Откъс от "Аз съм българка" на Петя Александрова и Капка Кънева

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Аз съм българка", с автори Петя Александрова и Капка Кънева, предоставен от Издателство "Сиела"


В края на 2019 г. на български език се появи специалното издание "Аз съм българка" от Петя Александрова и Капка Кънева. В него оживяват 40 невероятни истории, а 40 знакови български художнички предадоха образите на Венета Ботева, Леда Милева, Яна Язова, Цветана Табакова, Ива-Ваня, Вела Живкова-Благоева, Мара Белчева и други - познати и непознати имена от историята ни - по свой начин.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук




Елисавета Багряна, Поетеса
(1893 - 1991)


Имало едно време едно момиче, което обичало вятъра, пътуванията, звездите и книгите. Казвало се Елисавета, но му викали Лиза. Когато пораснала, Лиза се записала в Софийския университет, в специалността "славянска филология". По това време много професии били само мъжки, най-често образованите момичета ставали учителки.


Елисавета Белчева също започнала работа като учителка и учениците много я обичали - не само защото умеела да говори увлекателно и умно, но и защото била много красива. Все още харесвала книгите, звездното небе, свистенето на вятъра навън... Все още мечтаела да посети далечни страни - с влак, със самолет, с ладия... И написала за всичко това тъжни и красиви стихотворения.


Представяла си как като амазонка препуска с коня си в нощта с развени коси и безстрашно сърце. Как лети като могъща птица, как се спуска в планинските боази като ураганен вятър... Представяла си, че е самодива - волно и непокорно същество, което живее край бързотечните реки. Понякога си мислела, че е правнучка на номади - неспокойни хора, които непрекъснато пътуват и никъде не се спират задълго. Така си обяснявала своето страстно желание за нови гледки и нови преживявания.


Младата привлекателна учителка се омъжила, станала майка на красиво момченце. И скоро разбрала, че трябва да промени нещо в живота си, за да е щастлива. Пишела стихотворения и ги криела под мушамата на масата, за да не ги види никой от семейството ѝ. Тогава мнозина били на мнение, че поезията е вятърничаво, маловажно и неподходящо занимание. Особено за жени. Дори и образованите девойки, когато се омъжат, трябвало да си седят вкъщи, да домакинстват и да гледат децата си.


Такива били традициите. Никакви стихотворения, никакви пътувания надалече, никакви мечти за нови познанства и нови гледки. Лиза се чувствала като в клетка. Като вино, което е затворено в бъчва, а му се иска да изкипи навън... Един ден излязла от къщи и вече не се върнала.


Тази решителна крачка била трудна и болезнена, защото Лиза не можела да вземе със себе си момченцето си. Получила своята свобода, можела да пътува и да пише стихотворения, но тъгувала по сина си, защото ѝ било забранено да го вижда. Понякога скришом се спирала до училищния двор с надеждата само да го зърне. На сина ѝ казали, че майка му е в чужбина, той я срещнал и се "запознал" с нея чак 16-годишен.


По това време жените поетеси били малко, а стихотворенията на Лиза Белчева били изненадващо искрени и силни. Те се харесвали, публикували ги, рецитирали ги. Тя станала известна поетеса и преводачка.


Литературните среди я приели с уважение и възхищение. Дали ѝ хубавия литературен псевдоним Багряна. В нейната поезия жените откривали своите мисли, страдания, мечти, своята жажда за повече свобода и самостоятелност. Стихотворенията на Багряна били превеждани на много чужди езици, тя станала носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим, предложили я за Нобелова награда за литература...


Животът ѝ бил дълъг и невинаги щастлив, но тя имала смелостта да направи своя избор. И досега творчеството ѝ вълнува тези, които също като нея се чувстват оковани от традициите или от оценките на другите хора. Тези стихотворения ни напомнят, че често щастието има висока цена, а свободата винаги иска силни криле.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Славейко
    Славейко
    Рейтинг: 997 Неутрално

    Видна наша поетеса, на два режима метреса
    Радой Ралин





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK