"Живот (черно и бяло)" представя в Лондон художникът Недко Солаков

Художникът Недко Солаков

© Велко Ангелов

Художникът Недко Солаков



Двама бояджии, кофи с боя и стая, или "Живот (черно и бяло)" - това е пърформансът на художника Недко Солаков, представен за първи път в лондонската галерия "Тейт модърн" вчера. Той може да бъде видян до 1 март, съобщи "Площад Славейков". Успоредно с изявата в Лондон "Живот (черно и бяло)" гостува и в град Лахор, Пакистан, до 29 февруари.


В основата на пърформанса, който е в колекцията на галерията "Тейт модърн", стоят двама, които боядисват стените на стая в черен и бял цвят. Те непрекъснато се следват, като пребоядисват частта, която другият вече е направил. Това действие представлява кръговрата между позитивните и негативните събития от живота, като показва как те винаги се заменят взаимно, се обяснява на сайта на галерията.


Пърформансът на Недко Солаков "Живот (черно и бяло)" в лондонската галерия "Тейт модърн".

© Фейсбук страницата на Недко Солаков

Пърформансът на Недко Солаков "Живот (черно и бяло)" в лондонската галерия "Тейт модърн".




"Тейт модърн" започва да колекционира този вид изкуство преди десетилетие в отговор на растящия брой артисти, които представят така наречените "живи творби".


Това не е първото самостоятелно представяне на Недко Солаков във Великобритания. Същия пърформанс той показва и в галерия в град Норич през 2007 година.


Художникът е известен сред артистичните среди като талантлив разказвач на истории чрез различни художествени средства - от живопис, рисунка, скулптура до мултимедийни инсталации. Негови произведения има в над 50 световни музейни и публични частни колекции, сред които MoMA в Ню Йорк и Центърът "Помпиду" в Париж.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2931 Неутрално

    Тва само българин може да го измисли. Откакто се помня, все се пребоядисваме.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на stem
    stem
    Рейтинг: 405 Весело

    Все ми се струва, че щеше да има по-бурен успех по света и у нас, ако беше направил колаж от доносите до ДС на агент "Чавдар". Като един своеобразен "кръговрат между позитивните и негативните събития от живота, като показва как те винаги се заменят взаимно".

    Левичаро-либералстващите се заклеха да воюват до пълна победа на здравите сили над здравия разум!
  3. 3 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 499 Неутрално

    "Негови произведения има в над 50 световни музейни и публични частни колекции, сред които MoMA в Ню Йорк и Центърът "Помпиду" в Париж."
    -------------

    Дневник, изпуснали сте една важно колекция, която нашумя тези дни...
    Солака е в колекцията и на Васил Божков...

    Въобще, тези дни сред артисти/куратори /галеристи в България има такъв огромен смут...да го наречем, направо са в депресия.

    Една галерия вече затвори врати, предполагам, че поне още няколко други галерии ще затворят...

    Изведнъж от пазара изчезнаха 3-4 ма от топ колекционерите в България.

    Но това е полезно за артистите.
    Защото толкова голямо количество пари вече никога няма да влезе на този пазар, цените на техните произведения ще спаднат драстично, а това ще доведе като следствие ситуация, в която от пазара ще излязат печалбарите и ще останат идеалистите, тези, които не могат да не правят това, което правят. Без значение колко струва това, което правят.

    А това всъщност е голямото изкуство.

    И като правите някой ден отново интервю с Бубнова, можете да я попитате за Божков. Може и да има какво да сподели.
    Нейния ментор, Светлин беше официален консултант на Божков...


  4. 4 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 1627 Неутрално

    Тва само българин може да го измисли. Откакто се помня, все се пребоядисваме.
    —цитат от коментар 1 на Един вампир броди из Европа


    Ха-ха!

    Да, това е може би и най-оригиналната му работа. Останалите ми напомнят на други, вече утвърдени западни художници.

    Но пък как винаги става така, че свързаните с номенклатурата по онова време продължават да бъдат на върха?

  5. 5 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 1627 Неутрално

    До коментар [#3] от "rwn":

    Коя е галерията, която затвори?

  6. 6 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 499 Неутрално

    До коментар [#5] от "Victoria":

    Сезони
    Тя е на съпругата на Бекяров.

  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1473 Неутрално
  8. 8 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 2107 Неутрално

    До коментар [#3] от "rwn":

    Дано знаеш какво пишеш.
    Все е тая ченгето от ДС Солаков коя стена е боядисал.
    Пази боже ако този определяше цените на българското изкуство.
    После-Българското изкуство за света е тотално непознато и се търси, съхранява и цени най-скъпо само в страната ни.

    Не стана ясно какво е полезното за артистите, шофьорите, хлебарите когато не влизат пари?
    Вкупом почват да творят и вързват двата края а ла Ван Гог, чакайки да се прочуят на оня свят ли?
    И запомни, че изкуство навсякъде по света е оцелявало, развивало... ако е оценено от богатите хора и цената му не се е определяла в супермаркета, че да спада и да се вдига, като бананите.
    Икономически кризи са повлиявали, но не и акции а ла гешеф (в случая по-вероятно да поскъпне)

  9. 9 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 499 Неутрално

    До коментар [#8] от "One Hour":

    Тук никой не знае какво пише. Дори журналистите и анализаторите :)
    А ние като коментатори, още по-малко знаем.

    Непознати навън са така наречените стари майстори. Те имат някакви цени само в България.

    Съвременните артисти от България се купуват навън, но това е един много, много ограничен кръг от хора.
    А това е така поради много причини.

    Ако махнем Кристо от този списък, защото той просто е роден в България, но е по-скоро американски артист, но той е най-скъпия артист, ако говорим за хора, родени в България.

    Но има още сигурно около 10 души, които се котират навън. Солаков е доста скъп, има и един друг българин, който живее във Виена, той също държи сериозни цени.

    Но повечето от тези хора, котиращите се навън, те не живеят в България.
    Това са хора, които са били излагани на определени престижни изложби, спечелили са определени награди и т.н. И са представени на пазара от чужди галерии.

    Но ако говорим за България, полезното е, че когато няма лесни пари, тези, които не живеят , за да правят изкуство, те се оттеглят.

    Оттеглящите се са видели една ниша, където благодарение на контакти, са направили нещо като мрежа, възползвали са се от ситуацията и когато поради липса на пари тази мрежа се окаже без смисъл, те вече не могат да си позволят определен начин на живот, и като следствие, просто излизат от тази сфера.

    И от една такава ситуация, може би печелят най-много точно артистите.
    Тези, които вярват в това, което правят. А не са там, в тази сфера, щото там има много пари. Парите е необходимо да са достатъчно, за да оцелее човек. Тогава се прави голяма изкуство.

    А когато има много пари в системата, артистите се разглезват и зациклят.

    Тоест, в една такава ситуация като сегашната, ще си случи оздравяващ ефект.

    Печели изкуството. Губи бизнесът.

    Изкуството може и да е банани, може и да е домати. И цените му спадат и се вдигат.
    Търсене и предлагане. Ако изведнъж спре рязко търсенето на дадено нещо, поради простата причина, че липсват купувачите, цените на това, което се е продавало няма как да се запазят.
    Още повече, ако този пазар е бил "изкуствен".

    Световната история на изкуството е пълно с такива примери. Твърде много шум има в момента в системата, за да прецени човек добре всичко.

    Но ако погледнете назад, ако четете периодика, от да кажем, 100 години назад, било френска, немска , италианска, ще видите, че спряганите за големи имена артисти тогава, сега никой не ги познава. Никой не ги е чувал в момента. А тогава е имало суперлативи. Смятали са ги за най-великите. А сега никой не ги помни.

    Та и със сегашните имена е подобно. Сигурно над 95% от сега спряганите за големи имена, след 100 години ще бъдат напълно забравени.

    Но всяко едно време си има силните галерии, силните куратори, силните критици. Те имат контакти с богатите личности, налагат мода, налагат стил, налагат автори. Богатите хора почти винаги си имат знание в съвсем други области, те не знаят в дълбочина процесите в арт средите. Затова и се доверяват на куратори галеристи.

    И купуват това, което им препоръчат.

    В България това не е точно така, или не е било винаги така, но напоследък е точно така. Като махнем критиците от тази парадигма, защото в България, силни критици липсват. Има отделни личности. Но средата е особена и те нямат сериозно влияние.


    И запомни
    —цитат от коментар 8 на One Hour


    Добре, обещавам да запомня!

  10. 10 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 709 Неутрално

    До коментар [#7] от "princess_x":

    +++++Аналогията Ви е чудесна. А и ме разсмя! А на тези "перформанси", да ме прощават посветените, но аз не съм почитател.Защото в 99% от случаите те са вариация на вече нещо случило се. А често и пълни изгъзици с претенции за артистичност. Поздрави!

  11. 11 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 1627 Неутрално

    До коментар [#9] от "rwn":
    Мда, този процент от 95 ми се струва силно завишен. Най-много да бъдат познати 3-4.

    Но пък същевременно, наистина ли художниците са толкова меркантилни? Все пак и те някога са били млади, има ли са идеали, рисували са заради самото изкуство... Нормално е да искаш да получаваш пари за работата си, нормално е да искаш по-висок стандарт, а най-добрият вариант е да си го осигуряваш от това, което обичаш да правиш. А и междувременно изкуството толкова се е променило, че тези 95 процента дори в световен мащаб са сигурни. Дали няма да станат 100 с новите технологии? Не е ли това "врагът", който всъщност може да изличи и напълно обезцени всичко, с изключение на няколко автора, които, да речем, ще имат място в световното културно наследство още най-много един-два века?

  12. 12 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 499 Неутрално

    До коментар [#11] от "Victoria":

    Да, сигурно съм походил твърде оптимистично с тези 95% :)

    Вероятно греша и изпускам цялата картина, но поне на този етап допускам, че Кристо има най-добър шанс засега да остане като най-известен артист от български произход. Съответно, да го има като голямо име и след 100 години.

    От сегашните артисти в България, честно, не виждам хора, които дори и наполовина да имат такъв замах като Кристо, и смелост като неговата, разбира се.

    Плюс това, Кристо има нещо като разпознаваем почерк. Нещо, което е все по-невъзможно във време като настоящето.

    Без значение, кой го харесва, кой го мрази, това няма голяма значение за значимостта му и човекът прави разпознаваеми "неща" плюс това, е измислил уникална система за финансирането си. Нещо, което той преподава в Харвард. Което също си е сериозно постижение.

    В България, изкуството е по-скоро някакъв лайфстайл. Галерии продават този лайфстайл, а артистите се опитват да отговорят на очаквания в тази посока.

    И макар и в момента да участват всички в тази игра (артисти, куратори, галеристи,колекционери, понякога и журналисти), и това да осигурява приличен начин на живот за повечето участници в тази система, това е в самата си същност е един малък балон.

    В даден момент, при липса на купувачи поради една или друга причина, този балон се пука и всеки се спасява сам, както може.
    Тоест, този балон го има, докато има лесни пари. Докато някой с тези пари е убеден в една или друго и вярва в едно или друго.

    Ако само вярата на богат човек приключи в един или друг артист, това все пак не е голяма беда. Просто, парите ще отидат в друга посока, при друг артист. Рисковете на професията са това.

    Ако парите свършат, тогава приключва всичко.

    Реално погледнато, всички, които днес ни се казва, че са голяма работа, всъщност, не са голяма работа :)

    Само времето ще покаже. Другото е шум в системата.

    Но това не са български патенти. В Ню Йорк и Лондон е същото. Но мащабите са чудовищни. И там рядко ако 3-4 топ колекционера престанат да колекционират изведнъж, може да се срути пазара на едни или друг артист. Или цели галерии да затворят.

    Но има определени колекционери, които правят много, много сложни операции, за да крепят един или друг артист. И не е задължително да е жив този артист.

    Добър пример са фамилията Муграби. Те крепят пазара на Анди Уорхол. Имат над 800 негови творби. И правят постоянно арбитражи. Гледат температурата на този пазар, кога спадат цените, те купуват, когато има огромно търсене, изкарват някакви неща от колекцията и продават. Но това е свързано с големи институционални изложби, с излизане на каталози, и какво ли още не.

    Тоест, това също е огромен балон. Но този балон има още много време да се надува :)


    Или пък има определени галерии, които правят невероятни пируети, за да може техните артисти , произведенията им , в никакъв случай да не попадат на вторичен пазар. Защото ако попаднат там, често, или те самите трябва да купят произведението на излишно висока цена, или, ако го оставят на простите пазарни сили, често, това ще е транзакция на много, много ниско ниво. Което веднага ще покаже, че този артист, галерията му поддържа цената изкуствено.

    Затова и има много големи ограничения, кой може да купи един или друг артист директно от галерията. Обикновен човек не може да купи. Дори да е много, много богат. Трябва да е надежден човек. Което става с препоръки, с едни листове, и дори да си одобрен, чакаш незнайно колко време.

    За определени артисти в момента, при галерия от тип Gavin Brown's Enterprise, например, там има списъци с по 30-40 имена на купувачи зад определени артисти и е необходима години да чакаш за произведение на желания артист. Но няма друг вариант.

    Тоест, това също са балони, и то гигантски.

    Новите технологии, роботи или там, 3Д принтери и т.н. са добро нещо в повечето случаи. Но те са точно това. Технологии.
    Те могат да правят разни неща много, много добре. Но все още е много трудно да придават един или друг смисъл на едно или друго произведение.

    Да го напиша така. Едно нещо, което е направено ръчно, цените му винаги ще са много по-високи. Ще бъде винаги много по-търсено. И това важи и за дрехи, и за автомобили и за всичко, което попада между тях.
    Но определено това променя пазара.
    Тук може да се напише много повече, но и без това вече писах доста.

    И последно. За начин на живот,стандарт и заплащане. И кога се прави голямо изкуството.

    Нека видим какво се случва с литературата. Ако погледнем нобеловите лауреати по литература. Приемаме, с всички условности, че това е връх в кариерата на всеки един писател.
    След получаването и, в почти всички случаи, наградения писател вече не може да пише повече.
    Да, фактически пише, ама нищо не се получава. Великите неща са написани преди това.
    Затова и нобеловата награда почти винаги значи край.

    Защо това е така е друга дискусия. Но аналогията с визуалните артисти е валидна.

    Пикасо има различни периоди. син и розов период, и кубизъм и колажи и африкански период и керамика и какво ли още не.

    Кубизмът струва едно, керамиката друго :)
    И това не е базирано толкова много на база само на естетика. Има и други аспекти тук. Има задоволеност. Има търсене. Има стандарт и начин на живот.

    Да приемем, че Ван Гог ако е живеел много добре, бил е задоволен във всякакъв аспект, живеел е в хубава собствена къща, имал е до себе си любимите хора, работил е спокойно и е продавал всичко, което е правил веднага, тоест, нямал е този трагичен живот, който и е имал.

    В този случай, никой днес нямаше да е чувал неговото име. Нито щяхме да четем писмата му.

    Има изключения. Но там, да кажем, винаги има обяснение. И винаги е необходима да имаме някаква изключителност.

    И тази изключителност може и да не е това, че някой много добре рисувал.

    Може да има много добри мениджърски умения, да е добър организатор на работилница. Нещо като Джото, за който са работили по проекти по 30-40 души. Или да е комплекс от умения и възможности.

    За да останеш в историята на изкуството е необходимо и голяма доза късмет. Защото може да имаш качества, но да нямаш търпение.

    Това се случва много често. Човек гледа около себе си, стандарт на живот на хората около себе си, как хората живеят, къде пътуват, къде се снимат, какво обядват, как се обличат, какви автомобили карат, и т.н.

    И си казва в някакъв момент. Е, стига гладуване. Започва да правя някакви други неща. Стига мизерия. И този потенциал, заминава.

    Но голямото изкуство не се прави в удобство и при пълно задоволяване на всички потребности. Това е за съжаление ситуацията. И е жестоко.

    Да си напълно задоволен и да "произвеждаш" велики неща. Не зная.
    Това може да важи за хлебарите, за преподавателите, за политиците, но за артистите, това не работи.
    Там винаги е необходимо да има някакъв дефицит.

    Това е от мен засега. Че стана твърде дълго.

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    До коментар [#9] от "rwn":"Богатите хора почти винаги си имат знание в съвсем други области, те не знаят в дълбочина процесите в арт средите. Затова и се доверяват на куратори галеристи.
    И купуват това, което им препоръчат."

    Четох някъде, че съветник на Васил Божков в купуването на изкуство бил Светлин Русев и се подозира, че някои от работите в колекцията на Черепа не са автентични, а отделно какво е качеството на автентичните.
    А съветничка на съпругата на Черепа в събирането на колекция от съвременни автори била Яра Бубнова, което обяснява присъствието на работи от Недко Солаков и други хора на ИСИ, както се видя от видеото, разпространено в нета.

  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    До коментар [#10] от "glaxo11":

    Уви, тънка е разликата между наистина смислените, стойностни и оригинални произведения и онези, които претендират за дълбока концептуалност, когато всъщност са повърхностни вариации на отдавна открити и известни неща. Лично аз се изненадвам, че от Тейт са поканили Солаков, но от друга страна, като се замисля, че тяхната колекция не е от най-висококачествените и буквално може да предизвика нервно безпокойство у посетителите, тази покана става обяснима.🙂

    Поздрави!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK