Маргарита Доровска: Хуморът е поддържаща терапия в момента, шегувайте се

Маргарита Доровска

© Росина Пенчева

Маргарита Доровска



"Сега имаме остра нужда от добро настроение и хуморът ни дава шанс поне за малко да се откъснем от действителността, да ѝ се присмеем, да сме по-големи от нея", казва Маргарита Доровска, която е директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. И макар сградата на музея да е със затворени врати, онлайн прозорците се отвориха широко. Защото хубавото на хумора е, че не е зависим от място или пространство - той зависи от хората, а много често и хората от него. Групата на дома на хумората и сатирата във "Фейсбук" от началото на извънредното положение събира народното творчество по темата със ситуацията, вируса, здравните и други мерки на властите, преживяванията в социална изолация, изразени в разнообразни жанрове. "Дневник" разговаря с Маргарита Доровска за хумора и иронията в момент на криза.


Как действа хуморът и иронията в момент на криза?


- Като поддържаща терапия - не решават проблема, но те държат над водата. Това хич не е малко в момента.
Сега имаме остра нужда от добро настроение и хуморът ни дава шанс поне за малко да се откъснем от действителността, да ѝ се присмеем, да сме по-големи от нея. Хуморът е форма на общуване, а в момент на изолация имаме нужда да споделяме, да преживяваме заедно позитивни емоции.




За иронията казват, че е величието на роба. Сега всички сме роби на ситуацията, на предупрежденията, които пренебрегвахме, на живот, който не можеше да продължи така, но от който нямахме сили да се откажем. В момента просто си признаваме, че искахме, но нямахме желание. Сглобяваме нещо ново от отломките, някакъв комичен нов живот, скрепен с миймове (от англ. - meme), дигитално остроумие, с нови и пригодени стари вицове.


Създаването на смешно съдържание освен това е креативност, която спасява от скуката. Много автори започнаха да водят редовни рубрики в социалните мрежи и ритъмът, който тази нова "работа" им дава, структурира иначе болезнено еднообразното ежедневие. Забавлението държи отчаянието настрана - без значение дали си потребител, куратор или създател. Разликата между трите е в продължителността на бягството.


24. Габровско биенале в Музея на хумора и сатирата.

© Росина Пенчева

24. Габровско биенале в Музея на хумора и сатирата.


При вирус и болест - удачно ли е да се шегуваме? Защо?


- Разбира се, винаги има място за хумор. Шегите обаче и реакцията ни спрямо тях се променят, когато статистиката влезе в личното ни пространство. Мнозина може да загубят чувството си за хумор напълно. Лекарството е в емпатичния хумор и в появата на налудничави, красиви бягства в паралелни реалности. Киното познава добре този подход - героите във филми като "Джоджо Заека" или "Животът е прекрасен" оцеляват именно така. Ескейписткият наглед наратив не е заравяне на главата в пясъка, той ни дава пространство и материал да подредим света наново.


По принцип не одобрявам границите в хумора, но когато обърнеш мерника към конкретни хора заради тяхното различие, хуморът се е изродил, станал е нещо друго, гадно и опасно. Карикатуристи и редактори много бързо си дадоха сметка, че не бива да наливат вода в мелницата на антиазиатския расизъм. У нас избуяха изключително гнусни шеги по адрес на ромите и спазването на хигиенните мерки срещу вируса. Такъв "хумор" трябва да се санкционира категорично. Видяхме какво се случва в един свят, в който само привидно сме заедно.


Време е за радикална солидарност и нулева толерантност към всеки, на когото му хрумва да изправи една общност срещу друга.


С какво се шегуват хората най-често?


- Със себе си. С генерал Мутафчийски. Креативното използване на свободното време роди много находчиви шеги, които нямат вируса и изолацията за тема, а имат за цел просто да създават добро настроение. Всички жанрове на комичното процъфтяват. Страдат само по-дългите форми. В ситуация на глобално безпокойство и нервност хората имат още по-изявен дефицит на внимание. Интернет не е уютно място за дълги заплетени сюжети или абсурдно нищо-неслучване. На тези форми им е нужно физическо пространство, за да се разгърнат във времето.


Как се отрази извънредното положение, свързано с COVID-19, на Музея на хумора и сатирата? Какви събития се отложиха и разместиха?


- Отложихме изложби. Възможно е поради липсата на приходи да не можем въобще да правим нови изложби известно време. Фокусирани сме върху дългосрочни проекти - нов сувенирен магазин, зала с огледални инсталации и оптически илюзии. Търсим варианти за дигитализация на колекциите, това беше приоритет за тази година.


Музейната и галерийна система в България е зле скроена и ако преди това произвеждаше рязък контраст между посредствен музеен мениджмънт и адекватно управление, сега ситуацията е фатална за всички, защото никой от нас няма пари за дейност. Колко музеи у нас извадиха отлично онлайн съдържание както това се случва навън? Мнозина ще се потопят в канцеларска работа и ако не направят този процес видим, тотално ще отчуждят публиката. А очи, които не се виждат, се забравят.

От Фейсбук групата на Дом на хумора и сатирата - дигитален колаж Станислав Беловски

© Станислав Беловски, Фейсбук група на Дом на хумора и сатирата

От Фейсбук групата на Дом на хумора и сатирата - дигитален колаж Станислав Беловски


Години наред държавата прави социална политика в музеите, не културна. Държавната субсидия се изчислява според броя служители, на които е оценен даден музей. Бяхме се научили как да оперираме в тази рамка и да вършим работа с недостатъчните пари, които изкарваме от билети. Но можеше и да си получаваме заплатите, да не си даваме твърде много зор и от това не произтичаше санкция.


По-амбициозните се бяхме научили как да забиваме пирони с шублер - не е ефективно, но е възможно, ако си готов да си го причиниш (с пълно съзнание колко е абсурдно). Сега нямаме приходи, а дори най-щадящата ресурси дейност е свързана с разходи. Дано догодина има достатъчно конференции за целия изследователски труд, който ще се появи.


В музеите и галериите никога не сме имали агресивно поведение, за разлика от колегите в изпълнителските изкуства, които са много по-видими и шумни. Затова и никой политик няма причина да се занимава с нас и да прави реформи. Ако нещата останат така, музеите няма да изчезнат (обезпечени сме със заплати и частично покриване на режийните разходи), но ще се маргинализират още повече.


Каква е обстановката в Габрово?


- Спокойна. Хората са дисциплинирани. Животът тук е организиран така, че позволява лесното спазване на предпазните мерки. Градът е дълъг, разстлан и немалка част от населението живее в еднофамилни къщи. Масово хората разчитат на личен автомобил за транспорт. При такъв начин на живот струпването на хора може по-лесно да се избегне. Отделно, габровци са домошари и това винаги е било предизвикателство за нас като културна институция, но в момента е полезно. В тази извънредна ситуация Габрово стана още по-добро място за живеене.


Може ли да изберете 10 от любимите Ви шеги?


- Само десет? Нека са повече - можете да ги видите тук и тук.


24. Габровско биенале в Музея на хумора и сатирата.

© Росина Пенчева

24. Габровско биенале в Музея на хумора и сатирата.


На 1 април Музеят на хумора и сатирата отбеляза рождения си ден онлайн. По какъв начин?


- Беше един сюрреалистичен рожден ден. Отбелязахме го във фейсбук страницата ни и във фейсбук групата от приятели на Музея, която неимоверно се разрасна в последните седмици. Ние започнахме да публикуваме изложбите си в социалните мрежи още когато научихме за първите случаи на коронавирус, които бяха именно в Габрово (и Плевен). В продължение на седмица Музеят остана отворен, но почти никой не влизаше, хората бяха истински стреснати. Тогава си дадохме сметка, че трябва да сме активни и ние да отидем при публиката. Нашата тема е хуморът, така че в момента имаме изобилие от материал, който да представяме.


Тази година трябваше да работим и по нов сайт, сега търсим финансово решение за тази задача, защото да управляваш съдържание само в социалните медии и по техните правила е обезкуражаващо. Имаме остра нужда от собствена платформа - в социалните мрежи съдържанието бързо потъва. Има кратък живот, а ние хвърляме големи усилия да го произведем.


Какво бихте посъветвали хората, за да се справят по-леко с настоящата ситуация?


- Останете заети, намирайте си работа и бъдете креативни. Общувайте - физическата изолация не значи затваряне вътре в себе си. И не спирайте да се шегувате, защото това е време на екстремни психо-емоционални състояния. Ако не се смеем, би трябвало да плачем.


Как се справяте Вие лично?


- Чета новини и анализи. Говоря с колеги и приятели от цял свят. Опитвам се да се ориентирам във възможните развития на ситуацията и да разработим различни сценарии за музея. Дирекционният ни съвет никога не е заседавал толкова често, така че това е важно време за преосмисляне на дейността ни. Трябва да сме активни, да управляваме промяната.


Глобално, музеите ще излязат от кризата като различни институции. Въпросът е какви? Подготвяме серия от видео интервюта и подкаст, в които ще говорим за това с колеги. Музейните хора сме свикнали да оцеляваме поединично, егото досега водеше, но този път май трябва да надделеем над индивидуализма си. Споделеният страх е половин страх, а колаборацията между институции при толкова ограничени ресурси е задължителна.


От Фейсбук групата на Дом на хумора и сатирата - един от най-разпространяваните колажи в социалната мрежа, автор - неизвестен

© Фейсбук група на Дом на хумора и сатирата

От Фейсбук групата на Дом на хумора и сатирата - един от най-разпространяваните колажи в социалната мрежа, автор - неизвестен


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK