Един французин - на път в България: Древна София

Един французин - на път в България: Древна София


България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри - френски журналист, пътешественик, любител на историята и България - да обиколи със своята камера културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи.


Репортажите му четете в поредицата "Един французин в България". Вярваме, че ще са полезни за всички, които (пре)откриват България, както и когато имате нужда от ориентир за развеждането на гости и роднини от чужбина.
Пътуването започва от София - мястото, където най-често чужденците кацат - специално, за да я посетят или да продължат в други посоки.




Маршрут 1 - Древна Сердика в сърцето на съвременна София


Когато преди десет години за първи път пристигнах в София, това беше град, който видимо преминаваше бурно от стария към новия си облик. След няколко години отсъствие днес отново съм тук и столицата на България ми се вижда още по-променена и интересна.


Този толкова богат на живот град разполага с всички активи, за да се превърне в един вид Берлински бис на Балканите. Древната му история загадъчно се крие под земята, а в своеборазния брак между недалечното социалистическо минало и архитектурата се усеща отишлият си дух на комунизма, въплътен в масивните сталинистки сгради, все още напомнящ, че по онова време пред лицето на вездесъщата Партия човешкото същество е нищо. Като европеец и съвременен човек истински се радвам, че днес това вече е просто история


В София има безкрайно много исторически и археологически скъпоценни камъни, които държавата възражда. И това е чудесна новина - нощният живот на българската столица определено е работещ начин за привличане на туристи, но историята, културата и изкуството са най-ценното, което страната може да покаже на света. София се променя, трансформира се, срамежливо тласкана от нова енергия, която със сигурност заслужава инвестиции и архитектурна смелост. Доказателство за това са различните древни места в града, които успях да посетя в рамките само на един ден!


Един французин - на път в България: Древна София


Византийската базилика "Света София"


Тази църква е разположена само на няколко метра от катедралата "Св. Александър Невски", най-голямата и забележителна ортодоксална църква в столицата на България и втора по големина в целия православен свят. Така че първо се отбийте да видите "Св.Александър Невски" - каквото и да прави един турист в София, непременно трябва да отдели време да я разгледа в детайли. Между другото, интересна подробност е, че фасадата на тази катедрала съвсем умишлено наподобява лице - за да го видиш, трябва да застанеш на десния ъгъл на тротоара в края на градинката пред храма, до ул. Г.С.Раковски, точно там, където се извисява малка обсерватория. Това научих от приятели софиянци и днес, когато случайно минавам покрай този красив храм, винаги имам чувството, че той дружелюбно ме наблюдава. Трябва ви само малко въображение, за да откроите лице с две очи прозорци, нос икона и купол като корона на главата.


Точно от лявата страна на катедралата е и храма "Света София". Няма как да подминете тази сграда - добре поддържана, в тухлено червено, достолепна и с по римски функционална архитектура.


Основите на храма датират от 4-ти век от новата ера. Според историците той е построен по време на управлението на римския император Константин Първи. Няколко века по-късно, след нашествията на хуните и готите, които, както знаем, не са имали особен интерес към опазване на каквото и да е културно и архитектурно наследство, сградата е силно разрушена. Император Юстиниян Велики, известен със страстта си да строи, възстановява и на свой ред трансформира храма. По време на петвековния османски период в България църквата е преобразувана в джамия, пред вековете на няколко пъти е разрушавана от земетресения (през 15 век, след това два пъти през 1818 г. и 1858 г.) и в крайна сметка изоставена. В следващите години след освобождението на България от Османското владичество, сградата е използвана за какво ли не, включително депо за гориво и наблюдателен пункт за пожарникарите в града. Един не особено далновиден градски съветник от началото на миналия век дори предложил храмът да се срине напълно и материалите от него да бъдат използвани за изграждането на катедралата "Александър Невски". В крайна сметка обаче историческото съзнание надделява и през 1930 г. е направена пълна реконструкция и реставрация на сградата. Това позволява днес този впечатляващ артефакт от европейската история да бъде възстановен в пълния си блясък.



Ето и какво видях:


Входът към базиликата е наистина тържествен, дори и за днешните архитектурни мащаби. А атмосферата вътре ще достави удоволствие на всички, вълнуващи се от история и религиозна символика. Особено интересни обаче са катакомбите към храма "Света София". Входът за тях е 6 лева (3 евро), но тъй като разполагам с журналистическа карта, влизам безплатно. Важно е да отбележа, че свободно влизат и пенсионери (дори и чужденци), както и инвалиди. На рецепцията любезна дама предупреждава, че използването на камери е забранено, но може да се правят снимки с личния телефон. Истината е, че историческият лабиринт между катакомбите те поглъща като малко дете, попаднало във филм- приключение и скоро съвсем забравяш за снимките.


Посещението на катакомби по някаква странна причина винаги е било вълнуващо за мен. Историята дебне там и се открива пред посетителя във всяка секунда. Основите на базиликата "Света София" представляват всъщност останки от първата конструкция на сградата.


На влизане ще ви ориентира и много добре направен кратък филм на български със субтитри на английски език, който разказва биографията на храма. Самото посещение се провежда свободно в лабиринт от галерии, представящи стари гробници и помещения с красиви мозаечни подове. Приказно! Има и обяснителни табели на български и английски, които разказват за предназначението на всяко конкретно нещо. Изградени са пътеки, по които да се движиш, като в същото време си достатъчно близо до старините, за да се почувстваш наистина във времето, в което те са били част от действаща ритуалност. Мозайките са изключително красиви и запазени - можеш да ги наблюдаваш на сантиметри разстояние, без да е възможно недобросъвестен посетител да стъпи върху им.


Обичайно турът из катакомбите отнема около 40 минути, но аз се задържах там повече от час. След това историческо приключение в едно минало време излизането горе, на повърхността на съвременния град, е като магично преминаване в друг свят. Хубаво е, че на съвсем близко разстояние те очакват още подобни сгради и места и това връщане в миналото може да продължи.


Един французин - на път в България: Древна София


Ротондата на свети ГеоргиИ така, след "Света София" отивам да видя ротондата "Свети Георги", за която знам от предварителното си онлайн проучване. За да я откриете, ви препоръчвам да включите GPS на телефона си или да попитате случайно преминаващи граждани. Това е може би най- старата защитена сграда в София, датирана между 3 и 4 век от новата ера. Да не може да се открие лесно спомага фактът, че тя е заобиколена от внушителни сгради със сталинистка архитектура, в които днес се помещават Президенството на Република България от едната страна и хотел "Шератон" от другата.


Впечатляващо е изведнъж в административния център на града, докато преминаваш под някоя от арките на този сграден комплекс, да се сблъскаш лице в лице с толкова много и интересна европейска древност. За да го намерите лесно, ви съветвам първо да видите смяната на караула пред входа на Президентството на България на всеки кръгъл час. Бойците са в красиви червени униформи, ушити по подобие на четническите дрехи на българските въстаници от времето на освободителното движение на българите от османското владичество.



Ротондата "Света София" се намира именно там, встрани от караула. Тази чудесно реставрирана днес сграда е била построена до някогашния Дворец на римския император Константин Велики и е представлявала нещо като своеобразен религиозен градски център.


Била е използвана като обществена баня, заради лековитите минерални извори, намиращи се под земята, благодарение на които самият Константин излекувал свои неразположения.


Интериорът на сградата, запазил в голяма степен първоначалния си вид, заслужава да бъде посетен и разгледан в подробности. Снимките са забранени, защото и днес ротондата е действащ ортодоксален храм, където идват вярващи. Като турист мога единствено да съжалявам, че няма как да запазя в дигиталната памет на камерата си възхитителната красота на изписания купол и част от стените. С нищо не може да се сравни обаче насладата от това преживяване на живо.


Един французин - на път в България: Древна София


Decumanus MaximusВ непосредствена близост до ротондата стъпките ми ме отвеждат към останките на древна Сердика, открити през 2012 г. Не можете, а и не бива да пропускате възможността да видите тези разкопки, намиращи се точно около станцията на метрото със същото име - "Сердика".


Древният град е разкрит и достъпен за всеки, минаващ оттук. Превърнал се е в нещо като естествена част от съвременния град, което те кара да усетиш историческите периоди по един неповторим и вълнуващ начин - тук и сега. От информационните табла наоколо разбирам, че се намирам на "decumanus Maximus", основният път, важната пътна артерия, свързваща града с останалите важни за времето населени места и стратегически обекти.


При разкопките са открити толкова много археологически ценни останки, че по тях днес можеш да възстановиш плана на някогашния град с все жилищните постройки, административните сгради и дори домашните бани и тоалетни. Подобно чувство съм изпитвал само на едно друго място в Европа - в древния Помпей до Везувий. Старата Сердика (някогашното име на София) днес е част от естествения градски организъм - под красив, модерен похлупак между Президенството и Министерския съвет, в близкия подлез, дори в станцията на метрото. Стои там красиво вплетена и жива, близка и интригуваща.


София - безкрайна


Имайте предвид, че моята софийска разходка би ви отнела не повече от един преди обед, така че ако останете в района, не пропускайте да видите още няколко интересни неща наблизо. Срещу президентството например е Археологическия музей, точно зад него се намира Градската градина, в която е и достолепната сграда на Народния театър, а встрани от театъра е и някогашният царски дворец, където днес се помещават Националната художествена галерия и Етнографския музей. На гърба на двореца има малък, приятен парк.


Ако пък се интересувате от зоология и природа, пак там, по линията на булеварда с жълтите павета, е и Природонаучният музей. Лично за мен беше откритие да разбера колко интересна и разнообразна е сбирката му.


По-важното от софийската ми разходка обаче остава очакването ми скоро да видя разкрита цялата древна Сердика. Разкопките в София все още са в процес. Хубавото е, че и там, където все още се работи, са поставени огромни табла, на които е разказана цялата история на мястото и неговото разкриване, а част от оградата е прозрачна, за да може любопитното око на туриста да стане част и от археологическата работа. Когато тя приключи, тук ще може да се види и преживее старата европейска история в най-автентичния й вид.


Затова си обещавам един ден да се върна отново сред останките на Сердика, древният град.


Тръгвам с приятното чувство на човек, попътувал през вековете на европейската цивилизация в рамките само на един ден, само в един град. Отбивам се в близко бистро - със специално кафе, мекици, пържени филии (по препоръка на приятели), където подреждам впечатленията си. В София наистина има един специфичен исторически дух, който никъде другаде не съм срещал.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK