Гео Милев - иконата, която не спи

Гео Милев - иконата, която не спи

© Уикипедия



На днешната дата преди 125 години в Радне махле (бел. ред. - днес гр. Раднево) се ражда Георги (Гео) Милев Касабов, който остава в историята на българската литература както като една от най-ренесансовите личности, така и с трагичната си смърт едва на 30 години. Той е не само поет и критик, но и издател, преводач, театрал, както и известен последовател на символизма и експресионизма. По повод на годишнината му Столична библиотека представя изложбата "Човекът преди всичко", която може да бъде видяна до края на месеца.


Гео Милев е роден в учителско семейство, но през 1907 г. баща му се отказва от професията и отваря книжарница в Стара Загора. Докато учи в Старозагорската гимназия, бъдещият поет пише първите си стихове, издава вестници, съставя сборници, които сам илюстрира. Превежда от руски произведения на поети като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, а за свой личен учител в поезията счита Пенчо Славейков.


Между 1911 и 1912 г. следва романска филология в Софийския университет, след което решава да продължи образованието си в Лайпциг. Там посещава лекции по философия и театрално изкуство и пише дисертация за най-известния представител на германския литературен символизъм Рихард Демел. Първите му публикации "Художествени писма от Германия" излизат през декември 1913 г. в списание "Листопад". През следващата година Гео Милев вече е в Лондон, където учи английски език и се запознава с английската литература. По това време се среща с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн.




Връща се в Германия, но има проблеми с немските власти, които подозират, че е английски шпионин, и през 1915 г. вече е отново в България. Налага се да поеме книжарницата на баща си, който е мобилизиран в Първата световна война. Не спира да се интересува от театър и с Н. Икономов организира театрална трупа, която осъществява няколко постановки. През 1916 г. като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, разположен при Дойран. На 29 април 1917 г. по време на тежък артилерийски огън Гео Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.


Леонид Йовчев в ролята на Гео Милев в постановката "Гео" на Иван Добчев по романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов

© Яна Лозева, Народен театър

Леонид Йовчев в ролята на Гео Милев в постановката "Гео" на Иван Добчев по романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов


От февруари 1918 до март 1919 г. е в Берлин, където претърпява няколко операции, но това не успява да му попречи да посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Там се докосва до новите явления в немската литература и когато се връща в България, започва да издава списание "Везни" (1919-1922 г.), което разпространява идеите на символизма и експресионизма.


През януари 1924 г. излиза първият брой на списание "Пламък", в което публикува статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Именно заради поемата "Септември" книжка 7-8 на списанието е конфискувана. Гео Милев е даден под съд и през януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 хил. лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Има намерение да обжалва делото пред Апелативния съд, но така и не успява да го направи. На 15 май е извикан от полицията за справка и изчезва безследно - това е в периода на репресиите след атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г., извършен от военния отдел на Комунистическата партия. За репресиите повлиява и приетият в началото на 1924 г. от второто правителство на Александър Цанков Закон за защита на държавата, последвал Септемврийското въстание от 1923 г. Самият Гео Милев никога не е членувал в политическа партия, нито е подкрепял въоръжената борба срещу властта.


Сравнително слабо известно е, че Гео Милев продължава да се занимава с театър и в зрелия си период, извън ролята си на критик. Той режисира "Мъртвешки танц" на Стриндберг в Народния театър. Спектакълът се играе от 11 януари 1920 г. до края на сезона общо 11 пъти. През 1923 г. работи върху "Електра" на Хофманстал и стига до генерална репетиция през януари 1924 г. Артистическият съвет на театъра (включващ Владимир Василев, Ст. Л. Костов, Андрей Протич, Сирак Скитник) обаче решава спектакълът да бъде "изключен от репертоара" още преди премиерата.


Изложбата "Човекът преди всичко" в Столичната библиотека представя първите издания на двете приживе издадени стихосбирки на поета - "Жестокият пръстен" (1920 г.) и "Иконите спят" (1922 г.), първото самостоятелно издание на поемата "Септември" от 1944 г. под редакцията на Марко Марчевски, книги на български и чуждестранни писатели, публикувани от издателство "Везни", повечето в превод на Гео Милев. В изложбата са включени и броевете на списание "Славейче" (1906 г.), където са поместени първите публикации на малкия Георги Милев Касабов, както и книга 7-8 на сп. "Пламък", в която излиза поемата "Септември".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK