Нова среща с "Барутен буквар" на Радичков

Корицата на "Барутен буквар", издателство "Нике"

Корицата на "Барутен буквар", издателство "Нике"



Почитателите на творчеството на Йордан Радичков и любителите на киното ще имат възможност да се срещнат с новото издание на "Барутен буквар" и с филмова новела по един от разказите на 26 февруари от 19 часа в столичното кино "Одеон".


"Лично аз имам слабост към една книга с разкази - "Барутен буквар", това са разкази от съпротивата", казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година. В него читателят открива историите на обикновени хора от малки български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение.


През 2015 година историите от "Барутен буквар" заживяха своя живот на испански език и обиколиха испаноговорящия свят. Отзивите са красноречиви - "Барутен буквар" е великолепна книга"/Хуан Хименес Гарсия, Detour/ и "Резултатът е едно велико произведение, което се нарежда сред тези от световно ниво"/Роналдо Менендес, Billar de Letras/.




Радичков поставя това заглавие, "защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка - те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са подготвени да прегърнат теоретически една идея. А къде с едно око - като сричат, - къде по интуиция, водени от чувствата си, се приобщават към тази идея. И понеже времето беше такова, барутно, прибягнах до това заглавие."


Книгата ще бъде представена от режисьорската двойка Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Те ще разкажат за историите на Йордан Радичков от "Барутен буквар".


Заедно с това посетителите на представянето ще имат възможност да гледат и единствения филм, режисиран от актьора Наум Шопов. Това е късометражният "Хляб" по едноименния разказ от "Барутен буквар". Филмът е ценен като документ от историята на българското кино не само заради опита на Наум Шопов, но и заради заснемането му от слабо познатото студио за експериментални филми в България, съществувало преди 1989 година /учебно-експериментална студия към комитета на младите филмови дейци/.


За написването на "Барутен буквар" Радичков разказва:
"Аз съм от край, който е обвеян от много героични истории, много легенди, те още от детството са покорявали въображението ми. Баща ми е участник в Септемврийското въстание - 1923 година - и от него също съм слушал разкази за подвизите и страданията на бедните хора. Това въстание е било много единно, въодушевено, с трагични последици за целия наш край. Времето на съпротивата в ония мои детски години съм възприел през призмата на една особена романтика, на един особен наивитет... Знаех обаче, че ще дойде един ден, когато ще разкажа онова, което е още в съзнанието ми, което е свежо, не е забравено.
Ето така се дойде до "Барутен буквар". Но критиката, странно защо, отбеляза само първата му половина, само онази му част, в която се изтъква повече саможертвата, готовността за активно участие, приобщаването към новите идеи. Да, ама книгата има и друга част...
... Всеки човек носи в себе си и сенчести, усойни, потайни места. Всеки човек се мъчи да ги прикрие, като по този начин закрива една голяма част от своята същност. Той смята, че трябва да излага на припек само онова, което една голяма част от хората също излагат на припек. И понеже цялото общество, всичко, което ни заобикаля, излага само своите светли страни, ние се преструваме, като скриваме другата половина от себе си... Ние не можем да я скрием, разбира се, изцяло, но приличаме на селските жени, които, като перат, простират пред всички, да ги види цялото село, най-хубавото бельо, най-хубавите дрехи. А най-мръсного, най-скъсаното, което също го има във всеки дом, можете да го видите на лозята, може да го видите и в парцалите на плашилата. Аз, като видя хубаво пране, чисто, красиво, белнало се на слънцето, веднага мислено го свързвам с дрипите на плашилата. За мен тези две неща са едно цяло. "


Представянето на новото издание на "Барутен буквар" /издателство "Нике"/ ще се състои на 26 февруари от 19 часа в кино "Одеон" с вход свободен.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 2068 Неутрално

    Дневник, вече не само червени, но тъмночервени.
    Партизанското движение.
    Майко мила.
    Какъв завой.
    Човекът, който държеше пушката на Тодор Живков при лов и му се усмихваше като годеница, а и беше........ убеден комунист.

  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2983 Неутрално

    Другарите сами си признаваха, че вземането на властта е станало с РЕШИТЕЛНАТА помощ на съветската армия. Т.е. без съветските танкове меки дивани и мъркащи Мазди нямаше да видят. Шайка селски мързеливци, това бяха другарите.
    А прехваленият Радичков ми е абсолютно нечитаем. Класик - писател за който всички говорят и никой не чете.

  3. 3 Профил на Rex
    Rex
    Рейтинг: 1179 Неутрално

    Дневник , малко ли ви беше 45 години пропаганда на комунистическата литература , включваща и въпросния барутен буквар ? То вярно че имате доста чеда на комунисти в редакцията ама хайде малко повече уважение към хората които бяха избити през тези 45 години и към нормалните творци които бяха натикани в девета глуха за цели десетилетия.

  4. 4 Профил на Евгения Христова
    Евгения Христова
    Рейтинг: 481 Неутрално

    До коментар [#2] от "blondofil":

    Той би бил непознат дисидент без този "Барутен буквар" - изобщо нямаше да знаем за него. Но според мен талантът му е невероятно оригинален и неоспорим.

    Евгения Христова




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK