Виктор Чучков-син: В момента Европа и Балканите са по-интересни от САЩ

Виктор Чучков-син

© Цветелина Белутова

Виктор Чучков-син



Огромната тема за взаимоотношенията между мъжа и жената, емоционалността и вълнуващата история. Това са били едни от решаващите фактори, повлияли на Виктор Чучков-син, за да се захване с екранизацията на романа на писателя Захари Карабашлиев "18% сиво". Филмът ще бъде разпространен по българските кина на 24 януари 2020 г., а днес режисьорът разкри повече детайли за работата си пред представители на медиите.


Главните роли в "18% сиво" са поверени на актьора и певец Руши Видинлиев ("Снимка с Юки на Лъчезар Аврамов" и "Цветът на хамелеона" на Емил Христов) и актрисата и автор Доля Гавански ("Пътуването" на Майкъл Уинтърботъм"). Във филма се разказва за фотографа Захари и Стела, които се преместват от Варна в Лондон в преследване на мечтите си. Там взаимоотношенията им се обтягат и когато Стела го напуска, Захари поема на пътешествие от Лондон до Берлин, по време на което се сблъсква с интересни хора, за да открие пътя към това, което е загубил в себе си.


Руши Видинлиев и Доля Гавански в кадър от филма

Руши Видинлиев и Доля Гавански в кадър от филма




Тъй като действието в романа на Карабашлиев се развива в САЩ, Виктор Чучков-син обясни, че в момента Европа и Балканите му се струват много по-интригуващи и динамични, отколкото САЩ, и това е довело до решението му за тази промяна. "Мисля, че авторите имаме това право. Виждате колко много се промени всичко у нас в последните 4 години", изтъкна той.


По думите на Виктор Чучков-син друга тема, която заглавието засяга, е желанието и непрекъснатата борба на човека да стане значим. Както и това как се променя една връзка, когато мъжът и жената живеят извън родната си страна. Работата по филма е продължила 5 години, а кастингът е бил изключително дълъг, като в последния етап са останали по 7-8 актьори за двете главни роли. "Но мисля, че това е един процес, който помага на актьорите да израснат", обясни той.


Доля Гавански в кадър от филма

Доля Гавански в кадър от филма


По сценария са работили Хилари Нориш, Карабашлиев и Доля Гавански. Виктор Чучков-син отбеляза, че е трудно един писател сам да адаптира романа си за големия екран. В случая това, което е по-скоро необичайно, е въвличането на един от главните актьори в този процес. Режисьорът разказа, че по време на работата по филма е открил, че Доля Гавански е един много аналитичен човек и тя активно е допринесла за създаването както на нейния, така и на другите образи. "Заедно с нея открихме английската съсценаристка. И беше като един мост това, че тя познава много добре българската емоционалност, а английската сценаристка познава много по-добре характерите и проблемите на всички останали герои във филма", допълни той.


Предпремиерата на "18% сиво" ще се състои на 15 януари във Варна. Във филма участват утвърдени европейски актьори като Рон Кук, Йокей Емерс, Борис ван Северен и Норман Боуман. В екранизацията участва международен екип от 7 държави, а копродуценти са компании от Германия, Северна Македония, Сърбия и Белгия. От българска страна лентата е реализирана с подкрепата на Националния филмов център, Българската национална телевизия и община Варна.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Petar Ivanov
    Petar Ivanov
    Рейтинг: 822 Неутрално

    Защо просто не каже, че явно им е било по-удобно и по-евтини да снимат в Европа отколкото в САЩ..

    Freedom of speech
  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2152 Неутрално

    До коментар [#1] от "Petar Ivanov":

    Така е.

  3. 3 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 527 Неутрално

    Че те винаги са били по-интересни.

    Мърфи е оптимист!
  4. 4 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 364 Неутрално

    Звезден колектив! Имена? Кастинг? Актьорите "израстнали" с 5 години ролите? И бате Емко за "концепция"? Доля Гавански за "артистична загадка"? Руши за "коктейл"? Особено Йокей Емерс, Борис ван Северен . Тия не слизат от афиша. Блокбъстър след блокбъстър. Мани...

    roo
  5. 5 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1436 Неутрално

    много симпатично звучи

  6. 6 Профил на FourOhFive
    FourOhFive
    Рейтинг: 2237 Весело

    Значи хайде да си кажем нещата с истинските имена:

    братя Чучкови от поне едно 20 години точат всевъзможни български и европейски филмови фондове, отгоре на ишлемето, което въртят с оркестъра на радиото за записи на филмова музика, предимно италианска.

    Така че не, че Щатите са по-малко интересни, там далаверите на Чучкови няма как да минат. А те, както всички видни комунистически отрочета галеници на режима, без далавери няма как да се оправят.

    Да са живи и здрави и все ще се намери някой да им гледа бозите.

    Граждани, не хранете трола. Минус, удивителна и да плува!
  7. 7 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2388 Неутрално

    Преди няколко години прочетох романа по случайност. Аз чета всичко напечатано на Български което ми попадне.
    Мое лично мнение е, че е написан малко деривативно. Както на времето четяхме Богомил Райнов и лапахме мухи, докато не научихме Английски и започнахме да четем Чандлър и Хамет и тогава ни стана ясно защо първия Народен Писател го знаят само в Бусманци и другите двама по цял свят. Но такива бяха времената.
    Сега е малко по-друго. Поне тези които искат да четат има от къде да четат. 18% сиво е може би интересен в България. Едва ли в Европа и със сигурност на никой няма да е интересен в Америка. Историята е на Български имигрант от "голямата вълна" Почти политически, почти икономически имигрант. Пълен е с клишета от типа-"Вместо да чукам руса Американка с изкуствени цици, предпочитам да се въргалям с Българска селянка в обора" Някак по-духвно, както биха казали руснаците. Да ама в България сега процента на силиконови селянки е много по-голям от този в САЩ.
    Главният герой се надсмива че в затънтено Американско село бармана не знае какво е това "мръсно" Мартини. Ой вей, пази Боже сляпо да прогледа. Ако отидете в Краводер в хоремага сигурно ще ви направят "мръсно" мартини, не се съмнявайте.
    Романа е пълен с Български клишета за Америка. Изглежда като написан от човек който никога не е бил в Америка. Това което е по-тъжно е че автора всъщност е бил. Добрият писател може да схване културата и психологията на хората за които пише по-добре. Това му е работата, нали. Факта че Карабашлиев е живял в Америка и нищо не е разбрал от нея обяснява и доста за това защо романа му е написан по схема с уловка на края. Няма да я казвам за да не развалям удоволствието на тези които ще гледат филма или ще прочетат книгата. Тази схема е измислена в Америка и всеки сценарист на евтин Б филм я знае наизуст. Добавете към това и клишетата и дълбокото непознаване на Американската култура и .... ще получите продукта който ще четете или ще гледате.
    Адаптацията на сценария и преместването на действието от САЩ в Европа въобще не би трябвало да е трудно, най-малкото защото романа не е за Америка а за имигрант загубил себе си и ..... да не разкривам развръзката.
    Каква е политиката зад решението на режисьора и каква е бизнес схемата зад правеното на филма не ми е ясна. Ясно ми е само че изявлението че Балканите и Европа сега са по-интересни е доста кухо изказване, особено в контекста на историята която ще разказват. Америка е само фон на който се развива действието и действието спокойно меже да е в Европа или Бразилия или Израел. Ако режисьора набляга на фона ..... не е много ясно колко разбира историята. Явно и режисьора разбира от Америка и Европа, колкото и автора на книгата.
    КАкто и да е - приятно четене и гледане.

    California Über Alles
  8. 8 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 364 Неутрално

    До коментар [#7] от "Pontif New Dnevnik SUCK":

    " Аз чета всичко напечатано на Български което ми попадне."
    А как филтрирате попаденията? Че то, иначе - чисто мъченичество?

    roo
  9. 9 Профил на Petar Ivanov
    Petar Ivanov
    Рейтинг: 822 Неутрално

    До коментар [#7] от "Pontif New Dnevnik SUCK":

    Не съм чел книгата, но е интересно все пак как след като е писана за Америка, историята може да се пресъздаде навсякъде..
    Явно наистина е доста клиширана история, на поредния автор решил, че може да пише..

    Freedom of speech
  10. 10 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2388 Неутрално

    До коментар [#7] от "Pontif New Dnevnik SUCK":" Аз чета всичко напечатано на Български което ми попадне." А как филтрирате попаденията? Че то, иначе - чисто мъченичество?
    —цитат от коментар 8 на babyroo


    Не мога да филтрирам. Когато някой ми прати нещо от България го чета. Една позната ми прати тази книга преди няколко години. Останах малко изненадан от избора и защото беше решила че ще ми е интересно да чета за имигрант в Америка. Аз живея тук повече от 34 години вече. Имигрантския живот ми е ясен. Видял съм и успехи и несполуки и трагедии и комедии. Видял съм и много хора които идват стоят по няколко години, живеят си като в България, нищо, никога не научават за страната, за живота за културата (по-правилно е културите) тука и накрая си заминават обратно. В това няма нищо лошо. Лошото е когато започнат да разтягат лакърдии в БГ и да разказват небивалици. Всички се въртят около десетина БЪлгарски клишета за Америка - полицейска държава, хората имат пластмасови усмивки (и цици) всички са дебели и глупави, храната е ужасна, Американските коли са боклук, негрите и латиносите са завзели Америка, всеки говори за пари и няма духовност .... сигурно пропускам няколко но общо взето това е. Автора на романа ми прилича точно на тези хора. Обикновено който не може да се справи тук се връща обиден и разпространява тези глупости.
    Истината е че ако не знаеш добре езика и не общуваш с местните хора никога няма да разбереш културата и по-важно хумора на Американците и това е адски тъжно. Хумора на Английски е много изтънчен и особено Американският е страхотен. Например можеш да гледаш детски филм на който децата ще се радват и ще се смеят но ще бъде супер смешен и за възрастните защото всъщност всичко което характерите говорят е адски мръсно. На Английски това се нарича double entendre - френски израз, който означава че всяка фраза има двоен смисъл. На български това не може да се направи. В Америка повечето вицове са по едно изречение само и се спукваш от смях. На Български вицовете са обяснителни. За един писател това е златна мина. Автора и това не е схванал.
    Аз лично имам жажда да чета печатан Български текст и да пиша на Български. Не всеки е така. Затова и чета колкото мога БЪлгарски неща. Надявах се че след Соца ще се роди ново поколение писатели. България премина и още преминава през сериозни промени, доста човешки съдби се промениха и обърнаха на 180 градуса. Има за какво да се пише. Оказа се обаче че веднъж като се загуби една култура трудно се възстановява. Оказа се че предпочитам да препрочета Тютюн на Димов или Бай Ганю на Константинов (истинската верия не осакатената от комунистите) вместо да боря клишетата и скуката на новите автори. Но ако ми падне нещо го чета така или иначе.
    Напоследък си възстанових Руския доста и пречетох любимите ми разкази на Зосченко.
    Но ако човек се интересува от разказвачество - определено трябва да научи Английски и да се задълбае в Американските и Британски автори. За мене поне е така. За съжаление в България след 30те години нищо не е написано нито като литература нито като музика. Дори тези които са живяли след 1944г вече нищо не са сътворили след това. Един титан като Панчо Владигеров написва всичките си известни произведения до Соца. След това написва няколко Партийни творби с надеждата да спаси от разстрел близки и роднини, но въпреки всичко ги разстрелват. Последния истински Български фолклор е написан от Дико Илиев пак през 30те години. По време на Соца - нищо. В Литературата ни също - след 1944г пълен мрак та до сега. Дори и такива огромни таланти като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев - ученици на Владигеров не успяват да сътворят нещо съществено и остават предимно изпълнители виртуози но не и творци - композитори. В робство не може да се твори. Това е тъжната истина. Нищо от това което четеш, гледаш и слушаш сега в България няма да се помни след 20 години. За съжаление и Карабашиев няма да остави нищо след себе си, въпреки че е пътувал и видял малко свят. Явно като ти отрежат крилата като малък, край. Но това че сега няма творци в България, не значи че Българите не могат да се развиват, да четат, да слушат стойостни неща. Да възпитават децата си в добър вкус. Всеки има лаптоп и всеки има Интернет. Извинение няма.
    До коментар [#7] от "Pontif New Dnevnik SUCK":Не съм чел книгата, но е интересно все пак как след като е писана за Америка, историята може да се пресъздаде навсякъде..Явно наистина е доста клиширана история, на поредния автор решил, че може да пише..
    —цитат от коментар 9 на Petar Ivanov


    California Über Alles
  11. 11 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2388 Неутрално

    До коментар [#7] от "Pontif New Dnevnik SUCK":Не съм чел книгата, но е интересно все пак как след като е писана за Америка, историята може да се пресъздаде навсякъде..Явно наистина е доста клиширана история, на поредния автор решил, че може да пише..
    —цитат от коментар 9 на Petar Ivanov


    Виж сега .... ако ти кажа как завършва книгата съвсем няма да ти бъде интересна. Общо взето цялата книга е за един Български имигрант в Лос Ангелис, който търси себе си след като жена му го е напуснала. Плота е осеян със спомени от България от които се разбира че е типичен младеж в годините около 80та - 90та. Недоволен от Соца с музикални наклонности, нещо като бохем, нещо като творец, нещо като нежна душа, нещо като нищо. Историята продължава със спомени от живота му в Америка и как нежната душа не може да намери нужната "духовност" в чуждата страна. Реалното време на плота, когато не си спомня неща за НРБ или за скорошното минало с жена му в САЩ, тече описвайки пътя му от ЛА до ... мисля или Ню Йорк или Чикаго .... някъде там докато героя пренася една торба с марихуана. Дълъг път, дълго време за размисли. Който не е чел Керуак може и да се впечатли. Всяка среща или събитие от главната плот линия предизвиква спомени или от Соца или от САЩ и живота с жена му. Марихуаната е хвърлена в разказа за да има някаква тръпка и нещо което да напомня на криминале. За по-простичките хора това ще изглежда като криминале. За тези които са завършили 8ми клас ще прилича на пътепис за САЩ. За тези които са завършили гимназия ще бъде търсене на себе си в чужда земя. И понеже аз подозирам че автора има малко по-висока претенция, приемам версията че това е изучаване и развитие на характер на фона на пътешествие през Америка. Америка е само проп - декор който провокира спомените на героя но самото изграждане на героя се базира повече на спомените му и само от части на действията му в главната линия на плота.
    Самата схема на построяване на историята е правена стотици пъти и там няма творчески изненади. Всички случки в Америка които довеждат до спомените са абсолютни клишета. Има я красивата блондинка с икуствени цици която се чука с нашия герой само за спорт и без грам духовност. Има я младата келнерка в малко село с мъж някъде си която иска да излекува самотата си и отчуждението сред Американците като предлага на героя да се чука с него. Има го бармана който е тъп и не дори не знае ще е то "мръсно" Мартини - демек е ние може да сме от левуново ама не сме у лево, Европейци сме все пак - Американците са тъпи. Има ги Мексиканските гангстери с марихуаната. Това което дразни най-много е че разбираш истината за героя и спомените му на последната страница. Това е типичен подход на евтин сценарий за филм. В Америка има хиляди такиви флми - наричат се Би мувис - второкласни. Такова обръщане на плота работи в някои случаи но в този сучай според мен не работи.
    В този смисъл Америка е само декор който провокира спомените и размислите на героя и като такъв .... може да е всяка друга държава. Героя можеше да има същото развитие и ако пътуваше от Варна до София. Но тогава кой щеше да я купи тази книга в БГ?
    В края на краищата това е само мое лично мнение. Аз имам малко по-различна гледна точка от публиката в БГ. Ако трябва да съм честен, вероятно книгата ще се хареса на повечето хора в България. И нека не се лъжем - книгата си е написана за тази публика. Карабашиев имаше намерение да я издава на Английски ... нещо което всеки може да нарави с Амазон пъблишинг, Имам приятел тук които написа и публикува три книги. Плати си през Амазон и му отпечатаха стотина копия. Той си ги купи всичките, разписа ги и от две години ги подарява за всеки празник на всички познати тук. Стана малко за смях, защото никой не му е прочел книгите и никой по Амазон не му е поръчал дори и една. Но ... плащаш си печатат ти колкото искаш копия и ти ги пращат. После разказваш че си написал и издал 3 книги в Америка.

    California Über Alles
  12. 12 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2388 Неутрално

    Нещо Дневник ме кара да логвам всеки 4, 5 минути. Това сигурно е нов Клик-Байт като с галериите им, където всяка снимка зарежда страницата отново и изглежда като че ли не един човек е разгледал 20 снимки а 20 човека са посетили сайта. Сега пък ново двайсе - всеки 3 минути трябва да логвам с парола - леле мале колко голям инетерес към Дневник има хиляди логвания на ден. И това е една ...... жирналистика.

    California Über Alles
  13. 13 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1830 Неутрално

    До коментар [#6] от "FourOhFive":

    по-големия чучков е мозъка.
    по-малкия е уеко зуе.

  14. 14 Профил на Petar Ivanov
    Petar Ivanov
    Рейтинг: 822 Неутрално

    До коментар [#11] от "Pontif New Dnevnik SUCK":

    Мда, и аз веднага направих асоциация с “По пътя”...
    Явно наистина е доста банален този роман, със стандартните клишета за Америка и американците, базиран на отдавна отработена и втръснала формула на повествование..

    Freedom of speech




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK