Откъс от "Щрихи от един живот в трудно време" на Анастасия Мозер

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Щрихи от един живот в трудно време" с автор Анастасия Мозер, предоставен от издателство "Сиела"


Анастасия Мозер представя своя мемоар "Щрихи от един живот в трудно време".


Анастасия Мозер проговаря за някои от най-травматичните и все още будещи спорове събития, свидетелстващи за три етапа от българската история.




"Анастасия Мозер. Щрихи от един живот в трудно време" – откровено свидетелство за три етапа от българската история – излиза до броени дни по книжарниците.


Някои от най-травматичните и все още будещи спорове събития, определили пътя на България от царство, през народна република към демокрация, излизат наяве в първото лично свидетелство на основателя и лидер на "БЗНС – Народен съюз" и партията "Обединени земеделци" Анастасия Мозер.


Пред своя съмишленик и приятел Драголюб Гаджев Анастасия Мозер разказва за трудното си детство в Царска България, за гоненията, на които е бил подложен баща ѝ д-р Г. М. Димитров, за неговата съпротива срещу Тристранния пакт и срещу комунизма. За капаните на Студената война, за съдбата на българските емигранти, за новата надежда и за разочарованията на Прехода – "Щрихи от един живот в трудно време" е поглед към историята на съвременното българско общество от човек, прекарал целия си живот в окото на политическия вихър.


Като дъщеря на видния български политик Г. М. Димитров, лидер на БЗНС – "Пладне", още от ранно детство Анастасия Мозер има възможността да наблюдава ключови процеси в политическия живот на българското общество.


Достъпът до исторически документи, до елита на българската политика, както и ценните разговори с политици от обкръжението на баща ѝ превръщат нейния разказ в безпрецедентен исторически документ. Години по-късно, когато се завръща от живот в чужбина, Анастасия Мозер сама се впуска в политиката, като продължава завета на баща си с новото превъплъщение на БЗНС и става народен представител в продължение на четири години.


Разказ за една изключителна съдба в изпълнена с перипетии епоха, извор за историята на съвременна България, свидетелство за поколения напред – "Щрихи от един живот в трудно време" гледа към едно по-добро бъдеще с непоклатима вяра в силата на българския дух, в свободата и човечността.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Анастасия Мозер: Щрихи от един живот в трудно време"


Безспорно в най-новата ни история на т.нар. преход към демокрация и установяване на пазарна икономика коалицията Обединени демократични сили, която бе управляваща политическа сила за периода 1997 – 2001 година чрез своя пълен правителствен мандат заема своята водеща роля.


Цялата ѝ реформаторска дейност, като започнем от първите два закона за валутния борд и Закона за банките, с които спряхме инфлацията, създадена от предишното правителство на Жан Виденов и неговия икономически гуру Румен Гечев, и последвалите реформи в социалната, икономическата, културната и т.н. дейности е широко известна. Но бих искала да споделя някои факти относно изграждането на тази коалиция.


През 1993 година политическите партии от демократичния спектър бяха вече загърбили най важното – диалога! Като лидер на обединения вече БЗНС предложих като една от главните политически задачи да възстановим общуването и разговорите между политическите лидери и да потърсим възможност за предсрочни парламентарни избори. Това бе времето на най-активното разграбване на България в т.нар. безвремие на правителството на проф. Любен Беров.


Ние по това време не бяхме представена в парламента партия поради стратегически грешки за изборите през октомври 1991 г., осъществени от ръководствата на БЗНС "Никола Петков" (искам да подчертая, че главният секретар Милан Дренчев и още неколцина млади земеделци трябва да изключим от тази вина) и на БЗНС – Единен, начело с главния секретар Ценко Барев, който заедно с половината от ръководството налагаше позицията "Никога с тях, те ще ви погълнат и ще ви изплюят...". Такова бе и поведението му до началото на обединителния конгрес на БЗНС през ноември 1992 г.


Политическото ръководство на БЗНС "Никола Петков", подкрепи единодушно идеята за възстановяване на диалога между партиите, създали СДС. За да покажем нашето присъствие в страната, ние организирахме няколко масови митинга и шествия с мотото "Да върнем земята на собствениците им". В тях взеха участие по наша покана почти всички известни политици от демократичната общност. По улиците на столицата от Централна гара до площад "Ал. Невски" софиянци горещо ни приветстваха и подкрепяха. Затова предприехме и редица срещи, за да аргументираме желанието за единство между партиите.


"Заповядайте на територията на парламента" – заяви Ал. Йорданов, тогава председател на НС. "Подкрепям с две ръце начинанието."


"Трудно, много трудно ще стане тази работа" – каза Стефан Савов, председател на Демократическата партия. "Недоверието между нас е огромно. Но давайте напред, като сте тръгнали."


"Добре, госпожо Мозер, колко му е да падне едно правителство – бе категоричен Ахмед Доган, – да направим нови избори, но пари откъде? Ще ни трябват милиони левове, а никой от нас няма пари. Това е най-важното. Търсете пари, останалото е лесно."


"Да, вярно е, че не оценихме правилно това велико средство на демокрацията – диалога – сподели Филип Димитров, – сега като че ли сме доста закъснели. Но винаги има надежда, нека вървим напред!"


Положително се изказаха и други извънпарламентарни партии, ентусиазирани бяха всички, но инициативите за изграждане на обща политика и действия бяха твърде скромни.


Създаденият от правителството на Беров икономически и финансов хаос осигуряваше най-добри условия за разграбване на държавните активи. Политиката на политическата мафия "да застанем на входа и на изхода" триумфираше. Явно се очертаха и изградиха олигархичните структури, които гласно и негласно си разпределяха различните икономически отрасли в страната. Същите намерения имаха от икономическото (или по-скоро олигархичното) обединение "Възраждане" от новоизлюпените богаташи.


Нямаше политическа сила, която да се противопостави на пладнешкото разграбване. В тази обстановка БСП взе инициативата за предсрочни избори през 1994 година и правителството на проф. Беров падна. Опитът да се прави нов кабинет доведе до още хули и обвинения между различните лобита в коалицията на "големите надежди" и до още по-голямо разцепление в СДС.


Недоверието, подхранвано от свои и чужди, поднесе трагични резултати. Тогава по инициативата на Стефан Савов трябваше да реагираме на този разпад и затова създадохме коалицията "Народен съюз" – БЗНС, Демократическа партия с мотото "Разумният избор", но времето до изборите на 18.12.1994 г. бе твърде късо, за да се популяризира сред хората.


БСП спечели категорично изборите и получи 125 места в Народното събрание. СДС – 69, "Народен съюз" – БЗНС, ДП – 18 депутати, и ДПС – 15. Анализи на това изборно поражения са правени много и затова искам да разкажа за няколко други неща от този период.


Най-важното политическо послание на БСП бе "Да спрем разрухата", то и до днес битува в главите на техните лидери. Но как разбираха Жан Виденов и неговите душеприказчици тезите на това послание, как тяхната главна пропагандистка Клара М. размахваше червената карта на България, че са победители, как техният икономически стратег Румен Гечев, който се бе пласирал преди това и "мина" на обучение в известния Университет по икономика в Чикаго, и още една група "реформатори" успешно успяха да неутрализират политически и дори физически Андрей Луканов и неговите "проверени стари пушки" и до какви изводи стигнаха ще се постарая да споделя най-важните от тях.


За нас център на внимание бе процесът с възстановяването на собствеността на земята. Ще напомня на читателите случая с депутата от БСП Златимир Орсов в качеството му на председател на Комисията по земеделие в НС, който стана нарицателен с неговите кооперации, наречени "Орсовки". По-важна бе защитната теза, че земята трябва да се възстановява в идеални граници. Какво означаваше това – мутация на проблема, като се създава нов продукт, в който земеделските имоти остават в нови текезесета.


Това бе не само връщане назад във времето, но и ново силово налагане на същия стар начин на една огромна несправедливост спрямо собствениците. БСП искаха идеалните граници на имотите, т.е. всеки да притежава в съсобственост идеални части в един голям парцел и когато пожелае да се разпорежда с имота си, да е зависим от поведението на останалите съсобственици.


Хората искаха реални граници, искаха да знаят съседите си от изток, запад, север и юг. Това бе решено едва при управлението на ОДС с новите планове за земеразделяне.


По-съществената страна от политиката на правителството на Жан Виденов бе наложеният мандат за провеждането на социално ориентирана икономическа политика с плавен преход!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на LudLustrator
    LudLustrator
    Рейтинг: 792 Неутрално

    Бухала не е това което е, никнеима и даден от ДС....аха, и СтаниШеФ, стана министър председател благодарение на нея!
    ----------------------
    Баща и виден "антикомунист" (земеделец и антикомунист си е нонсенс), а пък тя си била камшика и у Канадско...ама Бухал, 90_те отдавна минаха, когато всякакви ченгета можеше да ни се пробутват като видни демократи!!!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11082 Неутрално

    Интересни спомени, това за Орсовките съм го пропуснал в миналото, но и без това съм далеч от земеделието, собственоста на земи и обработката им..

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 901 Неутрално

    Уважение за госпожата

  4. 4 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 706 Неутрално

    Реституцията на земята в реални граници бе една от важните грешки на прехода които попречиха и още пречат за спиране на застрояването в столицата и реализацията на важни инфраструктурни проекти (напр. околовръстния път).

  5. 5 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1174 Неутрално

    Като политик беше слаба ракия, не остави големи следи от пребиваването си там.

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1731 Неутрално
  7. 7 Профил на Ох леле
    Ох леле
    Рейтинг: 472 Неутрално

    До коментар [#1] от "LudLustrator":

    "земеделец и антикомунист си е нонсенс"

    Как не те е срам да говориш такива глупости. Нашите земеделци са едни от най-големите антикомунисти, пострадали жестоко от болшевишката измет.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK