Откъс от "Грима и Доркас" на Тери Пратчет

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Грима и Доркас", с автор Тери Пратчет, предоставен от Издателство "Колибри"


"Грима и Доркас" – годината започва с Тери Прачет!


Ново издание на трилогията на Тери Пратчет, която започна с романа "Масклин", продължава нататък с втора част от приключенията на номите "Грима и Доркас".




Какво правиш, когато си не по-висок от педя в свят, направен за гиганти? "Грима и Доркас", втора част от трилогията за номите на любимия на цял свят Тери Пратчет, дава начало на книжната година с дори повече от обичайната доза абсурден хумор и невъзможни приключения.


Общоизвестна истина е, че през лето 1905 Арнолд Брос е създал своя универсален Магазин с едничката цел да го направи обитаем за мъничките, високи около една човешка педя същества, наречени номи. В Магазина всички неща се намират под един покрив. Такова нещо като Отвънка просто не би могло да съществува. Или поне така си мислят номите, докато една тъмна нощ в Магазина не пристига малка група пришълци. Те изглеждат като номи, държат се като номи и се наричат номи. Но твърдят, че извън Магазина има още много, много неизследвани земи. И най-притеснителното от всичко – че Магазинът ще бъде разрушен!


Няколко месеца по-късно номите са организирали епично бягство от Магазина и са се заселили в изоставена мина край пътя. Нова Ясна Зора очаква бегълците. Само дето не ще и дума, че повечето номи не са и виждали зора – ясна или неясна. Защото, ако бяха виждали, щяха да знаят, че проблемът с новите ясни зори е следният: обикновено след тях се задават облачни дни.


Въздухът прави резки движения, топлината от небето намалява. А като че ли това не е достатъчно – скоро се появяват и човеци. Големи, тромави, глупави човеци, които само прецакват нещата. Искат да отворят мината наново. Как могат номите да опазят новия си дом?


Сър Тери Пратчет е не само един от най-продаваните съвременни автори в цял свят, но и сред най-обичаните имена във фентъзи жанра на всички времена. С пословичното си чувство за хумор и способност да смесва фантазия с абсурдния буквализъм на нашата собствена действителност, Тери Пратчет създава всеобхватния Свят на Диска, любим на читатели от всички възрасти. Автор на над 100 романа, Тери Пратчет е носител на десетки награди и е приет за един от основоположниците на фентъзи жанра.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Грима и Доркас" на Тери Пратчет


В началото...


... Арнолд Брос (създаден в 1905) отворил Магазина.


Или поне така вярвали хиляди номи, които по¬коления наред* (*За номските поколения става дума. Номите живеят десет пъти по-бързо от човеците. За тях десет години вече са дълбока старост.) живели под подовете на Арнолд Брос (създаден в 1905) – стар, уважаван универсален магазин.
Магазинът бил техният свят. Свят с покрив и стени.


Вятърът и Дъждът били просто легенди от древността. Денят – също. Нощта – и тя. Тук съществували пожарните пръскачки и климатичните инсталации. Между часовете на Отваряне и на Затваряне тиктакали трескавите минутки на късичкия номски живот. Редели се сезоните: Януарски Разпродажби, Пролетни Модни Колекции, Летни Намаления, Коледни Панаири. Начело с Абата и Канцелариите – техните свещеници, вярвали в Арнолд Брос (създаден в 1905) – по един такъв кротък и ненатрапчив начин, тъй че да не го притесняват много-много. Той според тях бил създателят на Всичко – което ще рече на Магазина и стоката вътре.


Някои номски родове, сдобили се с богатство и власт, приели имената – е, кажи-речи – на отделите, под които живеели: Дел Икатеси, Железарии, Галантерии...


И тогаз от каросерията на един камион в Магазина се изсипали последните номи от Навънка. Те зна¬ели що е туй вятър и дъжд. Знаели и още как! Нали тъкмо от тях бягали.


Сред тях бил Масклин, ловецът на плъхове, а също и баба Моркий, и Грима – ама то те не се броят, нали са жени. И, разбира се, с тях дошло и Нещото.


Никой всъщност не знаел какво е туй Нещо. Пле¬мето на Масклин си го препредавало от векове – мно¬го било важно, толкова знаели за него. И щом се до-ближило до електрическите кабели в Магазина, то заприказвало. И рекло, че било мислеща машина от някакъв си кораб, с който преди хиляди години номите били дошли от далечен Магазин – май се наричал "Звезда". Рекло също и че чува как токът говори, и наред с другото споменало, че след три седмици ще разрушат Магазина.


И Масклин бил онзи, който предложил на номите да избягат от Магазина с камион. Открил обаче – да видиш ти! – че да разбереш как се карат тия ми ти грамадни камиони било най-лесното. Мъчното било да накараш хората да повярват, че могат да се спра¬вят с това.


Той не бил вожд. Би му се харесало да бъде вожд. Те, вождовете, какво правят – току си вирват носа и се впускат в някое храбро дело. А пък какво трябвало да прави Масклин – да се кара на хората, да се пъне да ги навива за едно-друго, че и да послъгва понякога, ама само мъничко! И открил, че често е по-лесно да накараш хората да направят нещо, ако ги оставиш да мислят, че идеята е тяхна.


Идеи! Ами да, тъкмо в тях била работата. Идеи им трябвали, и още как! Трябвало да се научат да ра¬ботят заедно. Трябвало да се научат да четат. Трябвало да свикнат да смятат номките за... е, да речем, почти също толкова умни, колкото са и номите. (Макар че последното си било пълен абсурд, всеки го знаел това. Ако насърчиш една жена да мисли твърде мно¬го, на нея є прегрява мозъкът.)


Както и да е, но работите взели, че потръгнали. Камионът напуснал Магазина (тъкмо преди той по незнайни причини да лумне и да изгори) и след като не успял да повреди сериозно почти нищичко, се юрнал из полята.
Номите открили запустяла каменна кариера, скътана под един хълм, и се нанесли в порутените бараки. И тогава решили, че оттук нататък всичко вече ще е Съвсем Наред. Щяла да изгрее – тъй били чули – Нова Ясна Зора.
Не ще и дума, че повечето номи не били и виждали зора, ясна или неясна, защото, ако бяха виждали, щяха да знаят, че проблемът с новите ясни зори е следният: обикновено след тях се задават облачни дни. Че и по някой и друг дъжд се излива чат-пат.


Минали се шест месеца...
Това е историята на Зимата.
Историята на Великата Битка.


Това е историята за пробуждането на Джекуб, Драконът от Хълма, с очи-очища и глас-гласище, и зъби, ама зъби, ви казвам.


Но историята не свършва дотук.


Нито пък оттук започва.


Хали в небето бушуваха. Вихри в небето върлуваха. Вятърът бе се превърнал в твърда степа, която се носеше из полето. В гигантски парен чук, който удряше ли, удряше земята. Дребните дървета се огъваха, високите се прекършваха. Последните есенни листа се мятаха из въздуха като заблудени куршуми.


Опустя купчината боклук край чакълените ями. Чайките, дето я наобикаляха, намериха другаде подслон. И все пак край нея кипеше движение. О, кипеше и още как!


Вятърът се вряза в купчината, все едно имаше нещо кой знае какво против вехтите кашони от прах за пране и съдраните патъци. Консервни кутии с печално дрънчене се търкулнаха в браздите, а разни по-леки боклучета се издигнаха нагоре и се вляха в небесната ярост.


И още, и още дълбаеше вятърът. Прошумоляваха хартии и отхвърчаха свирепо встрани.


Най-накрая едно парче, плющяло в урагана часо¬ве наред, се откъсна и се зарея из тътнещия въздух. Приличаше на голяма бяла птица с източени надлъж криле.
Погледнете го – пропада надолу...


Закача се за някаква ограда, но само за миг. Поло¬винката се откъсва и сега, олекнало сякаш, то кръжи из браздите там долу в полето...


И тъкмо беше понабрало скорост, отпреде му щръкна някакъв плет и го заклещи като муха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2464 Неутрално

    Пратчет безспорно е гений, но специално трилогията за номите и "килимените хора", не са на нивото на останалите му произведения.
    Разбира се това е само лично мнение.

  2. 2 Профил на alchemist
    alchemist
    Рейтинг: 1009 Неутрално

    На ме пък трилогията ми е една от любимите. Има много интересни разсъждения за взаимоотношенията между хората. Не съм сигурен дали превода не е виновен за това, че е "по-слаба".

    Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
  3. 3 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3086 Неутрално

    Трилогията за номите е смес от фентъзи и малко фантастика (нещото). Затова я считат за по - слаба някои читатели. А и отстъпва на поредицата за света на диска. Преводът също има значение. Вижте поредицата за Тифани и предните книги от същата преводачка. Огромна разлика. Въпреки всичко, сър Тери Пратчет е велик.

  4. 4 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    тоя може и да е сър, ама туй дето пише НЕ е л-ра. още по малко стоиносна л-ра. пък дали е вилик и гении... имам един пузнат дето смета гаджето на кулегата си за гении и вилик щото можи да изпии шише ракиа на екс.

  5. 5 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1138 Любопитно

    тебе па кой та излага че расбираш от тие работи
    къде дипломата ти е с тройка

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    тебе па кой та излага че расбираш от тие работикъде дипломата ти е с тройка
    —цитат от коментар 5 на bruno__dante


    ами бруно, част от тия дето ми дааха димплута същшто сметаха тоя сър за върха на л-рата - аз пък бих ги оволнил на мумента. но никои не ме е лагал че отбирам от тия раоти- напротив, сички ми врякаха като недуебани шафратии че ништо не отбирам. ама ей на колуси като теби расговарят с мен а не с тех. лека вечер.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK