Андрей Паунов: Докато не станем свободни, няма да можем да си говорим с Кристо

Андрей Паунов: Докато не станем свободни, няма да можем да си говорим с Кристо

© Цветелина Белутова, Капитал



750 часа. Това е суровият материал, от който кинорежисьорът Андрей Паунов създава документалния филм "Да ходиш по вода" (Walking on water). В него той запечатва създаването на един от последните мащабни проекти на съвременния творец от български произход Христо Явашев, познат в целия свят с артистичния си псевдоним Кристо, който почина тази неделя (31 май). Инсталацията "Плаващите кейове" беше посетена от над 1.2 млн. души, с което според проучване на The Art Newspaper се превърна в най-посещаваното художествено събитие на 2016 г. Още за филма - тук и тук.


В събота (6 юни) филмът "Да ходиш по вода" ще има своята телевизионна премиера в ефира на Нова телевизия от 12:30 часа. Вечерта има прожекция и в Дома на киното (19:30). На 8 юни може да бъде гледан в кино "Влайкова" (20 часа), а за платено гледане го предлага от тази седмица и платформата Neterra TV+.


В тези дни, в които от президенти през арт критици, публични личности, близки до стотици хиляди почитатели отдават почит към Кристо, "Дневник" потърси Андрей Паунов. Той разказа за досега си с Кристо, когото определя като феномен и един свободен дух, който през целия си живот е тичал срещу вятъра.




Промени ли се начинът, по който гледате на филма си "Да ходиш по вода", след като Кристо си отиде?


- За мен Кристо винаги ще бъде жив някъде там, така че нищо не се е променило. По-скоро всичко продължава. Той никога не спираше, винаги беше в движение и влагаше толкова енергия в проектите си, че нямам усещане нещо да е свършило. Радвам се, че филмът беше направен и че използвахме възможността да покажем Кристо такъв, какъвто е, докато той все още беше сред нас. Но тепърва ми предстои да преосмисля всичко това. В момента всичко е прекалено прясно, още съм в шок.


Сякаш именно "Плаващите кейове" се превърна в неговото произведение, което получи най-голям отклик в България.


- За това може би до голяма степен повлияха промените в каналите, по които преминава информацията. Това, че всичко е в "Инстаграм" и че в социалните мрежи коментираме нещата по различен начин. Това помогна на българската публика да се доближи до Кристо. Другото е, че той просто съществуваше много силно.


Но може би и същевременно българската публика започна да узрява за момента, в който тя ще открие и приеме Кристо такъв, какъвто е, а не какъвто тя би искала той да бъде.


Какъв е Кристо и какъв би искала българската публика да бъде той според вас?


- Кристо беше експлозия - един изключително свободен дух. Не принадлежеше на нищо и на никого. По една или друга причина ние винаги искаме някой да ни принадлежи и да ни се обяснява в любов през цялото време.


Тепърва предстои отношенията между тази държава и този артист да започнат да се развиват. Мисля, че настъпи моментът, в който като общество ще се опитаме да разберем какъв беше този артист, този феномен, който е толкова по-голям от самия себе си.


Какво ви даде общуването с него по време на снимачния процес на "Да ходиш по вода?


- От Кристо можеше да научиш много, защото той е от старата школа - един от последните истински мохикани в света на изкуството, които ни показват какво е артистът. Той е част от легендите на изкуството и никога не се е интересувал от комерсиалния успех. Винаги го е отхвърлял и е вървял по своя път. Цял живот е тичал срещу вятъра и е правил нещата само по начина, по който си ги е представял. Светът на изкуството още дълго ще се опитва да разбере къде е неговото място. От друга страна, Кристо винаги е бил аутсайдер. В света на кураторите и на изкуството той винаги е бил едно "ужасно дете".


Може би позицията на аутсайдер дава една специфична основа, върху човекът на изкуството може да стъпи?


- Тя дава свобода. Кристо винаги е бил за свободата. Тук така и не разбраха, че всичките му коментари за България се отнасят до една България от времето на сталинизма. Той никога не е имал отношение и познание към това, което сме ние сега. Ние трябва да гледаме на него в контекста на това, което е Кристо през годините, и през това как ние самите сме се променяли през времето. Как се променя светът като цяло...


Дълбоко се надявам, че ще успеем да намерим пътя между нас и Кристо. Той не може просто да бъде издърпан обратно тук и да бъде приравнен единствено в рамките на родното, на националното. Вярвам, че когато се почувстваме част от неговия свят, ще станем част и от големия свят. Когато се освободим от собствените си страхове, ще стигнем до онова пространство, което обитаваше един артист, чието единствено желание беше да съпреживява с всички около себе си красотата на света. Това е нещо, за което все повече и повече ще си даваме сметка в нашия свят, който се разпада на всички нива - логически, политически. И то се разпада буквално - в огньове. Вижте какво се случва в САЩ.


А в крайна сметка, Кристо никога не е смятал, че тъкмо той е човекът, който трябва да обяснява на хората какво значи изкуството му. То е уникално тъкмо със своето взаимодействие със света и с това, че всеки има свободата да го види и да го разбере по свой собствен начин. Докато ние не станем наистина свободни и не оставим място за чуждото мнение, за другия човек, никога няма да можем да си говорим с Кристо. А той винаги си е говорил с нас. И никога не се е срамувал, че е българин.


Андрей Паунов: Докато не станем свободни, няма да можем да си говорим с Кристо

© "Котва"


Още за филма - от режисьора тук и от екипа - тук.
За Владимир Явашев - за филма и работата с Кристо - тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK