Откъс от "Изселване на щъркели" на Уалид Набхан

Издателство "Парадокс"

Издателство "Парадокс"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Изселване на щъркели", с автор Уалид Набхан, предоставен от Издателство "Парадокс"


Романът разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, който е прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му.


Действието се развива предимно в Йордания, където се заселва семейството на Набил след бягството си от Палестина, и в Малта, където съдбата го запраща. Единайсето, най-малко дете в семейството, героят на Уалид Набхан, очевидно впримчен в жанра на автофикцията, наблюдава със страх и удивление разпадащите се около него държави, семейства, личности.




Основните теми в романа на Уалид Набхан са идентичността и изгнанието, както и любовта и съхраняването на семейството, във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение.
"В крайна сметка какво е родна страна? Отражение на отдавнашно отражение? Какво е родна земя?


Дали е географски инцидент, впримчен в булото на странни религии, опетнени от кланета и войни, или е просто малък изолиран остров, който те преследва с духове и таласъми? Или е и двете едновременно? Иска ми се да притежавах цялата мъдрост на боговете. Всъщност и мъдростта, и средствата. За да мога да претопя географията, да я сътворя наново, като я пречистя от прилепналите буци на религиите и недъзите на опозореното минало."


Уалид Набхан е малтийски писател от палестинско-йордански произход. Роден е в Аман през 1966 г. Набхан учи в училищата на Обединените нации в Аман и продължава обучението си в Малта, където пристига през 1990 г. като студент. През 1998 г. завършва Биомедицински науки в Бристол, Англия. През 2003 г. завършва магистърска степен със специалност "Човешки права и демократизация" в Малтийския университет.


Познат е с категоричните си позиции срещу религиозния фундаментализъм, сред които са изявлението му срещу лидера на Малтийския мюсюлмански съвет Бадер Зайна, когото той обвинява в прикрит ислямски радикализъм, както и позицията му срещу построяване на втора джамия, за която той заявява, че не е нужна на мюсюлманите в страната (0,3% от общото население или около 1500 души). След планиран телевизионен дебат със Зайна, на който опонентът му не се появява, на излизане от сградата на телевизията Набхан открива колата си потрошена, което той разглежда като предупредителна заплаха от страна на фундаменталистите.


Уалид Набхан издава два сборника с разкази на малтийски език (2009 и 2011 г.), един сборник с поезия (2014 г.), а романът му "Изселване на щъркели" (2013 г.) печели Малтийската награда за литература за 2014 г. и Наградата за литература на Европейския съюз за 2017 г.


Уалид Набхан е също така преводач на малтийска литература на арабски.


Преводач Михаил Вапирев
Консултант на превода Азиз Шакир-Таш
Художник на корицата Петя Давидкова


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Изселване на щъркели" на Уалид Набхан


Погледнати през призмата на времето, нещата не вър¬вяха много добре. Напротив. Моето появяване винаги се е асоциирало с унизителния разгром от 5 юни 1967 г. Точно в момента, в който съм се раждал, целият регион е бил залепен за радиоапаратите, за да слуша станцията, която се е излъчвала от Кайро. Радиостанцията е получавала новини директно от сърцето на битката и е предавала на живо.


Тези дни единственият разрешен шум е шумът на битката. Радиото предава новините за историческа победа, която се печели от арабските армии. Закоравели лица, набраздени от дървото, към което са прилепени, обграждат баща ми, който стиска здраво радиото в ръцете си и отказва да го пусне дори и за секунда. Досущ като малко дете, държащо ценна играчка, обградено от много деца, нетърпеливи да му я отнемат.


Братята и сестрите ми са като неподвижни статуи, които се взират в лицето му и старателно наблюдават каменната фасада. Тези от тях, които разбират какво се случва, имат същото каменно изражение на лицата си. Ако той се усмихне те се усмихват, а ако той си затвори очите и потрепне, те следват примера му. Баща ми не се е бръснал повече от две седмици. Според майка ми това никога не се е случвало, освен когато преди деветнайсет години са напуснали Палестина. Баща ми ме е приветствал с гранитно лице, пускащо късчета неспретната брада, която е расла последните луди петнайсет дни, които бяха на път да променят цялата карта на Близ¬кия изток веднъж завинаги.


Може да се чуе гласът на Ахмад Саид по радиото, пъ¬лен с героизъм и ентусиазъм, излъчващ на живо от бойното поле. Има развълнувани разговори, примесени с мар-шова музика. Песни, които подклаждат плам, национализъм и гордост. Кара те да се чувстваш така, сякаш трябва да изоставиш всичко, да отидеш и да се присъединиш към победоносната армия. Говореше се за една последна победа, която щеше да заличи тези свине, евреите, от целия регион. Някои настояваха, че трябва да бъдат хвърлени в морето, докато други смятаха, че трябва да бъдат оставени да живеят в мир.


- В крайна сметка ние сме по-добри от тях, защото вярваме в това, което е морално правилно, а те не - между приказките за прошка и призивите за изхвърлянето им в морето в арабския свят се отвори голямо разделение.
Едно изявление след друго:
- О, всемогъщи Боже, свалихме четиресет вражески самолета.
- О, всемогъщи Боже, арабските армии спечелиха до Тел Абиб.
- О, всемогъщи Боже, нашите войски обсаждат евреите на всеки фронт, на всеки ъгъл и битката се разраства от една улица на друга и от дупка до дупка.


- Това означава, че са на етапа, наречен прочистване - казва баща ми на братята ми с присвити очи. - Така се нарича на военен език - и изведнъж започва да използва думата "ние", за да се идентифицира с победоносните вой¬ници, които прочистваха улиците и пресечките на Палес¬тина от боязливите евреи.


- Наричаме го прочистване. Прочистваш земята, която тъкмо си превзел, от враговете си. От военна гледна точка, печелиш земята, когато стъпиш на нея. Милион самолети не могат да придобият и парченце земя. Кракът на войника променя всичко. Дългата черна обувка на земята. И тъй като битката се води от дупка на дупка, арабските армии прочистват освободената земя от врага, разбирате ли?


- О, всемогъщи Боже, свалихме още четиресет от тех¬ните самолети.
- О, всемогъщи Боже, евреите бягат от бойното поле като ужасени мишки.
- О, всемогъщи Боже, отиват си от Палестина.
- О, всемогъщи Боже, свалихме не знам още колко от техните самолети.


След битката разбрахме, че сме свалили повече самолети, отколкото притежават.
- О, всемогъщи Боже, те скачат в морето.
- Господ е велик. Останете на нашата честота за повече подробности.


Баща ми излиза на двора за малко. Един от братята ми остава на пост да слуша радиото, което през последните петнайсет дни е настроено на "Гласът на арабите от Кайро". А каква по-голяма гордост има от това да си част от благородната раса, която е нетърпелива да възвърне пра¬вата си? Всички други радиостанции са лъжци.


- Всичките са копелета, защитаващи евреите - баща ми, както и много други арабски бащи, ясно беше дал да се разбере, че ако някой премести стрелката на радиото, той ще го удуши. Майка ми и братята и сестрите ми му се подчиняват. Понякога излиза да изпуши една цигара на двора и да обмени някой неангажиращ разговор с Ибрахим, който живее до нас. Веднъж казва на Ибрахим, че са пристигнали тук с две деца, но ще се върнат с цял отряд.


- О, почитани Мухаммад - отговаря нашият съсед, - хвала на вас, благословения от Господ! Не забравяйте, че ще се приберем в собствените си домове, а няма да отиваме в неизвестното. Омръзнало ни е от тези палатки и гофрирани ламаринени покриви. Когато сте в собствената си къща, ще намерите място дори и за сто деца. Всъщност даже бихте побързали с тях. Господ изпрати Насър да ни спаси от сегашното ни нещастие.


- Бог да го благослови и да го държи на пътя на победата! Най-накрая имаме истински мъж от нашия народ - отговоря баща ми, унесен в мислите си.


А после Ахмад Саид изчезна от "Гласът на арабите от Кайро" и лицето на баща ми започва да се променя и да приема други форми, съвършено различни от тази, която са наблюдавали през първите три дни на войната. Започва да пуши много и почивките, които прави на двора със съседа ни Ибрахим, започват да стават все по-дълги и по-дълги. Тонът на дискусиите им постепенно притихва и накрая заглъхна напълно. По-рано повишавал глас, за да се чува вътре и да дава инструкции на майка ми за това какво ще правим, след като войната свърши.


- Трябва да побързаме, за да сме сред първите, които ще пристигнат. Палестина, най-сетне! - възклицава майка ми изпод подгизналата ѝ от сълзи кърпичка. Той изрежда какъв багаж да се събира, за да е готова тя. - Трябва да бързаме, преди пътищата да се задръстят от хиляди хора, разбирате ли?


На 8 юни изявленията, идващи от "Гласът на арабите от Кайро", станаха сбити. Новините се различаваха и станаха объркващи. Неясните думи се примесваха с мно-жество празни интервали, които ставаха все по-дълги и по-дълги. Колкото е възможно по-малко твърдения. Хората започнаха да избягват да се поглеждат в очите. Някои дори се престрашиха да преместят стрелката на радиото и да го настроят на станцията "Гласът на Лондон", която също предаваше на арабски.


Предаването по "Гласът на Лондон" беше много различно от версията, която бяхме чули от Ахмад Саид. Новините бяха пълната противоположност на онези, които той предаваше през първите дни. Баща ми започна да си изпуска нервите и да крещи на синовете си:


- Кой по дяволите пусна тази проклета станция? - когато той самият я е пуснал. - Те са шибани лъжци! Те са тези, които вкараха проклетите евреи в прокълнатата Палестина. Какво може да се очаква от тях, след като те се отърваха от собствения си боклук и го стовариха върху нас?


След всяка емисия, излъчена от "Гласът на Лондон", той ни казваше, че англичаните лъжат през зъбите си, но виждахме как сълзите се събираха в очите му. Стоеше нащрек, за да види къде и кога може да изпусне малко от гнева си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK