© Waterfront
Кариерата на Камен Калев като режисьор е дълбоко свързана с кинофестивала в Кан. През 2005 и 2007 г. там са показани късометражните филми "Върнете заека" и "Лошия заек", на които той е съавтор заедно с Димитър Митовски. Неговият пълнометражен дебют "Източни пиеси" от 2009 г. влиза в "Петнайсетдневката на режисьорите", а през 2011 г. такава е съдбата и на второто му пълнометражно заглавие - "Островът". През 2014 г. неговият късометражен филм "Скъпа нощ" също е в Кан като част от омнибус проекта "Мостовете на Сараево" заедно с късометражни ленти на имена като Жан-Люк Годар, Сергей Лозница и Урсула Майер.
Преди два дни стана известно, че неговият четвърти пълнометражен филм "Февруари" е част от официалната селекция на фестивала. Заглавието e с участието на Иван Налбантов ("Източни пиеси"), Христо Димитров-Хиндо, Ненчо Костов и непрофесионалните актьори Лъчезар Димитров и Кольо Добрев. Камен Калев е режисьор и сценарист на лентата, стои зад камерата и сам прави монтажа. Оператор е Иван Чертов, музиката е дело на Петър Дундаков, а костюмите и сценографията - на Ива Минева.
"Дневник" разговаря с Камен Калев за "Февруари", авторските филми и необходимостта от промени в Закона за филмовата индустрия.
Четвъртият ви филм, "Февруари", който влезе в основната селекция на кинофестивала в Кан, е вдъхновен от вашия дядо. По какъв начин най-интимното се пренася на големия екран и какви рискове крие това?
- Не мога да дам готови формули. Мога да говоря единствено за личното си преживяване. Имах нужда да се изчистя от всякакви влияния и да намеря пътя към това, което ми е най-близко и за което мога да говоря по най-директен и емоционален начин. Сюжетът на филма се появи спонтанно и съм използвал конкретни истории, върху които е организиран сценарият.
В същото време не исках да правя биографичен или антропологичен филм - да изследвам бита на този човек. Образът във филма съответства на моята представа за този човек и едва ли му отговаря наистина, но не това беше важно за мен. Главното беше да защитя този герой и да намеря как по емоционален начин да въздействам чрез атмосферата и персонажите, а не толкова на нивото на рационалното - чрез сюжет и драматургия, които да привличат зрителя и да задържат неговия интерес.
Как се спряхте на този актьорски състав? Прави впечатление, че отново работите с непрофесионални актьори, което е нещо като ваша запазена марка.
- За мен беше много важно да си осигуря по-дълго време за снимки и затова целенасочено избрахме да съберем изключително малък екип от 10 души. За да можем да спираме, да преосмисляме какво сме заснели, а може би и да монтирам някаква част в движение. За първи път работя по този начин и за мен в това има страшно много плюсове. Така изчезва и обичайният стрес от огромното количество работа накуп.
В създаването на образите търся силната автентичност. Доста сложно начинание е така да изпипаш всеки детайл, че да изградиш убедителна реалност. Актьорите са най-важният елемент от този пъзел - декори, костюми и т.н. Лицата, които виждаме на екрана, най-непосредствено комуникират със зрителя и тъкмо там е най-трудно да го убедиш, че героят е жив.
В началото не си поставям ограничения дали да използвам професионални актьори или не, но някак лесно се отказвам от тях. Във "Февруари" първият ми избор за възрастния персонаж беше Иван Налбантов, но изведнъж се уплаших, че неговото излъчване не съвпада с персонажа, защото в него има нещо прекалено тъжно. Бяха му се случили и много неща в личен план... Започнахме да търсим непрофесионални актьори и се занимавахме с това почти една година. Обикаляхме какви ли не села в района в търсене на човек, който да е близък до героя, да познава този начин на живот, този диалект. Накрая го намерихме, но точно преди снимките той имаше здравословни проблеми и тогава отново се върнахме към Иван Налбантов. Когато приех, че той е човекът за ролята, за мен беше огромна радост да работя с професионален актьор. Така процесът е по-задълбочен и лесен. Особено с него.
Другите герои са изиграни от непрофесионални актьори - дете и младеж от района. Намерихме ги по доста комичен начин след множество кастинги в големи градове, в училища. Детето си е дете - то още няма актьорски опит, а младежът е на 20 години и дори да е бил в някаква актьорска школа, тя няма как да му се е отразила чак толкова много.
Сякаш често най-частното се оказва и най-универсално. Смятате ли, че това важи и за "Февруари"?
- В изграждането на филма ме водеше емоцията. Мисля, че това е формулата, по която самият филм може да постигне емоционалност и в този смисъл универсалност. Колкото по-схематични сме и искаме да създадем живот чрез някаква драматургична формула, толкова сме по-неубедителни и по-чужди. Струва ми се, че това, което съдържа поезия, е по-близко до живота и следователно е по-универсално.
Можете ли да откроите някакви тенденции в кинофестивала в Кан през последните години? Напоследък една от водещите дискусии е за мястото на стрийминг платформите на фестивалите.
- Кан, и изобщо Франция като страна със силна традиция в киното, има едно наум спрямо навлизането на тези мощни гиганти в живота на хората и в начина, по който те достигат до филмите. Те до последно се опитват да запазят традиционната форма на показване на филмите. Това не е случайно. В Америка няма министерство на културата и субсидии, които да подпомагат рискови филми, които търсят нов език и предлагат нови форми. Колкото и да се говори за разнообразно съдържание, основната цел е пазарът да бъде задоволен и това е огромната разлика в правенето на кино. © Анелия Николова Камен Калев получава степента Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция - април 2019 г. Той се присъжда за "значителни заслуги към обогатяването на френското културно наследство"
Субсидирането дава свобода и създава контекст. Във Франция все още се гледат всички добри примери за авторско кино. Публиката е тренирана. А самият Кан продължава да бъде най-задълбочената форма на дискусия на кино и място за премиери на големите имена и майстори, както и за търсенето на нови имена и таланти.
Казахте, че фестивалът в Кан се явява пазител на традицията. Как смятате, че ще се отрази кризата с коронавируса на противопоставянето между киносалоните и стрийминг платформите?
- Логично е печеливши от изолацията да са големите платформи. Все по-мъчно си представяме как независимите филми, които не са направени с пазарна цел, ще достигнат до зрителя. Те се правят и финансират все по-трудно и по-трудно и въпросът е как да не останат единствено като перли по фестивалите.
Интересът към този вид кино е свързан със създаване на култура, на вкус у зрителите, на традиция. Всичко все повече се концентрира в онлайн представянето на филмите и може би киното ще стане като операта - нещо ексклузивно, нещо скъпо и - не обичам много тази дума - елитарно. Зрители за авторско кино винаги ще има, но за създаването на този вид филми е нужно да има дистрибуция. Само така те могат да бъдат финансирани.
Какъв отпечатък ще остави COVID-19 върху киноиндустрията?
- Не бих се наел да давам подобни прогнози. Усещането ми е, че киното се влияе от това, което се случи, както и всяка друга част от живота ни. Надявам се, че няма да има втора вълна и че няма пак да се стига до изолации, но моето усещане е, че би трябвало бързо да си върнем нормалния живот.
По какъв начин ви повлия изолацията? Как използвахте времето си?
- Когато затвориха всичко, бях в Париж и просто трябваше да си тръгна. Със семейството ми директно отидохме в селото, в което снимах и където е родната къща на майка ми и на въпросния дядо. То е Раздел и е близо до Елхово. Прекарахме там два месеца, но като крайгранично село в него винаги имаш чувството, че си в някаква изолация. Усещане за изолация носи и обезлюдяването в последните години. Така че не усетих огромна разлика.
Не използвахме гелове и не си миехме ръцете през две минути, защото си в природата и не срещаш никого през деня. Това е и мястото, където обикновено пиша, защото най-добре успявам да се концентрирам.
Предстоят промени в Закона за филмовата индустрия. На какъв етап е този процес и какво според вас трябва да се промени в закона?
- В това са вложени страшно много енергия, време, срещи. Всичко тръгна от спонтанното желание на творци, които не спират да работят и виждат как се правят филми в условията на копродукция. Те познават европейските норми и как функционират чуждите национални филмови фондове. С времето си дадохме сметка, че законът е остарял до такава степен, че не може просто да се пипне тук-там, а трябва да се изгради наново. С тази група от 40 - 50 души провеждахме регулярни срещи, на които постепенно набелязахме главните точки на една подобна реформа и стигнахме до обединяващ текст.
Но всеки път, когато се стигнеше до реална работа с Министерството на културата и Националния филмов център, фокусът беше изместван. Например нотификацията отне страшно много време и ресурси (бел. ред. - изтеклият през 2017 г. срок на нотификация на Европейската комисия относно схемата за държавна помощ). Тогава представители от нашата група, която работи върху исканията за реформи, бяха използвани за проблемите около нотификацията. После се появиха други неща, които също изглеждаха спешни.
На пръв поглед изглежда сякаш това е насочено срещу нас, така че да не може да се стигне до тези промени. Но може би нещата не са толкова конспиративни, а такъв е начинът, по който функционира нашето общество. Просто още нямаме кадри, които да са добре информирани на политическо равнище, да са образовани в това как се води културен мениджмънт и как се създават подобни закони. До резултат се стига трудно и защото хората, за които говоря, са преди всичко творци, а не политици и не знаят как се водят тези преговори.
В България все още има страшно много задкулисие, лобита и противодействащи сили на тези реформи, но се надявам, че ще дойде време, когато желанието за промяна ще надделее над желанието за запазване на статуквото.
От какво се нуждае българското кино?
- От време и от нормално функционираща финансираща система. От един добър закон, в който най-напред да отпадне квотният принцип при създаване на комисии, което, както е известно на всички, води до задкулисие и тежък конфликт на интереси. Да се дадат гаранции за разпределяне на финансирането между дебютанти, утвърдени автори, нискобюджетни филми. Трябва да се изчистят и всички недомислици в самата бюрокрация на Националния филмов център. Българското кино се нуждае от повече работа в самото образование, от задълбоченост и от създаване на традиция.
© Waterfront Камен Калев по време на снимките на "Февруари"
