Откъс от "Земя и завет" на Вигдис Йорт

Откъс от "Земя и завет" на Вигдис Йорт

© Авиана



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Земя и завет", с автор Вигдис Йорт, предоставен от Издателство "Авиана"


Романът "Земя и завет" е публикуван в 20 страни. През 2016 г. бестселърът печели наградите на критиците и на книжарите в Норвегия и е номиниран за литературната награда на Северния съвет.


Бергльот, най-голямата сестра в семейството, се впуска в разгорещена дискусия за наследството със сестрите си. В основата на спора са две вили, които се намират една до друга във Валер, Йостфол - място от детството, с което всички са свързани.




Две от дъщерите са полагали грижи за имота и родителите си в продължение на много години и те ще наследят вилите. Но в семейството има още две деца, които отчасти са прекъснали контакт с близките си. Защо точно сега се включват в спора за наследството?


В контекста на този спор се развива и друг разказ, който пробужда спомени за насилие. Бергльот осъзнава, че се изисква смелост, за да разкаже своята версия за семейната история. Но само като погледне сериозно на преживяното от нея и се опита да го изрази с думи ще може да продължи напред.


"Текстът е емоционално напрегнат и яростен, породен от най-съкровените чувства и енергия. Романът е временна кулминация в едно творчество, което става все по-актуално."
"Йорт дозира тайните с прецизност, присъща на Ибсен, така че напрежението се запазва до последната страница."


Вигдис Йорт е най-популярната норвежка писателка, вдъхновение за много жени по света. Със своите над 30 книги, повечето от които бестселъри, тя се налoжи като автор със силен глас в обществения дебат, преди всичко с острия си поглед върху теми от съвремието и проблемите на жените в кариерата и любовта. Нейният стил би могъл да се нарече "ускорен", защото темпото е високо във всичките й книги, разказвачите са почти без дъх, бързат, сякаш се борят за живота си.


Книгата може да бъде закупена от сайта на издателство "Авиана" (Бургас) www.avianabg.com.>


Откъс от "Земя и завет" на Вигдис Йорт


Огромната къща в Бротевайн беше продадена и опразнена. Придобиването щеше да се случи в края на месеца. През първите две седмици на месец май щях да получа моя дял от наследството, каза ми Борд. Не исках да го повярвам преди да го видя с очите си.


На 10-ти май получих писмо, в което последователността на наследяването беше описана – в колонки със суми, които не разбирах. Трябваше да се подпиша и да запиша банковата си сметка, след което моят дял от наследството незабавно щеше да бъде преведен по банков път. Можех да изпратя подписаното от мен писмо до адреса на майка ми или да се отбия при нея. Може би тя се надяваше на това – че ще намина там, където вече живееше. Вдовица на осемдесет години, сама в новото си жилище. На можех, не исках да го направя. Подписах се и изпратих писмото по пощата.


На 14-ти парите бяха преведени по сметката ми. Беше странно.


Получих изненадващо съобщение от майка ми. Пишеше ми, че е попаднала на моя статия озаглавена "Чети, обичай". Спомних си я смътно. Пишеше ми, че много ме обича. Съобщението й ме остави студена. "Когато татко умре", казах аз преди време, "ще дойдеш на моето. Но тогава ще е твърде късно." Това чувствах – че е прекалено късно. И ако майка ни умреше и Астрид ме потърсеше, пак щеше да е твърде късно.


Чувствах, че ако Астрид заплачеше и съжаляваше, щях да остана все така студена. Психологът във вестника пишеше, че е бил свидетел на подобни сцени. Че когато онзи, който е съгрешил, признава прегрешението си и сълзите напират, потърпевшият остава обърнат настрана с безразлично изражение и отхвърля молбата му за прошка. Когато психологът все още бил неопитен, смятал, че е болезнено да го наблюдава и насърчавал жертвата да се поддаде на натиска и да приеме разкаянието.


Но вече не го правел, понеже това не водело до никакво решение, ако не бъде направено в правилния ред. Онзи, който е съгрешил не бива да получава похвали за това, че е признал предателството си преди отчаянието, скръбта, болката и гнева на потърпевшия да бъдат признати. Без това, разкайващият се ще се стовари на земята като камък. Това е природен закон, пишеше той, кодиран е в гръбначния ни мозък, не можем да отречем реда, по който трябва да се случват нещата.


Не бях в състояние да простя.
Но да го захвърля в океана на забравата?
Да го повдигна на фона на светлината, да го изуча, да го призная пред себе си и да го приема, а после да го захвърля в океана на забравата?


И това не можех да направя. Понеже това не беше изолиран инцидент, нито свършена история, а непрестанно проучване, необходими разкопки пълни с погрешни реше-ния и неволни опити за връщане у дома. И изгубеното ми детство, това непрестанно завръщане към загубата, бе не-щото, което ме превръщаше в отворена книга пред самата мен – част от съществуването ми, която успяваше да си про-прави път дори при появата на най-слабото чувство.


Но след това съвестта ми стана гузна, задето не бях отговорила на "Обичам те" съобщението от майка ми. Обадих се на "Справки", откъдето ми дадоха номера й и й се обадих. "Как си?", попитах я. Отговори ми, че не била добре, за-щото не виждала Борд и децата му, нито мен и моите деца. "Защо не желаеш да ме виждаш? Защо ме мразиш?" попита ме тя. Какво се очакваше да кажа? Трябваше ли отново да се обяснявам? Отговорих й, че знае защо, а тя стана агресивна и каза, че лъжа. Попита ме защо не съм отишла в полицията, щом казвам истината, и аз й затворих. Гузната ми съвест се беше изпарила.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2345 Неутрално

    Много хубава книга. Прочетох я вчера на английски. Днес разбрах, че книгата е част от семеен литературен конфликт. След публикуванео на "Земя и завет" една от сестрите на авторката публикува ответен роман.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK