Владимир Явашев: И опакованата Триумфална арка е манифест на свободата от Христо

Владимир Явашев: И опакованата Триумфална арка е манифест на свободата от Христо

© Lubri



"Но аз не съм художникът (използва английската дума artist, която има по-широко значение). Няма нужда"...Висок мъж в черни дрехи се опитва да разубеди възрастна дама, поднесла му специалното издание на Центъра за националните паметници за опакованата Триумфална арка и поискала автограф. Тя продължава да настоява на френско- английски и накрая получава подпис. След това той тръгва към подлеза на монумента и въпреки, че обичайно се движи бързо, краткото разстояние му отнема време, защото от съседните две кафенета се чуват викове - "Владо" или "Владимир" (с чужд акцент).


Спира се и обръща внимание и на познати, и на непознати. От време на време вдига и телефона си, за да потвърди следваща среща или да даде инструкции, прави знаци на минаващите от екипа, отговаря и на всякакви въпроси на хора, които не се обръщат по име, но явно го разпознават и знаят, че могат да получат най-точната информация, затова го спират...Работи в района на арката денонощно вече повече от месец и всичко по опаковането му е минало през ръцете. Буквално.


Владимир Явашев е директорът на проекта и няма да е пресилено да кажем, че благодарение на него арката е опакована. Той ще отрече, ще даде голям кредит и на екипа, и че всичко е било подготвено с Кристо.




Явашев работи като директор и на другите два последни реализирани проекта на художника - "Плаващите кейове" (2016) и "Мастаба" в Хайд парк (2018) и казва, че си върши същата работа, но сега му се налага да дава и интервюта, което никак не обича. Племеникът на Кристо, който е в екипа му с Жан-Клод от 30 години, е двигателят на "Триумфалната арка. Опакована". След смъртта на артиста (в края на май 2020г.) се налага да влиза и в официална роля за представянето на проекта, въпреки че суетата не му е присъща.


Прие поканата отново да говори пред "Дневник" (интервю, от което да научите повече за Владимир Явашев може да прочетете тук), като сега фокусът на разговора е само върху проекта за арката, която ще остане опакована до 3 октомври.


Успяхте да изпълните желанието на Кристо и зад гърба ви буквално е опакованата Триумфална арка, края нея са стотици хора. Как се чувствате в момента? Доволен ли сте ?


- Това е едното от двете желания, които му обещахме да изпълним - говоря в множествено число, защото сме екип от хора. И всъщност аз все още не съм го асимилирал, може би ще успея накрая във финалния уикенд, когато приключваме и сваляме нещата.


Дори не съм имал достатъчно време да го разгледам добре, защото Place Charles de Gaulle, на който се срещат 12 авенюта има много различни гледни точки. Ако Христо (бел.авт. - така винаги е наричал чичо си) беше тук - той щеше да подскача като скакалец от едно на друго. Аз засега не съм имал време да го направя - поне по някакъв начин да го приема и за себе си, и през неговите очи.


Проектът беше отложен два пъти, но ако не беше заради птиците през минатала пролет - Кристо щеше да успее да го види осъществен ?


- Всъщност не. Проектът първо трябваше да бъде през април 2020 г., за да е заедно с изложбата в центъра "Жорж Помпиду", но за наш късмет не се случи така. Птиците по някакъв начин ни спасиха, защото целият свят беше най-заключен тогава и ние щяхме да го завършваме или дори нямаше да можем да го завършим, нямаше да може и да се пътува. След това трябваше да е през септември 2020 г., но след това заедно с Христо в края на март-началото на април решихме да го отложим с една година за 2021г., а той почина в края на май миналата година.


Съобразихме се с това, че сезонът на гнезденето на птиците е от март до юни и няма как да работим. След това може чак след националния празник (14 юли) т.е. започваме работа на 15 юли и трябва да сме приключили с цялата интервенция до 11 ноември за деня, в който отбелязват края на Първата световна война.


На сега проектът съвпада с това, че хората отново започват да пътуват след големите ограничения в пандемията, излизат навън, искат да прекарат време навън, усещането е различно...


- Да.

Мисля, че всички проекти на Христо по някакъв начин намират правилното време да се сбъднат, точния си момент.  



Например, ако Райхстагът беше опакован през 70 - 80-те години щеше да е много различно от това, че се случва пет години след падането на Берлинската стена. Или The Gates - Сентрал Парк в Ню Йорк е много по-различно място в края на 70 - те, началото на 80-те години. А през 2005г. това стана първият публичен арт проект след 11 септември и намери друг контекст.


Сега се случва и с арката - има друг контекст за преживяването й.


Казвате, че арката е първият монумент от този тип, който Кристо опакова ? Райхстагът изглежда като по-сложен проект ?


- Райхстагът е сграда с друга функция, докато тук арката има съвсем друго значение - построена е от Наполеон за завръщането на победителите от битка. След края на Първата световна война, която е била много кървава, са се надявали, че това ще е краят на всички войни, че ще е последната война и правят гроба на незнайния войн под арката с вечния огън, за да няма повече завръщаща се армия, която да минава под арката, защото не може да се ходи върху гроб.


Тук се празнуват и всички големи спортни събития, протестите се събират тук.


Затова може би продължават коментарите, че французите са разрешили опаковането на такъв символ ?


- Това наистина е голям символ.

И сега за 16 дни арката е произведение на изкуството, което носи всички тези интерпретации, които са в нея и всеки може да го интерпретира по своя начин. И всяка интерпретация е легитимна.  



"Ще бъде като жив обект, който се движи на вятъра и отразява светлината. С тези движещите се гънки повърхността на монумента ще стане чувствена. Хората ще искат да докоснат Триумфалната арка" - това, което Кристо е казал за арката - го виждаме сега на живо ?


- Да. Тя е жива. Хората я пипат, докосват, катерят.


Сега започва да живее и с вятъра и не е като сграда, а както казвам прилича и на ветроходен кораб, който има нужда от внимание, грижи, поддръжка.


Хората са привлечени от това. И нищо не ме изненадва в реакцията им, очаквахме го.


Арката е живо нещо, което се мърда. И хората, имат друго отношение, това добавя и едно усещане за чупливост, за крехкост, за чувствителност и нещо, което е временно. Има и леко номадски характер.


Освен това на места започва да излиза и тази синкавост - платът отдолу е син, пулверизиран е с алуминий и сега като се разхождах около арката, виждам, че все повече прилича на статуя, която където я пипаш е по-лъскава.


Вие виждате ли я по различен начин или толкова дългата работа с Кристо е създала еднакво очакване ?


- Аз съм с промит мозък (смее се), няма как да я видя по друг начин.


На мен ми изглежда много лека, ефирна, можеш да я вдигнеш...


- Да, така е. Тази тежест изчезва. А от някои гледни точки прилича и на надут балон, който можеш да преместиш.


Владимир Явашев показва проекта на френския президент Еманюел Макрон

© Reuters

Владимир Явашев показва проекта на френския президент Еманюел Макрон


И преди сте коментирал отношението и уважението на французите към културата. Сега в официалните им реакции го виждаме отново. По някакъв начин, заради Жан-Клод и Кристо, който е живял тук, сякаш възприемат проекта и като свой ?


- Може да се каже, че Христо, който пристига в Париж през 1958г. и живее до 1964г., се намира като художник тук. Това, с което е известен - идеите за тези опаковани публични сгради и монументи идват тук. Той е живял и наблизо до арката.


Но това, което помогна най-много този проект да се случи е фантастичният спомен на французите с опакования The Pont Neuf (Пон Ньоф) от 1985г.


Но тогава сложно получават разрешение...


- Да, защото са били в политическата схватка между Франсоа Митеран и Жак Ширак, президент и кмет, който иска да се кандидатира за президент.


Имаше ли нещо, което трябваше да промените от първоначалния проект на Кристо ?


- Имаше три големи основни препятствия или предизвикателства: Първото е, че монументът е отворен за публиката през цялото време. Терасата горе работи за посещения и се качват по 3000 - 5000 души на ден. Логистично трябваше да се работи през нощта, тогава да се правят и завършват много неща. А ние изградихме цял втори покрив отгоре, покрит с плат.


Над 400 тона желязо сме монтирали на самата арка, това са много сложни конструкции, но подизпълнителите ни от Charpentiers de Paris се справиха много добре.


Второто предизвикателство беше, че това не e просто национален монумент, а е националният монумент на Франция и трябва да се третира неговата крехкост и да се съобразят много детайли. Безкрайни разговори, имахме и проблеми, които преодоляхме.


Но за мен най-предизвикателното и трудното беше, че Христо не е с нас. Не че за мен е по-трудно за самата работа, и за предишните два проекта и за този аз върша същата работа като директор на проекта, сега единствената разлика е, че трябва да давам интервюта.

И отново всичко ми е минало през ръцете, но ми липсва енергията, ентусиазма, критичността му, всичко от Христо. Работя с тях от 30 години и това има значение.



Липсва и като стимул за екипа.


Владимир Явашев (вдясно) в обсъждане на проекта с Кристо

© 2021 Christo and Jeanne-Claude Foundation

Владимир Явашев (вдясно) в обсъждане на проекта с Кристо


А за промяната в проекта: единственото, което той искаше от самото начало да бъде така, но Центърът за националните паметници поискаха долу да се запази каменната пейка, с която завършва арката, за да сядат хората. И Христо не искаше много да го направи, но се съгласи. Правихме тестове в локдауна - през FaceTime му показвах и се съгласи. Обаче като го завършихме по новия начин, платът свършваше до облегалката и после продължаваше в долната част на пейката и тя изглеждаше като в чиния, леко вдигната.


И успях да ги убедя в последния момент, че не е добре и се върнахме към оригиналната идея така че всъщност нищо не се промени.


Наричате спускането на плата най-вълнуващият момент от целия проект...


- Имаше най-добрата енергия - имахме 90 алпиниста и още 40-50 души - голям екип. И вече го виждаш почти готово, после още 4-5 дни за довършване.


Във филма "Да ходиш по вода" видяхме, че се карате много с Кристо за детайли и изпълнение. С кого се карахте сега ?


- Не се карах с никого, карах се на много хора (смее се).


При Христо - той имаше нужда от това като предизвикателство. Част от процеса беше. Не заради спора, а заради това, че едното предизвиква друго решение.


Тези детайли и караници за арката ги имахме преди това, защото всичко беше визуално решено. Тестове, избор на плата, колко повече плат, въжетата, формата.


Какво ще се случи с плата ?


- Имаме два много добри варианта за много екологично използване на плата, за които водим разговори сега - ъп-сайкъл (повторна употреба) възможности.


Хората, които дават информация за проекта, са облечени с много специални униформи - дори и тези детайли са преценени ?


- Облеклата са създадени от MIYAKE Design Studio. Исей Мияке беше много близък приятел на Христо от много години и той поиска да направи униформите. Искаше да бъдем дискретни, не искаше реклама, искаше да бъде жест от него.


Видяхме и друг приятел на Кристо тук в Париж - бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг...


- Имаме много дълга връзка с фондацията и имаме подкрепа от Bloomberg Foundation. Те направиха изложба до Пон Ньоф с другите проекти за контекст. И приложението Bloomberg Connect - има информация за проекта и за другите свързани с него събития.


Световните агенции разпространиха кадри и с президента на Франция Еманюел Макрон, който е дошъл да види арката...


- Да, той дойде на визита преди датата на отварянето. И кметът на Париж Ан Идалго, и министърът на културата Розалин Башело, директорът на Центъра за националните паметници Филипе Белавал.


Но и този проект нямаше официално откриване. Христо винаги е искал да бъде много демократичен и проектите никога не са имали откриване. Няма рязане на лента итн. Махаме работните огради и става достъпно за всички.


Кметът на Париж Ан Идалго, която обяви, че ще се кандидатира за президент и Владимир Явашев

© Reuters

Кметът на Париж Ан Идалго, която обяви, че ще се кандидатира за президент и Владимир Явашев


Във вашето специално изявление за проекта, казвате, че "във физическото пространство и в изкуството, Христо се връща към същността на работата си - чистото проявление на свободата" ?


- Да, защото работата на Христо е за желанието на един човек да изпълни нещо и той успява независимо от институции. Тя не е по желание на институции, не е по поръчка, не е възложена, не е с публични пари, не е с частни спонсори, всичко е самофинансирано, само защото художникът иска да го направи - се случва. Това е неговият пореден манифест на свободата. Като всички проекти, които са правили с Жан-Клод.


Кристо е казвал за други проекти, че за него нямат значение реакцията и интерпретациите на хората. Какво е вашето отношение...


- По същия начин. Дори не съм ги чел.


Казахте, че сте обещали още един проект да завършите ?


- Да. Мастабата в Абу Даби. Аз съм убеден, че ще стане. Може да отнеме 3, 10, 15 години, но ще го изпълним.


След като свърши арката, ли започвате ?


- Вече сме започнали.


Още за опакованата триумфална арка - четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK