Веселина Сариева: След пандемията ще има ново изкуство и нова артистична среда

Веселина Сариева: След пандемията ще има ново изкуство и нова артистична среда

© Лина Кривошиева



Веселина Сариева е двигателят на фондация "Отворени изкуства", платформата "Нощ", пловдивското Artnews cafe и други проекти, освен това е търговец на съвременно изкуство като част от мисията й е да представя български творци. Заедно с майка си Катрин са създатели и собственици и на частната галерия "Сариев" в град Пловдив. Във връзка с извънредна ситуация в света, причинена от пандемията на вируса COVID-19, двете създадат онлайн селекция за почитателите на съвременното изкуство. В нея влизат произведения като текстове, видеоклипове, звуци и изображения, които изразяват мислите на различни творци за настоящия момент в света и техните визии за утрешния ден.


Веселина Сариева разказа пред "Дневник" за нейния поглед върху света днес и визията й за утрешния ден:


От къде идва идеята за селекция от произведения на изкуството? Разкажете повече за нея?




- Изборът да започнем онлайн платформа #sarievselfisolation, която представя рефлексии, творби и визии за днес и утрешния ден, не е просто хрумване - то е неизбежност, естествено развитие, свобода и отговорност.


Неизбежност, в смисъла на свобода, защото именно от нея имаме най-много сега. Дори самоизолирани, имаме възможността да бъдем свободни от стереотипите си на работа, мислене, стандартно поведение.. И галерия "Сариев", с дейностите си, не е толкова физическо пространство на суетата, колкото духовно пространство и общност. Естествено развитие, защото дигиталното ни присъствие е вече значимо и маркирано - онлайн средата за нас, като международна галерия, винаги е била и е ще бъде важна. И не на последно място, отговорността - да направиш място за споделяне на изкуството. И всичко това в една специална бавно-бърза скорост на новото време, в която бавна означава осъзната, а бърза - рефлексия.


Как се случва целият процес - заедно ли обменяте идеи, или всеки автор създава свои творби и Ви ги предоставя?


- Ние сме се обърнали както към авторите на галерията ни, така и към 40 други творци, сред които има художници и писатели. Разбира се, не всички в момента са активни или имат стимул да създават творби, но голяма част от тях го правят. Други са благодарни и се чувстват раздвижени от наши предложения. Като цяло аз съм известна с това, че когато човек говори с мен по телефона, после, без да иска, има работа (смее се). Но има и автори, които ни отказват, защото не са на вълна за нови творби. С тях също не преставаме да контактуваме, защото мислите им са интересни и се получава прекрасен обмен, който е важен и за тях, и за нас.


С авторите, които са отговорили на поканата и чиято идея ни се е сторила подходяща, започваме да работим. Опитваме се заедно да намерим най-добрия начин да се изведе или представи творбата им в дигиталната среда, където ограниченията са много. Ние всички знаем добре да курираме изложби на живо, но дигитално е много по-трудно. Така че, процесът е взаимен и се случва интензивно. Много е вълнуващо, защото не знаеш какво предстои, адреналинът е голям и е нещо ново като формат за всички нас. Това е един нов вид куриране в свободна форма. Без очакване от крайния резултат.


Това е прекрасното на времето, в което сме - дава свобода и нов живот на идеите. Аз смятам, че след тази пандемия ще се появи едно ново изкуство, една нова артистична среда, един нов вид куриране, нов тип галеристи и много нови неща..


Хубавото е, че с тези автори, които вече сме представили в онлайн пространството, мислим и обсъждаме за физическото реализиране на творбите и как може да продължим.


Кои автори и произведения предстоят да бъдат публикувани на страниците Ви в социалните мрежи?


- Авторите, които сме избрали, са с различна чувствителност, вибрации, начин на работа и естетика. Първият автор, който представихме бе Мич Брезунек със серия от 11 дигитални рисунки "Пловдив 2020", който, като сутрешно кафе, успя да ни свърже с ежедневието, в което се оказахме, и да ни накара да погледнем под различен ъгъл на бита в самоизолация - с усмивка.


Следващият автор беше Правдолюб Иванов, който ни свързва по-скоро с уязвимостта и чупливостта на реалността като в сюрреалистичен сън. Той поставя въпроси за екзистенциалната и творческата криза на художника.


Правдолюб Иванов - История на изкуството в пандемичното време

© Правдолюб Иванов

Правдолюб Иванов - История на изкуството в пандемичното време

След това представихме проекта "Нека човечеството се преобърне. Имам нужда от по-малко приоритети" на Димитър Солаков, който има силно въздействаща апокалиптична визуалност. Предстои авторът Коста Тонев с неговите артистични домашни интерпретации по популярни филми. След това Руди Нинов с рисунки и поезия и Мария Налбантова със серия обекти.


Усеща се нещо много интересно. Докато контактувам с художниците, забелязвам, че без да се познават те имат близки идеи за развитието на изкуството, за новите му форми и живот. Някои от тях дори изпреварват в мисълта и въображението си събития. Но няма да казвам повече, за да е по-интересно.


Как става подборът на автори и произведения - Вие се свързвате с авторите или те с Вас, или и двете?


- Ние се свързваме с тях. Тук сме много, много искрени в избора си.


Може ли човек на изкуството, с който не сте работили, да бъде включен във Вашата селекция, ако има иновативна идея?


- Може би.


Какви са проблемите на независимите галерии в България?


- Днес всички имат проблеми, но е спекулативно да говорим за независимите галерии като едно цяло. Зависи от редица критерии. За мен са важни трудът и работата, които влагаш, програмата в галерията и какво правиш за средата. Има значение в кои градове се намират тези културни места, но пространството и местонахождението не са от първостепенна важност.


От къде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?


- Всички сме наясно, че подкрепа заради пандемията ще е нужна, но трябва тази подкрепа да има зад гърба си много чиста експертиза и ясна политика, базирана на ясен анализ. Най-важното днес, когато говорим за подкрепа на изкуствата в ситуацията на COVID-19, е не колко голяма е подкрепата за независимите, а как тази подкрепа ще бъде разпределена и за какво.. и "срещу" какво ще бъде дадена. Също така трябва да е ясна политиката зад това финансиране.


Политиката не е количество пари, а мислене и работа - това е едно от ключовите нещата, които казвам от началото на работата си.


Според мен в една такава ситуация трябва да бъдат подкрепени, първо, и най-важно, творците за базови разходи за работа, за да не спират да творят, но не за проекти, защото това ще е натиск. И след това по добре формиран критерий трябва да се подкрепят независимите пространства, отново, за да не спират работа. Повечето вече имат програма занапред. В последствие пространствата и артистите ще продължат работа и ще запазят културния живот и ще дават смисъл на посетителите си. Може да се инициира програма за поощряване на откупки на произведения (защото много колекционери се оттеглят по неволя) или да се направи система за намаляване на цени на билети за изпълнителските изкуства.


Това от днешна гледна точка, разсъждавайки оптимистично, смятам, че трябва да е еднократна подкрепа, която да помогне за 6 месеца (от началото на извънредното положение).


От това, което следите по света - какво се случва с големите събития и въобще с продажбите на изкуство?


- Светът на изкуството такъв, какъвто сме свикнали да го възприемаме, е съсредоточен основно в Европа и САЩ. В Китай има нарастващ брой частни музеи, но като че ли всички гледат тенденциите в развитите центрове.


В ключовите арт центрове - Париж, Лондон, Берлин, Брюксел, Ню Йорк, Лос Анджелис всички музеи са затворени за неизвестен срок. Частните галерии започнаха да прекратяват дейност, масово се уволняват служители. За пример, в рамките на една седмица "MoMA" (музей за съвременни изкуства в Манхатън) уволни всички 85 от своите служители в сферата на образованието, "New Museum" (в Ню Йорк) съкрати близо една трета от своите служители, а музеят "Witney" (също в Ню Йорк) освободи 76 служители, които не можаха да работят дистанционно. Това са публични данни на най-големите музеи, които дават основание на много други да процедират така. Представете си какво става надолу. От частните галерии кой е останал ще разберем след като приключи извънредното положение, защото сега всички претендират, че под една или друга форма извършват дигитални дейности. Повечето по-малки частни галерии споделят в интервюта, че имат възможност да издържат галериите си не повече от още 3-4 месеца.


Преди няколко дни Берлин разпредели 500 млн. евро в рамките на 4 дни от стартирането на своята програма за безвъзмездна помощ за художници и фрийлансъри в творчески сектори и други индустрии, включително ресторанти, хотели, нощен живот. Системата функционира с онлайн заявления. Предлагат се 5 хил. евро на лица и до 15 хил. евро за малки предприятия. За една седмица е имало 50 хил. заявления. Художник на моята галерия, който работи в Берлин, вече е получил 5 хил. евро на сметката си, два дни след като е кандидатствал. Повечето малки и големи биеналета и панаири са отложени за септември. Някои събития предпочетоха да са подсигурени и бяха отложени от 2021 г. за 2022 г.


В един момент изглеждаше, че целият арт свят се делокализира, излиза от тялото си, като единствена възможност да оцелее. Олицетворение беше , че мащабни музеи като "Помпиду" или "Лувъра" изнасят марката си и правят клонове в други градове като Брюксел или Абу Даби. Деглобализацията може би ще се случи естествено.


Как се отразява кризата на галериите за съвременно изкуство в България?


- Не е никак лесно. Аз например, освободих асистентката си и сега правя всичко сама. След извънредното положение се надявам да имам човек до себе си, за да не замразяваме проекти, които ще създават реален културен живот, от който ще имаме нужда.


Предполагам, че на моите колеги също им е трудно, но по мои наблюдения както навсякъде по света, така и тук, някои от галериите се ориентират към активности онлайн. Без да правят специални проекти и да влагат ресурс, се опитват да запазят достойнство и да поддържат общия дух на артистичната общност.


Какъв е интересът към съвременното изкуство в момента?


- Смятам, че интересът е голям, защото хората имат нужда да видят различна визия за живота си днес и утре от тази, дадена в медиите. Но тежкото ще дойде след няколко месеца, защото няма да има панаири и международни изложби, откъдето досега е идвал основно колекционерският интерес и много колекционери вече ми съобщиха, че затварят програмите си за откупки. Въпреки всичко аз съм оптимист, защото чувствам художниците чувствителни, мислещи и работещи върху идеите си...


Но най-вече знам, че имам какво да покажа и в новото време и това ми дава заряд. Дали ще има пазар, не знам, и досега не е било лесно, но ние сме работили за бъдещето.


Какво е бъдещето за света на изкуството?


- Шанс да се възроди и да се свърже по нов начин. Очаква ни нов авангард. След като паднат маските и всеки си намери по естествен начин мястото, общностите на художниците ще станат много по-сплотени.


Какво бихте казали на артистите?


- Не мога да отправя общ съвет към всички творци, а само към тези, които работят с въпросите на съвременността. Публичността, присъствието в публичното, беше единственият живот. Публичното пространство сега за всички нас асоциира смърт.


Ще поема риска да звуча много радикално и ще кажа, че вече няма да има съвременно изкуство каквото свикнахме да го познаваме и няма да има пространство за съвременно изкуство такова, каквото го познаваме. За някои това носи тъга, защото докато догонваха "успелите", света се промени. Какво може да правим? Да поемем дъх и да живеем нов живот. Стъпка по стъпка. Първо, като хора, второ, с това, в което вярваме и трето, да се свържем със света с това, което можем да дадем.

<div>Коста Тонев, You talkin' to me? (Taxi Driver), 2020 - Поредица от колажи върху прозореца в жилището на художника. Субтитри от филма "Шофьор на такси" (1976).</div><div><div> </div><div><div><div><div><div><div> </div></div></div></div></div></div></div>

© Коста Тонев

Коста Тонев, You talkin' to me? (Taxi Driver), 2020 - Поредица от колажи върху прозореца в жилището на художника. Субтитри от филма "Шофьор на такси" (1976).


Какво може да бъде видяно от хаштага #sarievselfisolation : от 28 март до края на извънредното положение всеки 3 дни в "Инстаграм", "Фейсбук" и "Туитър" е представен различен автор с негови нови творби и мисли. Има богат архив с изложби и творби на сайта на галерията. Може да се разходите из "Open Files Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство". Имате възможност да си изберете видеа в Youtube или на образователната ни платформа "Въведение в съвременното изкуство". Има избор и за млади автори от проектите на галерията "ФОН Млади Автори".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gr52
    gr52
    Рейтинг: 1861 Неутрално

    След пандемията никой няма да се интересува от изкуство, за което се плаща.

  2. 2 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2823 Неутрално

    До коментар [#1] от "gr52":

    За изкуство е нормално да се плаща. За псевдоизкуство - не е нормално нито да се плаща, нито да го има. Ще се радвам много "гиганти" в изкуството да отпаднат от сцената, но там се пера... въртят много пари и вероятно пак ще е така. Медиите пак ще пишат дитирамби и статистики с големи показатели за поредната "звезда" , която освен да "кърти" голямата пара, няма да става за нищо друго, освен предназначението си по дефоут.

  3. 3 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    "Преоблякъл се Илия-все в тия"

  4. 4 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1220 Весело

    ...Очаква ни нов авангард. След като паднат маските и всеки си намери по естествен начин мястото...

    Я, помислете, дали "творческите ви търсения" да не се насочат по-скоро към прекопаване и оформяне на лехите със зеленчуци. Може и към подрязване на ябълкови дръвчета. Ще е по-полезно от инсталациите, флашмобите и перформънсите, дето ни го пробутвате за изкуство.

  5. 5 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 3205 Неутрално

    "Това е прекрасното на времето, в което сме - дава свобода и нов живот на идеите. Аз смятам, че след тази пандемия ще се появи едно ново изкуство, една нова артистична среда, един нов вид куриране, нов тип галеристи и много нови неща.."

    Цялото интервю създава впечатление за трудносмилаемост.
    Какво показва миналото. В периоди на кризи, локални(и не само) катаклизми и непосредствено след тях, изкуството се обръща към фундаменталните си начала и изрязва периферията си.
    Или иначе казано, работи за повече смисленост и не се занимава с глупости.

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3368 Весело

    Вчера гледах по НВО един иначе приятен филм със заглавие "Дора и нещо-си...". Във филма участваха почти само латиноси,заедно с Ева Лонгория,(между другото,изненадващо е понапълняла!). Та във филма ме разби една политкоректна "мисъл":"Че лисицата краде е...стереотип!" Псевдо-либералите полудеха!!!

  7. 7 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 403 Неутрално

    Тази културтрегерка си живее в свой измислен свят, от който всеки нормален човек не се интересува.

  8. 8 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 995 Весело

    "Коста Тонев, You talkin' to me? (Taxi Driver), 2020 - Поредица от колажи върху прозореца в жилището на художника. Субтитри от филма "Шофьор на такси" (1976)."

  9. 9 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1631 Неутрално

    Вчера гледах по НВО един иначе приятен филм със заглавие "Дора и нещо-си...". Във филма участваха почти само латиноси,заедно с Ева Лонгория,(между другото,изненадващо е понапълняла!). Та във филма ме разби една политкоректна "мисъл":"Че лисицата краде е...стереотип!" Псевдо-либералите полудеха!!!
    —цитат от коментар 6 на deaf


    A 911 не гледаш ли? По Фокс. Хвърлям едно око, докато правя друго.
    Толкова плътно нафрашкана "политкоректност", не съм си представял, че може да се вкара във филм. В всичките много серии, няма една бяла двойка. Двойките са или смесени по раса, или еднополови.
    Почти във всяка серия има по един бял, който умира. Като в повечето случаи е някакъв насилнил.
    Също, всички бели двойки, без изключение, мъжът е някакъв насилник.
    А в последната серия имаше и терор на полицаи към черни. И обилно се говореше, все едно че е ежедневие. А такова нещо не съм чувал от 20 години да се случва.

  10. 10 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
    След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

    For Whom the Bell Tolls
    by
    John Donne

    No man is an island,
    Entire of itself.
    Each is a piece of the continent,
    A part of the main.
    If a clod be washed away by the sea,
    Europe is the less.

    As well as if a promontory were.
    As well as if a manor of thine own
    Or of thine friend's were.
    Each man's death diminishes me,
    For I am involved in mankind.
    Therefore, send not to know
    For whom the bell tolls,
    It tolls for thee.

    За кого бие камбаната

    Човекът не е остров
    вътре в себе си затворен;
    човекът има връзка с континента,
    той е част от всичко друго;
    отмъкне ли морето буца Пръст,
    по-малка става територията на Европа,
    както, ако откъсне Полуостров цял
    или събори Замък
    на твой приятел или твоя собствен Замък.

    Всяка човешка смърт
    ме намалява,
    аз съм част от цялото човечество.
    И затова недей да питаш
    за кого бие камбаната:
    тя бие за теб.

    Написано по време на епидемия...

  11. 11 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
    След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

    For Whom the Bell Tolls
    by
    John Donne

    No man is an island,
    Entire of itself.
    Each is a piece of the continent,
    A part of the main.
    If a clod be washed away by the sea,
    Europe is the less.

    As well as if a promontory were.
    As well as if a manor of thine own
    Or of thine friend's were.
    Each man's death diminishes me,
    For I am involved in mankind.
    Therefore, send not to know
    For whom the bell tolls,
    It tolls for thee.

    За кого бие камбаната

    Човекът не е остров
    вътре в себе си затворен;
    човекът има връзка с континента,
    той е част от всичко друго;
    отмъкне ли морето буца Пръст,
    по-малка става територията на Европа,
    както, ако откъсне Полуостров цял
    или събори Замък
    на твой приятел или твоя собствен Замък.

    Всяка човешка смърт
    ме намалява,
    аз съм част от цялото човечество.
    И затова недей да питаш
    за кого бие камбаната:
    тя бие за теб.

    Написано по време на епидемия...

  12. 12 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
    След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

    For Whom the Bell Tolls
    by
    John Donne

    No man is an island,
    Entire of itself.
    Each is a piece of the continent,
    A part of the main.
    If a clod be washed away by the sea,
    Europe is the less.

    As well as if a promontory were.
    As well as if a manor of thine own
    Or of thine friend's were.
    Each man's death diminishes me,
    For I am involved in mankind.
    Therefore, send not to know
    For whom the bell tolls,
    It tolls for thee.

    За кого бие камбаната

    Човекът не е остров
    вътре в себе си затворен;
    човекът има връзка с континента,
    той е част от всичко друго;
    отмъкне ли морето буца Пръст,
    по-малка става територията на Европа,
    както, ако откъсне Полуостров цял
    или събори Замък
    на твой приятел или твоя собствен Замък.

    Всяка човешка смърт
    ме намалява,
    аз съм част от цялото човечество.
    И затова недей да питаш
    за кого бие камбаната:
    тя бие за теб.

    Написано по време на епидемия...

  13. 13 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
    След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

    For Whom the Bell Tolls
    by
    John Donne

    No man is an island,
    Entire of itself.
    Each is a piece of the continent,
    A part of the main.
    If a clod be washed away by the sea,
    Europe is the less.

    As well as if a promontory were.
    As well as if a manor of thine own
    Or of thine friend's were.
    Each man's death diminishes me,
    For I am involved in mankind.
    Therefore, send not to know
    For whom the bell tolls,
    It tolls for thee.

    За кого бие камбаната

    Човекът не е остров
    вътре в себе си затворен;
    човекът има връзка с континента,
    той е част от всичко друго;
    отмъкне ли морето буца Пръст,
    по-малка става територията на Европа,
    както, ако откъсне Полуостров цял
    или събори Замък
    на твой приятел или твоя собствен Замък.

    Всяка човешка смърт
    ме намалява,
    аз съм част от цялото човечество.
    И затова недей да питаш
    за кого бие камбаната:
    тя бие за теб.

    Написано по време на епидемия...

  14. 14 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3088 Неутрално

    Актрисите ще се подмладят.

  15. 15 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 777 Неутрално

    веска отбира толкос от искусво колкот кументиралите нанагоре от балет. изобшто... плд е беснадешдно затънал в див еснафлък , скотски провинциялизъм и бескрайно лицемерие. жалка раота.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK