Член на управителния съвет на БНТ: В ефира остават много умни неща

Шапката на "Умно село"

© Българска национална телевизия

Шапката на "Умно село"



Да, в БНТ остават много умни неща" - така отговаря членът на управителния съвет на обществената медия Антон Андонов в отворено писмо, разпространено днес до медиите, на критиките за спирането на предаването "Умно село" и по-конкретно на позицията на проф. Емил Попов от миналата седмица, под която се подписаха повече от 40 интелектуалци, сред които Анри Кулев, Георги Господинов, Станислав Памукчиев, Ярослава Бубнова, Деян Енев.


В писмото Андонов, който, преди да влезе в управителния съвет на БНТ, е работил като журналист, редактор, сценарист и водещ в различни телевизионни продукции, благодари на създателите на предаването "Умно село" Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов за дългогодишното сътрудничество и посочва финансовото състояние на обществената медия като основна причина за спирането на продукцията.


По думите му друг главен фактор на свалянето на "Умно село" от ефир е, че този проект "няма възможност да запълни определен времеви слот повече от веднъж месечно" и поради това "е обречен на трудно съществуване в която и да е телевизия". Той изтъква, че за 2020-а са били планирани 6 епизода. "Ние повече от година работихме активно за това зрителите да имат установен навик за гледане на "Умно село" в определен ден и час. Но се налагаше да излъчваме малък брой премиерни епизоди и значителен брой повторения. Продължаването на тази практика ще доведе до отлив от зрители и разочарование от продукцията", пише още той.




Андонов твърди, че за излъчването на всеки брой на предаването с давност повече от година БНТ плаща за авторски права сума, съизмерима с месечното възнаграждение на част от служителите на медията. Той изразява разочарование от засилените критики към БНТ в последните две години и определя обществената медия като "най-големия, истински и естествен партньор на българската култура".


"Някои от анализаторите дори се запитаха: "Нещо умно ще остане ли в ефира на БНТ?" Ами, ето...", продължава той и изброява предавания като "Култура.БГ", "История.БГ", "България от край до край", "Библиотеката", "Иде нашенската музика" и "Олтарите на България".


"Вярвам, че решението да развиваме културното съдържание със собствен ресурс и да насочим работата с външни продуценти там, където Българската национална телевизия има програмен и творчески дефицит, е добра управленска практика. В него не трябва да се търсят опити за отстъпление от обществената мисия, историята и ценностите на медията", завършва той.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK