Мина Милева и Весела Казакова: С "Жените наистина плачат" успяхме да стигнем до ръба

Мина Милева и Весела Казакова: С "Жените наистина плачат" успяхме да стигнем до ръба

© Личен архив



74-ото издание на престижния филмов фестивал в Кан се открива през юли. В програмата "Особен поглед", която е част от официалната, състезателна селекция на кинофестивала, са допуснати 20 филмови продукции с необичаен подход в разказването на киноистории. На тазгодишното издание е избран да участва филмът на българския режисьорски тандем Мина Милева и Весела Казакова - "Жените наистина плачат". С подчертан интерес към т.нар. неудобни теми, Милева и Казакова скандализираха обществото и родната филмова гилдия още с втория си филм "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". Последва "екранният шамар" към историята с филма "Звярът е още жив", а през 2020 на голям екран се появи филмът им "Котка в стената", посрещнат с бурни аплодисменти на фестивала в Локарно, а у нас обявен за "новият политически некоректен български филм на демоничното дуо".


Интересен детайл е, че кинопродукцията събира за първи път на голям екран сестрите Казакови - Катя, Весела и Биляна, която е и съсценарист на филма. Участват още Ралица Стоянова и Мария Бакалова. Дамският екип ще премине по червения килим на 14 юли в компанията на френския си продуцент Кристоф Брунше.


Отново сте в епицентъра на фестивал, този път не младежки като този в Локарно, а светски, престижен, интересен, провокативен - Кан. Причината е новият ви филм "Жените наистина плачат", в който се оформя силен дамски гамбит - първа поява на сестрите Казакови - триото Весела, Биляна и Катя, Ралица Стоянова и Мария Бакалова. Какви бяха предизвикателствата в работата с толкова силен и темпераментен женски състав?




- Ей, как натиснахте бутона с този въпрос...Този "малък", както го нарекоха, фестивал в Локарно е всъщност от най-старите фестивали - от 1946 година. Там всяка година се събира каймакът на световното кино. "Котка в стената" беше в основното състезание и световната ни премиера беше в зала с 3000 души. Пиаца гранде е единственото място, където някъде могат да бъдат видени 8000 зрители, затаили дъх по един филм, и това обикновено са доста комерсиални филми.


Омръзна ни от разделението в нашите медии на комерсиално и фестивално кино. Това се прави умишлено, с цел колегите, работещи национално, да се чувстват значими, но световните филмови специалисти знаят, че именно фестивалите са трамплинът на комерсиалното кино и международна дистрибуция.


- Дори Саша Барън Коен е бил в Кан, който според много български колеги не прави кино, а някакви бурлески. Каквато и медия да включиш, валят подобни твърдения. Между другото ни радва да забележим, че вашите колеги се опитват да се противопоставят.


Да се върнем на въпроса - предизвикателствата за нашата работа са много, но нека започнем с финансовите и това е свързано с горната тема. Докато на нас вече 4 филма ни се налага да правим с минимални средства - 2 от тях без държавна субсидия, някои от тези "комерсиални" колеги получават удобни субсидии, с които могат да направят каквото искат. Например един колега взе 4 пъти максималната субсидия за кино, която е над милион лева в последните години! Такава субсидия се дава на три до четири филма годишно в България.


Сметнете какъв е шансът за някой нов или млад режисьор да пробие. На една от тези продукции бе продуцент действащ директор на Националния филмов център по това време. Значи единият човек говори по телевизора как сценариите му са гениални, а другия е зает с медийно преследване на сегашния директор на НФЦ (който беше освободен преди две седмици от министъра на културата - бел. ред). Изводът е, че държавата гласува огромни средства на един човек, на една компания, без да изисква от него в замяна интернационално разгръщане, каквото е задължително в другите европейски държави, дори в Източна Европа.


Професионално сме се развивали през годините отделно, но в този проект нямаше как да не се съберем и да не извървим този път заедно. В чужбина, когато представяхме проекта и казвах, че ще бъде въведено цялото семейство Казакови, хората се питаха - сега това какво е, документално ли е, без да знаят, че те са професионални актриси. Всъщност филмът си е стопроцентово игрален, но нямаше как да не бъде изигран от нас самите, за да има максимална автентичност.


Имате интересна стратегия и по отношение предварително представяне и огласяне на филма - никакви детайли, сюжет - само е ясно, че в центъра са жените. Какво се появи на фокус от тях във филма ви, който ще бъде показан за първи път на 14 юли ?


- Автентичност и неконвенционалност. Разкри се една дълбока ранимост, каквато рядко е разглеждана в киното, смеем да твърдим, а и не само ние - потвърди го известен френски критик, който също отбеляза една невероятна режисьорска свобода. И се радваме, че постепенно екипът ни започна да ни се доверява.


Процесът ни бе по-необичаен, актьорите бяха водени в тъмното, давахме им точките, по които се движим. Те също трябваше да дадат много повече в този процес и да се вгледат повече навътре, към себе си. Естествено, че за тях това беше голяма несигурност. Направихме го заради психологическата дълбочина, която търсехме в процеса.


Мина Милева и Весела Казакова: С "Жените наистина плачат" успяхме да стигнем до ръба

© Личен архив


Политически, граждански, човешки филми, създадени от тандем, който има отношение към всичко, което го заобикаля. Такъв ли трябва да е истинският създател на филми? Как усещате, че сте в правилна посока, на точното място и с точния екип?


- Благодарим за оценката. Действително така се оформи нашият път и колкото и да го харесваме, съвсем не го препоръчваме. Трябва да се въоръжиш с каски и щитове и безкрайно здрава нервна система. Препятствията са много и изненадващи. Понякога, като стане спокойно, сме много нащрек. Усещаме се в правилната посока, когато атмосферата е нажежена, екипът реагира, актьорите се надскачат и излизат от рамките на познатото. Мислим, че в нашия филм успяхме да отидем до ръба.


Хибрид между документално и игрално кино ли е филмът и защо за вас е толкова важно свободното движение в тази територия?


- Напоследък забелязваме, че доста колеги са изнервени от тенденцията за документално влияние в игралното кино. Но според нас това влияние е просто в метода на работа, ни най-малко в крайния резултат. За нас е чудно да се определя като "документален" един материал, в който има 9 дубъла и драматургично решение в играта на героите. А как да се почувстват актьорите при такива коментари? Мисля, че в "Котка в стената" имаше малко такова огорчение към тях, причинено от изказванията на критици на фестивала "Златна роза". И не е хибрид, това е нашият начин на работа. Това е нашето средство да сме близко до действителността.


Когато се говори за истина и кино, изскача едно име - Андре Базан, френски критик и теоретик от 30-те години.
Още тогава е казал, че най-важната функция на киното е реализмът.


XXI век - противоречив, странен, завръщане в миналото и бъдещето едновременно, тотален политически хаос и икономическо пренареждане. Отново. Какво се случва с хората обаче? А с киното?


- Много необходимо пренареждане, защото бе време да се обърнем повече към себе си и това неминуемо променя и средата, и киното. Неслучайно в АРТЕ в момента един от най-гледаните сериали е с психоаналитични сеанси. Все по-безинтересни са външните причинно-следствени сюжети от сорта на "Бързи и яростни", "Умирай трудно". Те са част от мъжкия свят и светоглед, от мъжката гледна точка. Тях ще продължава да ги има, но все пак и, слава Богу, се събуждат другите 50% от човечеството и другият начин на поглеждане на света, вглеждане в нас самите и в другия.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6074 Любопитно

    "Все по-безинтересни са външните причинно-следствени сюжети от сорта на "Бързи и яростни", "Умирай трудно". Те са част от мъжкия свят и светоглед, от мъжката гледна точка."
    @@@@@
    Това, ако не е полов стереотип, тури му пепел!
    Ако някой се изкаже така за женските сюжети...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на ACER
    ACER
    Рейтинг: 178 Любопитно

    Интересно!

    Все пак ще питам за един милиард километри

  3. 3 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3469 Неутрално

    Жените не са това, което бяха... скоро заедно с мултивитамини те ще взимаме и хормони.

    Любовта ще спаси света!!!
  4. 4 Профил на ACER
    ACER
    Рейтинг: 178 Весело

    Мъск се отказа. Чухме се

  5. 5 Профил на Дисидент в ЕССР
    Дисидент в ЕССР
    Рейтинг: 412 Неутрално

    До коментар [#1] от "Незнайко в Слънчевия град":

    В модерните социалистически общества сексизмът е позволен, когато е насочен срещу мъжете.

    А този кинофестивал очевидно е един от изворите на западноевропейския соцреализъм и тоталитарно изкуство.

    "Нашите деца не получават образованието, от което имат нужда. Те трябва да бъдат обучавани в традиционните морални ценности, но вместо това им се казва, че имат изконното право да бъдат гей. Това е измама, която ги отклонява от верния път в живота." - Маргарет Тачър, 1987
  6. 6 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3376 Неутрално

    от десетилетия не съм виждал добър български филм, без значение "мъжки" или "женски"

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  7. 7 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1707 Неутрално

    До коментар [#6] от "Николай Теллалов":

    Ама как само мъжки и женски???
    А останлите 37 пола?
    Срамота.

    Panta rhei....
  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3376 Неутрално

    До коментар [#7] от "Molossian":

    останалите не ги различавам

    може да е далтонизъм...?

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  9. 9 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1707 Неутрално

    До коментар [#8] от "Николай Теллалов":

    Срамота.
    Как не те е срам...

    Panta rhei....
  10. 10 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3376 Неутрално

    До коментар [#9] от "Molossian":

    ми не ме е срам

    да се обадя на лекаря, че може да е симптом, ъ?


    -----------
    наскоро ме питаха (застреляха с въпрос) за любим български филм. И като падна едно мислене!
    всъщност, сетих се веднага за един, но не можах да си спомня заглавието.
    е, открих го - "Слънцето и сянката" 1963
    свалих го
    изгледах го - за втори път след поне 47-48 години... краят развали очарованието

    е, "Светът е голям" ми беше харесал, ама и там - чужди актьори

    та колкото и да се мъча за "любим български филм", нищо друго не излиза, освен гореизброените ДВА
    (оп, май един от Ники Илиев ми беше допаднал, лека една такава комедийка, забавна, но пак не попада в раздел "любими")

    (аааа, сетих се! "Мера според мера")

    (май сме по-силни в театъра, не в киното. Спирка последна с Вихър Стойчев и Станка Калчева, Параграф 22 със Стефан Мавродиев - не вярвах, че е възможно да се пресъздада на сцена този роман! Портокал с часовников механизъм, пак Вихър... и това е само от Младежкия театър, ако включа останалите - порой се получава! Но филми... тц. В същото време наши актьори в чужди филми са на високо ниво. Що така?)

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  11. 11 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1263 Неутрално

    "Модерно", "култура" и "елитарност" са три понятия, които девалвираха в посленото десетилетие.
    Т.н. "независимо изкуство" е пропаганден канал през който ни залива "либералният реализъм".

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  12. 12 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 862 Неутрално

    феминистки префърцунени алабалистики.

  13. 13 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 590 Неутрално

    от десетилетия не съм виждал добър български филм, без значение "мъжки" или "женски"
    —цитат от коментар 6 на Николай Теллалов

    Десетилетия? Да кажем - две?
    Значи не си гледал "Граница", "Източни пиеси", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Дзифт", "Асансьор за пациенти", "Тилт", "Писмо до Америка", "Докато Ая спеше", "Емигранти", "Каръци", "Лов на дребни хищници", "Маймуни през зимата", "Омбре", "Пазачът на мъртвите" и поне още една дузина други, чиито заглавия в момента не ми идват.
    А това са филми, които са не просто "добри" - те са на световно ниво.
    Ти явно си пропуснал всичките изброени - затова пишеш глупости!

  14. 14 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 590 Неутрално

    е, "Светът е голям" ми беше харесал, ама и там - чужди актьори
    —цитат от коментар 10 на Николай Теллалов

    Всъщност националността на филма се определя според тази на сценариста, режисьора, оператора, художника, композитора, продуцента и - чак накрая - актьорите.
    Ама ти откъде да знаеш?!

  15. 15 Профил на kama_start
    kama_start
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Да покажеш нещо различно е признак на голяма смелост и равносилно на скок с парашут без парашут.
    Продължавайте в същия дух.

  16. 16 Профил на zocho1
    zocho1
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    До коментар [#13] от "uporit":

    Напълно съм съгласен. От "дузината други" все пак искам да отбележа специално "Ага" (макар и при него може да се търси някой и друг чуждестранен елемент, но то пък днес, кой филм е направен от хора само от една националност)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK