Ана Мои, писател: Не изпитвам нужда от родина, но не се чувствам безотечественица

Ана Мои

© Софийски международен литературен фестивал

Ана Мои



Дневник препубликува интервюто на Людмила Димова с Ана Мои от Портал "Култура". Заглавието е на редакцията. Интервюто е преведено от френски от Зорница Китинска.


Анна Мои е родена в Сайгон, по времето когато е столица на Южен Виетнам. Детството ѝ е белязано от страха от войната. Отрано започва да учи във френскоезични училища. През 1973 г., при навършване на пълнолетието си, Анна Мои напуска Виетнам и се установява във Франция, където се надява да открие своя път в писателското поприще. Ала успява да намери своя литературен глас чак две десетилетия по-късно, връщайки се към своите корени.


Преди това в университета в Нантер тя учи история, желанието ѝ е да стане журналистка. По-късно се обръща към модния бранш. Работи в Париж и Банкок като моден дизайнер, живее за известно време в Токио. През 1992 г. се завръща в родния си град, тогава вече Хо Ши Мин. Там започва да пише на "втория си майчин език", френския, и публикува два сборника с кратки разкази. Първият, "Гласът на оризовите ниви" (2001 г.), представя без преходи впечатления от западната и източната култура. Кариерата на Анна Мои тръгва устремено нагоре с романа "Черен ориз" (2004 г.), публикуван в издателство "Галимар". В него описва болезненото минало на Виетнам през съдбите на две сестри. Анна Мои е автор на повече от десет книги (есета, разкази, романи). Тя работи върху темата за паметта, собствената памет за несъвършено предадените преживявания или пък чуждата памет, тази на виетнамците и на Виетнам, от чиято история е обсебена. Тя ще открие Софийския международен литературен фестивал на 9 декември с лекция от 17.00 часа в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".




Пишете проза и поезия на различни езици. Какво е вашето разбиране за езика? Кога пишете на родния си език, кога на френски и английски?


- Пиша основно на френски, на него ми е лесно без особен патос да описвам ужасяващи истории. Но английският много ме изкушава със своята стегнатост, подходяща за писане на поезия, и с лекотата, с която може да създава неологизми благодарение на гъвкавата си употреба. Първата версия на последния си роман "Отровата на пеперудата" написах на английски, защото още с първото изречение се почувствах неспособна да пиша на френски на жаргон, изпъстрен със сексуални намеци. Това табу вероятно е свързано с факта, че съм учила френски в училище – един благоприличен и загладен френски, който оттогава все мачкам и усуквам, за да го пригодя към себе си. Виетнамският е естествено ритмичен и напевен език, но вече съм изгубила неговата мелодичност.


Признавате, че цялото ви детство е белязано от страха от войната. Кога и как почувствахте, че трябва да пишете за войната?


- Войната ме обсебваше и все още ме обсебва. Мисля, че никога няма да се отърва от нея, защото тя ме съпровождаше през цялото ми детство, а човек не се отърсва лесно от събития, свързани с детството му. Започнах да пиша още със завръщането си във Виетнам през 1992 г. , след като бях прекарала седемнайсет години във Франция в чудене как да подходя и какво да сторя, за да сполуча в писането. Усещах, че имам призвание, но ми липсваше непринуденост. Думите дойдоха спонтанно няколко години по-късно, когато слепих етапите от живота си и свързах онази, която бях като дете, и възрастния човек, в който се бях превърнала. Щях, разбира се, да пиша за войната, макар тя да се появяваше само като филигран в първите ми поетични писания, които говореха основно за съвременен, следвоенен Виетнам.


Какви трудности срещате, когато разказвате виетнамската история и начин на живот на френските читатели?


- Не изпитвам затруднение. Изказът ми е естествен и не си задавам въпроси.


Разчитате на свидетелското писане. Как се пише за преживени травми? Какво ви помага да съхраните спомена, пресъздавайки го?


- Аз съм от последното поколение свидетели на войната във Виетнам и травмите от нея. Имам съзнанието за мисия, мисията да предам на следващите поколения какво беше войната за онези, които я преживяхме. От друга страна, изследването на паметта със сигурност беше и лична необходимост, доколкото бях живяла извън Виетнам почти двайсет години. Паметта се култивира чрез образи, звуци и миризми, които отсъстваха от живота ми през този период. Съживявайки своята лична история, възстанових и историята на страната си, като едновременно с това измислих една част от нея, за да запазя известна свобода. Щом започнах да пиша романи, започнах да се въплъщавам във всеки от героите си и да говоря с неговия глас. Постепенно героят започваше да живее самостоятелно, извън мен, по своя собствена логика и според травмите, които беше преживял. А аз се превръщах в негов говорител.


По различен начин ли пишете за френската и за виетнамската публика?


- Не, защото не пиша за определена публика. Надявам се да стигна до всяка публика. Като казвам това, все пак когато цитирам конкретни места или исторически факти, си мисля за последствията, които това би имало за мен като евентуални административни проблеми във Виетнам, страна все още под комунистическа диктатура. Но до този момент никога не съм си налагала автоцензура, ако е писано да се стигне до трудности, много им здраве!


Започвате с разкази и преминавате към романовата форма. Какви възможности ви дава тя?


- За мен разказите са поетична форма. Текстовете са кратки и породени от определена емоция. Когато пиша роман, нещата не стоят така: идеята се заражда в някоя тъмна алея на въображението ми, често като следствие от определено възмущение и излиза навън, чак когато открия гласа на главния герой. Нужни са поне две години, докато това се случи, а понякога и повече. Разказът е спонтанен. И най-вече в романа работя върху пътя на героя през емоционално развитие, чийто край в началото не познавам. Това е истинско приключение, което продължава четири, пет, че и повече години


Посвещавате вашия първи роман "Черен ориз" на "крехките и непобедими" виетнамски жени. Каква е ролята на жените в близката история на Виетнам?


- Всъщност, днес си мисля, че виетнамските жени са най-вече непобедими. Крехки са само привидно. Виетнамските жени винаги са играли важна роля в обществото и историята на страната си, тъй като винаги са били професионално активни. Във Виетнам никоя работа не е изключително мъжка, освен може би тенисът на корт. Кодексът на кралете Ле още през ХV в. гарантира на жените равно унаследяване, заедно с мъжките наследници (какъвто не е случаят в Китай).


Иска ми се да ви задам два от въпросите на Макс Фриш. Доколко се нуждаете от родина? И какво ви кара да се усещате човек без родина?


Не изпитвам нужда от родина, но въпреки това не се чувствам безотечественица. Имам последователни родини, които понякога се наслагват по най-хармоничен начин: Виетнам, където съм се родила физически, и Франция, която ми позволи да се вкореня в литературата. Но родната ми страна е най-вече страната на писането. Именно в нея се родих през 2001 г. с първия си сборник разкази "Гласът на оризовите ниви".


Освен с писане се занимавате с моден дизайн и пеене. Къде се срещат и разминават вашите занимания?


Днес вече не се занимавам чак толкова с мода. За сметка на това рисувам! В момента работя над проект за илюстрована книжка, поетично есе, в което се въртя около въпроса за изгнаничеството и завръщането от изгнаничество, като действието се развива в една къща, в която живях три години в централната част на Виетнам – един малък рай. Всъщност работното заглавие на книгата е "Изгнание в рая". Пеене, мода, рисуване, писане: при всички случаи става дума за артистични дейности. Между два сеанса на писане пея или рисувам, щом усетя нужда да завърша нещо бързо, за две седмици или два месеца (времето, необходимо за разучаване на една мелодия или за завършването на една картина). Тъй времето за завършване на едно писание е много по-дълго.

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3014 Весело

    "Не изпитвам нужда от родина, но въпреки това не се чувствам безотечественица."
    ==========
    Кой както свикне. Другото име на такива хора е космополит.

    Еретик
  2. 2 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2834 Неутрално

    А тук си имаме хора дето имат нужда от матушката.

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  3. 3 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3628 Неутрално

    " Аз съм от последното поколение свидетели на войната във Виетнам и травмите от нея. Имам съзнанието за мисия, мисията да предам на следващите поколения какво беше войната за онези, които я преживяхме"

    Избягала е от войната , но и от комунизма , който беше наложен в Южен Виетнам. За войната много е разказвано , но малко се знае за комунистическата диктатура и за комунистическите репресии. Милиони са жертвите на комунизма във Виетнам, но това не е тема на нейното творчество и затова е допусната да се върне в комунистически Виетнам.

  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3628 Неутрално

    "По различен начин ли пишете за френската и за виетнамската публика?


    - Не, защото не пиша за определена публика. Надявам се да стигна до всяка публика. Като казвам това, все пак когато цитирам конкретни места или исторически факти, си мисля за последствията, които това би имало за мен като евентуални административни проблеми във Виетнам, страна все още под комунистическа диктатура. Но до този момент никога не съм си налагала автоцензура, ако е писано да се стигне до трудности, много им здраве!"

    Не си е налагала автоцензура , но се опровергава като все пак си признава , че мисли за последствията, които това би имало за нея като евентуални административни проблеми във Виетнам, страна все още под комунистическа диктатура. Нека си позволи да пише за комунистическите престъпления. Тогава въобще няма да бъде допускана във Виетнам.

  5. 5 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 883 Неутрално

    Кастрирана работа, на комунистите трябва да се угажда - иначе става лошо...

  6. 6 Профил на Индианец
    Индианец
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Ах, колко политкоректно с идеята на Сорос да унищожи нациите.

    Чакат я много "престижни" награди, издателства и тиражи, безплатна реклама.

    Ако не беше се стекъл живота и така че да няма родина, бих я заподозрял че не е искрена.

    Все пак, вероятно си дава сметка, че я използват като една Грета.

    Правителството трябва да падне заради Наредба 18. Горанов в затвора за саботаж на БВП и чуждите инвестиции.
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на Индианец
    Индианец
    Рейтинг: 0 Весело

    А Сорос е филантроп, за разлика от останалите спекуланти мултимилиардери, които са олигарси.

    Правителството трябва да падне заради Наредба 18. Горанов в затвора за саботаж на БВП и чуждите инвестиции.
  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5682 Неутрално

    Имам две познати спасени като деца от Виетнам, живеят основно във Франция, но са дърво без корен...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2834 Неутрално

    До коментар [#7] от "ktu09630174":

    Не са по две думи има още много. И едно нещо не се описва с една дума само. Освен ако имаш речник от 300 думи. И самонареклите се патриоти дето претендират за монопол над патриотизма не искам да ги коментирам даже.

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  11. 11 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 667 Неутрално

    тая е мноо тъпа проста лицемерна и смразяващо некадърен афтор. сори. не ми трийте кументара, за да не ме искушите да напище аргоментиран такъв...щото чоек съм и ништо чоешко не ми е чуздо. та туй е савет в полза на гадетата и наи вече на тая афторка на пурнографиа.

  12. 12 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 667 Неутрално

    сори, по-горе да са чите: не гадедата а газетата. тоес весника дето прества туй недуразумение.

  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 667 Неутрално

    интерсено ако некои от форумците риче: не изпитвам нужда да чита весници, ама не се чусвам като чоек дето не чите весници.... та интиресно към коя точни психиатриа щехте да го насочите, щото е ясно че е за психиатриа.
    тая е финоменално прсто парче. не става да работи в селски стенвесник ама ей на и тя афторка го расдава.

  14. 14 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 337 Неутрално



    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":В българския език винаги има поне по две думи за всяко нещо. И умнокресливите са големи спецове в избора на правилната.футболист - ритнитопковецкобила - крантабизнесмен - далавераджияпатриот - фашизоид....космополит - безродник
    —цитат от коментар 7 на ktu09630174



    Не знам дали разбирате колко сте тъп/а.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK