Откъс от "Радостта от живота по френски" на Доминик Баро и Люк Милар

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Радостта от живота по френски", с автори Доминик Баро и Люк Милар, предоставен от Издателство "Ера"


la vie est belle. Тази прочута фраза описва онова специфично отношение на французите към живота, което ги отличава от всички нации по света. С прочутите кафенета и бутици, изискани дрехи, опияняващи парфюми, примамливо ухание на кроасани, легендарни писатели и величествени замъци, Франция пленява въображението.


Но в какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци?




Доминик Баро и Люк Милар решават да развенчаят всички митове и да ни разкрият тайната – как да открием радостта от живота!


Френският начин на живот е удоволствие, а насладата винаги е приоритет. Щастието е едновременно лично и споделено. То е апетит към живота, безгрижно отношение, любопитство към новото и увереност в това, което бъдещето носи.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Радостта от живота по френски" на Доминик Баро и Люк Милар


Бистрото – животът, какъвто е


Забелязали ли сте го вече? Щом в някои холивудски филми искат да покажат Париж, на екрана се появява терасата на някое кафене... и за да бъдат още по-ясни нещата, звучи и приятна мелодия на акордеон.


Може би е време да обърнем внимание на нашите американски приятели, че народното веселие под звуците на акордеон вече наистина няма място в ютюб. За сметка на това пък бистрото, както в Париж, така и в което и да е селце на Франция, си остава неотменно. То е мястото, където човек може да почувства най-дълбоко какво представлява изкуството да живееш по френски. Защо е така, това ли попитахте?


Първо, защото в бистрото кипи живот. Там не се ходи просто за да пийнеш нещо – то е идеалното място за дискусия с приятели, да четеш увлекателен роман, да разсъждаваш за времето, което отлита, и дори да работиш сам или заедно със сътрудниците си. В известен смисъл бистрото е точката, в която всичко е възможно. Тук може да разкажеш за любовта на живота си, да споделиш с непознати своите планове, да прекараш приятно времето си, слушайки някоя рок група.


Казват, че Жорж Сименон е описал своя знаменит детектив Мегре на един дъх именно на терасата на едно кафене! Прославеният комисар впрочем намира решение на не една загадка, облегнат... на бара. Когато споменаваме Мегре, тутакси изниква представата за задимен кафе-бар, за подгизнали от дъжда габардинени палта и за зарязани по масите халби бира. Е, да, във въображението на голяма част от французите и на многобройни чуждестранни туристи решаването на заплетените полицейски истории представлява дейност, която се практикува твърде често именно по такива места!


Знаете ли това?


Думата бистро идва от руската дума быстро, което означава бързо. Тя навлиза в употреба през 1814 година, по време на окупацията на Париж от руските войски. Тъй като на войниците било забранено да пият по време на служба, а и те се опасявали офицерите им да не ги изненадат, докато са в питейните заведения, настоявали да бъдат обслужвани бързо, крещейки: быстро, быстро! ...


Кафе-барът, за да използваме този термин от ежедневния език, е привилегировано място за срещи и споделяне. Никъде другаде във Франция няма да намерите по-близък контакт с такова многообразие, от което идва и неговото очарование, и интересът към него. Поръчайте си едно черно кафе на бара или чаша хубаво бяло вино и подхванете разговор.


Ще попаднете на някой чиновник, който в почивката си обядва, на някой писател – вече публикуван, или все още не, на занаятчия, на студент или пък на човек, който просто си прекарва времето. Сега е моментът да се отворите към множеството, да се отдадете на опиянението от срещата... без да наблягате твърде много на пиенето, разбира се. Тук можете да се доверите, да размените мисли и спомени, да спорите, да си измислите един друг свят...


Понякога разговорът става задълбочен, друг път е лек и забавен, пълен с носталгия или пък разгорещен. Няма как да го знаете предварително. Колко ли съдби са били разбити в някое бистро в Париж или в провинцията? Това е възможно най-малко елитарното място... и възможно най-човешкото. Да си припомним само избите в Сен Жермен де Пре, свирещите би-боп оркестри, развихрилите се танцьори, екзистенциализма, Борис Виан и Жан-Пол Сартр, които обсъждат нещо с чаша вино на масата... Къде другаде, ако не в някое бистро, би могло да има такава концентрация на таланти и съдби?


Селските кафенета се отличават с една характерна особеност – фамилиарна близост в общуването между собственика и постоянните посетители. Накрая те дори стават като част от семейството. Там има кой да ги изслуша, да ги подкрепи. Често може да видите на стената зад бара пощенски картички от някои постоянни посетители, изпратени като спомен от ваканционните им дни, сякаш не могат без контакт със своята бърлога, която се превръща в жалон по пътя им. Бихме могли дори да твърдим, че бистрото, това място за общуване, е първата социална мрежа, която се ражда много преди фейсбук! Приятелството във Франция често възниква на масите в кафенето, покрити или не, с карирана покривка.


Ах, това старомодно донякъде очарование на бистрото! Именно то допринася изключително много за неговия успех. И това не е клише – почти всички кафенета имат свой специфичен отличителен белег, който ги прави разпознаваеми сред хиляди други – било някой старинен фирмен знак от 60-те години, или маси от декоративен ламинат тип формика, свидетели на милиони отлетели разговори през годините, кафе-машини от блестящ хром, великолепни ниски кръгли масички, които собствениците за нищо на света не биха сменили, макар че върху тях едва-едва се крепят две чинии и гарафа за вода...


Тази атмосфера, импрегнирана с отминалото време, усещането за спокойствие, което ни връща към едно защитаващо ни минало – такова е неповторимото чувство, което човек често изпитва, докато е в някое кафене или в парижки салон за чай, или пък в някоя стара селска пивница. Дори и по-модерните барове имат свой собствен облик, отличават се с някакъв детайл в обзавеждането на залата, със специфичен дизайн или декорация, които ги преобразяват в марка, неприличаща на никоя друга.


Но има и още нещо – едно усещане. Човек невинаги го идентифицира веднага, но то ви връхлита, щом се заслушате – това е неподражаемият шум в бистрото. Животът тук следва ритъма на твърде специфични и напълно разпознаваеми съзвучия – разговори, които се издигат над масите, тъй като това е място за общуване; поръчките на сервитьора, който обявява високо и силно: "Яйце с майонеза, салатата на шефа и половинка червено!"; минаващите коли от другата страна на витрината; подрънкването на флипера, та чак до звука на малката лъжичка, която деликатно докосва ръба на чашката за кафе.


Тази звукова вселена, която ни заобикаля, обвива и защитава като в пашкул – точно това търсят повечето от французите тук, на бара, нещо като своеобразна гаранция за кратък отдих сред врявата на ежедневието.


Бистрото, най-сетне, е и опияняващият аромат, който се носи от кухнята, то е мирисът на леко вино, който гъделичка носа, парфюмът на жена, който едва ви докосва и се разтваря във въздуха... Тези аромати се смесват, без да се надмогват, преплитат се, без да губят собствения си характер.


Впрочем, това е място, където странностите се изявяват и влизат в контакт помежду си. Но също така е и убежище за отмора, където може да изживеете момент на душевен покой, да се усамотите с някоя книга или с една бяла страница пред себе си. Това е възможно най-автентичното място, истинското средище за сближаване, където всеки може да изживее в пълнота своята собствена свобода.


Бистрото във Франция – това е животът, какъвто е.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3563 Неутрално

    "С прочутите кафенета и бутици, изискани дрехи, опияняващи парфюми, примамливо ухание на кроасани, легендарни писатели и величествени замъци, Франция пленява въображението...."

    И опияняващи пейзажи, с малко провинциалност, но съвсем не западнали райони, с много добре подържана инфраструктура, със задължителния комфорт във всяка къща, дори и на 2-3 века, и радостта от живота под формата на хубаво вино, чудесна храна, и амбианс. В Източна България по морето имаше прекрасни села и малки градчета, с двуетажни къщи с дворове със смокинови дървета, с тераси с гледка към морето, където преди вечеря да седнеш с чаша бяло вино или мастика. Донякъде напомнящи на френския Прованс, но софийските инвеститори набързо им е.аха майката с люлинските си блокове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK