Откъс от "Невидимите" на Рой Якобсен

Издателство "Авиана"

Издателство "Авиана"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Невидимите", с автор Рой Якобсен, предоставен от Издателство "Авиана"


Романът "Невидимите" е бестселър, номиниран за международната награда "Ман Букър" и за Международната Дъблинска литературна награда.


Действието се развива между 1913 г. и 1928 г. на малкия остров Барьой на северното крайбрежие. Това е историята на семейството на норвежки рибар, принудено да се бори всеки ден със суровите условия на живот. Централната фигура в романа е малката Ингрид, чувствително и възприемчиво дете, което опознава природата и света на възрастните.




Недоизказаното в прозата на Якобсен разкрива простотата, истинността и красотата в отношенията между хората. Стилът на автора, напомнящ на исландските саги, хармонира с историята на малката общност на север и превръща "Невидимите" в творба от най-висока класа.


"Рой Якобсен не просто разкрива добре изградени персонажи. Той винаги прави читателя по-умен. Майсторската му ръка прави малкото голямо. Новият му роман завладява читателя и не го пуска до последната страница."
Гюри Хелтнес, вестник "ВГ"


"С този роман Рой Якобсен показва колко прецизен писател е по отношение на езика. "Невидимите" е солидно доказателство за мястото му в челните редици на норвежката литературна сцена."
Тюрид Ларшен, вестник "Дагсависен"


"По крайбрежието на Хелгелан Рой Якобсен разкрива велика поезия в простото. Сред върхове и вълни, сиви камъни и зелени ливади дръзките жители на острова свързват двата края."
Од В. Сюрен, вестник "Ден и време"


Рой Якобсен е един от най-четените и обичани норвежки писатели. Той е оригинален и задълбочен автор с изявен интерес към живота на обикновения човек в различните исторически периоди в Норвегия. Лауреат е на повечето литературни награди в родната си страна. Номиниран е двукратно за престижната Литературна награда на Северния съвет и трикратно за Международната Дъблинска литературна награда. Книгите му са преведени на 40 езика.


Книгата може да бъде закупена от сайта на издателство "Авиана" (Бургас) www.avianabg.com.>


Откъс от "Невидимите" на Рой Якобсен


Двамата продължават нагоре и разговарят за кръщене, риба и птичи пух. Свещеникът е просто възхитен от Барьой, който от дома му изглежда като черен камък на хоризонта, но – в името на Бог трябва да се признае – се оказва най-зелената градина, каквито явно са много от тукашните острови с по едно или две семейства.


Стангхолмен, Свейнсоя, Лютвер, Скарвен, Мосвер, Хавстейн – на всеки от тях по шепа хора, които обработват тънък слой земя, ловят риба в морските дълбини и раждат деца, които порастват, обработват същата земя и ловят риба в същите дълбини; това не е безплодно и сурово крайбрежие, а перлен наниз и златна огърлица, както свещеникът често подчертава в най-вдъхновените си проповеди. Въпросът е защо не идва тук по-често?
И отговорът е: морето.


Свещеникът е любител на сушата, а малко дни през годината са като този. Цяло лято го е чакал. Прозрението, че досега не е знаел как изглежда островът, обаче го връхлита толкова неочаквано, докато е стъпил на обраслия с трева мост към плевнята и загледан във вечната си енория, в която Бог живее от Средновековието, че е почти дразнещо, сякаш е имал було пред очите през всички тези години или цял живот е бил жертва на измама, засягаща не само обхвата на енорията му, но и духовната му дейност. Възможно ли е наистина да не е по-голяма?


За щастие, тази мисъл е по-скоро обезпокоителна, отколкото заплашителна, метафизика на морето, в което всички разстояния са измамни, и свещеникът е на път отново да се отнесе, но ето че идва семейството – старецът с кепето, снажната Мария точно зад него, жилавата Барбру, на която свещеникът не успя да даде първо причастие навремето по различни и доста неясни причини. Мълчаливите Божии чеда на една скала в морето, която се оказва съкровище.


Ханс Барьой имаше три мечти: мечтаеше за моторизиран плавателен съд, за по-голям остров и за друг живот. За първите две мечти говореше доста често, и с близките си, и с чужди хора, а за третата никога не говореше, дори със себе си.


Мария също имаше три мечти: повече деца, по-малък остров и... друг живот. За разлика от мъжа си, тя мислеше често за третата, която растеше и натежаваше, докато другите избледняваха и изглеждаха все по-безнадеждни.
Когато мъжът й почина, тя започна да съжалява.


Да съжаляваш за мечта е най-съкрушителното, което можеш да направиш. Мария съжаляваше за това, че смята, че островът е твърде голям с цялата тази непосилна работа, и съжаляваше, че е искала повече деца, защото си имаше Ингрид.


После у нея се промъкна една заплаха – усещането от деня, в който при тях дойде един затворник, открадна нещо, което не знаеха, че притежават, и остави петно върху живота им. Това пристигна с вятъра, птиците и морето, снега, водата в кухнята и орлите, които бяха започнали да кацат на покрива на постройката на новия кей. Мария чуваше как котката стъпва по пода с тежък тътен, който се прибираше в твърда капка и се разгръщаше и свиваше като животинско сърце.


– Аз ще те водя, мамо – казва Ингрид, застанала на вратата на детската си стая, и изчаква, докато Мария стане и се облече.


.


Облакът, който идва откъм морето, носи мрак по средата на деня, закрива слънцето и води до загуба на видимостта. Хората оставят инструментите, замълчават, увиват се в по-топли дрехи и сядат на камъните. Оставят мислите си да поиграят с вътрешната светлина, както слепците виждат навътре, и намират по някой спомен или полъх от нещо, което никой не знае какво. Не могат да го споделят с никого, нито да го използват сами.


Когато видението изчезва, другите им сетива се изострят. Усещат силния мирис на коприва, тресавище, водорасли и мокра вълна, на соления облак, роден от морето, усещат нечия студена милувка по кожата и въпреки че морската патица се качва на поляната и разперва криле, а насекомите и животните са тихи като хората, в мъглата се чува странен звук, шепот, подобен на шума на морето в рапана и звука от влачене на умрял плъх по сухия сняг.


Обаче само след час-два слънцето пробива през всичко това – първо като око на сварена треска в мъглата на север, постепенно пожълтява и става все по-златно, докато прави все по-тънко и унищожава последното було. Освобождава взора, който искаше да обикаля волно във всички посоки. Тогава сякаш работният им ден е преполовен или пък в стария ден се е вместил съвсем нов, и могат отново да се заловят за косата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sow29372525
    sow29372525
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Не понасям проза в сегашно време. Жалко.

  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 791 Неутрално

    До коментар [#1] от "sow29372525":

    характерно за днешните привудачи особено от такъви по екзотични страни и язици, а всъшност и от устаналите язици е че са привели доста поече книшки отколкото са пручели... ама пък да ти обесняват що е то туй превуда, л-рата и техното присвание в целата тая работа. са номеро уно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK