Откъс от "Светкавици" на Радослав Чичев

Откъс от "Светкавици" на Радослав Чичев

© "Издателство за поезия ДА"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Светкавици", с автор Радослав Чичев, предоставен от "Издателство за поезия ДА".


Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията "Аларма" и "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР. Автор е на стихосбирките: "От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов "Пегас" на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в Хасково, на "Сърцето на ловеца е лисица" и на "5.6". Както и на пиесите "Колекционерката", "Траевремене" и "Звездата на Планк". През 2012 г. печели Фестивала "София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление "4х4". Най-новата му книга е "Светкавици" ("Издателство за поезия ДА") с редактори Силвия Чолева и Калоян Игнатовски, художник Росица Ралева.


"Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. С приковаваща ни конкретика. Мъртвият баща вече живее в сина. По-силен от сина. И в това няма абсолютно никаква литература. Няма "Баща ми в мен". Има живот, има смърт – и отново живот. И изведнъж буквалността се пречупва - и става монументална метафора. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си", пише за стихосбирката поетът и журналист Марин Бодаков.




Откъс от "Светкавици" на Радослав Чичев


През лятото ти ми каза
виж колко чудни са дърветата
с клони към слънцето
те се хранят със светлина
сега е есен и плодовете падат
аз гледам очите ти и си мисля
колко чудни са хората
те се хранят с любов
с ръце протегнати към някого


***


Не плача дъжд вали
не се смея слънце грее
не мисля вятър вее
не пея пролет иде
нищо не правя
обичам те


Тревожност


Птицата в отсрещния двор изчезна
тази която ме приспива и събужда
и усетих как сърцето ми пърха
оплита се в невидими шубраци
уплашено трепти
разбрах
птицата е влязла в него
тогава
погледнах към небето
поех въздух слънце облаци простор
толкова колкото
сърцето ми да стане дом


***


Може би затова ми харесваше замръзналата река
заради контрола на студа
заради невъзможността да се продължи
студът е диктатор и аз го подкрепях
сега се радвам че падна по естествен начин
и реката тече и всичко се движи
и няма контрол


***


След дългата студена зима
възхитата от пролетните бели облаци
искам да съм като тях
винаги различен
под едно небе
***


Гледам небето изпълнено с облаци пуша
димът се разхвърчава от вятъра
зелени треви и дървета се поклащат
птици и вятър птици и вятър
това е нашият санаториум
далеч от всички близо до себе си
няма къде да се скриеш истинско е
болка и бодил
радост и роза
думите бързо отлитат и кацат
димът от цигарата изписва
болка и бодил
радост и роза


Детска рисунка


Баща ми в походката ми
Баща ми с походката си
Голям разкрач
Поклащане
Толкова бодрост в главата в облаците
Краката танцуват
Баща ми танцува смешно
Прилича на Фреди слуша Челентано
Баща ми пее цигански песни
Широко отворени устни дрънчене на зъби
Мънго Джери сега има нова жена...
Баща ми и шкодата наречена Мария
Червен лукс в червено време
120 L любовницата под която ляга всяка неделя
И все си е оставил някъде инструментите и все не знае
За любовта инструменти няма
Баща ми поправя перални печки бойлери
Пие чай с много захар и пуши цигари Фeмина
Една кутия и литър черно кафе
Баща ми дояжда всичко останало от нас
Баща ми има апетит но най-вече обича боб
Баща ми обича много неща дори неща които хвърчат
Баща ми обича
Баща ми в сърцето ми

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3530 Неутрално

    Бих отбелязала, че корицата не ми допада, но след изчитане на стиховете констатирам, че е релевантна на съдържанието. Ако използвам стиха "не мисля вятър вее", докато авторът е творил, е попадал в урагани, които да помитали всяка негова идея.
    Мисля, че Музата му ни го е посетила, поне не в публикуваното.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK