Владимир Явашев: За няколко луди българи няма невъзможни неща

Изкуството е нещо абсолютно безсмислено да ни достави огромно удоволствие, казва Владимир Явашев

© Юлия Лазарова

Изкуството е нещо абсолютно безсмислено да ни достави огромно удоволствие, казва Владимир Явашев



"Неуморимият двигател". Това може би е най-краткото, но най-точно определение, което прочетох за ролята на Владимир Явашев в проекта "Плаващите кейове". Всъщност може да бъде отнесено не само за този проект, а за работата му заедно с Кристо и Жан Клод и с Кристо в последните 30 години. Да, той е племенник на световноизвестния артист (син на по-големия брат Анани) и това му дава шанса да влезе в неговия екип, но останалото едва ли би било възможно без качествата и характера на Владимир Явашев. Семейната връзка сигурно помага за доверието и отношенията, както и за лекотата да се караш с Кристо, ако смяташ, че неговата идея не е добра, но не е достатъчна, за да организираш стотици работещи по проектите, да спориш и заплашваш италианските власти, да си винаги наоколо и с решение, когато Кристо вика "Владимир, Владимир", да се пазариш с купувачите на картини, да вдигаш телефона си на близки и далечни познати и да се погрижиш за всеки. Без да губиш чувството си за хумор.


Това се вижда и във филма "Да ходиш по вода" (Walking on water) на Андрей Паунов, който от тази седмица може да бъде гледан и в българските кина. Лентата е документална. Режисьорът получава 750 часа суров материал, заснет от 10 екипа, поне един от които непрекъснато е следвал Кристо, а други са били на други места и с други хора, работещи по "Плаващите кейове", и пълна свобода какво да създаде. "Това е филм за Кристо и Владо", казва Паунов за филма. Той е заснел само финала му - една много лична сцена между чичо и племенник.


Ако още нещо е сигурно за Владимир Явашев, то е, че той не обича да говори за себе си, пази се от медийни и публични изяви, освен ако няма да помогнат за работата по проектите, и изглежда напълно лишен от суета. Като чичо си, когото нарича Христо.




В интервюто, което даде за читателите на "Дневник" по повод кинопремиерата на "Да ходиш по вода", на въпроса как лично би се представил отговори: "Не е нужно. Върша това, което трябва, за да могат тези проекти да се осъществят. Всички тези години, които работя с Христо, а и с Жан-Клод - от тях съм научил, че няма невъзможни неща и ние трябва да ги направим."


Продължавам с: "Това ли е най-големият урок, който сте научил от тях?"


- Не бих казал, че е урок, а това е нагласата да мечтаеш в мащаб - както се казва на английски, dream big. Наистина няма невъзможни неща, ако има достатъчно хора, които вярват в това, което се върши, защото това е екип, нито съм само аз, нито само Христо - това е много голям екип.


А когато много хора вярват в идеята да се осъществи нещо "безсмислено" - както Христо казва за проектите, защото то ще бъде нещо красиво, но светът може да живее и без него - това прави работата още по-интересна и цялата организация, бих казал, още по-сладка.


И вие ли ги определяте така?


- Да, повлиян съм. И аз ги определям като "безсмислени".


С какво "Плаващите кейове" - проектът в езерото Изео в Италия, в който през лятото на 2016 г. посетителите преминаха по златисто-оранжев плат по водата и за който е филмът "Да ходиш по вода" - беше по-различен от другите?


- Всеки проект си има своите особености и уникални детайли, специфични за него. Сложното на кейовете освен изработката, за която работихме с Росен Желязков (конструктивен директор на проекта - бел. авт.), беше организация на посетителите. Ние имахме над един милион и 200 хиляди души, които преминаха по 3 км понтони без парапети - най-вероятно само в Италия може да се случи да ни дадат разрешение за това. А трябваше да вземем разрешение все едно строим мост за публично ползване, през който да се минава, или за път. Но логистичната организация за движението на тези хора беше наистина сложна.


Другата разлика е, че в други проекти обектите съществуват и има интервенция от Христо върху тях. Плаващите кейове трябваше да ги построим ние. Чадърите например също са построени, но хората не са върху тях и не ги използват.


Едно от най-впечатляващите неща за мен беше как хората "преживяваха" кейовете - те не просто се разхождаха, а скачаха, лежаха, търкаляха се, танцуваха, седяха и съзерцаваха. Другото беше, че проектът веднага стана много популярен в социалните мрежи.


- Това е ваша интерпретация. Но това вече е и тенденция в изкуството - много неща зависят от вкуса на хората. Може би като изкуство някои проекти не са толкова специални, но ако са много "инстаграмабъл" (терминът, който се използва за подходящи за споделяне в "Инстаграм" - бел. авт.) получават друга притегателна сила, "работят" по-добре.


За какво според вас е филмът "Да ходиш по вода"?


- Филмът е една от 500 или 1000 или милион възможни истории, които могат да се разкажат около този проект. Това е историята, която Андрей Паунов е избрал. Не е имало влияние от Христо върху това, той даде картбланш на режисьора да направи това, което смята, че трябва да направи.


Как бихте препоръчали филма - защо да го гледат зрителите в България?


- Няма невъзможни неща, както казах. Това трябва да се види. Няколко луди българи, които осъществяват една мечта. Това е.


Владимир Явашев е учил кино в Ню Йорк, уточнява "аз съм израснал в киното, учил съм кино, дори съм продуцирал един филм преди 25 години", но не коментира разликата, че големият му дебют в "Да ходиш по вода" всъщност е пред камера. За "ролята", която виждаме на екран, и възможността да го поканят да се снима в други филми е лаконичен: "Това е документален филм. Няма игра, няма дубли. Аз съм си такъв - нямам филтър. Хората, които ме познават, знаят. Нямам филтър и пред камера. И през годините толкова си свикнал да има камера, че забравяш, че те следи оператор."


Учил е и фотография и продължава да снима, черно-бяло, на лента, но засега само за себе си. На въпроса дали би се завърнал към киното отговаря: "Нищо не се знае." Фокусиран върху настоящия проект на Кристо, подобен е отговорът и на друг въпрос за нещата, с които се занимава.


Над водата или под водата?


- Над водата, естествено. Много обичам да се гмуркам. И много дълги години прекарахме много време с Росен Желязков и Михаил Заимов под водата - с различни проекти. Но в момента концентрацията ми е над. Но не се знае. Може да се завърна и под водата.


Над милион и двеста души ходиха по вода на "Плаващите кейове". Извън тази възможност на вас лично случвало ли ви се е в работна или житейска ситуация да имате усещането, че може да ходите по вода?


- Не. И, надявам се, няма.


Ню Йорк - София - Созопол - Париж - има ли прилики?


- Има прилика - приятелите, с които си - това е най-важното за мен.


Владимир Явашев в работен момент по проекта "Плаващите кейове" - езеро Изео, Италия - 2016 година

© Фейсбук на

Владимир Явашев в работен момент по проекта "Плаващите кейове" - езеро Изео, Италия - 2016 година


От 30 години живеете в Ню Йорк, сега заради проект - в Париж, но правилно ли е, че в България най-често сте в Созопол?


- Да, в Созопол. Имам много приятели и там, включително и местните (Владимир Явашев прекарва и Никулден тази година в морския град - бел. авт.). Предпочитам, като съм в България, да стоя там. Имам връзка с морето, имам връзка с града. Имам среда.


Вие пътувате много и работите с най-различни хора в различни страни - колко важно е каква националност е човек през 2019-2020 година?


- Това е въпрос, зареден с барут.


Ще го продължа - в интервю за "Капитал" от преди почти 20 години казвате: "Все по-малко значение има къде живееш. Светът е много по-отворен... Днес въпросът е къде хората имат възможност да правят това, което искат. Много важен е и въпросът за мащаба, в който искаш да го правиш." Сега сигурно важи още повече?


- Да, светът е още по-отворен.


Наистина националността е вече друг тип идентификация за хората. Но, от друга страна, това те е създало по някакъв начин - как си израснал, от книгите до филмите, системата на образование, средата на града и държавата те правят в голяма степен това, което си, или имат голямо влияние върху изграждането ти. Ако имате общи неща (в "Плаващите кейове" основната част от екипа беше български) - понякога е много по-лесно, понякога е по-трудно. Но светът вече е много по-различен, много по-отворен, по-комуникативен - много сходни неща стават между хората и е много по-лесно да се работи. За някои хора и да се идентифицират вече е по-лесно.


За мен не е трудно и никога не е било, защото от 16 години живея извън България и съм на много места и имам различна гледна точка.


Но скоро видях един цитат, че миграцията е по-стара от езика. Хората са мигрирали, преди да говорят, преди да комуникират един с друг. Така че това е част от човека и е нормално. И не е нужно да се борим с това или дори да се опитваме да се идентифицираме - това е за всеки отделно.


Вие не се чувствате чужденец навън?


- Не само аз. Моето поколение (роден е 1973 г. - бел. авт.) и по-младото, което познавам, няма такова усещане.


Аз живея в Ню Йорк - там не се чувстваш чужденец. И винаги съм казвал, че ако не живея там, няма да живея в Америка. Ню Йорк е място, където хората се събират отвсякъде и никой не го интересува с акцент ли говориш, нито го интересува сексуалната ти ориентация, нито ги интересува расата ти... Един много свободен град.


Ню Йорк е такъв, но това не се разширява към други места в Америка, а националистическата карта се използва много от политиците през последните години навсякъде по света.


- В Америка разделението дори не е на вътрешни щати, а статистически е градове срещу провинция. В градовете хората са много по-отворени спрямо тези от малките места.


Но по принцип хората се страхуват от това, което не познават и не знаят. И когато си сблъскан в един голям град с всичко, ти го познаваш и знаеш, че няма нищо страшно, напротив, то те обогатява. Когато не си, ти се страхуваш какво ще стане, когато дойдат някакви хора, които не са от твоето племе.


За мен в кръвта ни е да мигрираме и трябва да се освободим от всички страхове, които имаме към чуждото.


Какво ви тревожи? (Владимир Явашев отговаря след уточнения, че го питам за средата и света, в който живеем.)


- Животът е прекрасно нещо. Колкото и страшни неща да се случват, хората живеят по-добре, отколкото са живели. Това е и факт. Начинът, по който живеем, е една константа, която върви нагоре - може да има завишения и понижения.


Екологията, разбира се, е голям проблем и трябва сериозно да се занимаваме с това. Включително и на лично ниво. Аз не съм човек на пропагандата - без значение дали е политическа, екологическа или друга. Важно е какво правиш ти лично.


А какво ви радва?


- Не обичам генерални въпроси.


Само още един такъв - какво е вашето определение за изкуство?


- Бих отговорил с един цитат - Art is short from Arthur.


Но щом се налага да обясня - изкуството е нещо, което ти действа емоционално. Повече музиката въздейства така, но визуалното също, макар че понякога е по-трудно, защото е въпрос на научаване. Храни душата ти с нещо, което е безсмислено, както вече говорихме. И музиката е безсмислена. То е удоволствие. Няма друга функция.


Уточнявам само, че не говорим за изкуството, което е пропаганда по някакъв начин - било то политическа, екологична, религиозна.


Зададох този въпрос, защото хората често казват "не разбирам от изкуство" и спират любопитството си поне да видят, да чуят...


- Изкуството действа емоционално. Трябва да се оставиш да го приемеш по някакъв начин. Връщам се на музиката - тя е най-лесен начин за въздействие на емоциите. Хората плачат на музика. Но аз познавам и хора, които плачат, като гледат картини.


Трябва да позволиш и да бъдеш отворен да ти въздейства. Някои неща може да ти действат позитивно, други негативно, да те разплачат. Това е нещото, което е много важно - това ни прави хора.


Изкуството е нещо абсолютно безсмислено да ни достави огромно удоволствие.


"Целта винаги е една и съща - най-важното е осъществяването на следващия проект. Нищо не може да те спре, когато имаш тази цел"

© Юлия Лазарова

"Целта винаги е една и съща - най-важното е осъществяването на следващия проект. Нищо не може да те спре, когато имаш тази цел"

Между темата с националната идентичност, къде и как се чувстваш по света и как се чувстваш, когато гледаш изкуство, коментираме за кратко и кандидатурата на Майкъл Блумбърг за президент. Бившият кмет на Ню Йорк се познава от години с Кристо и артистът признава, че благодарение на него получава разрешение за "Портите" в Сентръл парк. През лятото на 2018 г. Блумбърг беше и в първия ден на представянето на последния проект на Кристо - "Мастаба", в Лондон, а неговата фондация подкрепя и галерията Serpentine, в която беше изложбата.


Според Владимир Явашев, който също познава Блумбърг, той има най-голям шанс срещу Тръмп на изборите в САЩ през 2020 година, но зависи дали ще спечели вътрешните на демократите. "Надявам се." Темата за дясното, лявото и интелектуалците в България остава за следващ разговор.


Той не иска да говори и за единствения постоянен проект, по който работи Кристо - "Мастаба", в пустинята, защото сега всички са съсредоточени върху предстоящия - опаковането на Триумфалната арка в Париж - проект, който ще може да бъде видян от 19 септември до 4 октомври 2020 година.


Кое е най-интересно за вас в проекта, по който работите сега?


- За мен най-интересното е отношението на французите към културата. Няма нация в света, която да има такова отношение към културата - в тяхното ДНК е, заредено е. Истинско удоволствие е разбирането им към културата - от най-чиновническо ниво до работниците, с които ще осъществим проекта. Много е приятно.


И беше сравнително лесно да получим разрешение. Христо беше само на две срещи. Обикновено трябва да ходи на поне 20. Или 20 години и безброй срещи.


Но преместихте проекта за есента?


- Получихме мейл от орнитолозите - една организация за запазване за птиците - те казаха, че има един сокол, който от март до юни има гнездо в арката - гнезди и се излюпват. На Райхстага също имаше, но гнездото можеше да бъде преместено, а тук няма как - то е под ботуша на един от генералите на арката. А темата е чувствителна в Париж, защото покрай пожара в Нотр Дам изгубиха семейства соколи, и решихме да преместим.


Кристо често казва, че не гледа назад. Вие имате ли същото отношение?


- Опитвам се. В работата е много полезно. Защото не се тюхкаш, както се казва на български. Защото вземаш скалпела или ятагана, режеш и само гледаш напред. Ако има проблем, не казваш трябваше така или така, а гледаш напред какво да направиш.


Естествено, надяваш се да се научиш и да не повториш същата грешка, но гледаш винаги напред.


Какъв въпрос не обичате да ви задават за Кристо?


- Да обяснявам, че наистина не говори български. Не го прави нарочно. Опитва се понякога - преди, когато имаше само радиостанции, по време на работа, когато искаше да ми каже нещо, без да разберат всички, се опитваше да сглоби изречения на български. Но езиците не са му силата. И английски говори с акцент. Но иначе той много добре комуникира.

"Всичко се вижда във филма "Да ходиш по вода" - той е толкова откровен към Христо, вижда се какъв човек е той", казва Явашев

© Туитър на Кристо и Жан-Клод

"Всичко се вижда във филма "Да ходиш по вода" - той е толкова откровен към Христо, вижда се какъв човек е той", казва Явашев


Защо според вас хората тук се фиксират, че не идва в България?


- Не знам. Мога да кажа защо не идва - той наистина не ходи никъде, където няма работа или проект, по който да работи.


Това, което прави впечатление в лекциите и интервютата му, е, че говори честно и открито, казва нещата много директно. Променил ли се е през тези години, в които работите с него?


- Естествено. Това е важно за всички - да се променяме и развиваме. Но целта винаги е една и съща - най-важното е осъществяването на следващия проект. Нищо не може да те спре, когато имаш тази цел. Всичко е около това. Той винаги казва аз нямам ваканция - не отива да почива. Всичко, което прави, е свързано с проектите.


"Филмът е една от 500 или 1000 или милион възможни истории, които могат да се разкажат около този проект. Това е историята, която Андрей Паунов е избрал"

© Фейсбук на

"Филмът е една от 500 или 1000 или милион възможни истории, които могат да се разкажат около този проект. Това е историята, която Андрей Паунов е избрал"


Във филма "Да ходиш по вода" има една сцена, в която обяснява на учениците - да си художник не е работа, това е животът ти. Не спираш в 5 часа, ако си художник или човек на изкуството.


Христо и сега рисува всеки ден.


Видимо от документални филми за проекти през 80-те и 90-те, не се е променило отношението му и фокусирането как да се изпълни проектът, както и упорството, с което обяснява на хората какво прави?


- Да, с такъв ентусиазъм е, но това е единственият начин тези нещата да станат. За да убедиш някого в нещо, трябва да говориш лично. Христо е много харизматичен, обяснява ясно и добре и знае как да обясни - няма значение дали на министър-председател или на фермер на оризова ферма в Япония.


Изкуството на Кристо изглежда и като много, много работа, понякога тежка?


- Има много работа по проектите, наистина. А на мен много ми харесва, че това е много работа за нещо, което ще е там за две седмици и после изчезва. Това го прави още по-специално


Ако се върнем на цялата безсмисленост. Колкото е по-ненужно - го прави по-важно и интересно за мен лично. Различните хора го приемат различно.


За Райхстага Христо казваше, че няма значение как 80 млн. германци го приемат, всеки има собствено виждане и е важно всеки да може да го приеме както иска - да го мразят, да го обичат, да го обожават, кой както иска да го приема.


Но сигурно е по-приятно, когато хората го харесват, оценяват?


- Жан-Клод казваше - ако повече хора го приемат, това е бонус. Те го правят за тях, приятелите около тях и че Христо иска да го види готово.


Понякога след проекта, като си помислиш, особено за кейовете, че 1 млн. и 200 ще минат по 3 км без парапети и някои ти дава да го изпълниш. Във филма не е включен процесът и детайлите на строене - цялата работа - с 200 котви по 5 тона. Цялата система беше измислена от Росен Желязков, не беше правена на такава дълбочина - това беше по-голямото предизвикателство. Това не е във филма, това е друг филм.


Колко голям е основният екип, който работи ?


- В офиса в Ню Йорк сме четирима, включително с Христо. Но за проектите работим с много подизпълнители и големи екипи.


Какво не се знае за Кристо, а е важно?


- Всичко се вижда във филма "Да ходиш по вода" - той е толкова откровен към Христо, вижда се какъв човек е той. Дори някои неща, които не са толкова ласкателни, нямаше отношение да ги цензурира. Ако съм го направил или казал е така - той стои зад себе си. Няма спестени неща. Това си личи и на мен ми харесва - един много откровен филм.


Не се мъчи да се представи или покаже?


- Христо не е такъв. Няма дубъл, няма игра, това е той.


Карате се много...


- Постоянно. Но това е част от процеса. Различни хора работят различно. Ние се караме.


Завършвам с един личен въпрос - какъв урок искате дъщеря ви да научи от вас?


- Това, което за мен е важно - детето да се чувства обичано, да бъде свободно и да може да бъде независимо.


"Да ходиш по вода" е в кината в България в момента.


Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bosev.asen
    bosev.asen
    Рейтинг: 577 Неутрално

    Благодаря за хубавата статия!

  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4370 Весело

    НЕ СТАВА САМО С ЛУДОСТ,
    ТРЯБВА и АКЪЛ

    Честита Коледа на всички !

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5220 Весело

    Това да се чува :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Ще ни подлудят с такива статии.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  6. 6 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 2305 Неутрално

    "Колкото е по-ненужно - го прави по-важно и интересно за мен лично."

    За мен лично пък изкуството трябва да е нещо повече, от добавяне на атрактивни обекти към света.

    Иначе, племенника понапудри пренебрежението към родната си страна на невъзвращенеца Кристо.

    Честито Рождество на всички.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 76 Любопитно

    Вероятно става въпрос за неколко демократични българе,които ше изгонят генерал Барисов и ше ни донесат щастие!?

    И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
  9. 9 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 2351 Неутрално

    Интервюто ми хареса, а филмът ще се гледа (поне от нас).

    Честита Коледа на всички!

  10. 10 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 76 Любопитно

    Интервюто ми хареса, а филмът ще се гледа (поне от нас).Честита Коледа на всички!
    —цитат от коментар 9 на vhv


    Кой сте вас?

    И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
  11. 11 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 371 Неутрално

    Само в изкуството лицемерието е издигнато в култ. :-) Нещо не се кефя на това, но умнокрасивите кълват и се мислят за елитарни.:-) Лично мен много повече ме вдъхновява природата, отколкото изкуството.

  12. 12 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1712 Неутрално
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14 Профил на Niraah
    Niraah
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Хубаво интервю. Не разбрах защо Христо за последните 30 години не е проявил желание да направи един проект в България?

  15. 15 Профил на karatista
    karatista
    Рейтинг: 2571 Неутрално

    До коментар [#11] от "wnl03619584":

    Ако се беше разходил по кейовете друго щеше да пееш. Няма как да ти го обясня, обаче.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  17. 17 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 371 Неутрално

    До коментар [#15] от "karatista":

    Както казах, аз лочно предпочитам твореноята на природата, пред творенията на човека. Макар че, чпвек Е част от природата и неговите творения също на практика са дело на природата. :-)

  18. 18 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1712 Неутрално

    До коментар [#14] от "Niraah":

    Защото....се е зарекъл да не се връща нв „тъпата” България

  19. 19 Профил на the only easy day was yesterday
    the only easy day was yesterday
    Рейтинг: 693 Неутрално

    "Според Владимир Явашев, който също познава Блумбърг, той има най-голям шанс срещу Тръмп на изборите в САЩ през 2020 година, но зависи дали ще спечели вътрешните на демократите. "
    Е да според него е така нали беше Блумбърг който им даде възможност да осъществят проекта в Сентрал Парк (заради еврейската връзка на Жан- Клод )иначе не знам кой кмет на Ню Йорк би се съгласил на подобно нещо специално от гледна точка на безопаснот на минувачите през парка ... но както и да е всичко беше добре както и сезонът и времето ( оранжавите завеси на фона на снега).
    Блумберг не може да спечели каквото и да говори срещу Тръмп и ако ще и всичките си пари да използва срещу него той е дребен хитрец използвайки слабоста , доверчивоста и глупоста на хората във всичките си минали начинания и сега злословейки никак не го прави по чудесен избор от Тръмп напротив жалко старче и нищо повече дори и за еврейско ню йоркска публика. Той беше подъл и когато смени партията си само и само да бъде преизбран за кмет 3-ти мандат. Самите демократи ще го "осъдят" ако се появи на дебати с тях щото те са гладни за власт докато той е сит, стар и хитър "вълк".
    Ако мога да го видя бих му го казал в очите!
    Той няма шанс но го прави това само за да избегне данъци за тази година и за следващата

  20. 20 Профил на the only easy day was yesterday
    the only easy day was yesterday
    Рейтинг: 693 Неутрално

    До коментар [#14] от "Niraah":
    Няма кой да го гледа (Той го прави това да се види от много народ и посетители самия той обича навалицата но да я гледа отстрани и от високо пресата да пише за него -също като Тръмп - те и затова и не се обичат.
    А в България не останаха хора а и какво ще опакова толкова ценно на историята може би Царевец в Търново но колко могат да дойдат в този град той би се срутил ако още 40 хиляди пристигнат в града да не говорим за пътищата и комуникациите в града и извън него . Много лоша идея затова и неосъществима.

  21. 21 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 1931 Весело

    да им направят копеленцата гейчета
    —цитат от коментар 13 на Джендър Мраз


    Глупи, семейните ти истории и нещастия ни най-малко интересуват аудиторията :)

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  22. 22 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 2305 Неутрално

    До коментар [#14] от "Niraah":

    Празнува юбилея си "наблизо" ...в Чехия.
    Отнася към България с иронично пренебрежение- лични причини и бизнес такива, като например отказана държавна гаранция за експонати на изложба тук. Може да е голям "творец", но по-чужд на страната си от чужденците прегърнали България, чехите Вешин, Мърквичка

  23. 23 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 487 Любопитно

    Интересно ми е, ако Христо Явашев не беше българин, колко щяха да са хората които са чували за него. Колко са хората които реално ги интересува това което прави, и колко са тези които му се яхват само заради националната принадлежност. Като някакви футболни фенове, всеки вика за "нашето си" и освирква "чуждото".

  24. 24 Профил на Дедов'та Колюуа Унукя!
    Дедов'та Колюуа Унукя!
    Рейтинг: 1784 Весело

    Интересно ми е, ако Христо Явашев не беше българин, колко щяха да са хората които са чували за него. Колко са хората които реално ги интересува това което прави, и колко са тези които му се яхват само заради националната принадлежност. Като някакви футболни фенове, всеки вика за "нашето си" и освирква "чуждото".
    —цитат от коментар 23 на осмоъ


    Ми от всички чужденци, които познавам (а те не са малко)- нито един не знае за Явашев. Както и за Джон Атанасов, или Кубрат Пулев.

    Накои от тях обаче помнят... Стоичков. Последното- без ирония.

    Но да приемем, че познавам само "неправилни" чужденци. 😂😂😂😂

    БАСИ ТЪПИЯ САЙТ!
  25. 25 Профил на Рим
    Рим
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    Хубаво интервю. Не разбрах защо Христо за последните 30 години не е проявил желание да направи един проект в България?
    —цитат от коментар 14 на Niraah


    България е държава овладяна от комунисти, комунистически мутри и ксенофоби!
    За това.
    За това ни заобикалят и инвеститорите.

    ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
  26. 26 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 771 Неутрално

    До коментар [#13] от "Джендър Мраз":

    Стой си при джендърите и не се обаждай.

  27. 27 Профил на Tonka Georgieva
    Tonka Georgieva
    Рейтинг: 14 Неутрално

    До коментар [#24] от "Дедов'та Колюуа Унукя!":

    Не знаят, защото са ограничени.

    Георгиева




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK