ се завързва и започва в годините в които Чърчил не заема никакви държавни длъжности и е в политическа изолация.
    2.Една от популярните причини за ВСВ е тежките условия на Версайския договор. Въпросния договор касае повече отношенията на Франция с Германия отколкото на Англия. Репарациите които Германия плаща, демитализираните зони и т. н са все неща които са по скоро в резултат на прекомерните претенции на Франция.
    3. Сталин се готви за въпросната война доста преди Хитлер. ВСВ е най вече танкова война. Най успешния танк на всички времена е приет на въоръжение в Червената армия преди влизането на СССР в нея.
    4. Не знам дали знаете, но Чърчил критикува Чембърлейн за влизането на ВБ във войната. Чърчил смята, че великите сили е трябвало да реагират още през 1936 година, когато Вермахта нахлува в демитализираната Рейнска област в нарушение на всички спогодби. Според Чърчил едно скръцване на зъби от страна на Англия и Франция би спряло амбициите на Хитлер, който в онзи момент е неподготвен да отговори на такова предизвикателство. Следващия момент посочен от Чърчил като стратегическа грешка е срамното Мюнхенско споразумение, предаващо Чехословакия на Хитлер. Чърчил твърди, че чешката армия към този момент е можела да държи в шах Вермахта докато Франция и Англия го заплашват от запад. За съжаление, малодушието на Чембърлейн предава на Хитлер връзката с румънския нефт и заводите Шкода. В последствие Чембърлейн няма избор и обявява война на Германия в ситуация в която, крайно неподготвена и неадекватна Англия губи тъй наречената странна война и Хитлер получава достъпа до шведските железни залежи. Всички тези неща не биха се случили ако не беше неадекватната политика на Невил Чембърлейн.
    5. Случайно да сте чували, че през 1933 година партията на Хитлер сформира правителство с помощта на комунистическата партия? Или че партията му е във фалит? Получава политическа подкрепа от СССР и огромни заеми (напрактика невъзможни за връщане) от САЩ? Дали е съвпадение според Вас, че след ВСВ именно тези две сили си поделят света?

    Къде виждате сянката на Чърчил в горепосочените точки? Да, фактите в точка 2, 3 и 5 биха могли да се нарекат дискусионни, но какво ще кажете за 1 и 4? Безусловни, документирани факти!

  19. 19 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    До коментар [#8] от "btc18521004":

    "Свобода, но за кого след като ни е подарил на Сталин на едно салфетка. Не само нас, но и цяла източна Европа. В интерес на истината по- късно е имал известни угризения за това."

    Още ли вярвате на тази глупост? В края на ВСВ Чърчил губи изборите и влиянието му в международен аспект е доста слабо. Въпросния епизод се отнася по скоро за разпределение на зоните контролирани ВРЕМЕННО веднага след войната до възстановяването на държавността в съответните зони. Чърчил критикува американското командване което го изолира от решенията. Напрактика Сталин е този, който нарушава споразуменията и установява зона "зад желязна завеса". Чърчил пада от власт през юли 1945, месец след падането на Германия. Разпределението се случва доста след това:
    "През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г."
    Въпросната "салфетка" е преекспонирана от комунистическата пропаганда на Москва.

  20. 20 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    До коментар [#15] от "krf54523578":

    "Естествено, че няма да чета книгата на тая английска свиня, която какво ли не е изприказвала срещу българите. Учудващо е, че "книгата" му се превежда у нас."

    Четете "трудовете" на Ленин и не се бойте.

    Сюучайно да забелязахте, че книгата не е НА "тази английска свиня", а ЗА нея. И за още една личност която бърка в ... да кажем душата.... на всичкото русороб и трол, що е московски гъзолизец.

  21. 21 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1262 Весело
  22. 22 Профил на gigabyte
    gigabyte
    Рейтинг: 467 Неутрално

    Какво доверие може да има човек към "свободните страни" като Британия или САЩ, които най-редовно предават своете съюзници? Забавно е как американците прецакаха най-близкия съюзник - т.нар. Обединено кралство - и отмъкнаха колониите на британците. Сега им нашепват колко е добре да се махнат от противния ЕС. Наскоро зарязаха кюрдите, единствения надежден съюзник в Сирия. Самите британци подлъгаха поляците да се забъркат с Райха, и после ги изоставиха на болшевиките.

    master
  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  24. 24 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1121 Неутрално

    Естествено, че няма да чета книгата на тая английска свиня, която какво ли не е изприказвала срещу българите. Учудващо е, че "книгата" му се превежда у нас.
    —цитат от коментар 15 на krf54523578


    Единственото,което Чърчил е казвал за България и е документирано и фигурира в мемуарите му е за важността България да се привлече към Антантата непосредствено преди ПСВ по чисто логистични съображения.И "Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират." което се е отнасяло и за нас.,както и споменаването ни заедно с другите държави под съветско управление в речта във Фулъм,за желязната завеса.Толкова.Другото за банята,картофите,шкембе чорбата са пропагандни измислици.Просто Чърчил не е имал никакво отношение към България.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK