Новата дъвка на "Фейсбук": Любен Зидаров и неговият Хари Потър

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"



Издателство "Егмонт" пусна тази седмица в продажба нови седем юбилейни издания на книгите за Хари Потър по повод годишнината от излизането в България на първия роман на Дж. К. Роулинг "Хари Потър и Философският камък". Кориците на всичките книги са нарисувани от 95-годишния български илюстратор Любен Зидаров - художник с над 70-годишна творческа биография, автор на илюстрациите на над 200 издания, сред които "Андерсенови приказки", "Приказките на Шехерезада", "Том Сойер", "Островът на съкровищата", "Принцът и просякът", "Чичо Томовата колиба" и др.


Изданията са само част от едногодишна поредица събития, които ще отбележат 20-та годишнина от символичното стъпване на Хари Потър в България, но характерният стил на Любен Зидаров превърна представянето на книгите в обект на ожесточена дискусия във "Фейсбук". Тя тръгна от няколко мнения, които нарекоха откровено грозни илюстрациите и за 24 часа предвизвикаха вълна от реакции. В отговор известни личности, свързани с литературата и книгоиздаването, включително илюстратори, защитиха както работата на Зидаров, така и нуждата от разнообразие на книжния пазар, в което всеки читател да има възможност да избира според вкуса и интересите си.


Постепенно дискусията - с крайни оценки, както е характерно за социалните мрежи - обхвана доста по-широк кръг от теми - като рисуването изобщо, възпитателните функции на изкуството и отражението на илюстрациите върху детските възприятия, а като аргументи бяха взети на въоръжение илюстрации на Вадим Лазаркевич, Либико Марайа и др.




Засега официална позиция на издателство "Егмонт" по темата няма. В официалното съобщение за поредицата се казваше, че Зидаров "е един от малкото илюстратори в света, художествено превъплътил и историята за Хари Потър при подкрепата на Дж. К. Роулинг."


"Дневник" събра някои от коментарите в социалната мрежа от последните два дни:


Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"


Зорница Христова, писател, издател, преводач:


Любен Зидаров е голям илюстратор с отчетлив почерк; най-много харесвам работата му с цвета, обаче и други неща будят възхищението ми - и чисто визуалните хармонии на различните елементи в композицията на книгата, и най-вече връзката им с текста и неговия смисъл. Защото е един, когато рисува малката русалка или Герда, и друг, когато рисува черен великан от "Приказките на Шехерезада". Да, шубе ме беше от "Малкият Цахес", той героят предполагаше да всява страх, значи чудесна работа.


Изборът на различни национални илюстратори за една поредица, която вече си има типична визия, не е за максимално близкостоящи до нея; те биха стояли като имитатори, независимо са или не са.Точно контрастът може да даде друг прочит. И той може да радва през времето така, както радват илюстрациите по Толкин на Туве Янсон - съвсеееем нетипични, но пък много интересни, запомнящи се.


Дали това ще направи поредицата по-привлекателна за децата - аз мисля, че тези, които искат да си купят класическата версия, така или иначе ще го сторят. То и тя не е баш за деца, по-скоро предпубертетна е и нагоре (по-близо до фентъзито, да речем). В този смисъл тези на Любен Зидаров са една идея "по-детски" от оригиналните. А "не си го представях така" е по-скоро хубаво - значи илюстрацията е свършила нещо повече от това да онагледи каквото вече си представяме.


Основната ми резерва към избора е предсказуемостта на резултата, което би могло да се наблюдава при всеки художник, който има разпознаваем почерк, а не създава наново стила си според текста. В този смисъл го приемам като игра на сигурно (откъм съдържание), очевидно не е на сигурно откъм продажби.

Недко Солаков, художник:


Уау! Толкова хейт към един от най-големите ни художници Любен Зидаров не съм очаквал. Направих си труда да вляза в профилите на най-хейтещите и, както и очаквах, снимките от домовете им разкриваха потресаващ кич, тотална безвкусица. Имам щастието да притежавам оригиналните илюстрации на Зидаров към едни от любимите ми приказки на Андерсен. А всяка вечер и сутрин гледам оригинала на задната корица на първия том и винаги се пренасям мислено в оня прекрасен град с каретата, гъските и самотния ездач. По-полека с квалификациите към един от най-важните ни майстори. By the way, Хари Потър също е (малко) кич.


Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"


Манол Пейков, издател:


Първо: Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров. Но не бих отказал ако ми предложат детска книжка с негови илюстрации. Защото големият творец винаги генерира нови смисли -- дори аз самият да нямам сетивата да ги доловя.


Второ, ако за някой по линията Зидаров -- Дж. К. Роулинг е комплимент, че е бил одобрен от другия, този някой не е Любен Зидаров. Без значение колко е популярен в момента, Хари Потър е едва двайсетгодишен. И все още не може да се каже, че е издържал най-важния, най-висшия тест -- проверката на времето. (Нека не забравяме, че по времето, когато излиза съвместната им стихосбирка, Стамболов е бил по-популярен поет от Ботев.)

Затова фактът, че 95-годишният Зидаров, който е епоха в изкуството за деца и е илюстрирал Андерсен, Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, се е съгласил да рисува Хари Потър, сам по себе си е щемпел за качество и признание от най-висша класа за творчеството на Роулинг.


Трето, основната разлика между литературата и киното за деца е, че четенето е поле за развихряне и развитие на въображението. В този смисъл, илюстрациите на Зидаров, със своята възхитителна многозначност и незавършеност, са много по-плодородна нива за въображението от обичайните сресани и свръхреалистични картинки, поместени в обичайните детски книжки, които вече са ти отговорили на всички въпроси, преди дори да си сетил да си ги зададеш.


Четвърто, ако не харесвате Зидаров (което си е ваше право), "оригиналните" издания на Хари Потър са си все така по книжарниците. Затова спрете да мъцате и да ръсите жълта злоба. Просто се пресегнете и си вземете от рафта онази версия, която ви харесва. Два вида маслини винаги са за предпочитане пред само един вид маслини.


Пето: шапо за българския екип на "Егмонт" за смелостта и високото чувство за отговорност.
Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано. Но оставя следи във времето, умовете и душите.


Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"


Елисавета Белобрадова, известна в социалните мрежи като Letiashtata Kozzila Erato:


Първи коментар:


Любен Зидаров направил илюстрации за Хари Потър. Аз прекарах детството си с него, защото четях като ненормална. Помня ясно всичките му илюстрации. Те ми съсипаха не една и две книги. Травмите, които имам от неговото творчество, са незаличими. По едно време издадоха няколко много големи книги с приказки от цял свят и една от тях беше Френски приказки с френски илюстрации. Каква красота беше тази книга. Каква нежност, романтика и приказност ме обгръщаше. И я отварях, за да я гледам, защото я знаех наизуст. Тя ми беше скривалището от Любен Зидаров.


После пораснах и разбрах, че бил гений. И нали съм неуверена, върнах се назад към детските си книги и гледах, гледах. Пулих се. Все така ужасно и грозно.


"Ти не разбираш от изкуство, Елисавета", ми се каза тук там. Викам "Сигурно."


Сега имам сто шкафа с книги на децата. Имам великолепни издания, изумителни илюстрации. И всичките са за прости хора, дето не разбират от изкуство - а децата гледат красота.

Втори коментар:


Впечатляващо е какви размери достигна дискусията за новите корици на Хари Потър с автор Любен Зидаров.
Явно всеки пази някакъв спомен от детството си по особено силен начин.


Това, което ме учуди, е как Любен Задаров даде повод за лични нападки, някои от тях от хора, които съставляват културата и изкуството в България.


Аз не се обиждам, разбира се, но се запитах защо разкритието ми, че не съм харесвала нещо, наложено ми от една диктатура, когато съм била на пет, предизвиква такава вълна на ad hominem негативизъм.


После се сетих самата аз колко обидена се почувствах, когато заведох първото си гадже на кино да гледа Персона на Бергман и той заспа на 20-та минута. И си спа през целия филм, да ви кажа, а аз щях да си изям черния дроб от оскърбление. "Селянин! Селянин прост!" си виках и сълзи се стичаха по лицето ми. Но беше очарователен и като се събуди, стиснах зъби и отидохме да се целуваме. И добре, че така направих, защото после животът ми показа, че филмите на Бергман са доста повече от симпатичните, мили мъже, с които ми е било приятно да излизам.


Това заспиване на Персона ми реши проблема отрано. Изкуството, не обидата, е ad hominem. Човек си говори с изкуството сам и то му говори само на него. Всякакви групови изяви са абсурдни, както и презрението с цел да се засегнеш за това, че си заспал на средата на Турандот.


Най-смисленото, което прочетох за Любен Зидаров гласеше: "На мен той ми харесва. Лично мнение."


Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"


Кирил Златков, художник:


Любен Зидаров е един от най-големите ни художници. Илюстрациите му са принос към илюстрацията като изкуство въобще. Не бива никой да коментира и да подлага на съмнение професионалните му качества. Срещата му с Хари Потър е изненадваща за мен, защото има сблъсък на културен, социален и естетически контекст. Хари Потър е изцяло впримчен в кинообраза си, и винаги ще е така. Локалните визуални версии на книгите са смела маркетингова провокация, която за момента очевидно е успешна, заради големия отзвук в обществото.


Оля Антонова, известна в социалните мрежи като Malinova Olya:


Днес е тежък ден. Пак се раздели интернетът. Хипстъри крещят на майки, че Роулинг е одобрила Любен Зидаров и съответно всички трябва моментално да го одобряват. Ами ако Роулинг одобрява пиле фрикасе, а децата не го искат- какво да ги правим тези прости създания, нищо неразбиращи от изкуството на бешамела обгърнал варено филе? Хора, които много са чели книги нямат търпение да си купят книга, която вече са чели заради корицата й, защото това са колекционерски издания. Аз правя същото с виното, заради виното но това не ми пречи да кажа "ебати грозния етикет, хора".


Министерството на културата изтървало някакъв срок няколко пъти и вместо да вземе баснословната сума от 754 000 лв неустойка за ремонта на ларгото ще плати 73 000лв от нашите данъци неустойка че не знае къде се намира. Аз си мисля за онази жена дето отговаря за киберсигурността на България, дали може да прави пивот в ексел и още ми е притеснено там. Но нека да си задам въпросите. Можеше ли с тези 754 000лв да вземем хипстърите и да ги пратим да обучават дамата с киберсигурността да работи в ексел с експертизата на Любен Зидаров поне. Може ли да вземем някакви хора да ги пратим да успокоят майките, че децата дори и да скипнат тези издания пак ще станат хора- е вижте мен- никога не докоснах чичотомоватаколиба и мога да правя пивот в ексел.


Можеше ли с тези 754 000 лв да направим нещо за талантливи деца, които рисуват и да ги стимулираме един ден да станат илюстратори на книги за техните деца? Ама не като онея картини е онази галерия дето се оказаха "вдъхновени" от други картини. И въпросът, който най-много ме вълнува: според вас ако започна сега след колко време ще успея да направя шпагат, защото постоянно сънувам, че правя шпагат и усещането е много яко. И ако се науча може ли някой да ми плати баснословен хонорар от вашите данъци да отида да направя един шпагат на ларгото отгоре, да застана във вакуум на куполите и да отворя изданието на "Хари Потър и разделението на нацията" в ръка? Без претенции за илюстрацията на корицата.


Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"

© Велко Ангелов

Изложба на открито с илюстрации на Любен Зидаров към книгите от поредицата за Хари Потър в градинката "Кристал"


Евгений Дайнов не коментира многословно, а публикува илюстрации на Вадим Лазаркевич като демонстрация за добри илюстрации:


Вера Гоцева - Lomovera, фотограф:


Покрай реакциите за и против илюстрациите на Любен Зидаров си мислех за пореден път, че социалните мрежи са огромен капан. Капан на егото. Всички без изключение сме на тази читалищна сцена в някакъв нелеп самодеен моноспектакъл, в който единственото важно е да се изкажем, а не да водим разговор. Набираме скорост, упражняваме се в реторика и ни излизат плюнки, докато се надвикваме в опит да се наложим. И колкото по-увлечен е някой от ролята си, толкова по-склонен е да приравнява всичко по себе си. Истината е, че след сто години хората ще помнят само Любен Зидаров и нито един от нас. И това е добре.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK