"Живот от живота": българските филми, които да гледате на "София ДокуМентал"

Кадър от плаката на "Тихо наследство".

© HBO

Кадър от плаката на "Тихо наследство".



С мотото "Филми, които прекрачват всички граници" във вторник (7 септември) започва фестивалът "София ДокуМентал". В следващата седмица (до 14 септември) зрителите ще могат да видят 40 филма, избрани от организаторите като най-доброто от съвременното световно документално кино с награди от "Сънданс" и "Берлинале", номинации и отличия "Оскар". Програма и още за филмите - тук.


Фокусът във второто издание на фестивала е върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас, а в програмата са включени и три български филма.


"Дневник" ги представя с визитки, предоставени от "София ДокуМентал". (Повече за другите филми в програмата - тук.)




"Живот от живота" е новият филм на Стефан Командарев. И в него режисьорът използва познатия от последните му 3 игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои - 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях вече е претърпял успешна трансплантация, докато останалите все още чакат. Надявайки се, че някой ден изобщо ще им дойде времето.


Статистиките отчитат, че България заема последно място сред страните от Европейския съюз по брой пациенти, на които е направена трансплантация на органи, и по брой донори на милион население. Към 4 юни 2021 г. броят на чакащите за трансплантация български граждани е 1041. Зад това число се крият човешки съдби, емоции, страдания и надежди на хора. И на техните семейства. "Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България. Завърших медицина през 1993 г. и съм работил 5 години като лекар. След това завърших кинорежисура и вече над 20 години правя филмите си - и документални, и игрални. За първи път сега се връщам към медицинска тема с мечтата да се опитамe да променим нерадостната съдба на чакащите за трансплантация на органи хиляди българи", казва режисьорът.


Листата за чакащи е почти смъртна присъда в България - очакването е години, накрая повечето си умират недочакали. Някои имат късмет, други търсят законни или не начини за спасение в чужбина. Борбата е за всеки ден надежда, в очакване на живота.


Стефан Командарев,

режисьор, "Живот от живота"


Другото българско участие в във фестивала е "Тихо наследство" на режисьорката Петя Накова. Филмът разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова. Повечето българи чуха за нея за първи път покрай жестомичичните й преводи по време на брифингите на Националния оперативен щаб. Тя е основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника". Свикнала от малка с тишината заради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската мисия да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да говорят, защото е убедена, че колкото по-рано започне образованието на момичетата и момчетата без слух, толкова по-лесно те ще се реализират в обществото.


През 2015 г. режисьорката Петя Накова решава да заснеме именно напредъка на няколко такива деца, които пристигат в рехабилитационния център и с течение на времето се научават да общуват с чуващите им връстници. Тогава обаче никой не предполага, че съдбата ще нанесе тежък удар на Таня Димитрова. След ядрено-магнитен резонанс тя чува диагнозата рак на белите дробове в напреднал стадий и отделно - рак на гърдата. Налага се Таня и съпругът и Димитър да заминат за лечение в чужбина, а по време на операциите и възстановяването ѝ отговорностите около образователния център падат върху по-голямата им дъщеря. Момичето поема това своеобразно тихо наследство, което майка й оставя и този процес по съзряване и справяне се превръща в акцент и в заглавие на документалната лента.


"Тихо наследство" е и българският документален филм, който за първи път от 10 години е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави.


Третото българско заглавие е "Музика за филм",включено в секцията "Малки градчета, големи истории". Той пренася в малък крайбрежен квартал. Мимо Морски, музикант номад, кани своя добър приятел Фред Щиц от Германия в родния си град Варна, за да напишат заедно музика за филм. Докато създават партитурата, двамата стигат до важни прозрения за имиграцията, семейните травми, както и за собствената си идентичност и място в света.


Програмата на "София ДокуМентал" е тук.
Още за фестивала - тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на marianapopska
    marianapopska
    Рейтинг: 337 Неутрално

    Сюжетните линии на филмите ми се струват доста интересни.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK