"По това време в Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене."
Това е някаква градска легенда. В нито едно от първите три издания на енциклопедията (от 1926 до 1978) не пише подобни неща за саксофона. Пише само какво представлява, какви видове има и че се ползва в симфоничната, естрадната и джазова музика. Даже във второто издание (томът от 1955 год.) е отбелязано, че Александър Глазунов бил написал концерт за алт саксофон и струнен оркестър през 1934. И е посочен източник - съветската книга "Съвременният оркестър" от 1953. Отделно и в трите издания има статии за Адолф Сакс, в които е посочено, че е направил много за развитието на духовите инструменти.
Иначе за джаз е вярно, че през 50-те е отричан в Източния блок. Във второто издание има унищожителна статия - томът от 1952 год. Като обаче е конкретизирано, че става дума само за естрадния, комерсиален джаз. Но в първото (томът от 1931 год.) статията е просто информативна и по-скоро неутрална. Посочено, че саксофонът играе водеща роля със своя чувствен и богат звук. Има бележка за "буржоазната музика" и "грубата моторика на джаза". Но пък правилно е отбелязано, че почти всички значими европейски композитори са се повлияли от джаза, включително Стравински, който е емигрант отдавна и Прокофиев, който по това време живее в чужбина. А в третото издание (томът от 1972) статията за джаза направо си е хвалебствена. Пише, че не самият джаз, а превръщането му в обект на комерсиалната култура снижава художествената му ценност. Посочени един куп западни и съветски джаз композитори и е отбелязано, че прогресивните музиканти се били стремяли да държат джаза близо до традициите.
В Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звученеАз се чудех какво точно характеризира звука на саксофона...
Саксофон (от имени изобретателя и греч. phone - звук), духовой музыкальный инструмент. Изобретён А. Саксом. Изготовляется из латуни. Представляет собой параболическую трубку с клювообразным мундштуком и одинарной тростью. Семейство С. состоит обычно из 7 разновидностей - от сопранино до контрабаса. Один из основных инструментов джазового оркестра. Применяется в духовом, эстрадном и симфоническом оркестрах, а также как сольный инструмент.
Большая советская энциклопедия: в 30 т. / Гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Сов. энцикл., 1969 – 1978.
Тролингер 42-ра категория
Всъщност по времето, когато е измислен саксофонът - 1840 - все още не е имало "сАвеЦка" власт и съответно енциклопедия, която да го заклейми. Основно предразсъдъци към звука му има от класическите музиканти, защото смятат, че няма достатъчно изчистен и благороден звук, сравнен с останалите духови инструменти в симфоничния оркестър. Поради тази причина навлиза слабо и бавно в класическите оркестри и чак през 20-ти век става малко по-популярен като инструмент за класическа музика, като има концерт за саксофон от Глазунов, както писа някой по-горе, може да се чуе в симфонични произведения (Стравински, Болеро на Равел) и т.н.
По една случайност, мои роднини, братовчеди на баща ми, свиреха във формацията на Вили Казасян. По техните разкази атмосферата там била АД. Доноси, интриги, мръсотия с извор най вече самия “маестро”. “Изпечен мръсник” - това казваха за Вили Казасян. Веселяк, предразполага те да наругаеш властта, казва и той някой политически виц и сетне те донася с негови добавени “украшения” - иди опровергавай кое е истина, кое е негова интрига. И двамата един след друг напуснаха със скандал, защото единият се изказал зле за се-се-се-ре-то и породените от него отвратителни условия за живот, а другият разказал виц за Людмила Живкова, в който се питало от какво е направен тюрбана на главата й, с който тя ходеше постоянно, а отговорът бил: “от разпасания пояс на баща й”. Та тези “непремерени” изказвания на двамата музиканти били начаса направени достояние на Органите от самия Вили К. и двамата един след друг напускат България и се установяват единият в Швеция, другият в Норвегия, вече и двамата са покойници.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
В Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звученеАз се чудех какво точно характеризира звука на саксофона...
Колега - не е този източникът. Това е от изказване на Никита Хрушчов по време на репресиите към надигналата глава интелигенция след привидното т.нар."оттепель", сиреч "охлабване", "разведряване" по времето след Сталин и 20-тия конгрес на ка-пе-ес-ес. В това изказване, цитирано в Литературная газета, освен че селтакът на власт громи авангардни скулптори като Ернст Неизвестни и други творци - поети, композитори и художници, намират място и "мъдри мисли" за джаза, който му напомнял на поквара, ето вижте извратения звук на саксофона, напомнял му запалена пура, чаша Виски, полусъблечена порочна жена - абе капитализъм в цялата му прелест.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
По-скоро, коментиращите, относно съдържащата се фактология в БСЭ (разбирайте Большая Советская Энциклопедия) навярно не са запознати с нейния обем и изданията. От първото ѝ издание през 1926 г. излиза в цели 65 тома. А затова, че в нея саксофонът в един период от време е бил определян като "капиталистически инструмент" е абсолютно вярно. То фигурира в изданието на вторият допълнителен том на 1950 г., и след смъртта на Сталин през 1952 г. в следващото издание тази част от текста е премахнат. Но това не е толкова съществено в случая. По-важното е, че вече има книга, за наистина един изключителен музикант и много добър човек, какъвто несъмнено бе Вили Казасян. Много ми харесва заглавието на книгата, не случайно много хора го обичаха. Един високо морален и етичен човек. Всякакви други твърдения различни от това за личността на Вили, би следвало да се правят, изписвайки личните си имена, а не криейки се зад никнейм.
Большая Советская Энциклопедия няма никакво отношение към творчеството на Вили Казасян, още повече че той самия като музикант е бил пианист, а не саксофонист. Е, то и късите поли и дамските панталони бяха забранени.
Само простите хора си мислят, че има прости неща!
Футболът е проста игра, но не е за прости хора ...
Аз като част от по-младите, и на всички отгоре напуснали Родината толкова отдавна, че чак вече се мисля, че тинейджърските ми години са прекарани на планетата Зог, смятам че хора като Казасян заслужават уважение. Но всяко нещо с времето си. Вчера бяхме в един джаз клуб в Бостън и между другото се насладихме на нещо, което е малко далеч от джаза в традиционното му разбиране. Ама имаше толкова много млади хора, че и по-млади от мен, които си казаха ето това харесваме.... https://www.youtube.com/watch?v=a2RA0vsZXf8 Е, имаше и традиционен джаз, имаше и блус, имаше и спомени от всички времена....
По една случайност, мои роднини, братовчеди на баща ми, свиреха във формацията на Вили Казасян. По техните разкази атмосферата там била АД.Доноси, интриги, мръсотия с извор най вече самия “маестро”. “Изпечен мръсник” - това казваха за Вили Казасян. Веселяк, предразполага те да наругаеш властта, казва и той някой политически виц и сетне те донася с негови добавени “украшения” - иди опровергавай кое е истина, кое е негова интрига.И двамата един след друг напуснаха със скандал, защото единият се изказал зле за се-се-се-ре-то и породените от него отвратителни условия за живот, а другият разказал виц за Людмила Живкова, в който се питало от какво е направен тюрбана на главата й, с който тя ходеше постоянно, а отговорът бил: “от разпасания пояс на баща й”.Та тези “непремерени” изказвания на двамата музиканти били начаса направени достояние на Органите от самия Вили К. и двамата един след друг напускат България и се установяват единият в Швеция, другият в Норвегия, вече и двамата са покойници.
Това винаги съм си го мислел защото наблюденията ми показват че по комунистическо почти всички хора които се допускаха до телевизионния екран или пък до високите етажи на сферата в която работеха бяха толерирани точно заради такива даноси и мръснишки истории.
Всеки път съм св изумявала как само и само за да си начешат езиците се коментират неща със завидна некомпетентност, завист и злоба. Защо? Кому е необходимо това? Да бълваш нечистотии по адрес на хора доказали се във времето! Да очерниш по-заслужилия от теб. Тези които вършат такива работи, ако имат годините да са живяли в оня режим със сигурност са способно на това за което пишат в своите постове и видно от тяхното усърдие са го правили и преди. Така, че каквото и да се изпише от разни анонимници това си е клевета и нищо повече. От както съществува България, винаги е имало талантливи, честни и достойни хора, а вън от съмнение е, че Вили Казасян е един от тях!
През 1944 Биг Банда проникнала в България и изкарала джаза от модата (или модата от джаза). Тя издигнала на преден план стоителство и развитие на социализъм неразвит - преди развит, реален и зрел - преди фаза крайна, 1989. Тогава първият партиен и държавен ръководител признал... писна ми от вас, оправяйте се мене.
В такива (продължително) трудни условия Вили се заел да възражда джаза, постигайки Биг Бенд монопол в кулоарите на Национално радио на НРБ.
За беда на некои почитатели, през 1960те години: световна Бритнска музикална инвазия.
Литъл банди с по 4-5 бандита в симбиоз и с висок коефицент на полезно действие като Битълсите и Търкалящи се Камъни произвеждали музикални, инструментални, тектуални и игрални "поп" шедьоври хит след хит миг след миг.
Така заглушавали славата на мощни Биг Бенди с по 100 бандита, всека въоръжена с тромбони, тромпети, кларинети и духови баси, ударни инструменти, и струнни (вкл. клавирни), воглаве с диригент.
Неравна битка... . "Как Вили Казасян промени джаза в България"
Слаб е горният материал, защото нищо не пише за това, как пролетариатът раждал суинги! А нито дума няма за рязаните панталони и печатите по баджаците на девойките с минижуповете! Битълс се слушаше само тайно по юргана! Който го гепеха го стрижеха.
Freedom's just another word for nothin' left to lose
Повечето пъти си готин с коментарите си, но този път нещо не ти се получи. По време на Бийтълс, Ролинг Стоунс и пр. , също и Верди и Пучини например не са били слушани толкова, колкото попмузикантите.И к'во? Едните са били малки банди, другите цели оркестри с диригенти и певци, изучавали пеенето в най добрите школи. Е и...?
You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
Това се пише сигурно от някой младеж, който познава 60-те години само по анти-комунистически митове. Битълс се слушаха съвсем свободно. Единственият проблем беше, че не се продаваха техни плочи - трябваше някой да донесе отвън за да си ги запишем на магнетофон.
960 завърших елитна политехническа г-я, бъдеща МГ със собствен „жас“, както казваше завучът ни. Свиреха през 1956/57 бъдещ инженер - алто сакс, тромпетистът си остана такъв, бъдещ строителен техник - цугпозаунист, бъдещ професор по физика в СДУ пееше Беса ме мучо, Чучу, Добър ден, тъга (Фр. Саган от филма) и ред други неща, не непременно джаз. Свиреше се Настроението, Ганц Парис, Пияните моркови, Костилка от череша, Истамбул, нот Константинополис и ред други „парчета“. Модерен джаз малко трудно можеше да се чуе, цирковете свиреха като духови музики на парад (но в окръжния ни град имаше поне 20 духови музики, само военни три, отделно фанфарните), на забавите милиционери следяха повече да не се “джазираме“ - кълчим на мамбото, румба с тласък и шимито. Лисичият тръс минаваше, имаше съветски фокстроти от Цфасман, Лундстрем и други даровити евреи по радиото. Учителката ни по пеене и музика – първа братовчедка на именитите вече Катя и Диана с сама оперетна прима, ни снабдяваше с евтини билети за неделното повторение на петъчния симфоничен концерт и през 58 с полупрезрителен-полутържествен глас обяви за джазовата ряпсодия в синьо със Сашо Владигеров. 1956, мисля, я „гледах“ в Студио 1 (обърнатат пирамида я нямаше и се влизаше през задънените сега врати от направа двора) с Ото Либих, концерта за тромпет на Арутюнян (чем не армянский джаз, игрив и синкопиран) с Петър Карпаров, а третия инструментален концерт съм забравил, но беше в същия дух. Всяка лятна ваканция, дори лятото преди първо отделение прекарвах в София и от “Мадам Бътерфлай“ в „Балкан“ през Арк. Райкин в Летния, Андре Клюитан с Френското Радио (Дафнис и Хлоя), БИАД с концертитер „Джаз Фокус“и Джаз Панорамата от 67-68 и после по-инцидентно. А за саксофона: освен прекрасния концерт на Раймонд Морицевич Глиер, Болерото , Арам Хачатурян го е вкарал в „Танц със саби“ и като дойде веднъж у нас го свирИ по Радио София и каза - без превод от руски, че с дрезгавия си композиторски глас ще изпее партията на саксофона. В „Дванайсетте стола“ на парахода по Волга с лотарията свирят Галкин, Палкин, Чалкин и Залкинд (Илья Ильф няма комплекси за еврейството си) на Есмархови стъкленици (какво друго, освен джаз като на вибрафон), а „саксофонът, това жалко подобие на инструмент, врещеше като коза“. 1960 в нашия вече с малък окръг град се състояха „Вечери на симфоничния джаз“ само с Гершуин (и той като Ървин Бърлин с руско-еврейско потекло) със Сашо Владигеров Рапсодията, „Един янки в Париж“ с клаксоните и потпурите из „Порги и Бес“. През 1963-4 я бяха представили концертно в Ленинград на руски (Давыд был и болен, и слаб, но в боях он толк понимал, простой как жирафа, убил Голиафа, и даже пращи не сломя ... - това по разказ на присъствал). През 64-65 в летния ни театур „Юрий Гагарин“ гостува американски голям духов оркестър на ВВс или ВМС и освен всякакви бугита и настроения и лунни светлини изкара Песента на варяжкия гост с такива вибрата и извивки на цуга, после от „Розмари“ арията й по същия начин. Откъм „Руски“, дето започва денят, тогава яе влизаше в „Студио Музика“, където освен всичко друго се срещахме с любители на супер стерео плочи (сега им викат „винил“) на Харе Белафонте - Царя на калипсото, „Порги и Бес“ цялата с Лорин Маазел, Кливланд и Леона Митчел, купих си я след години от Немскя (ГДР) център 4 плочи. А защо пропускаме ЧСКИЦ, Полския, Унгарския - що плочи тамимаше по 4,50 моно и 6 стерео. А нашите балети със синкопи и дисонанси? Да, без Бийтлс официално, ама БИСЕРИ ОТ македония, Бандараците, а каналите си работеха. А ПРОФЕСОР казасян (така го наричаше един приятел) и хиляди деятели намираха модус вивенди и добре направиха.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
ilinko
Рейтинг: 704 ВеселоВ Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене
Аз се чудех какво точно характеризира звука на саксофона...
penetrating
Рейтинг: 8355 НеутралноВили Казасян стана синоним на българската естрада.
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertДобре е да знаем историята на великите българи, дори те да са арменци :)
Slick
Рейтинг: 442 НеутралноЛегенда.
tamada
Рейтинг: 442 Неутрално"По това време в Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене."
Това е някаква градска легенда. В нито едно от първите три издания на енциклопедията (от 1926 до 1978) не пише подобни неща за саксофона. Пише само какво представлява, какви видове има и че се ползва в симфоничната, естрадната и джазова музика. Даже във второто издание (томът от 1955 год.) е отбелязано, че Александър Глазунов бил написал концерт за алт саксофон и струнен оркестър през 1934. И е посочен източник - съветската книга "Съвременният оркестър" от 1953.
Отделно и в трите издания има статии за Адолф Сакс, в които е посочено, че е направил много за развитието на духовите инструменти.
Иначе за джаз е вярно, че през 50-те е отричан в Източния блок. Във второто издание има унищожителна статия - томът от 1952 год. Като обаче е конкретизирано, че става дума само за естрадния, комерсиален джаз.
Но в първото (томът от 1931 год.) статията е просто информативна и по-скоро неутрална. Посочено, че саксофонът играе водеща роля със своя чувствен и богат звук. Има бележка за "буржоазната музика" и "грубата моторика на джаза". Но пък правилно е отбелязано, че почти всички значими европейски композитори са се повлияли от джаза, включително Стравински, който е емигрант отдавна и Прокофиев, който по това време живее в чужбина.
А в третото издание (томът от 1972) статията за джаза направо си е хвалебствена. Пише, че не самият джаз, а превръщането му в обект на комерсиалната култура снижава художествената му ценност. Посочени един куп западни и съветски джаз композитори и е отбелязано, че прогресивните музиканти се били стремяли да държат джаза близо до традициите.
Котаран Котков Котаков
Рейтинг: 8 НеутралноДрън-дрън:
Саксофон
Саксофон (от имени изобретателя и греч. phone - звук), духовой музыкальный инструмент. Изобретён А. Саксом. Изготовляется из латуни. Представляет собой параболическую трубку с клювообразным мундштуком и одинарной тростью. Семейство С. состоит обычно из 7 разновидностей - от сопранино до контрабаса. Один из основных инструментов джазового оркестра. Применяется в духовом, эстрадном и симфоническом оркестрах, а также как сольный инструмент.
Большая советская энциклопедия: в 30 т. / Гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Сов. энцикл., 1969 – 1978. Тролингер 42-ра категория
hodounski
Рейтинг: 3131 НеутралноМилчо Левиев беше пръв. Не ,че Казсян няма принос , но той свири повече естрада .
blondofil
Рейтинг: 2498 НеутралноДо коментар [#6] от "hodounski":
Това е за да не го обвинят в комерсиалност другарите от ЦК.
Абе комунистите си бяха като аятоласите. прости, но арогантни и жестоки.
Hydroxy
Рейтинг: 279 НеутралноВсъщност по времето, когато е измислен саксофонът - 1840 - все още не е имало "сАвеЦка" власт и съответно енциклопедия, която да го заклейми. Основно предразсъдъци към звука му има от класическите музиканти, защото смятат, че няма достатъчно изчистен и благороден звук, сравнен с останалите духови инструменти в симфоничния оркестър. Поради тази причина навлиза слабо и бавно в класическите оркестри и чак през 20-ти век става малко по-популярен като инструмент за класическа музика, като има концерт за саксофон от Глазунов, както писа някой по-горе, може да се чуе в симфонични произведения (Стравински, Болеро на Равел) и т.н.
rammjager
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#5] от "Johnny.B.Goode":
:))) Ама как лъжат само атлантическите тролове!! Браво за опровержението!
Деница Бенева
Рейтинг: 8 НеутралноНай-после, някой да се сети да издаде книга за големия музикант и човек Вили Казасян!
Респект!
Fiji
Рейтинг: 400 НеутралноАма как пък се хвърлихте да възхвалявате съветските енциклопедии.
Хора като Вили Казасян правеха комунизма с неговите идиотски порядки да се понася по-лесно.
Торбеш
Рейтинг: 1740 НеутралноПо една случайност, мои роднини, братовчеди на баща ми, свиреха във формацията на Вили Казасян.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.По техните разкази атмосферата там била АД.
Доноси, интриги, мръсотия с извор най вече самия “маестро”. “Изпечен мръсник” - това казваха за Вили Казасян. Веселяк, предразполага те да наругаеш властта, казва и той някой политически виц и сетне те донася с негови добавени “украшения” - иди опровергавай кое е истина, кое е негова интрига.
И двамата един след друг напуснаха със скандал, защото единият се изказал зле за се-се-се-ре-то и породените от него отвратителни условия за живот, а другият разказал виц за Людмила Живкова, в който се питало от какво е направен тюрбана на главата й, с който тя ходеше постоянно, а отговорът бил: “от разпасания пояс на баща й”.
Та тези “непремерени” изказвания на двамата музиканти били начаса направени достояние на Органите от самия Вили К. и двамата един след друг напускат България и се установяват единият в Швеция, другият в Норвегия, вече и двамата са покойници.
Торбеш
Рейтинг: 1740 НеутралноКолега - не е този източникът.
Това е от изказване на Никита Хрушчов по време на репресиите към надигналата глава интелигенция след привидното т.нар."оттепель", сиреч "охлабване", "разведряване" по времето след Сталин и 20-тия конгрес на ка-пе-ес-ес. В това изказване, цитирано в Литературная газета, освен че селтакът на власт громи авангардни скулптори като Ернст Неизвестни и други творци - поети, композитори и художници, намират място и "мъдри мисли" за джаза, който му напомнял на поквара, ето вижте извратения звук на саксофона, напомнял му запалена пура, чаша Виски, полусъблечена порочна жена - абе капитализъм в цялата му прелест. Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
Иван Кирилов
Рейтинг: 5 НеутралноПо-скоро, коментиращите, относно съдържащата се фактология в БСЭ (разбирайте Большая Советская Энциклопедия) навярно не са запознати с нейния обем и изданията. От първото ѝ издание през 1926 г. излиза в цели 65 тома. А затова, че в нея саксофонът в един период от време е бил определян като "капиталистически инструмент" е абсолютно вярно. То фигурира в изданието на вторият допълнителен том на 1950 г., и след смъртта на Сталин през 1952 г. в следващото издание тази част от текста е премахнат. Но това не е толкова съществено в случая. По-важното е, че вече има книга, за наистина един изключителен музикант и много добър човек, какъвто несъмнено бе Вили Казасян. Много ми харесва заглавието на книгата, не случайно много хора го обичаха. Един високо морален и етичен човек. Всякакви други твърдения различни от това за личността на Вили, би следвало да се правят, изписвайки личните си имена, а не криейки се зад никнейм.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 805 НеутралноБольшая Советская Энциклопедия няма никакво отношение към творчеството на Вили Казасян, още повече че той самия като музикант е бил пианист, а не саксофонист. Е, то и късите поли и дамските панталони бяха забранени.
Само простите хора си мислят, че има прости неща! Футболът е проста игра, но не е за прости хора ...greeneyes
Рейтинг: 2668 НеутралноАз като част от по-младите, и на всички отгоре напуснали Родината толкова отдавна, че чак вече се мисля, че тинейджърските ми години са прекарани на планетата Зог, смятам че хора като Казасян заслужават уважение. Но всяко нещо с времето си. Вчера бяхме в един джаз клуб в Бостън и между другото се насладихме на нещо, което е малко далеч от джаза в традиционното му разбиране. Ама имаше толкова много млади хора, че и по-млади от мен, които си казаха ето това харесваме....
https://www.youtube.com/watch?v=a2RA0vsZXf8
Е, имаше и традиционен джаз, имаше и блус, имаше и спомени от всички времена....
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
Rex
Рейтинг: 289 НеутралноТова винаги съм си го мислел защото наблюденията ми показват че по комунистическо почти всички хора които се допускаха до телевизионния екран или пък до високите етажи на сферата в която работеха бяха толерирани точно заради такива даноси и мръснишки истории.
Dimana Panayotova
Рейтинг: 5 НеутралноВсеки път съм св изумявала как само и само за да си начешат езиците се коментират неща със завидна некомпетентност, завист и злоба. Защо?
Кому е необходимо това? Да бълваш нечистотии по адрес на хора доказали се във времето! Да очерниш по-заслужилия от теб. Тези които вършат такива работи, ако имат годините да са живяли в оня режим със сигурност са способно на това за което пишат в своите постове и видно от тяхното усърдие са го правили и преди.
Така, че каквото и да се изпише от разни анонимници това си е клевета и нищо повече. От както съществува България, винаги е имало талантливи, честни и достойни хора,
а вън от съмнение е, че Вили Казасян е един от тях!
sandpiper5
Рейтинг: 388 Неутралноимало е: “Джаза на Оптимистите” джаз певици Ахинора Куманова (емигрант) ; Лиана Антонова...
саксофон в “Рабсодия в синьо” - Гершуин
tlr33621309
Рейтинг: 151 НеутралноПромени джаза ? за да може Цар Тошо да го слуша
Всичко, което може да се яде е обект на власттаsandpiper5
Рейтинг: 388 НеутралноДо коментар [#20] от "sandpiper5":
Ахинора Куманова (имигрант)*
саксофон в симфоничен оркестър (“Рапсодия в синьо”)
грешно “рабсодия”
dnevnikar
Рейтинг: 4274 НеутралноUNITED EU UNION
През 1944 Биг Банда проникнала в България и изкарала джаза от модата (или модата от джаза).
Тя издигнала на преден план стоителство и развитие на социализъм неразвит - преди развит, реален и зрел - преди фаза крайна, 1989.
Тогава първият партиен и държавен ръководител признал...
писна ми от вас, оправяйте се мене.
В такива (продължително) трудни условия Вили се заел да възражда джаза, постигайки Биг Бенд монопол в кулоарите на Национално радио на НРБ.
За беда на некои почитатели, през 1960те години:
световна Бритнска музикална инвазия.
Литъл банди с по 4-5 бандита в симбиоз и с висок коефицент на полезно действие като Битълсите и Търкалящи се Камъни произвеждали музикални, инструментални, тектуални и игрални "поп" шедьоври
хит след хит миг след миг.
Така заглушавали славата на мощни Биг Бенди с по 100 бандита,
всека въоръжена с тромбони, тромпети, кларинети и
духови баси, ударни инструменти, и струнни (вкл. клавирни),
воглаве с диригент.
Неравна битка...
.
"Как Вили Казасян промени джаза в България"
dnevnikar
Рейтинг: 4274 Неутрално#23
оправяйте се без
"Тогава първият партиен и държавен ръководител признал...
писна ми от вас, оправяйте се мене."
amerikanbastard
Рейтинг: 1014 НеутралноСлаб е горният материал, защото нищо не пише за това, как пролетариатът раждал суинги! А нито дума няма за рязаните панталони и печатите по баджаците на девойките с минижуповете! Битълс се слушаше само тайно по юргана! Който го гепеха го стрижеха.
Freedom's just another word for nothin' left to losesortero
Рейтинг: 249 Неутрално“big band” на Вили Казасян...
свирили композиции на Glenn Miller (1904-1944): “In The Moon”; Chattanooga Choo Choo”, Miles Davis...
sandman
Рейтинг: 878 НеутралноДо коментар [#23] от "dnevnikar":
You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.Повечето пъти си готин с коментарите си, но този път нещо не ти се получи.
По време на Бийтълс, Ролинг Стоунс и пр. , също и Верди и Пучини например не са били слушани толкова, колкото попмузикантите.И к'во? Едните са били малки банди, другите цели оркестри с диригенти и певци, изучавали пеенето в най добрите школи. Е и...?
monitor13720
Рейтинг: 402 НеутралноДо коментар [#25] от "amerikanbastard":
Това се пише сигурно от някой младеж, който познава 60-те години само по анти-комунистически митове. Битълс се слушаха съвсем свободно. Единственият проблем беше, че не се продаваха техни плочи - трябваше някой да донесе отвън за да си ги запишем на магнетофон.
labdev
Рейтинг: 8 Неутралнопроба
labdev
Рейтинг: 8 Неутрално960 завърших елитна политехническа г-я, бъдеща МГ със собствен „жас“, както казваше завучът ни. Свиреха през 1956/57 бъдещ инженер - алто сакс, тромпетистът си остана такъв, бъдещ строителен техник - цугпозаунист, бъдещ професор по физика в СДУ пееше Беса ме мучо, Чучу, Добър ден, тъга (Фр. Саган от филма) и ред други неща, не непременно джаз. Свиреше се Настроението, Ганц Парис, Пияните моркови, Костилка от череша, Истамбул, нот Константинополис и ред други „парчета“. Модерен джаз малко трудно можеше да се чуе, цирковете свиреха като духови музики на парад (но в окръжния ни град имаше поне 20 духови музики, само военни три, отделно фанфарните), на забавите милиционери следяха повече да не се “джазираме“ - кълчим на мамбото, румба с тласък и шимито. Лисичият тръс минаваше, имаше съветски фокстроти от Цфасман, Лундстрем и други даровити евреи по радиото. Учителката ни по пеене и музика – първа братовчедка на именитите вече Катя и Диана с сама оперетна прима, ни снабдяваше с евтини билети за неделното повторение на петъчния симфоничен концерт и през 58 с полупрезрителен-полутържествен глас обяви за джазовата ряпсодия в синьо със Сашо Владигеров. 1956, мисля, я „гледах“ в Студио 1 (обърнатат пирамида я нямаше и се влизаше през задънените сега врати от направа двора) с Ото Либих, концерта за тромпет на Арутюнян (чем не армянский джаз, игрив и синкопиран) с Петър Карпаров, а третия инструментален концерт съм забравил, но беше в същия дух. Всяка лятна ваканция, дори лятото преди първо отделение прекарвах в София и от “Мадам Бътерфлай“ в „Балкан“ през Арк. Райкин в Летния, Андре Клюитан с Френското Радио (Дафнис и Хлоя), БИАД с концертитер „Джаз Фокус“и Джаз Панорамата от 67-68 и после по-инцидентно. А за саксофона: освен прекрасния концерт на Раймонд Морицевич Глиер, Болерото , Арам Хачатурян го е вкарал в „Танц със саби“ и като дойде веднъж у нас го свирИ по Радио София и каза - без превод от руски, че с дрезгавия си композиторски глас ще изпее партията на саксофона. В „Дванайсетте стола“ на парахода по Волга с лотарията свирят Галкин, Палкин, Чалкин и Залкинд (Илья Ильф няма комплекси за еврейството си) на Есмархови стъкленици (какво друго, освен джаз като на вибрафон), а „саксофонът, това жалко подобие на инструмент, врещеше като коза“. 1960 в нашия вече с малък окръг град се състояха „Вечери на симфоничния джаз“ само с Гершуин (и той като Ървин Бърлин с руско-еврейско потекло) със Сашо Владигеров Рапсодията, „Един янки в Париж“ с клаксоните и потпурите из „Порги и Бес“. През 1963-4 я бяха представили концертно в Ленинград на руски (Давыд был и болен, и слаб, но в боях он толк понимал, простой как жирафа, убил Голиафа, и даже пращи не сломя ... - това по разказ на присъствал). През 64-65 в летния ни театур „Юрий Гагарин“ гостува американски голям духов оркестър на ВВс или ВМС и освен всякакви бугита и настроения и лунни светлини изкара Песента на варяжкия гост с такива вибрата и извивки на цуга, после от „Розмари“ арията й по същия начин. Откъм „Руски“, дето започва денят, тогава яе влизаше в „Студио Музика“, където освен всичко друго се срещахме с любители на супер стерео плочи (сега им викат „винил“) на Харе Белафонте - Царя на калипсото, „Порги и Бес“ цялата с Лорин Маазел, Кливланд и Леона Митчел, купих си я след години от Немскя (ГДР) център 4 плочи. А защо пропускаме ЧСКИЦ, Полския, Унгарския - що плочи тамимаше по 4,50 моно и 6 стерео. А нашите балети със синкопи и дисонанси? Да, без Бийтлс официално, ама БИСЕРИ ОТ македония, Бандараците, а каналите си работеха. А ПРОФЕСОР казасян (така го наричаше един приятел) и хиляди деятели намираха модус вивенди и добре направиха.