Мина Милева и Весела Казакова: "Котката" ни напомня какво иска душата

Весела Казакова

© Активист 38

Весела Казакова



Една много, по хирургически точна, дисекция за света, в който живеем, предлагат създателите на премиерния български филм "Котка в стената". Дебютът като режисьори в игралното кино на творческия тандем - актрисата Весела Казакова и художникът аниматор Мина Милева, е по международните филмови фестивали от година и дойде ред на българската му премиера. Тя е на 28 февруари.


Анатемосани от представител на БСП като "демоничното дуо" заради документалния им филм "Звярът е още жив" (който тръгва по следите на зверствата, извършени в името на народа преди десетилетия), Мина Милева и Весела Казакова всеки път предлагат свежа и новаторска форма на документално кино. В първите няколко филма "Заради леля Снеже", "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" и "Звярът е още жив" жанрът е и документалистика - преживени истории, в които главни герои са някои от най-близките им хора. Четвъртият им режисьорски филм "Котка в стената" е любопитен микс от натрупания опит с документалното кино и атака в игралното кино. Западната критика, която първа видя филма, го сравни с най-доброто в този жанр - Били Уайлдър, Кен Лоуч, Виторио де Сика. "Прекрасна и директна ирония почти като във филм на Били Уайлдър за хора на помощи, Брекзит и още много", коментира Луиджи Локатели от Cinema Nuovo.


Разговаряме с Весела Казакова и Мина Милева часове преди премиерата им в София. Те винаги отговорят общо, затова отговорите им не са разделени.




"Котка в стената" - първият ви игрален филм след поредица документални филми, които винаги провокират размисъл, дискусия и противоречиви мнения. Такава ли е посоката и с този филм и докъде успяхте да овладеете документалното кино като намеса в дебюта ви в игралното кино?


- "Котката" стана политически отново. Нашата героиня Ирина започва филма със спор с марксисти на улица в Пекъм, Югоизточен Лондон. После споменава, че не е дошла в Англия да живее като хрантутник. Както каза англичанката Мередит Тейлър, филмът може да се окаже не особено любим на радикалните социалисти. И действително имаше големи полемики, дори в комисията на френския фонд "Ил де Франс" попитали дали сме ултрадесни. Но все пак накрая ни гласуваха субсидия, защото фондът е разделен на политици и хора от киното. Последните казали на първите, че залогът е комедиен и не сме ултрадесни в действителност.


Любопитни сме, не искаме да се ограничаваме, искаме да черпим от средата, и това, което ни се предлага в конкретния момент.


Това кара много хора да мислят, че подходът е документален. Но истината е, че не е. Има една много основна разлика. И това е начинът на работа с актьорите и техния професионализъм. Те работят активно за постигане целта на сцената, знаят написания диалог, познават нашата позиция и впрягат всичко, за да се постигне пик в емоциите. Това непрофесионален актьор трудно ще успее да го направи. Има хореография и доста репетиции, докато се постигне желаното внушение в един кадър, за да изглежда документално. И сценарият е важен, за да даде на актьорите увереността накъде се върви.


Темите, които засяга този филм, са важни, сериозни и определящи времето, в което живеем - тотално отдръпване на хората един от друг, абсолютно неразбиране и отхвърляне на другия, и възприемането му като чужденец, който няма място в света. И на фона на това агресивно отношение на хората един към друг сякаш една котка центрира настроенията. Кои са "котките", от които имаме нужда днес, за да напомнят, че човекът е ЧОВЕК преди всичко?


- Котката, освен важен персонаж във филма, се превърна и в символ на свободата. А тя влезе в стената. Понеже масово в глобален аспект, ние се затваряме като общества, както на практика, така и в предразсъдъците си, това е пагубно. Нашата героиня във филма скъсва с тези граници, с вечното съобразяване, с работата на няколко места, търчане напред назад, защото осъзнава, че не е направила основно нещо, да се запита какво иска тя самата.


Котката във филма е съществото, което ни напомня да не забравяме какво иска нашата душа.
В актуалния момент освен скандалния Брекзит се добави и истерията по коронавируса. Как обикновеният човек може да си филтрира тези истории, за да не се поддава на медийната истерия? Как самите вие пречиствате новините, които ви застигат всеки ден?


- Много оздравително е да не се гледат новини. Не че не е добре да знаем какво става в света и в България, но тази информация трябва да се отсява. Ние, хората, сме податливи и страхливи, лесно можем да бъдем подведени. Смяната на източниците на информация помага донякъде и също когато в определена новина се вижда позитивност или хумор. Наскоро един италиански дядо на 101 години беше опитал да си уреди уседналост в Англия и системата го разпознаваше като едногодишно бебе, понеже компютрите явно са програмирани до 100 години. Този дядо се смееше на машините в краткото интервю. Този заразителен смях явно му бе дал способността да издържи тези 101 години.

Мина Милева

© Активист 38

Мина Милева


"Демонично дуо", така ви анатемосаха от БСП след премиерата на филма "Звярът е още жив". Каква е ролята на артиста в съвременното общество - да маркира, да провокира, да предизвиква?


- Ако сме провокатори само, не е добре, или предизвикваме, има нещо много по-голямо, към което трябва да се стремим - и това е човеколюбие. Нашите филми се стремят точно към това. Да, те вбесяват, разтърсват, предизвикват, бъркат в раната, но в сърцевината си, се стремят да излъчват обич към човека.


Намираме ви в Берлин, където участвате и представяте заедно с копродуцентите си "Котка в стената". За разлика от Кан, където и времето, и атмосферата предполагат повече парти настроения, Берлин винаги е изглеждал с няколко идеи по-академичен. Как изглежда Берлинале днес?


- О, партитата на Берлинале са по-развихрени, далеч по-свободни от Кан. Много хора, само като си помислят за дрескода в Кан, се отказват да ходят на парти. Кан поддържа и елитарност, строг face control, което донякъде пречи на нормално общуване. Затова в много отношения Берлин е едната спирка в годината, която всеки се стреми да не пропусне. Разбира се, и в Берлин не може да се влезе навсякъде без покана.


"Котка в стената" бе представен само на пазара тук, с огромен плакат, където нашите световни дистрибутори действаха по бизнес дела, но не и на фестивала. На фестивала наша гордост е анимационният филм "Мишу" на Милен Витанов и Вера Траянова, продукция с ZDF и подкрепена от Национален филмов център, който ние копродуцирахме.


Това бе един от най-сладките ни моменти тук. 800 деца зала гледат филмите, те бяха 6 в пакет, заедно с "Мишу", и след това задават въпроси на авторите. По-директна критика и въпроси не бяхме чували от години. Имаше филм без диалог от Австралия, героите не си обелиха и дума, а някак си го виждаш, че е намислено така, а не е органично. Едно дете попита директно, и съвсем резонно, "Те защо не си говорят". Децата имаха собствено мнение и не се поддаваха на провокациите от страна на авторите. Радваме се, че "Мишу" се прие с големи овации и смях.


Иначе тази година фестивалът има нов директор, селекцията е бомбастична, а пазарът, за който идваме ние, е пренаселен.

Казакова и Милева - личен архив

© Активист 38

Казакова и Милева - личен архив


Весела, преди няколко години ти участва във формата "Нови звезди", където тази година България представя актрисата Мартина Апостолова. Широко ли са отворени вратите на Берлинале за младите артисти? Какви възможности предлага този формат?


- Аз бях "Изгряваща звезда" в Берлин през 2006 г., след наградата в Москва за женска роля за "Откраднати очи", както и след наградите и успехите на филмите "Лист отбрулен" и "Мила от Марс". Беше много важен момент в живота ми. За да стъпя на международна сцена, имах немски агент в Берлин, играх в продукции във Франция, Германия и Гърция.


"Европейските изгряващи звезди" е платформа, базирана в Хамбург, Германия, която се опитва да представи европейски лица на световни кастинг агенции и по-този начин да увеличи шанса им за международни роли. Прави се за 23-та година и 323 актьора са взели това отличие от 37 европейски държави. 14 години след моето участие, България представя актрисата Мартина Апостолова. Горди сме и се радваме, защото досега не се получаваше поради комбинация от проблеми. За да бъде избран актьор за "Изгряваща звезда" трябва не само да има подходящо предложение, но и да работят в синхрон и Министерство на културата, и Национален филмов център.


Спомням си случая, когато Иван Бърнев бе главен герой във филм на Иржи Менцел, със селекция на Берлинале и нашите институции не можаха да се организират да го селектират. Това беше един пропуснат шанс.

Кадър от филма

© Активист 38

Кадър от филма


Премиерата на "Котка в стената" е на 28 февруари в кино "Одеон", където ще присъства почти целият състав на филма. От Лондон пристигнаха специално актрисите Ирина Атанасова и Гилда Уо. Много космополитен филм сте създали, в който важните неща всъщност засягат всички герои. Как човек пази личната хигиена на душата си в днешно време, изкушен от прекомерна социална активност, насаден хейт и медийна манипулация?


- Сред дошлите от Лондон е и художничката на филма Юлия Кунова, която завършва живопис при Светлин Русев и белгийската академия "Ван дер Келен" със златен медал. От години живее в Лондон и нейните картини са част от филма. Георги Маринов, който направи звукобработката на този, както и на предишния ни много сложен технически филм "Звярът е още жив" е още един пример за много успешен в сферата на изкуството българин. Гилда Уо беше обявена за откритие за британското кино, а Ирина Атанасова дебютира пред камерата с този филм. Преди дни и малкият Орлин Асенов беше дошъл за прожекцията за журналисти. Ние кацаме от Берлин буквално преди премиерата и особено важно за нас е, че филмът вече излиза на големия екран в България. Беше точното време сега, за да не го чака дълго публиката.


Ако трябва да опишем какво трябва да очакват зрителите с няколко думи, мислим, че този филм вдъхновява с борбеността на персонажите си. Ако ще и света да се сгромоляса, няма да се предадат. Светът става все по-стеснено място за действие, но избор винаги има. Личната хигиена на душата, както добре го определихте, е важна. Тя те съхранява и ти дава сила.


Разпространението на филма - в няколко филмотечни кина в София и показ в киносалони в провинцията. "Котка в стената" не е масов филм, притеснява ли ви това?


- Разбира се, че искахме да сме и в молове, и в големи кина. В Испания театро "Калдерон" от 1800 души бе разпродаден 3 пъти! На премиерата в Локарно 3000 души и пълни зали в последващи прожекции. В Полша дори огромни зали в молове бяха пълни. Защо България ни предаде е въпрос, на който трябва доста дълго да се отговаря. Има едни такси, за да си в кино в мол, които е редно да паднат за българските по-нискобюджетни филми. Но те не падат. Публиката нарочно се възпитава да ходи само на американско кино. За американските филми условията са същите. В повечето европейски страни има облекчения за домашната продукция, Франция е лидер в това отношение.


Но за нас филмът вече е показан на света. Дали България ще го види можем само да предполагаме. Българските журналисти онзи ден бяха трогнати, казаха, че е световно кино. Това ни радва. Все тая къде го показваш. То си тежи на мястото. И очакваме с нетърпение срещата с публиката.

Кадър от филма

© Активист 38

Кадър от филма


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Уважение за Весела Казакова!
    Филмът и "Звярът е още жив" е страхотно свидетелство за времето на ужасният комунизъм!!!

  2. 2 Профил на haq30626233
    haq30626233
    Рейтинг: 1909 Неутрално

    поздрави за новият филм. котката е много важен символ. Робите на Спартак не случайно са я ползвали като знаме.
    Котката ОБИЧА СВОБОДАТА. Нейният характер трудно би понесъл всякакви ограничения , така, че аналогията е добра. Комунизъм като символ и котка като символ са антиподи!

    "Което беше порок стана обичай" - Сенека
  3. 3 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2983 Неутрално

    "Котката" ни напомня какво иска душата

    - Да пикаем в пясъка?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK