Откъс от "Чуто, видяно и преживяно" на Георги Томалевски

Издателство "Факел Експрес"

Издателство "Факел Експрес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Чуто, видяно и преживяно" с автор Георги Томалевски, предоставен от Издателство "Факел Експрес"


По ред причини, главно политически, мемоарният труд на Георги Томалевски "Чуто, видяно и преживяно", вижда бял свят едва днес. Книгата дава широка картина на следосвобожденска България, войните, в която тя взима участие, Берлин по време на Първата световна война, Септемврийското въстание и деветоюнския преврат, братоубийствените борби за присъединяване Македония, дейността на дъновисткото движение у нас.


За първи път се изнасят автентични и уникални свидетелства за събития и личности, сред които Александрър Протогеров, Наум Томалевски, Петър Дънов. Особено впечатление правят страниците за Ванче Михайлов, когото авторът лично е познавал и е бил свидетел на редица атентати и покушения срещу противниците на терористичните актове, чийто вдъхновител и поръчител е бил Ванче.




Записките в обем от 700 страници излизат под редакцията на Георги Борисов. Те са снабдени с обширен предговор от проф. Михаил Неделчев, богат биографичен материал, поместен под заглавието "Живот в дати", и послеслова "Защо Георги Томалевски не дописа своите мемоари" на дъщерята на писателя Румена Томалевска, редки фотографии от семейния архив.


Четири въстания и четири войни бележат жизнения и творчески път на писателя Георги Томалевски. Самият той казва: "Моето поколение е шампион по следвоенните периоди". И преди, и след 9 септември 1944 г. през различни етапи от живота му, в зависимост от политическата обстановка, Георги Томалевски е обявяван за "неудобен", "опасен", разследван е, унижаван, пренебрегван и изтласкван настрани като автор.


Творчеството на писателя е изключително богато и разнообразно. Първата му книга "По свещената пътека: отломки от часове на размисъл" излиза през 1926 г. Автор е на книгите "Душата на Македония" (есе, 1927, 1941), "Огнена земя. Разкази за Македония" (1928), "Псалми за живия Бог. Поеми в проза" (1929), "Самуиловото наследство" (историческа повест, 1929), "Една пролетна нощ" (разкази, 1930), "Човек, природа и Бог" (есета, 1934), "Вечната приказка" (повест, 1937), "Безсмъртната" (роман, 1939), "Сигнали" (есета, 1940), "Всекидневните чудеса. Натурфилософски есета" (1941), "Зодиак. Символни поеми в проза" (1943), "Хора по земята" (разкази, 1943), "Слънце след буря" (есета, 1946), "Гогол" (очерк, 1947), "Прозорец към света" (новели, 1947), "Астрономия за народа" (с илюстрации на Илия Бешков, 1950, 1958), "Крушовската република. Героична художествена летопис" (1954, 1968, 1981), "Майстор Стоян Везенков" (повест, 1964), "Воденските майстори" (новели, 1965), "Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена" (1972), "Мраморната чешма. Две исторически повести за Тракия: "Мраморната чешма" и "Капитан Петко войвода Киряков" (1976), "Шепа плодове. Избрани произведения" (1977), "Вълшебен свят. Приказки" (1979), "През зеницата на есето" (есета, 1983), "Безмълвната сила" (новели и есета, 1987).


Все още не са издадени 13 негови ръкописа.


Цял живот Томалевски следва девиза: "Над всичкото древно знание и световна мъдрост, над всичко теософско и окултно, аз съм патриот българин".


Под редакцията на Георги Борисов
Предговор проф. Михаил Неделчев
Художник Кирил Златков


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Чуто, видяно и преживяно" на Георги Томалевски


Пристигам на сутринта в София.


Вървя бавно. Зная какво ще видя у дома. Моите мисли се сбъдват. На оградата при съседите, върху старите сиви дъски е залепен вече големият некролог. И портретът там е такъв, какъвто си го мислих във влака. Старите ръце на майка ми се разтварят и аз падам в тази топла, но най-горестна и най-мъчителна прегръдка. Аз усещам върху лицето си ридаещите уста, която изрича думи – парещи като жар.


Същата тази майка, която приготвяше леглото на Ванчето, когато той закъсняваше у дома, майката, която зачитаха всички – баба Коца, която лееше куршуми в Крушово за въстанието. Тогава турците не убиха нейния син. Трябваше той да загине от куршумите на този нищожен злодей, а пушките, с които се е стреляло, да се вземат от българската Дирекция на полицията.


Как може да живее още този червей заедно с това наранено майчино сърце. Ако можеше да чуе какви думи изричат устата ù с прегракнал от ридание плач, може би ще се пробуди мъничко заспалата му съвест и може да го парне малко от огъня на тази безмерна мъка.


След майката на Васил Пундев днес и нашата чупи пръсти, издига сухите си длани към небето и се моли, вика за нещо, като удря коленете си.


Аз правя много усилия да не дам воля на кръвния вик, който вика за мъст. Майка ми помага за това, защото тя и в големия си огън казва, че не иска отмъщение. "Защо и друга майка да стане като мен?" – ридаят нейните уста.
На стълбите, които водят към зимника, има купчина дрехи. Това са дрехите на Наум, опръскани с кръв. Познавам и жълтите обувки, които той носеше напоследък. Стоя като сразен пред този куп дрехи на скъпия човек. Сърцето ми е свито като камък и от него падат капки кръв.


През този ден познах една скръб, пред която трябвало би да коленичат всички хора – владетели и злодеи. Една скръб, до която никой не може да проникне. Превита на кълбо, честната и мъдра старица е фокусът на тази скръб. Никой не може да измери колко голямо е нейното страдание. То най-малко може да бъде измерено от тия плъхове в адвокатските кантори, които насъскват убийствата за корист. Проклятие и смъртна забрава ще легне върху тях за този грях.


Декември. Слънцето бързо залязва. Къси са зимните дни. Мрачина бързо нахлува и пълни ъглите на стаята, където мъката е свила черно гнездо. Наблизо там старата жена с белите коси, сключила ръце, гледа напред в пустата мрачина на нощта. Тя не вари вече кафе за своя най-обичан син, защото, щом съмне, ще иде на неговото погребение.


Навън повява хладен вятър. Едно дърво удря клони, сякаш някой кърши ръце. На вратата има черен плат, който се развява като черна орис. Два големи некролога показват тая врата и те приличат на две тъмни, незарастващи рани.
– Какво е станало тук? – питат минувачите


Голямата локва кръв на площадката е измита, но коя вода ще може да измие спомена за оня страшен миг, когато, простреляно, детето падна в ръцете на своята майка? Кой смее да се приближи и да изрече утеха пред белокосата жена, която има вече посинели колене от ударите на ръцете си?


Цяла нощ тя не спи. Може би в предутрините часове умората надвива, за да ù подари кратък жесток сън. Тя скача от мястото, където я е повалила минутната дрямка, и тича да свари кафе на Нуне, на ранобудния си син, който всичко споделяше с нея. Тогава жестоката истина на още по-жестоката будност я удря грубо, тъй като тя знае, че той е мъртъв, че е отведен в църквата и чака да отидат при него неговите близки. Тя тогава наново се сгромолясва в бездната на своето отчаяние.


Има един червей в бандата, присвоила фирмата на една борба, наречена македонско освободително движение, на когото му казват Ванче Михайлов – едно патологично озъбено човече с гамаши и куртка, за да изглежда дори в апартаментите на София по-боеви. Той иска да освободи македонските жени и майки от робство. Какво кощунство!


Никой тиранин, звяр и садист не е хвърлял македонските жени и майки в по-страшно отчаяние от него. Защо? Защото той е трябвало да се осъществи като водач, като значима личност в обществото, след като няма други средства да постигне това. Цялата му дейност е била през целия си живот да замисля убийства. Убийството на един човек за него е единственият път за излизане от небитието, защото само тогава ще се заприказва за него и защото той не е нищо друго освен убиец.


Ако някой желае да види най-голямата тъга на земята, нека тръгне след тази старица и да посети църквата, където лежи гордият, хубав, дори усмихнат син. Ще усети до ръката си, както аз усещах със своята ръка, как проплаква майчино сърце, ще види как нозете ù се отпускат и почват безнадеждно да удрят в студените плочи на църквата.


И майката на Васил правеше това.


– Хора, вижте това чисто и благородно лице! – ридае майка ми. – Какво зло може да направи то? Вижте тази горда усмивка, с която той посрещна смъртта. Погледнете презрението, което той отправи към убийците си.


Същата църква. Тихо падат като вълни от небесата моленията на погребалния хор. Те покриват пресипналите горящи думи на майка ми, обвиват като ореол разплаканите очи на стари бойци, сподавените вопли на жени и сестри.


Един нов черен поток от хора се движи по улицата. Мъжете носят на ръце ковчега на Наум. Аз едва понасям ударите върху моето сърце от думите на майка ми, които удари приличат на замахнал мокър бич. От пресипналото ù гърло излизат думи, които ще ме горят до края на живота. Майка има капчица кръв на челото. Тя е потекла от някой изскубан кичур побелели коси. Аз зная това.


Тогава реших в себе си, че няма по-страшно от това да си злодей. То е по-лошо от смъртта. Да умреш е пò за предпочитане, отколкото да живееш като Ванчето.
Аз плюя на такъв живот!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3500 Неутрално

    "Самият той казва: "Моето поколение е шампион по следвоенните периоди". И преди, и след 9 септември 1944 г. през различни етапи от живота му, в зависимост от политическата обстановка, Георги Томалевски е обявяван за "неудобен", "опасен", разследван е, унижаван, пренебрегван и изтласкван настрани като автор"

    Е, умря логиката, при коята едн човек е прав или преди Девети, или след това.
    Човекът, за когото става дума, не е класик и словото му не е достатъчно силно за това. В същото време, той е търсил визии за света, а това право му е било отказано.
    Освен това, той се е нарекъл теософ. Това е учение от началото на 20 век, доста смислено, но убито от войните.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK