"Кинематограф" събра 100 български късометражни филма

"Кинематограф" събра 100 български късометражни филма


Платформата "Кинематограф" съдържа най-голямата колекция от българско късо кино след спонтанното решение на екипа й, че е крайно време то да бъде по-добре представено онлайн.


През март започва кампанията им, в рамките на която качват по един филм дневно. "Дойде коронавирусът, затворихме се вкъщи, темпото на филмите, които авторите започнаха да регистрират при нас, се утрои, трафикът на сайта ни се вдигна 14 пъти", разказва пред "Дневник" създателят му Юлиан Спасов.


Решават да продължат кампанията за неопределен срок. И така до днес, когато качват 100-ия български филм.




Общо гледанията на филмите в кампанията достига внушителните 104 хиляди за 103 дни. "Всичко това е една голяма импровизация, след която обаче ще остане едно културно богатство за българите, достъпно на 2 клика", обобщава той.


Юлиан Спасов учи кино в град Монпелие във Франция и остава удивен от местната култура за кино. "Първо, отношението на университета чрез разнообразни предмети, свързани по един или друг начин с анализ на кино. Второ, в този относително малък град е нормално да има "квартално кино". У нас в по-малките градове ще е чудо ако изобщо има кино. Трето, кината там имат много по-развити взаимоотношения с обществото като цяло. Имат съвместни програми с университети, партньорства с бизнеса, всевъзможни схеми за преференции за младежи.


Във Франция кината туптят заедно с пулса на обществения живот,


на тях се гледа с голямо уважение, французите си имат и вграден рефлекс да ходят на кино. Все пак Франция е родината на братя Люмиер", разказва той.


Така, връщайки се в България, моментално усеща липса. "Колкото и високи критерии да формулира теоретичната база в университетите, ако обществото няма развита култура да възприема собственото си изкуство, има риск то да не бъде оценено достойно. Същевременно псевдоизкуството и поп културата пък може да се радват на несъразмерно по-голямо признание", казва той.


Преди десетина години, когато създава сайта за късометражни филми, си дава сметка, че има един огромен дял в киното, който отсъства напълно от България. "Ако не броим "София филм фест", "В двореца", "Ранно пиле"... но колко хора могат да отидат там веднъж годишно да се докоснат до късометражките?"


"Всичко това е част от заложения смисъл в "Кинематограф". Ние търсим само най-добрите истории в късото кино и ги подреждаме в безплатен и лесен за работа каталог. В този смисъл


не проекта се промени през годините, а отношението на хората към късото кино",


казва Спасов. Сега той вижда значително подобрено медийно представяне на късо кино, пълни събития само с късо кино и непрекъснат интерес от училища, фестивали, общини да се прожектира този формат на тяхна територия.


"Миналата година решихме, че в продължение на 5 месеца на всички наши прожекции ще излъчваме само българско кино. От май до септември 2019 година около 50 български филма бяха излъчени пред близо 20 хиляди души на над 100 прожекции на почти 30 места из цялата страна. Още тогава усетихме


колко силен заряд генерира българското късо кино,


което впрочем е на световно ниво."


Според Юлиан Спасов възприятието, че късото кино е трамплин към "голямото", е остаряло. "Живеем във време, в което борбата за "краткост" в мултимедийния свят е достигнала индустриални мащаби. Хората възприемат повече информация от всякога, но и обръщат по-малко внимание от всякога на всяка отделна единица информация", казва той и дава за пример социалната мрежа "Фейсбук".


"Средното време, в което един потребител прекарва в гледане на едно видео, е около 5 секунди. Може да си представите в интернет пространството какво крехко нещо е зрителският интерес." По думите му, ако късата форма днес все още е предизвикателство, то по странен начин след време може да се окаже, че по-голямо предизвикателство ще е задържането на вниманието на зрителите за "голям" филм над час и половина.


Той продължава с аналогията със социалните мрежи. "Туитър" и "Фейсбук" се появиха през няколко години и първоначално не се различаваха кой знае колко освен по ограничението за броя символи. Едната мрежа позволява неограничен обем себеизразяване, а другата държи на краткостта. Днес резултатът е налице. "Фейсбук" доминира, всеки е там, докато потребителската база на "Туитър" е в пъти по-малка. Очевидно to keep it short не е лесна работа", казва.



Целият град е затворен. Един мъж се събужда в безнадежден свят, изтъкан от страх, изолация и мрак. Никой не знае какво точно се случва. Това е карантина! Сценарист на филма "Карантина" е Дилян Еленков, режисьор - Димитър Димитров, а целия филм можете да гледате тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2703 Неутрално

    Уважение за създателите на платформата!
    Всяка възможност за съхраняване и развитие на стойностна българска култура е ценна и значима!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK