Как Вили Казасян промени джаза в България

Вили Казасян с Биг бенда на БНР през 60-е години<br />

© Личен архив

Вили Казасян с Биг бенда на БНР през 60-е години



"Ако някой иска да разбере кой е Вили Казасян, бих го посъветвал да чуе негови записи, песни, композиции, филмовата музика, която е писал, да види участията на Биг бенда на БНР в телевизионните предавания, по фестивалите. Това говори много повече от всичко останало. А ако иска да знае какъв човек е бил, бих му казал онова, което ти казвам на теб - прекрасен човек, безкрайно остроумен".


Милчо Левиев


Из книгата "Да обичаш Вили Казасян" от Добромир Славчев




"Да обичаш Вили Казасян" е първата биографична книга за музиканта и композитор Вили Казасян, а неин автор е Добромир Славчев. Публикувана от издателство "Сиела", тя беше пусната по книжарниците през декември миналата година, когато се навършиха 85 години от раждането на маестрото.


Корицата на книгата "Да обичаш Вили Казасян"

© Издателство

Корицата на книгата "Да обичаш Вили Казасян"


Специфичното при нея е, че историята за живота му се преплита с разказите на близки до него хора. Това са част от семейството и приятелите му, както и едни от най-популярните български музиканти и изпълнители, с които е работил. Историята допълват 191 фотографии, проследяващи едни от най-важните моменти в живота на композитора.


"Имах намерението да направя книгата още докато Вили беше жив, но той не се интересуваше от себе си. Махаше с ръка. Беше абсолютно над суетата, над всичко това. Истинското изследване на Вили Казасян започна, след като той си отиде", разказа за "Дневник" Добромир Славчев, който в продължение на 10 години продуцира участията на "Вили бенд".


Освен Милчо Левиев част от музикантите, които разказват за композитора, са Тончо Русев, барабанистът и композитор Христо Йоцов, саксофонистите Дечко Делчев и Емануил Манолов - Бадема, и Кирил Йорданов - Киката, джаз певиците Лени Вълкова, Йълдъз Ибрахимова и Стефка Оникян, както и Михаил Белчев, Асен Гаргов, Мими Николова, Маргарита Хранова, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Георги Христов, Васил Петров и композиторите Александър Бръзицов и Румен Тосков - Рупето.


Заедно с техните разкази Добромир Славчев пренася читателите в епохата на джаз музиката преди и след 50-те години на XX век, когато този стил не е одобряван от комунистическия режим. Той също описва най-вълнуващите си моменти с композитора - от запознанството им до това как чрез работата се ражда тяхното приятелство.


Джаз формации и Биг бенд


Личният живот на Вили Казасян е преплетен с този на музиката. Освен пианист и композитор той е още аранжор и дългогодишен диригент на Биг бенда на Българското национално радио, където работи в продължение на 38 години.


Свири на пиано и още като студент е сред основателите на няколко джаз оркестъра, сред които Биг бендът на Политехниката, второто издание на "Джазът на младите" и оркестърът на Сатиричния театър. Музикантите от тези състави по-късно са сред първите в Биг бенда на БНР.


Вили Казасян на "Златният Орфей" в края 60-е години

© Личен архив

Вили Казасян на "Златният Орфей" в края 60-е години


Маестрото създава още две малки формации - джаз квинтета "Студио 5" и вокалната група "Студио В".


В началото на 60-те години всяка събота и неделя заедно с Вили Казасян квинтетът изнася концерти в сградата на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество). Според думите на някои от събеседниците в книгата по това време тези събития са били явление в музикалния живот на столицата.


"Ние повлякохме крак и след нас се създадоха доста състави. Въобще в "Студио 5" правехме страхотни импровизации - свирехме поп, класика, джаз... Тогава за първи път вкарахме боса нова", разказва в биографията саксофонистът Дечко Делчев.


Водещи на концертите са актьорите Коста Цонев и Пенка Груева.


От "Микрофонът е ваш" до "Златният Орфей"


Отново от залата на БИАД Вили Казасян започва музикалния конкурс "Микрофонът е ваш", който предоставя възможност за изява на хора от публиката. Там той открива много таланти, които след това продължават да се развиват в музикалната сфера. Една от тях е Богдана Карадочева. Само на 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където маестро Казасян я забелязва. След няколко години тя се явява на международния фестивал за поп песен "Златният Орфей". И там композиторът стои в основата на неговото провеждане заедно със създателя му Генко Генов. Певицата печели първо място.


"Бях благословена да срещна такъв човек в живота си и да се занимавам с това, което обичам. Вили ми даде много. Той ме научи да слушам музика и всичко, което знам в професията, е от него. Очерта пътя не само за мен, а и за много други хора в изкуството. До края си остана все така скромен - все едно нищо не е направил, а направи толкова много", разказва в книгата Богдана Карадочева.


Вили Казасян на пианото в средата на 50-е години

© Личен архив

Вили Казасян на пианото в средата на 50-е години


През първата половина на 70-те години маестро Казасян е водещ на популярното тогава предаване по БНР "Тромбата на Вили", пише музика и участва в различни продукции на радиото като "Къдрава антена", "Кафе с автограф" и фестивала на хумористично-сатиричната песен "Златният кос". Автор е на филмова музика, инструментални пиеси, както и музика за песни.


Името му се свързва и със създаването на конкурса за българска поп песен "Мелодия на годината", музикалните телевизионни предавания "Студио 1" и "Телевизионен бутик".


Джаз по време на комунизъм


Слушането и изпълняването на джаз в началните години на комунистическия режим в страната не е добре прието от властта, разказват много от събеседниците в книгата. По това време в Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене. Някои изпълнители дори са изпращани в трудово-възпитателни лагери, като например певицата Леа Иванова и саксофонистът Людмил Георгиев, а други изкарват дълго време в затвора. Пример за това е създателят на първия джаз оркестър в България "Джаз Овчаров" Асен Овчаров, както и Александър Николов, известен с прозвището си Сашо Сладура, който умира в концентрационен лагер.


Авторът на книгата "Да обичаш Вили Казасян" Добромир Славчев

© Гаро Кешишян, Личен архив

Авторът на книгата "Да обичаш Вили Казасян" Добромир Славчев


За една от първите джазови пиеси на Вили Казасян в книгата разказва съученикът му Джони Пенков, с когото са учили заедно в софийската Шеста мъжка гимназия: "Официално почти не се свиреше тази музика, защото през ония години това не бе никак здравословно, но той винаги намираше начин да преодолее препятствията".


Произведението се казва "Синята мотриса", а Вили Казасян го пише едва на 17 години. Впоследствие то се изпълнява с голям успех в Биг бенда на Политехниката, "Джаза на младите", оркестъра на Сатиричния театър и "Студио 5".


"Ако на някого тази книга му се стори прекалено пристрастна, веднага бих му казал: "Да, това е така! Тази книга наистина е пристрастна. Но заслугата да бъде такава не е само моя. Тя е и на хората, с които се срещнах. Със своите спомени те ѝ придадоха точно това лице, което дори и да исках, нямаше как да променя", казва в книгата си Добромир Славчев.


Добромир Славчев е продуцент, писател и инструктор по парашутизъм. Носител е на Националната литературна награда на името на Добромир Тонев. "Да обичаш Вили Казасян" е поредната му публикувана книга. Досега е издал заглавията "Инфлация на чувствата", "Храна за върколаци" и "Луди разкази". Автор е на още няколко книги, които предстоят да бъдат отпечатани, сред които: "(О)да на любовта", "Лампа за пеперуди", "Пречупване на светлината", "Луд по рождение", "Безименни неща".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK