Хулиана Фанхул, "Радиомълчание": Исках да покажа и ролята на медиите в една идеално скрита диктатура

Кадър от филма - Кармен Аристеги.

© София ДокуМентал

Кадър от филма - Кармен Аристеги.



"Радиомълчание" е филмът, с който ще бъде открито нулевото издание на фестивала "София ДокуМентал". Той ще бъде достъпен от 18:00 ч. на 10 декември на платформата тук. "Радиомълчание" разказва историята на Кармен Аристеги, мексиканска журналистка, която има смелостта да се изправи срещу целия политически елит, разкривайки корупционните практики във властта. За да гледате филма безплатно и да участвате в онлайн среща с режисьора Хулиана Фанхул и дискусия, модерирана от Ирина Недева (Асоциацията на европейските журналисти), със специални гости журналистите Силвия Великова, Росен Босев и Полина Паунова, може да се регистрирате тук. Прожекцията е с подкрепата на Швейцарското посолство в България. По повод на филма "Дневник" публикува интервю с Хулиана Фанхул, преводът е на Доника Везирска.


Вие сте мексиканка, но за последните осем години сте живели в Швейцария - казвате, че този филм не би бил възможен, ако все още живеете в Мексико. Защо?


- Когато напуснеш страната си, установяваш много по-силна връзка с нея. Постоянно сравняваш всичко и чувстваш носталгия. Струва ми се, че е така, понеже човек иска да се утвърди и се привързва още повече. За мен връзката ми с Мексико беше гласът на Кармен. Когато четиридесет и тримата студенти от Игуала изчезнаха, помня как това показа на мексиканците в Мексико и в чужбина колко е прогнила системата и до
каква степен ескалира насилието там. Това бе събитието, което ни накара да се изправим пред мексиканската реалност. Мексиканци по целия свят протестирахме.




Имахме нуждата да изкрещим на международната общност какво се случва. От една страна, гневът ми от уволнението на Кармен беше едно мое лично преживяване, за което исках да разкажа, но пък, от друга, продуцентите ми бяха швейцарци, така че за тях беше важно да разкажа историята по начин, който би могъл да бъде разбран от зрители от цял свят. Ако трябваше да направя този филм от Мексико, предполагам, че
щеше да изглежда другояче.


Как си представяхте Кармен, преди да я срещнете, тя изненада ли ви?


- О, да (смее се). Първата ни среща беше в едно хотелско лоби и темата на разговора бяха нейните юридически битки. Кармен говореше за делата срещу нея и натиска, който е усещала от предишните си работодатели. Имаше проблеми, защото в уебсайта си (Aristegui Noticias) беше използвала клип от програмата, която е водила, а тя е собственост на радиостанцията, от която е била уволнена.


Преди да снимаме, си мислех, че много искам да използваме тези същите клипове във филма, за които тя
говореше - клиповете, в които интервюира приятели и роднини на четиридесет и тримата студенти от Игуала. Тогава разбрах, че тя може да иде в затвора заради използването на точно тези клипове в нейния уебсайт. Казах й: "Ами тогава ще идем в затвора заедно." Тя започна да се смее и в този момент открих нейното чувство за хумор. Тя отговори: "Ще си бъдем съседки по килия и аз ще се провиквам "Хулиана, имаш ли цигара?!". Излязохме навън да пушим и доста хора я разпознаваха, искаха да се снимат с нея, да получат автограф - тя е истинска знаменитост в Мексико. Но и много земна, много човечна.


Не искаше специално отношение. Когато летяхме заедно до Интерамериканската комисия по правата на човека във Вашингтон, на летището продуцентът й се опита да я уреди да мине по-напред в опашката, но тя отказа и настоя да чака като всички останали... Това нейно поведение е константа - тя се бори срещу пререждането, корупцията, всякакви такива практики, и вярва в това на всяко ниво от живота си.


Има едно изречение филма, което е твърде познато за нашия регион: "Телевиза" е държавата, държавата е "Телевиза". "Телевиза" е националната ви телевизия и това много ясно показва как медиите са контролирани от политическия режим. Как се стигна до това положение в Мексико?


- След Мексиканската революция ние мислехме, че живеем в демократично общество. Когато човек погледне назад във времето обаче, вижда, че сме управлявани от една партия седемдесет и две години, а "Телевиза" е държавната медия, която играе ролята си в една идеално скрита диктатура. Политическият апарат изглежда демократичен, но зад него има тоталитарно правителство.


Политолозите в Мексико го наричат "съвършена диктатура". Една от задачите ми в документалния филм беше да се опитам да намеря най-добрия начин да покажа какво е "Телевиза" и да разбера как да представя връзката между медийния монопол и политическия елит. Това, което намерих, беше един клип на няколко актьори от мексикански сапунени сериали, които пеят песен на име "Солидарност", както се казва и политическата програма (Мексиканска програма за национална солидарност) на един от най-навредилите на
Мексико президенти от осемдесетте години. Това, което ме шокира обаче, беше, че знаех наизуст текста на тази песен, както и всяко от лицата в клипа. Тогава осъзнах, че тези послания за контролиране от медиите са достигнали и до мен самата. Обадих се на сестра си и на най-добрата си приятелка, които също знаеха всяка дума в песента. Почувствахме се като в роман на Джордж Оруел.


Сложих този клип във филма с надеждата, че много мексиканци ще се почувстват по същия начин и ще стигнат до същото заключение.

Режисьорът Хулиана Фанхул.

Режисьорът Хулиана Фанхул.


Във филма сте включили монтаж на няколко телефонни обаждания от слушателите на Кармен, в които те казват колко е важна е тя за тях и колко разочаровани са от нейното уволнение. Кои бяха тези хора? Как стигнахте до тези записи?


- Когато уволняват Кармен през 2015 година, на следващия ден хората започват да се обаждат в програмата, за да се оплачат. Такова уволнение не се случваше за първи път и след обществен натиск тя се завръща. Заради това те усещаха, че могат да направят същото, затова се обаждаха да искат връщането в ефир на предаването на Кармен.


Освен Кармен са били уволнени още осемнадесет души, на нея й е било забранено да се връща в офиса. Обаче някои от тези хора са можели да се върнат. Именно те са възстановили всички файлове с материали, по които са работили, и с тях са взели и архива с тези обаждания като символ. Впоследствие всички тези записи са качени на уебсайта на Кармен.


Мислите ли, че общественият натиск има значение, или всичко зависи от настоящите политически настроения?


- О, да, определено мисля, че гласът на хората има значение. Един от въпросите, които този филм поставя, е защо не са убили Кармен, след като е толкова опасна. Отговорът е в това, че тя е постоянно в центъра на медийното пространство. Това също е и причината тя да се съгласи да бъде заснета от мен. Заради международната гласност, която е и най-голямата защита за нея.


По време на процеса на писане мислили сте да интервюирате другата страна?


- Продуцентите ми много искаха това, затова обмислях да интервюирам хората, които са уволнили Кармен, но бързо осъзнах, че това изобщо не подлежи на обсъждане.


Първо, те не бяха мили хора и не исках да ги уведомявам, че правя този филм. Президентът ги притискаше много, така че не мисля, че можеха да кажат нещо от голямо значение. Кармен беше звезда, тя носеше доста пари на програмата, има милиони слушатели и въпреки всичко беше уволнена. Натискът беше неимоверен.


Във филма казвате, че сте били следена, тъй като сте снимали Кармен?


- Да, всички от кръга на Кармен ставаха мишена по един или друг начин. Това обаче в крайна сметка спря, защото снимките съвпаднаха с периода на изборите. Мина известно време, докато кабинетът се смени, но въпреки това спряха да ни следят, откакто президентът Енрике Пеня Нието и неговата партия не бяха вече ефективно на власт.


Как тази история ви промени, как ще подходите към следващите си документални филми, имайки този опит?


- Бяха четири години изключително напрегната работа, носех и голяма отговорност да свърша нещата добре заради хилядите фенове на Кармен. Направих този филм със същата страст, с която направих и предишните.


За мен е важно филмите ми да бъдат гледани. Знам, че някои мои колеги работят за по-тясно ангажирана с документалното кино публика, обаче имам усещането, че може да се направят и двете неща - можеш
да правиш истинско авторско кино и същевременно да привличаш по-широка публика.


Доста често ме питат дали ще направя следващия си филм по тема за човешки права, понеже съм радетел за правата на човека. Аз обаче нямам такова намерение. Просто тази история ме докосна, повлия ми и исках да я разкажа на други.


В процеса на заснемане се случи още нещо, което ме промени - станах майка. Това може би ме направи по-малко негативна. В сравнение с мисленето ми отпреди няколко години сега съм по-голям оптимист, усещам, че трябва да вярвам, че има надежда. За следващия си филм ще направя нещо по-красиво, което да отразява това.

Кадър от филма.

Кадър от филма.


Дневник" е медиа партньор на "София ДокуМентал" като част от мисията на медиата да подкрепя културни събития и дискусии. Филмите са тук, а специалното съдържание за фестивала - тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    В Мексико е трагично положението, от доста години.

  2. 2 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3209 Неутрално

    Диктатурата е скрита зад хорските недъзи. А в едрите държави, тя не е скрита а маскирана зад ценности.

  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    Филмът и думите на Хулиана олекват защото тя е избягала в безопасната Швейцария...

  4. 4 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3603 Неутрално

    На Запад от Сърбия правят филми за уволнени журналисти, у нас филми за долнопробни мафиоти, бивши ченгета.

  5. 5 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 863 Неутрално

    Филмът и думите на Хулиана олекват защото тя е избягала в безопасната Швейцария...
    —цитат от коментар 3 на deaf

    - Мда, повече щяха да тежат, ако не ги беше изрекла, защото са я затрили някъде в корумпирано Мексико. Точно от такива коментари се разбира защо корупцията и у нас намира толкова плодородна почва...

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  6. 6 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 863 Неутрално

    В Мексико е трагично положението, от доста години.
    —цитат от коментар 1 на НеКой

    - И тук е трагично от доста години, но сламката в чуждите очи е по-лесно да се посочи.

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  7. 7 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 2660 Неутрално

    Така де, Ние го разобличаваме а той говори за секс.

  8. 8 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 863 Неутрално

    Диктатурата е скрита зад хорските недъзи. А в едрите държави, тя не е скрита а маскирана зад ценности.
    —цитат от коментар 2 на Judjuk

    - Корупцията е нещото, което позволява законът да се прилага различно за този и за онзи. Точно в това е проблемът с корупцията.
    Така, какъв е сега проблемът с ценностите и как те заместват... корупцията?

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  9. 9 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 2660 Весело

    Жените все по-разголени, мъжете все повече пеераси :-))

  10. 10 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3209 Неутрално

    "Така, какъв е сега проблемът с ценностите и как те заместват... корупцията?"
    До коментар [#8] от "keen":

    Не е корупция, а "законно" прецакване на партньора. Това е по-голямо изкуство от корупцията.

  11. 11 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 2660 Неутрално

    До коментар [#10] от "Judjuk":

    Путинофил.

  12. 12 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3480 Неутрално

    Големи глупости.....

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK