Петър Дундаков, композитор: Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек

Петър Дундаков, композитор: Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек

© Николай Дойчинов



"Песента на ветровете" ще бъде един от първите концерти, който може да "преживеете" (както казва авторът му) след отпадане на ограничителните мерки за културни събития - на 28 април вечерта в театър "Азарян". Той е поводът за разговор със създателя му Петър Дундаков*, който през последните два месеца имаше още две премиери, свързани с филмова музика, а на въпроса кой е следващият му проект отговаря, че засега ще каже само името - "Портрет на непознатото".


Класическа музика, джаз, фолклор, театрална и филмова музика комбинирани със специална визуална идентичност ? Това е кратката визитка на "Песента на ветровете" - проект, който ще представите след няколко дни. Какво е това предизвикателство за вас и към публиката ?


- "Песента на ветровете" е мой авторски концерт и всички тези жанрове са по-скоро думи, свързани с определен тип познати на публиката звучности. Аз представям своята музика, вплитайки тези различни звучности в нея. "Песента на ветровете" не е поредица от стилове, а органично цялостно произведение, в чието изпълнение участват изпълнители от различни музикални традиции. Затова използвам и метафората на вятъра - сила, която омесва, създава взаимопроникване, поражда огромна енергия.




Вятърът се свързва и с промяна, разчистване...


- Като автор, както и като човек, винаги ме е водила мисълта за развитие. Промяната и трансформацията са неизбежно условие за него. Запазвайки статуквото не може да разчитаме, че ще направим крачка напред. Това, в голяма степен се отнася и за света на музиката. Музиката не може да бъде затваряна в чекмеджета и граници.


Каква история разказвате през "Песента на ветровете" ?


- Не бих казал, че е една история или един сюжет. Това, което ме интересува е създаването на поезия от образи. Не нещо буквално, а метафора, в която трептят множество усещания и смисли.


Затова съчетавам музиката си и с картина, с видео изображения. Картината не буквализира музиката, а добавя още едно ниво на преживяване. Много харесвам работите на Иван Богданов (finfilm) като аниматор и визуалист и затова го поканих да работи по визията на този проект.


Има ли класическата музика нужда от компания с други стилове и средства, за да привлече интерес ?


- Не бих нарекъл това класическа музика. В концерта ще има участие на класически ансамбъл - камерният оркестър "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров, но останалите изпълнители са различни - Росен Захариев е познат от джаза, но също така участва и в независимата и ъндърграунд сцена. Гергана Димитрова е солист от "Мистерията на българските гласове" и квартет "Ева", но в проекта си "Белонога" напуска традиционните граници на фолклора и търси по-широка изява. Младата оперна певица Пламена Гиргинова е изключителен глас - сопрано, но също така е и диджей, познат от т.нар. Shame parties с музика от 80-те и 90-те.


Затова казвам, че това е съвременна музика със съвременни хора с по-богати и различни интереси от затваряне в един стил. Използвам всеки един от тези солисти като личност, като инструмент, като звучност, които вплитам в един жив свят.


Съвременният композитор живее в огромен конгломерат от музики и когато търси своята музика, не бива да се ограничава. Когато се каже класическа музика - аз го чувствам като ограничение, като чекмедже, защото класическата музика също се е развила много след класическия период и е достигнала съвсем други измерения.


Вярвам в силата на авторския изказ и на възможността авторът да прекрачва граници и да създава уникално произведение. "Песента на ветровете" за мен е търсене на собствен глас като композитор.


А в каква среда се случва създаването на музика в 21 век ?


- Музиката за мен никога не е била просто забавление и само начин да "радваш ушите на хората".


Изкуството и креативността са начин да участваш в едно общество, да споделяш това, в което вярваш, начин да общуваш със заобикалящите те хора без значение къде по света се намираш.



Представата, която имаме за композитора от миналото е идеалистична - някой, който стои някъде нависоко и посещаван от музи създава велики произведения, оставащи във вечността. В 21 век е доста различно. И да завършиш композиция - аз съм завършил композиция в Консерваторията в Ротердам - не е достатъчно, за да станеш композитор.


В 21 век композиторът трябва да е отворен към действителността и да търси различни пътища, за да направи срещата между себе си и публиката. Да търси идеи, през които да посредничи и музиката му да може да бъде разпозната. Не само като фон и забавление, а тя да създава контакт и да общува. Това прави разликата между композитора, който е просто "музикален оформител" на живота ни и истинския артист. Явно, обаче и от двете има нужда в съвремието.


Докъде са предразсъдъците и къде са компромисите в създаването на музика ?


- Това вече е много индивидуално. Създаването на музика извън шума и аплодисментите на публиката е самотен акт и ако не се посветиш и не намираш дъното, от което да отскочиш, оставаш на повърхностна плоскост. Когато един автор достигне това ниво на музиката си, че да успее да я свърже с вътрешния си свят и този свят да стигне до възможно най-голяма публика - тогава не е страшно за какво пишеш музика - концертна, филмова, театрална, друга.


През този месец имахте още една премиера - филмът на Виктор Божинов - "Голата истина за група "Жигули" - той е в съвсем различна посока - рок ?


- Като филмов композитор с удоволствие и благодарност се срещам с режисьор като Виктор Божинов. Това е втори филм след "Възвишение", по който работихме заедно. А по саундтраха работихме с Георги Георгиев от "Остава" и наистина е различно нещо.


Но това, което е важно за мен е силата на идеята и посланието й. Ако идеята не е силна, аз не мога да намеря в себе си нейния звук, ноти, рефрен.


В този филм не съм чувствал трудност, а беше голямо удоволствие, защото ме върна в годините, в които и аз бях в група, към 90-те, към това, в което вярвахме и мисля загубихме и към това, което се надяваме, че не сме загубили. Това усещане оставя и музиката във филма и то вълнува публиката.


Казвате, че тази музика от края на 80-те и началото на 90-те тя е имала много силната роля на "социален жест". Да казва повече, да обръща хората към ролята им в едно общество. Какъв е вашият "жест", "социален жест" с тази музика ?


- В началото на 90-те години музиката (тогава "Тибетски сърца") за нас беше жест, с който присъстваш в обществото, комуникираш, изразяваш позиция, изразяваш най-вече несъгласие с конформизма на времето.


Това е още едно ниво на музиката - не просто слушаш, а демонстрираш, че не си съгласен със системата. В края на 80-те това несъгласие даваше голяма сила и мотивация, фактурата на самата музика не беше толкова важна, по-важен беше целият патос на бунта. Това роди огромни поети и групи като "Нова генерация", Димитър Воев, "Ревю" от това време и много други банди. Когато системата се смени, това до голяма степен направи така, че много от тези групи загубиха мотивацията си срещу какво да се борят и това доведе до това, че постепенно спряха да музицират.

Като цяло смисълът да бъдеш срещу системата, да бъдеш различен, като че ли изчезна, и си мисля, че това липсва сега. Консумацията и прагматизмът не могат да издържат да бъдат единствената религия на времето. 



Има ли такава музика в момента ?


- Не бих посочил коя е, защото всеки може да я намери на различни места. Има нужда от подобен начин на мислене и присъствие чрез музика в обществото.


В края на 80-те и 90-те години, не случайно се появи термина алтернативна музика. За мен макар и това да визира определени тенденции в развитието на рока, социалния му смисъл е по-важен от жанровия. Дали това ще е хип-хоп, рок, дали фолклор или класика - табелата няма значение. Има значение как един артист вижда присъствието си като човек в обществото през това, което прави. Сега заживяхме - не само българите - повече с желанието да станем копие на нещо или някого, "да заприличаме на".... Много риалити шоута ни предоставят възможност да станем "известни" с "15-те минути слава", които ни дават и често идеалите на съвременния човек стигат дотук..


А аз вярвам в несъгласния човек, в съпротивляващия се човек. В този, който ще загаси телевизора, ще излезе навън, ще напише песен.



С какво сте несъгласен вие в момента ?


- Мисля, че несъгласието е нагласа. Не е само към нещо конкретно. То е възможността да се откажеш от клишето, да се откажеш да си конформист и да приемаш света единствено във видимостта и буквалността му. Да търсиш, за да намериш твоята позиция, която вероятно не винаги съвпада с тази на всички и цялото общество. Да намериш своя глас.


Социалните мрежи поеха до голяма степен това несъгласие, но то е фалшиво, в крайна сметка - остава само на ниво говорилня..


Изкуството като жест на съпротивата е много силно. И то не само в буквалната съпротива срещу нещо, а по принцип в несъгласието със статуквото и в търсенето на нови пътища и решения. Ако аз съм несъгласен с нещо се опитвам да го променя, което за мен значи да го развивам.



В България е интересен феномена на чалгата. Чалгата е споделяне на ценности и начин на живот от определена прослойка в обществото. В ритъма няма нищо лошо, това е балкански ритъм и не може да бъде лоша фактурата на една музика сама по себе си. Могат да бъдат спорни посланията, които отправя. В този смисъл чалгата е някакво социално поведение.


Мен повече ме притеснява естрадата. Когато преминем на ниво "естрада", като че ли целият смисъл на музиката се ограничава в преживяването на "сами по себе си" красиви неща, което често пъти я превръщат във фалш. "Естрадата" казваше Димитър Воев е "мазна". Няма нищо по-промиващо мозъците, от леещо се, напудрено, харесващо се на всички клише. Разбира се, изпълнителите и композиторите във всички жанрове имат своя талант и неоспорими постижения.

Имаме необходимост от несъгласна музика.


Както и всеки има свободата и правото да избира своята музика. Не бива, която и да е музика да бъде цензурирана или забранявана. В момента много от алтернативната музика и бандите се дръпнаха и на пазара имаме от едната страна - чалга, от другата - нещо като съвременна естрада.


Музиката влезе и в политическите разговори през последните месеци. Започна обиждането и разграничаването през чалгатаКак звучи България като политика в момента ?


- Лесно е да обясниш, че политиката прилича на чалга и тези, които го казват имат право за това. Но въпросът не е да осъдиш музиката, за да оприличиш политиката, а да погледнеш защо хората търсят това равенство и това е свързано с посланията на двете.


Автор сте на музиката на още един нов филм - "Февруари" на Камен Калев, селектиран в официалната програма на Кан. Как работите в толкова различни посоки едновременно или те не са различни ? Какво ги събира ?


- Това имах предвид, когато казах, че съвременният композитор трябва да може да гледа на работата си като на идеи и да има вдъхновение от спецификата и разликата им, вместо да произвежда едно и също. Камен Калев е много дълбок автор, който търси своя специфичен език...


Несъгласен автор ?


- Да, за мен несъгласен и търсещ автор. Вдъхновяваща е работата с него. "Февруари" е стъпка напред в нашето и вярвам европейското кино - дори това да звучи леко приповдигнато. Подходихме минималистично към използването на музиката във филма, но в същото време с изключително внимание към най-точните места за включването й, естетиката й и въздействието й върху зрителя.


Създадохме един свят - независим и магичен. Препоръчвам преживяването на този филм на кино, ще даде на зрителите различна гледна точка към времето, в което живеем и земята, от която идваме.


Един въпрос клише през последната година какъв ще бъде ефектът от коронакризата върху културата ?


- Това, което ми прави впечатление, че ако преведем коронакризата като изолация, защото всеки един от нас макар и с пълното съзнание се изолира от много общувания - мисля, че връща на изкуството едно измерение, че то освен всички друго е и живо споделяне и колкото и да се развиват технологиите, това няма да се промени.


Силата на изкуството е именно във възможността му да общува живо с публиката.


Бяхме преди няколко дни в Благоевград за премиера на "Голата истина за група "Жигули", където собственикът на киното беше страшно щастлив от интереса към филма, и каза, че за него след периода на затваряне това изглежда почти сюреално - не си е мислил, че след стрийминга, който ни превзе в изолацията, ще се върне интереса към посещението на киносалони. Това е бил един от големите му страхове, че хората ще отвикнат да ходят на кино.


Отиването на кино, освен всичко е и общуване с другите. И ние като индивиди имаме нужда от това. Не само от тишината около телевизионния екран или монитора на компютъра, но и от споделянето, смеха, сълзите на хората до нас в киносалона, в театралния салон или концертната зала. Затова не трябва да забравяме, че изкуството е спектакъл, основан на съпреживяване.


"Песента на ветровете" е на 28 април в театър "Азарян".
"Голата истина за група "Жигули" е по кината в цялата страна.
"Февруари" предстои да бъде показан в кината.

Петър Дундаков, композитор: Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек

© Николай Дойчинов


* Петър Дундаков е композитор. През 2005 г. завършва консерваторията в Ротердам в класа по композиция на Пол ван Брюхе, а българското му образование е "Философия" в Софийския университет. За него музиката и философията имат "някакво общо, да го кажем на старогръцки - архе, начало и принцип". В началото на 90-те е познат с "Тибетски сърца". Още за него тук и тук.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1684 Неутрално

    Много добро и смислено интервю на осъзнат човек.
    Харесвам светоусещането и начина на мислене на този човек.
    Харесвам музиката му от 90-те на миналият век!
    УВАЖЕНИЕ!!!

  2. 2 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1043 Неутрално

    Песента "Партизани" също е за несъгласни, съпротивляващи се хора. Добро светоусещане на композитора- дисидент.

    Свободата, Санчо...
  3. 3 Профил на iiu09354227
    iiu09354227
    Рейтинг: 1110 Неутрално

    "Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек"

    Да, ама в България мафията е силна и смачква всеки съпротивляващ се. Тези дни тя спря едно истинско предаване - "Денят с Веселин Дремджиев" - малък остров в дна малка телевизия. И остават големите лакейски телевизии, които не искам да характеризирам тук, защото стемата е за изкуство..

  4. 4 Профил на EU Fighter
    EU Fighter
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    По-добре несъгласен човек, отколкото доволна свиня...

  5. 5 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    ".....Запазвайки статуквото не може да разчитаме, че ще направим крачка напред....."
    ..................
    Четох до тук!
    Явно аФторът вижда в лицето на Сестра Галева, ХИ преродени хора, които никога не са били във властта.
    А Учиндолецет, никога не е имал нищо общо с Мултигруп и Газпром!

  6. 6 Профил на Самуил Петков
    Самуил Петков
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Много добро и смислено интервю на осъзнат човек.
    —цитат от коментар 1 на selqnin


    “Петър Дундаков, композитор: Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек“

    Йоло Денев форевър!

  7. 7 Профил на PS
    PS
    Рейтинг: 395 Весело

    До коментар [#5] от "4ort":

    Пропусна да наплюеш и Демократична България, а Петър 100% гласува за тях.

  8. 8 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1824 Неутрално

    Афторът, подкрепя ли недоволните, че Учиндолецът и пРезидент Радев се ослушват?

  9. 9 Профил на ART
    ART
    Рейтинг: 394 Неутрално

    Хубаво интервю. Господин Дундаков говори вдъхновено и изглежда много артистично. Не бях чувал за него и ми стана интересно. Потърсих негови произведения - в тубето естествено.

    Музиката, като всяко друго изкуство съществува и се храни от интереса на публиката. Тоя интерес, (макар и не винаги и доста условно) е мерната единица, която покзва качеството на произведението.

    За съжаление тук, интересът бе повече от скромен. За пример, аз който съм никой в музиката, пиша нескопосани текстове и ги раздрънквам на китарата за приятели , съм събрал повече интерес от повечето произведения на г-н Дундаков. Странно.

  10. 10 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 1816 Неутрално

    А аз вярвам в несъгласния човек, в съпротивляващия се човек. В този, който ще загаси телевизора, ще излезе навън, ще напише песен.
    ::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
    Ицо Хазарта !

  11. 11 Профил на Alan Blackmore
    Alan Blackmore
    Рейтинг: 1080 Неутрално

    Имаме такова "изкуство", малко рапъри ли се навъдиха?
    Щех да кажа нещо за Ицо Хазарта и възпитанието, ама следващия път. Маймуната, колкото и да я възпитаваш, винаги си остаеа маймуна.

    Картаген трябва да бъде унищожен
  12. 12 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1862 Неутрално

    Дундаков, ти си наше знаме

    09 Jun '20 — Радев: Смущаващо е, че Божков звучи по-убедително от неговите обвинители 13 May '19 — Tео Ушев: Президентът и жена му са чудовищно прости
  13. 13 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1918 Неутрално

    "Вярвам в несъгласния, съпротивляващия се човек"

    Естествено, че вярва в него. В стадото ли да вярва?

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: www.unbrain.eu?bg
  14. 14 Профил на Silence
    Silence
    Рейтинг: 505 Любопитно

    Хубаво интервю. Господин Дундаков говори вдъхновено и изглежда много артистично. Не бях чувал за него и ми стана интересно. Потърсих негови произведения - в тубето естествено. Музиката, като всяко друго изкуство съществува и се храни от интереса на публиката. Тоя интерес, (макар и не винаги и доста условно) е мерната единица, която покзва качеството на произведението. За съжаление тук, интересът бе повече от скромен. За пример, аз който съм никой в музиката, пиша нескопосани текстове и ги раздрънквам на китарата за приятели , съм събрал повече интерес от повечето произведения на г-н Дундаков. Странно.
    —цитат от коментар 9 на ART


    На Дундаков музиката я разнасят из цял свят Мистерията на българските гласове и Лиса Джерард, та подозирам, че интересът е малко по-голям от твоите "раздрънквания".

  15. 15 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5483 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    ++++++++++++++++++++++++

  16. 16 Профил на ART
    ART
    Рейтинг: 394 Неутрално

    До коментар [#14] от "Silence":

    Дай някой линк че да се нсладя и аз.

  17. 17 Профил на the_flea
    the_flea
    Рейтинг: 1325 Неутрално


    "В България е интересен феномена на чалгата. Чалгата е споделяне на ценности и начин на живот от определена прослойка в обществото. В ритъма няма нищо лошо, това е балкански ритъм и не може да бъде лоша фактурата на една музика сама по себе си. Могат да бъдат спорни посланията, които отправя. В този смисъл чалгата е някакво социално поведение.

    Мен повече ме притеснява естрадата. Когато преминем на ниво "естрада", като че ли целият смисъл на музиката се ограничава в преживяването на "сами по себе си" красиви неща, което често пъти я превръщат във фалш. "Естрадата" казваше Димитър Воев е "мазна". Няма нищо по-промиващо мозъците, от леещо се, напудрено, харесващо се на всички клише. Разбира се, изпълнителите и композиторите във всички жанрове имат своя талант и неоспорими постижения."

    Как маааазно и хлъзгаво се изказва за чалгата и колко е ......фалшива естрадата.....



    ....Съзирам дълбоко противоречие в душата на този младеж.....

    Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK