Откъс от "Тъй рече баба Ега" на Ивинела Самуилова

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Тъй рече баба Ега", с автор Ивинела Самуилова, предоставен от Издателство "Хермес"


И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал.
Никола Тесла


Младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа "Бабо, разкажи ми спомен" (Любима книга на България за 2016 г.), пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия й свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители.




Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните билки "светци" и чудати ритуали сякаш са побрали цялото познание на народа ни не само за лечителството, но и за най-важните въпроси на битието.


Първоначално скептична към заниманията на възрастната жена, скоро главната героиня е силно заинтригувана от нейния магически свят. За това допринасят домакините й: психоложката Цвета и родителите й – забавният чичо Тодор и сърдечната леля Надка, както и срещите й с колоритния траколог професор Радев и неговия асистент, и с хора, на които лечителката е помогнала. Младата жена осъзнава, че в знанията и уменията на баба Ега са съхранени лечебни практики и вярвания още от времето на далечните обитатели на тези земи. Знание, скрито в мълчанието на Древна Тракия.


Ивинела Самуилова е родена в Севлиево, завършва езикова гимназия с испански и английски език в град Враца, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология.


В последните години творбите на Ивинела Самуилова се превърнаха в едни от най-търсените на българския пазар. Книгите й са отличени с най-важната от всички награди – с любовта и признанието на читателите. Благодарение на тях романите й "Животът може да е чудо" и "Къде отиваш, пътнико?" спечелиха първо и второ място в националния конкурс "Книгата, която ме вдъхновява".


Романът "Жената, която търсеше любовта" бе удостоен с приза "Носител на всенародната любов" в конкурса "Копнеж по човечни книги". "Гатанки от небето" зае четвърто място в литературната надпревара "Любима книга на България" за 2015 г. А романът "Бабо, разкажи ми спомен" бе избран за "Любима книга на България" за 2016 г.


Освен като писател, Ивинела Самуилова се изявява и като преводач на художествена литература от испански език.


Самите читатели определят книгите на Ивинела като завладяващи, жизнеутвърждаващи, пробуждащи, преобразяващи Вероятно защото веруюто на авторката е, че хората нямат нужда от поучения, а от вдъхновение за живота.


Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Тъй рече баба Ега"


Човекът е вкопчен в страданието. Обсебен от него. Зависим и покорéн. Не е вярно, че човек не иска да страда. Той не иска да знае. Положил е твърде много усилия да забрави тайната. Направил е истината немислима. И вече отказва да си я спомни. Или не може. Както Едип цар, той не разбира каква е връзката между убийството, което е извършил, и потъналото му в болести и скърби царство.


Това са първите думи, които съм записала в тетрадката си след срещата ми с баба Ега. Така я наричат местните. Никой не знае възрастта й. Казват, че винаги е живяла тук, но така и не успявам да разбера на колко години е равно това "винаги". Някои твърдят, че истинското й име всъщност било Евангелия. Казват го благоговейно, сякаш е божи знак. Други смятат, че баба Ега е нарицателно – прозвище по аналогия с баба Яга, което е получила заради заниманията си.


Според първите е светица, според вторите – вещица. И едните, и другите обаче се страхуват от нея, макар и по различен начин. Първите изпитват страхопочитание, вторите – "благочестив" ужас. В началото аз също се колебая от коя страна на чертата да вместя света на тази стара жена. Постепенно осъзнавам, че очертаните от мен пространства са тесни, пълни с предубеждения, стереотипи, внушения и граници, отвъд които никога не съм се осмелявала да прекрача. Или не съм знаела как. Добро и зло, вяра и суеверие, реалност и магия. В света на баба Ега обаче няма заучени категории. Магическото мислене е творческа дейност, предстои да разбера.


Пътуваме дълго под ярко слънце сред необятна равнина. Светлината е ослепителна, а очите ми сякаш изтичат от усилието да следя маркировката върху блесналия като водна повърхност асфалт. Небето е безцветно и само някъде там, безкрайно далеч, където се събира със земята, се вижда правата – като на спряло сърце, линия на хоризонта. "Никога не съм стигала дотук", казвам на Цвета. "Никой не стига дотук", отвръща ми тя. Двусмислието на тези реплики установявам по-късно.


С Цвета се запознаваме, докато работя по фолклорния проект. Тя е приятелка на Веско – ръководителя на проекта, и често се виждаме. Психолог е и веднага си допадаме заради споделената наклонност да ровим из духовните измерения на човешкото битие. Дори я водя в махала Небесна, а тя е силно впечатлена от автентичния жизнерадостен дух на обитателите й, на фона на унинието и депресията на хората в града, някои от тях – нейни клиенти. Настойчиво ме кани да посетя селото й.


Твърди, че друго такова място няма. "Знам", отвръщам, като си мисля, че всички, вкусили от истинското щастие при баба и дядо на село, казват същото. "Не знаеш – настоява тя и сякаш прочела мислите ми, добавя: – За друго говоря. Там е различно."


Успява да ме убеди да й гостувам в началото на пролетта. В Балкана още газим сняг, а там, заявява уж небрежно по телефона тя, вече цъфтят бадемите. Цъфтят бадемите ли? Никога не съм виждала цъфнали бадеми и дори не знам, че в България има места, където това се случва. Дали го е споменавала преди? "И ще те запозная с лечителката", добавя.


Спомням си, че съм й споменавала за интереса ми към билките и народните лечителски обреди, а тя ми е разказвала за бабичка от тяхното село, която знае да лекува. Именно думата "знае" използва, а през следващите няколко дни аз с удивление откривам съдържанието на това "знание". То е друго, съвсем различно от това, на което днес се учим.


Не е придобито, а по някакъв загадъчен начин – присъщо. Но макар разказите на Цвета да интригуват, ми е нужно време, докато сдържаното ми любопитство прерасне в задълбочен интерес. Бабешките вярвания и лечебни практики са щекотлива територия, из която, като богослов, стъпвам предпазливо.


Когато отбиваме от главния път, полето най-после свършва и шосето започва да криволичи към бледите очертания на хълмовете в близката далечина. След почти шестчасовото шофиране изпитвам облекчение да видя табелата, указваща, че остават само три километра до селото на Цвета – Горни праг...


- Ето го! – След един завой Цвета вдига ръка и посочва напред, а аз спонтанно натискам спирачките и отбивам встрани на пътя.


Разположено на полегат слънчев склон сред меките хълмове наоколо, селото прилича на розов облак, иззад който тук-там надничат покриви на къщи и проблясват прозорци, прихванали слънчев лъч. Слизам от колата да се полюбувам на гледката. Никога няма да се наситя да съзерцавам тази картина – на сгушено в уютния скут на някоя баирчинка село. За пръв път обаче виждам такова, потънало в бадемови цветове.


- Това, розовото, все бадеми ли са? – питам невярващо.
Не очаквам да са толкова много.


- Ай, изникна ми бадем дърво – тенко и високо... – Вместо отговор Цвета прави опит да запее народна песен, но бързо се отказва. – По-добре я чуй в интернет – казва с усмивка.
Сигурно се усеща, че пее фалшиво.
- Ще я пусна на баба Жива* – може пък случайно тази да не я знае – отвръщам с усмивка и аз.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3491 Весело

    Тако и вако оратеше и боба му Гега. 😂😂😂

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  2. 2 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 695 Неутрално

    Както изкривено й името, тъй и "баба Ега"-та.

  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2025 Неутрално

    Сигурно книгата е много интересна и поучителна, но от този откъс ми е трудно да си направя изводи в тази посока. Най ме впечатли самото начало с мисълта на Никола Тесла. Сигурно има много мъдри слова в това четиво, но не знам дали и кога ще стигна до него. Прави ми впечатление, че в момента е много търсено.

  4. 4 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 544 Весело

    Това е от типа Стопанката на Господ. Все едно сме 90-те и пак четем за Дон Хуан, ма сега е женичка и някаква баба. Алтернативни системи на познанието, магии...

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1080 Неутрално

    Познавам Севлиевския край, защото 20 г. имах имот в тоя район. Страхотно място. Някои неща от прочетеното ми е познато:
    "Един ден Джелсомино отиде на полето и видя, че крушите са узрели. Не носел прът и стълба, но решил да опита с гласа си. " Хайдее, хоп" викнал той и крушите опадали на земята./Имал много силен глас/. Съседите му, мъж и жена, го видели. Жената казала, че е светец, а мъжът, че е магьосник. "Джелсомино, видяхме те, ти заповяда на крушите да зреят и те зреят, а после сами падат на земята"...и т.н. /Джелсомино в страната на лъжците, приказка от Джани Родари/. За баба Яга/Ега/ има едно интересно обяснение в книгата "Били ли са те на Земята", коментари за присъствието на извънземни в минали времена на Земята. Та името на бабата идва от огън-Яг, Ег/според автора/.

  6. 6 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8795 Неутрално

    Пък аз си мислех, че бадемите виреят най много покрай Дунав. Поне във вилната зона на Лом имаме много бадеми и те наистина са първите цъфнали дървета през пролетта.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK