Фотоизложба разказва историите на жени, чийто глас трябва да бъде чут

Рада Еленкова от Фондация "Джендър алтернатива"

© Велко Ангелов

Рада Еленкова от Фондация "Джендър алтернатива"



Провокацията да създадем тази изложба е породена от факта, че проблемите на жените не присъстват достатъчно в контекста на обществените процеси. Тук говорим за насилие над жени, сексуални репродуктивни права, сексуално насилие". С тези думи вчера (5 декември) Рада Еленкова от Фондация "Джендър алтернативи" представи документалната фотоизложбата "Жените в селките и градските райони" в галерията на Софийския университет "Алма Матер".


Експозицията съдържа 18 фотографии на жени от пет региона на България - Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково и Пазарджик. Към тях са представени и личните им истории, които разкриват теми, за които не се говори често в обществото. По този начин фондацията дава глас и видимост на онези, които традиционно са лишени от тях - жени, които са бедни, с увреждания или възрастни, които по някакъв начин не представляват интерес за обществото.


"Какво бих казала на други жени, които са бити от мъжете си ли? Да не допускат да ги бият. Да се обърнат за помощ и съвет. Да се гордеят със себе си, така че другите да се чудят от тях. Все пак ние сме жени, силни сме и трябва да сме горди"<br /><br />Ася Димитрова е на 36 години има 6 деца. Живее в село Карабунар, област Пазарджик. Налаган ѝ е системен физически тормоз 7 години от съпруга ѝ. Разказва, че го е търпяла заради децата. След време той я напуска, но тя се разболява. Възстановява се и успява да го осъди и да спечели родителските права.<br />

© Милен Нейков

"Какво бих казала на други жени, които са бити от мъжете си ли? Да не допускат да ги бият. Да се обърнат за помощ и съвет. Да се гордеят със себе си, така че другите да се чудят от тях. Все пак ние сме жени, силни сме и трябва да сме горди"


Ася Димитрова е на 36 години има 6 деца. Живее в село Карабунар, област Пазарджик. Налаган ѝ е системен физически тормоз 7 години от съпруга ѝ. Разказва, че го е търпяла заради децата. След време той я напуска, но тя се разболява. Възстановява се и успява да го осъди и да спечели родителските права.




Рада Еленкова обикаля петте района в продължение на три месеца заедно с фотографа Милен Нейков. Героините са избрани с помощта на местните читалища, участващи активно в проекта през цялото време.


Историята, която най-много я докосва, е тази на Мелха Макова, родена без ръце. Въпреки това тя успява да завърши образование си. В момента работи в туристическия център на град Рудозем, където плете терлици на електрически стан за туристите на града.


"Никога не съм си мислела, че няма да се справя. Пътят ми до тук не беше лесен, но ми помагат всички близки хора. Израснала съм в Родопите, гордея се с това – тук сме сърдечни хора"<br /><br />Мелха Макова е на 35 години и е родена в родопското село Свобода. В момента разботи на електрически стан в туристическия център на град Рудозем. Обича да работи на бродировъчна машина, като бродира носии, терлици и други неща.<br />

© Милен Нейков

"Никога не съм си мислела, че няма да се справя. Пътят ми до тук не беше лесен, но ми помагат всички близки хора. Израснала съм в Родопите, гордея се с това – тук сме сърдечни хора"


Мелха Макова е на 35 години и е родена в родопското село Свобода. В момента разботи на електрически стан в туристическия център на град Рудозем. Обича да работи на бродировъчна машина, като бродира носии, терлици и други неща.


Не е лесно да убедиш тези жени да участват, защото не са свикнали на подобен тип внимание. Беше много трудно да разчупим идеята, че те са важни и че техният живот е интересен за нас, разкава Еленкова.


Чрез изложбата Фондация "Джендър алтернативи", организатор на събитието, иска да предаде посланието, че гласът на жените трябва да бъде чут и проблемите им да бъдат адресирани законово.


"Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса"<br /><br />Маша Цананеева е на 74 години и живее със сестра си, която е трудно подвижна. Къщата им се намира в село Карабунар, област Пазарджик и е в окаяно състояние. С храна ѝ помагат съседи, защото не успява да се "класира" за социална помощ. Държавата ѝ помага единствено с дърва и въглища.<br /><br />"Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна", казва възрастната жена.

© Милен Нейков

"Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса"


Маша Цананеева е на 74 години и живее със сестра си, която е трудно подвижна. Къщата им се намира в село Карабунар, област Пазарджик и е в окаяно състояние. С храна ѝ помагат съседи, защото не успява да се "класира" за социална помощ. Държавата ѝ помага единствено с дърва и въглища.


"Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна", казва възрастната жена.


Изложбата е част от културната програма на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 и може да бъде видяна до 20 декември в галерия "Алма Матер" на Софийския университет.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2150 Неутрално

    Отвратително е да злоупотребяваш с нещастни хора заради "Джендер инициативи".

    Panta rhei....
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK