Яна Узунова: Обективът на Тодор Славчев е уловил човека на фона на историята

Яна Узунова на първата изложба с фотографии на Тодор Славчев.

© Иван Григоров

Яна Узунова на първата изложба с фотографии на Тодор Славчев.



На 15 октомври в 17 ч. в столичната галерия "Квадрат 500" ще се открие изложбата с фотографии на Тодор Славчев "Софийски летописи" - по повод 120 години от рождението му. Тя е организирана от внучката му Яна Узунова, която популяризира богатия му архив във Фейсбук профил, а сега част от снимките са отпечатани и в каталог.


Тодор Славчев е известен фотожурналист от две епохи - преди и след 1944 г. Роден е през 1900 г. в Пловдив, а от 1930 г. живее в София. Член е на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. Никога не е членувал в политическа партия. Работил е в различни издания - основаното от него списание "Трудови вести", седмичника "Нашенец", вестник "Днес". Доживява 92 години, като не спира да снима.


Фотографът прави много силна серия от Македония през 1941 г., както и от село Долни Лозен и околностите, където живее по време, докато София е бомбардирана през 1944 г. Снимал е повечето известни за времето си хора на изкуството. Лентата му е запечатала изключително силни образи и сцени от всекидневния живот на българите в продължение на над 50 години, видени с майсторското му око.




Фотоархивът на Тодор Славчев е изключително ценен именно заради фотографския му поглед, уловил един безвъзвратно отминал свят в хиляди лица, сгради, случки. За жалост от хилядите му фотографии са оцелели само тези, съхранявани в дома му. Останалите изгарят, след като бомба улучва редакцията му в центъра на София.


По повод предстоящата втора изложба на фотографа "Дневник" зададе въпроси на внучката му Яна Узунова, която разкри богатството от фотоархива на дядо си за широката публика.


За втори път успявате да организирате изложба с фотографии на дядо ви Тодор Славчев. Какви снимки избрахте този път? По-различен ли е фокусът й от предишната?


- През юни 2019 година се състоя първата и дългоочаквана негова фотоизложба.. Тя се проведе в Червената къща на Андрей Николов и продължи два месеца. Двадесет и седем години след кончината на дядо ми за първи път бяха представени в изложба 50 негови фотографии, с различна тематична насоченост, затова бе наречена "Тодор Славчев Фотоархив".


Тогава, както и сега, изложбата бе организирана и осъществена от Фотографска академия "Янка Кюркчиева", на които съм много признателна. Миналото лято споделих с тях, че 2020 година е юбилейна за дядо ми и решихме съвместно да подготвим за кръглата годишнина една доста по-голяма изложба, придружена с каталог.


Днешната експозиция е посветена на нашата столица, а кадрите са три пъти повече на брой. Нарича се "Софийски летописи". Фокусът си остава същият - човекът, неговият труд, неговите делници и празници, радости и скърби, на фона на историята. Този интерес към човека, често обикновения, неизвестния човек, обединява в едно всички кадри в архива, а те са хиляди.


Плакатът на новата изложба

Плакатът на новата изложба


Разкажете ни за каталога, който е отпечатан към изложбата - какво представлява, може ли да се купи?


- Очаквам всеки момент да излезе от печатницата. Каталогът, както и изложбата, са подготвени, оформени и осъществени от Фотографска академия. В каталога са включени всички кадри от настоящата ни изложба, придружени с няколко текста - биографията на Тодор Славчев, текст на Георги Папакочев, текст на Георги Лозанов и един кратък мой текст - спомен. Книгата е двуезична, на български и английски език. Ще може да се купи в галерията.


Кои са любимите ви снимки на дядо ви - от коя епоха и с какви сюжети?


- Фотоархивът е много богат, дядо ми е снимал близо шестдесет години и с репортерското си око е искал да обхване много сфери на живота. Градският и селският живот, бит и поминък, политика, Втората световна война, Червен кръст, строителство, фолклор, писатели, художници, спорт, прояви на Съюза на българските журналисти, в който той членува от преди 1944 година и беше много свързан с него.


На мен най-любими са ми кадрите от селския живот. Невероятно, защото съвсем не познавах този бит, но самите фотографии излъчват една хармония и усещане за подреденост, смисъл и добро, има една благост и човечност в тях, която фотографът е откривал и запечатвал на лентата.


Впрочем това търсене и откриване на доброто, смисленото, красивото важи за цялото фотонаследство на дядо ми.


Особено любопитен е архивът му преди 1944 г. - как оцеля той, успяхте ли да го разгледате целия, кои са най-интересните ви находки?


- Архивът преди 1944 година е пострадал от бомбардировките, почти всичко е изгоряло. Редакцията на дядо ми е била на Пасаж Св.Никола, където днес е ЦУМ, и уви - е била разрушена. Което се е съхранявало у дома, е останало до днес. Много интересни са кадрите от Македония през 1941-1944 година, 50-годишния юбилей на Софийския университет, манифестация в София по случай Деня на детето през 1940 година.


Дядо Ви е един от известните фотожурналисти, работил е в различни медии. Разказваше ли интересни случки от работата си? Ако да, разкажете ни някоя?


- Спомням си, че винаги говореше с уважение за колегите си, радваше се на техните успехи. По характер той бе много светъл и жизнерадостен човек, добродушен, добронамерен, винаги засмян и умееше да предразположи своите персонажи, за да ги заснеме. След като започнах да дигитализирам неговия архив, направих сайт и фейсбук страница, ми пишеха хора, които той е снимал, десетки са случаите някой да види себе си или своя майка, баща, роднина. И всички бяха развълнувани .


Разкажете накратко за себе си - с какво се занимавате, наследихте ли фотографското умение?


- Завърших българска филология, по професия съм учител. Снимам съвсем любителски.


Мислили ли сте за един по-мащабен албум с творчеството на дядо ви - нещо като албумите на "Taschen"?


- Да, много бих искала да открия това родно издателство, което ще се заеме да осъществи тази задача - най-доброто от богатия фотоархив на Тодор Славчев да остане в красиви книги-албуми. Един том няма да е достатъчен, представям си два или три.


Във фейсбук страници като тази с фотоархива на дядо ви са много популярни - връщат ни с носталгия в миналото, което изглежда много красиво на старите фотографски ленти. Какви са почитателите на Фотоархива на Тодор Славчев?


- На първо място са фотографите - от онези, с някои дядо ми е работил на времето и го познават - до съвсем младите. Признанието на колегите би го радвало най-много. Сред почитателите има много литератори, журналисти, издатели на учебници. Има историци, има хора от всички професии. Има запалени по футбола почитатели, открили ценни кадри в архива.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на trj09592697
    trj09592697
    Рейтинг: 310 Неутрално

    „Фотографът живее по време, докато София е бомбардирана през 1944 г.“

    Това са бомбардировките, когато американските самолети
    хвърлят и бомби-играчки за да осакатяват децата.

  2. 2 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1588 Любопитно

    Пуснете и фотогалерия, моля! 😊

  3. 3 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1045 Неутрално

    Разглеждал съм кажи речи всичко, което г-жа Узунова е публикувала и съм много впечатлен не само от информацията и познанието, които носят фотографиите, но и от високите професионални умения на Т. Славчев





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK