Версиите за смъртта на Албер Камю

Албер Камю

Албер Камю



"Дневник" препубликува текста на Тони Николов от Портал "Култура".


През 1959 г., сиреч година преди да загине в автомобилна катастрофа, в отговор на журналистически въпрос Албер Камю шеговито заявява: "Моето творчество едва започва. Аз съм само на четиридесет и пет години и съм изпълнен с жизненост." Вече е Нобелов лауреат за литература, написал е "Чужденецът" и "Чумата", философските творби "Митът за Сизиф" и "Разбунтуваният човек". Той е един от най-влиятелните интелектуалци в света, хуманист и антитоталитарен мислител, основният опонент на Жан-Пол Сартр и на комунистическата левица. Камю е един от гласовете, в които се вслушват милиони хора, категоричен противник е на революционното насилие и на всяко насилие, дори в името на справедливостта, което всъщност убива свободата.


Ненадейната му смърт на 4 януари 1960 г. идва като гръм от ясно небе и е шок за мнозина. И ето че 60 години по-късно книгата на италианския писател и журналист Джовани Катели "Смъртта на Камю", излязла през 2019 г. във Франция, разбуни отново духовете. Една рецензия за нея в "Гардиън" предизвика сериозен отзвук и у нас. И мисля, че си струва да се върнем отново 60 години назад към случилото се, преобърнало интелектуалната история на ХХ в.


Фактите




С паричната равностойност от Нобеловата награда за литература Камю си купува хубава къща и стара ферма в Лурмарен, във френския Прованс – земя, напомняща по нещо със слънцето и лозята си на родния му Алжир. Тук авторът на "Чужденецът" се чувства далеч от отровните полемики със Сартр и списанието "Тан Модерн", от интригите в литературния живот и извън него. Често го виждат седнал на масичките пред местното кафене "Олие" да разговаря с младежите за футбол. Ходи на игрището и подкрепя местния отбор, както някога в младежките си години. Дъщеря му Катрин, тогава на 14 години, свидетелства: "Той най-сетне сякаш бе умиротворен, намерил себе си. Чувстваше се добре под това небе и на тази земя."


Колата, в която са пътували Камю и Галимар, след катастрофата.

Колата, в която са пътували Камю и Галимар, след катастрофата.


Пълен е с планове. Работи над "Първият човек", неговия посмъртен шедьовър, който ще види бял свят чак през 1994 г. Говори се, че Андре Малро, тогава министър на културата, смята да му повери ръководството на голям френски театър. В кожената му чанта, открита след смъртта му, откриват негов хороскоп, в който се твърди, че творбата, която ще го обезсмърти, щяла да бъде написана от него между 1960 и 1965 г.


Посреща Рождество и Нова година в Лурмарен. Заедно със съпругата си Франсин и двете им деца близнаци – Катрин и Жан. Дъщеря му още си спомня за 13-е десерта от новогодишната трапеза и за подаръка от баща си – часовник, за да бъде винаги точна. Камю обичал "полезните подаръци". На 2 януари жена му с двете им деца тръгват към Париж и се качват на влака за Авиньон, откъдето ще се прехвърлят. Камю има още малко работа, купува си билет за 3 януари, смята да пътува заедно със своя приятел – поета Рьоне Шар. Билетът му, открит в джоба му, остава неизползван.


Същия ден пристига сутринта в дома му със спортната си кола Мишел Галимар, племенник на неговия издател Гастон Галимар, заедно със съпругата си Жан, тяхната дъщеря и кучето Флок. Камю решава да се върне в Париж с приятелите си, както го е правил много пъти. Взима черната си кожена чанта, пъха вътре паспорта си, ръкописа на "Първият човек", "Веселата наука" на Ницше и адаптирано издание на "Отело". На излизане от града зареждат целия резервоар на колата догоре, а бензинаджията се възползва от случая, за да получи автограф върху своя екземпляр на "Чужденецът", което и става: "На г-н Бома, който съдейства да се връщам често в красивия Лурмарен." Гувернантката му Сюзан Жине през 2005 г., малко преди да почине, си спомня пред телевизионната камера как се е простила с писателя с думите: "До следващата седмица, г-н Камю."


Карат по магистралата към Бургундия, спират в Тоаси, за да пренощуват. И да отбележат едно събитие: Ан Галимар става на 18 години! Говорят цяла вечер за театър и литература.


На сутринта на 4 януари се качват в колата и спокойно потеглят за Париж. Мишел Галимар, противно на онова, което често се пише за него, не е някакъв "луд шофьор", нито "маниак на скоростта", твърди биографът на Камю Оливие Тод. Понякога натиска малко повече педала на спортната си кола и тогава Камю го вразумява: "Спокойно, не бързаме за никъде."
В този последен отрязък от пътя, преди да се разрази трагедията, Камю е седнал до шофьора, но не носи предпазен колан (който не е бил задължителен навремето), а двете дами са на задните седалки. Участъкът е съвсем прав, няма завои. От двете страни на пътя има редици от големи чинари. Изведнъж спортната кола на Мишел Галимар напуска пътя, забива се в едно дърво, а 16 метра по-надолу в следващия чинар, превръщайки се в купчина ламарини.


Какво се е случило тогава? Според доклада на жандармите, дошли почти веднага на местопроизшествието, причината за катастрофата е превишена скорост и спукана гума. Има дълъг спирачен път от 63 метра. Мишел Галимар е страдал от епилепсия и може веригата от дървета да е отключила у него припадък.


Френската актриса Мадлен Рено поздравява Албер Камю, след като издателство "Галимар" са обявили официално, че той е носителят на Нобеловата награда за литература през 1957 г.

© Associated Press

Френската актриса Мадлен Рено поздравява Албер Камю, след като издателство "Галимар" са обявили официално, че той е носителят на Нобеловата награда за литература през 1957 г.


Не е имало друга кола или някакво препятствие в близост. Главата на Камю разбива стъклото и той умира на място. Мишел Галимар е тежко ранен, губи много кръв и си отива шест дни по-късно. Двете жени в колата остават невредими по чудо. Кучето Флок изчезва.


По-късно, изпод отломките на колата, извличат кожената чанта на Камю. Вътре са 146 страници от ръкописа на "Първият човек". Някои от почитателите на Камю продължават да смятат, че тази незавършена книга, събрала цялата му скръбна нежност по детството, майка му и Алжир, е щяла да бъде неговият шедьовър.


Веднага след катастрофата тръгват и слухове за обстоятелствата около смъртта му. Появяват се различни версии, някои от близки до него хора.


Алжирската версия


Писателят Рене Етиембл, негов близък приятел, е убеден, че "колата на Галимар е била жив ковчег". Пред американския биограф на Камю Хърбърт Лофтман той заявява, че е проучил внимателно обстоятелствата и че още навремето е искал да публикува изводите си. Но нито едно издание не пожелава да го стори. Етиембл и неколцина други негови съмишленици са убедени, че зад смъртта му се крие "алжирска връзка".


Албер Камю е силно ангажиран с Алжир, своята родна страна, чиято борба за независимост се разразява в кървав конфликт. Неговата "инициатива за гражданско примирие" от 1956 г. му навлича омраза от различни страни: от множеството привърженици на "френския Алжир" и техните местни съюзници (бел. авт. - т.нар. pieds-noirs), от военните (бъдещите ОАС), но и от Фронта за национално освобождение на Алжир. Камю е принуден след последното си посещение в родината да си тръгне оттам под засилена охрана. Получава заплашителни писма до края на 1957 г., но нищо не подсказва, че е станал жертва тъкмо на донякъде утопичния си план за "гражданско умиротворение" на Алжир.


Още по-абсурдни изглеждат по-късните хипотези на крайнолеви "конспиролози", че е бил ликвидиран едва ли не по заповед на генерал Дьо Гол. Още повече че в търсене на решение на "алжирския въпрос" Дьо Гол се е позовавал на Камю, а според спомените на близкия си сътрудник Ален Пейрефит особено се е гордеел с френските нобелисти.


Франкистката версия


Камю има испански корени и винаги се е чувствал свързан със съдбата на Испания. Той е категоричен противник на франкистите и по време на Испанската гражданска война пише следното: "Испански приятели, отчасти сме от една кръв и аз имам чувство за дълг към вашата страна, литература, народ и традиция, който никога не ще се заличи." През 1956 г. се оттегля от ЮНЕСКО в знак на протест срещу това, че франкистка Испания е приета в тази световна организация. Франко реагира гневно, срещу писателя се води кампания в официозната испанска преса и все пак не съществуват никакви доказателства, че франкистките тайни служби са замесени в смъртта на Камю. А и диктаторът едва ли би се осмелил да извърши един толкова рискован акт във Франция на Дьо Гол, който би му коствал много.


Шведският крал Густав седи до съпругата на Камю Франсин на традиционния банкет след връчването на Нобеловата награда за литература.

© Associated Press

Шведският крал Густав седи до съпругата на Камю Франсин на традиционния банкет след връчването на Нобеловата награда за литература.


Версията за убийство от КГБ


Тази версия е относително нова и нашумя тази година, но датира още от 2011 г., когато италианският писател и журналист Джовани Катели я лансира в статия, публикувана в "Кориере дела сера". В основата на неговата хипотеза е едно свидетелство на чешкия писател и преводач Ян Забрана (1931-1984 г.), свързан с "Харта `77". В своя дневник за 1980 г. Забрана пише: "Добре информиран човек с връзки в СССР ми съобщи, че Камю е станал жертва на покушение, подготвено от агенти на КГБ." Те били повредили спирачната система на колата на Мишел Галимар, така че тя да излезе от строя при вдигане на по-висока скорост, каквато е обичал да развива със спортната си кола. Операцията била наредена още през 1957 г. от Дмитрий Шепилов (1905-1995 г.), сталински хардлайнер, тогава външен министър на СССР. Шепилов бил направо вбесен от статията на Камю "Кадар и неговият ден на страха", публикувана във в. "Франк-тирьор", в която писателят открито заговорил за отговорността на Шепилов за кръвопролитията в Унгария.


Намерих тази статия в събраните съчинения на Камю и я прочетох много внимателно. Тя наистина е остра, изключително остра, както и цялата публицистика на автора на "Чужденецът". Първо е четена като слово, произнесено на събрание в зала "Ваграм", посветено на унгарския национален празник, а след три дни – на 18 март 1957 г., е публикувана във "Франк-тирьор". Пропита е с болка към съдбата на унгарския народ, "който е наш" и е "част от Европа". Статията е истински антитоталитарен манифест, подобно на повечето от статиите на Камю в онзи период. В нея той саркастично поставя въпроса за отговорността на "учени и късогледи философи на Запад, чиито измамни и илюзорни доктрини се разсипаха на прах" (Сартр и неговите съмишленици). Камю пита и "как да бъде наречен този режим в Източна Европа, който задължава бащата да издаде сина си, синът да настоява за най-строгото наказание за баща си, жената да свидетелства срещу мъжа си, който е издигнал доносничеството до висотата на добродетел".


И все пак на Дмитрий Шепилов са посветени два пасажа. Съдете сами:


"Когато министър Шепилов, връщайки се от Париж, се осмелява да напише, че "западното изкуство осакатява човешката душа и формира всякакъв вид убийци", следва да му отговорим, че нашите писатели и нашите художници не само че никого не са убили, но дори са достатъчно великодушни да не обвиняват теорията на социалистическия реализъм за масовите убийства, прикривани и извършвани от Шепилов и подобните нему.


Истината е, че и сред нас има място за всичко, дори за злото, в това число и за писателите на Шепилов, но също и за честта, за свободното дърво на желанието и за приключението на интелекта. Докато в сталинската култура няма място за нищо друго освен за наставнически поучения, за сив живот и катехизис на пропагандата."


Достатъчно ли е било това, за да се издаде смъртна присъда на Камю? Понякога (особено преди) са убивали и за по-малко.


Да допуснем, че Шепилов е бил бесен. Че се е обърнал към КГБ, ръководено от Семичастни, за да ликвидират Албер Камю? Могъл ли е обаче той да издаде такава заповед? В силно централизираната съветска система подобно нещо не би могло да мине без санкцията на Хрушчов.


Би ли прибегнал Хрушчов през 1957 г. към подобна стъпка, която би могла да се разрази в огромен скандал? Още повече, докато се опитва да спечели благоразположението на Дьо Гол, който излиза от НАТО и иска обединена Европа да е междинна сила между САЩ и СССР?


Хипотезата е доста проблематична. А и по онова време Шепилов е във вътрешна опозиция спрямо Хрушчов, минал е в лагера на Молотов, Маленков и Каганович. И на 26 юни 1957 г. тяхната "антипартийна група" е разобличена, всички те са свалени от постовете. Оттогава датира медийната формулировка за свалените Молотов, Маленков и Каганович и за "присъединилия се към тях Шепилов".


След 1957 г. Шепилов е в пълна немилост. Може ли тогава да се допусне, че КГБ би могло да изпълнява дадени от него разпореждания? Съгласно политическата логика това е просто изключено.


А книгата на Джовани Катели се основава тъкмо на тази хипотеза. И то позовавайки се единствено на дневника на чешкия дисидент Забрана, който пише следното: "Изглежда, че на съветските служби са били потребни 3 години, за да изпълнят заповедта. Те обаче в крайна сметка успяват. И до ден днешен всички смятат, че Камю е загинал в автомобилна катастрофа. Моят събеседник отказа да разкрие източника си, но твърдеше, че е абсолютно достоверен."


Достоверен ли е обаче този така и неназован източник? Вярно е, че съветските тайни служби са извършвали политически убийства. Това е факт, а и виждаме неговото продължение в наши дни. По времето на Сталин е ликвидиран в Мексико Лев Троцки. А през 1959 г. има две политически убийства в Мюнхен – на публициста Лев Ребет (12 октомври 1959 г.) и на прочутия украински националист Степан Бандера (15 октомври 1959 г.), за които очевидно има заповед, дадена от Хрушчов.


Нищо обаче не доказва, че смъртта на Албер Камю е част от тази поредица.


Писателят Пол Остър, автор на предговора към книгата на Катели, от своя страна е напълно убеден в истинността на хипотезата: "Щом бъдат разгледани внимателно доказателствата, представени от Катели, не можем да не стигне до направеното от него ужасяващо заключение. Така "автомобилната катастрофа" минава в ранга на "политическо убийство – и по този начин, на 46 години, Албер Камю е бил обречен да замълчи."


Решението на Камю в последния момент да тръгне към Париж с колата на Галимар също не смущава Катели. В своя отговор до биографите на Камю Оливие Тод и Мишел Онфре той настоява на следното: "Ако някой е следял Камю, той е щял да бъде наясно с това негово намерение. Би могъл да го проследи и да повреди колата преди тръгването на 4 януари! И до днес във Франция Камю е паметник, почитан, но неатакуващ. Той не би искал това. Приживе Камю винаги е бил готов да атакува конформистите и порочните съвести, котериите и разни позиции. Това е може би последният шанс да се установи истината. А тази негова смърт по друг начин осмисля и придава дълбочина на наследството му, преди времето да е изличило последните доказателства.
Дължим това на паметта на Албер Камю."


Вярно е, че дължим много на Албер Камю – заради творбите му, интелектуалната му честност и неговата антитоталитарна мисъл.


Ала не е необходимо, дори абсурдно е в името на тази почит да се прибягва до някакви съмнителни героизации.

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1809 Неутрално

    С оглед на цитатите срещу кремлиновците и като имам предвид предшестващи и последващи мокри"практики" по цял свят от страна на наследниците на златната орда тази версия ми изглежда най-правдоподобна

  2. 2 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 888 Неутрално

    Снощи четох за смъртта на Висоцки на 42години.Официална е инфаркт след алкохол.Новите факти са ,че заради буйство приятелите му го вързали и забравили на балкона на купон.Но след 15 минути кръвоносните му съдове не издържат стегнатия възел и получава инфаркт.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8675 Неутрално

    Прав е Тони Николов. Най-добре е да се приложи "бръсначът на Окам" без ненужни героизации...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на linard
    linard
    Рейтинг: 1238 Разстроено

    Колко е актуално написаното от него и днес...
    Сега центъра на противопоставяне леко се е изместил, но пак се свежда до ценности.
    Тези на запада противопоставени на псевдо консервативния напън от Русия, доброволно приет за верую и у нас.

    "Когато министър Шепилов, връщайки се от Париж, се осмелява да напише, че "западното изкуство осакатява човешката душа и формира всякакъв вид убийци", следва да му отговорим, че нашите писатели и нашите художници не само че никого не са убили, но дори са достатъчно великодушни да не обвиняват теорията на социалистическия реализъм за масовите убийства, прикривани и извършвани от Шепилов и подобните нему.

    Истината е, че и сред нас има място за всичко, дори за злото, в това число и за писателите на Шепилов, но също и за честта, за свободното дърво на желанието и за приключението на интелекта. Докато в сталинската култура няма място за нищо друго освен за наставнически поучения, за сив живот и катехизис на пропагандата."

  5. 5 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 850 Неутрално

    Колко е актуално написаното от него и днес...Сега центъра на противопоставяне леко се е изместил, но пак се свежда до ценности. Тези на запада противопоставени на псевдо консервативния напън от Русия, доброволно приет за верую и у нас."Когато министър Шепилов, връщайки се от Париж, се осмелява да напише, че "западното изкуство осакатява човешката душа и формира всякакъв вид убийци", следва да му отговорим, че нашите писатели и нашите художници не само че никого не са убили, но дори са достатъчно великодушни да не обвиняват теорията на социалистическия реализъм за масовите убийства, прикривани и извършвани от Шепилов и подобните нему.Истината е, че и сред нас има място за всичко, дори за злото, в това число и за писателите на Шепилов, но също и за честта, за свободното дърво на желанието и за приключението на интелекта. Докато в сталинската култура няма място за нищо друго освен за наставнически поучения, за сив живот и катехизис на пропагандата."
    —цитат от коментар 4 на linard


    Колко книги си прочела за Сталинската "диктатура"?Чела ли си автори от това време?

  6. 6 Профил на tigervi
    tigervi
    Рейтинг: 1660 Неутрално

    До коментар [#4] от "linard":

    Човек с принципи, с мнение базирано на вътрешно убеждение, а не според целесъобразността. Такива хора неизбежно си създават врагове. Все пак конспиративните теории за смъртта му изглеждат не съвсем на място. С шофьор-епилептик след празнична вечер, шансът определено не е бил на негова страна.

    Eddie lives... somewhere in time!
  7. 7 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1353 Неутрално

    КГБ са го убили.

    The best way to predict the future is to invent it.
  8. 8 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1353 Неутрално

    До коментар [#5] от "von_seeckt":

    Защо слагаш диктатура в кавички? Не те ли е срам?

    The best way to predict the future is to invent it.
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на linard
    linard
    Рейтинг: 1238 Неутрално

    До коментар [#5] от "von_seeckt":

    Чета на руски и немски в оригинал от детска възраст, не съм пропуснала да прочета класиците пак в оригинал, а точно подробната руска история бе част от следването ми.
    Промени ли нещо отговорът ми?
    Диктатурата на пролетариата, особенно по времето на Сталин, е една от най-кървавите и човеконенавистни в историята на човечеството. Тя е подробно документирана, а не фантасмагория за да я поставяш в кавички.

  11. 11 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1809 Неутрално

    До коментар [#10] от "linard":

    Няма как нито да повлияете, нито да вразумите, нито да се позовете на чувството за срам, просто, защото комуноидните рубладжии не притежават тези човешки качества!
    Светло Рождество Христово и не губете време с хора с изгубени Души...

  12. 12 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3730 Неутрално

    Колко е актуално написаното от него и днес...
    —цитат от коментар 4 на linard


    Май е по-добре да се каже - Как руснаците не са се променили и на йота от тогава до сега!?

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  13. 13 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3730 Неутрално

    КГБ са го убили.
    —цитат от коментар 7 на EU defender


    Все пак трябва да се вземе предвид, казаното от Тони Николов.
    Камю е тръгнал с тази кола съвсем спонтанно, така че това пътуване едва ли е било известно достатъчно отрано за да бъде подготвен атентат.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  14. 14 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 963 Неутрално

    До преди няколко години версията, че КГБ са отговорни и за гибелта на Камю, можеше да звучи невероятно и фантастично, но в последно време видяхме, че и днес руските служби вършат подобни мръсни работи.
    А това, че би трябвало през Хрушчов да минава всичко - не е точно така!Тези, които познават в повече детайли съветската действителност тогава, знаят, че Хрушчов е бил, меко казано, недолюбван от висшите офицери в КГБ.Да, той е знаел това и е заменил със свои хора тях, но това не е станало за ден или нощ, защото и него го е било страх от КГБ!

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16 Профил на След Герб и пустиня
    След Герб и пустиня
    Рейтинг: 1394 Весело

    С оглед фактите, Путин е виновен

  17. 17 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#11] от "selqnin":

    “не губете време с хора с изгубени Души...
    ——
    Те това е то ристиянското милосърдие 👏

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  19. 19 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4284 Неутрално

    Тънкостта е, "Има дълъг спирачен път от 63 метра.". Подобен огромен спирачен път, особено при скоростите от онова време, е много странен, освен ако същия не е бил полу-спирачен път, на неработещи в оптималния си работен режим спирачки. Другото възможно е, колата просто да е била с много износени гуми. Интересното в случая е, има ли снимки на този спирачен път? Много неща биха станали по-ясни.

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, а впоследстие на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  22. 22 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 928 Неутрално

    интиресно колцина от кументиралите по нанагоре се чели каму?я си кажете, ама чесно.

  23. 23 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 928 Неутрално

    хм хм хм, надигнах прост и ясен вапрос, а пулучих минусче.... зашто?

  24. 24 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    До коментар [#22] от "betona":

    А защо трябва да са го чели, като така и така знаят всичко!?...
    Абе ти с твоя гаден нрав, да не си путинист!?... Или пък си евреин? Суросуидит мръсен

  25. 25 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    До коментар [#22] от "betona":

    А защо трябва да са го чели, като така и така знаят всичко!?...
    Абе ти с твоя гаден нрав, да не си путинист!?... Или пък си евреин? Суросуидит мръсен

  26. 26 Профил на Джони Глупавия
    Джони Глупавия
    Рейтинг: 59 Неутрално

    Специално за автора, и за коментаторите, които четат на няколко езика от най-ранна детска възраст, включително и Камю: Най-силно викат срещу комунистите, тези, които най-безропотно са ги подкрепяли.
    Да не би се чувствате гузен г-н Николов?

  27. 27 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1125 Неутрално

    [quote#20:"dgd"][/quote]

    "Колко книги си прочела за Сталинската "диктатура"?Чела ли си автори от това време?"
    "Относно четенето - грубо те водя с 1-2 вагона книги, както казва един известен мой познат. А и защо реши, че мнението ти ме интересува?"

    Хитлер не е бил по-малко харизматична личност от Сталин и е унищожил не по-малко свои съграждани (предимно косвено), по не по-малко ужасяващ начин! И двамата са велики лидери, достатъчно интелигентни да дърпат конците на най-безскрупулните кариеристи на времето си, поради което и двамата са възхвалявани от авторите от това време. Който автор не ги е възхвалявал - не е живял дълго
    А ти dgd, колкото и книги да си чел, не са те променили много. Звучиш доста праволинейно, ще се въздържа да кажа по-силна дума. Освен това, видял съм доста хора, но не съм забелязал стойностни личности да изтъкват колко много книги са чели. Така че, не попадаш сред стойностните личности, които познавам, с твърдението че си прочел много киги.

  28. 28 Профил на Българийо о майко свята
    Българийо о майко свята
    Рейтинг: 74 Неутрално

    1960-та Путя е бил на 8 годинки, но вече е бил оформен злодей! Най-вероятн о ЛИЧНО е убил Камю, в това няма никакво съмнение.А и тази версия пасва перфектно на интелектуалното ново на форумните автентични десни прогресисти и либеерали.
    —цитат от коментар 9 на dgd


    Има и още една особеност тази версия: никой не я твърди. Освен един умопомрачен гасрарбайтер, който е толкова нещастен, че му се налага да си измисля абсурдни версии, да ги приписва на своите кръвни врагове - "автентично десните", и да си ги оборва сам след това.

  29. 29 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3671 Неутрално

    За качествата на книгата на Джовани Катели и разумността на хипотезата му "говори" фактът, че сериозен писател като Пол Остър се е наел да напише увода към нея.
    1957 г. е била интересна за комисията за Нобелова награда за литература - само с 1 глас повече наградата печели Камю, а Казандзакис остава на ІІ място.
    Кого от двамата колоси на литературата да предпочете човек?
    Всеки от тях е философ по своему.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  30. 30 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 928 Неутрално

    До коментар [#29] от "Bramasole":

    относно първия ти параграв: остър не е нищо повече от един много добър автор. вервай ми, и много по добри афтолри и тритици са писали по повод на други автори и кинги много големи глупусти. Това без връзка с конкретната книга на капели и предговора на остър , но го имаи претвид, тоест не може да е никащкъв аргомент.
    относно вотриа ти параграф - освен туй дето казващ и тна двамата именцата им започват с к. само дето първия, каму, превъсхожда брутално втория и като писател и като филозоф.... а некои от твърдения на казанакис могат да будят само смех. иначе и тои бесспорно много добър. та сичко е щест относно и двамата, само ти утговаряме на вапросо, щото питаш като некаво неуриентирвана софианска еснафка. :)

  31. 31 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 928 Неутрално

    До коментар [#24] от "Митев":

    заштото ако не са ше им биа два шамара и ше ги накарам да ма черпат ракиа докат са напиа по случаи прасниците. :)

  32. 32 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3671 Любопитно

    До коментар [#30] от "betona":

    Не се разстройвам от форумни квалификации, пък и кой може да каже кой е по-големият еснаф - този, който изразява мнението си, или този, който демонстрира /уж/незнание на елементарна граматика?
    Харесвам "Ню-Йоркските" романи на Пол Остър; за творчеството на жена му не мога да кажа същото.
    В момента чета "Рапорт пред Ел Греко" и може би затова правя паралела м/у двамата "К".
    Пожелания за светли Рождественски празници, Бетона!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  33. 33 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 928 Неутрално

    До коментар [#32] от "Bramasole":

    мерси , брамазол! за много години! всичко най-хубаво ти желая!

  34. 34 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3671 Неутрално

    До коментар [#33] от "betona":

    Жив и здрав, Бетона! Обич и душевен комфорт!
    Много ми се иска 2020 да е по-добра от изминалата!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK