© Юлия Лазарова
Как недвижимата културна ценност да не се превърне в бутафория, защо климатиците по фасадите, фибранът и итонгът нямат място в реставрираните обекти, и защо на крепостна кула не може да има асансьор - тези и други казуси ще разясняват безплатно експерти от Националният институт по недвижимо културно наследство (НИНКН).
Днес ведомството към Министерството на културата обяви, че открива приемна за граждани, инвеститори, проектанти и главни архитекти на общини. Директорът на института арх. Петър Петров и останалите експерти на института ще предоставят консултации всеки петък от 14.00 до 17.00 часа, като започне от утре (17 юни). Адресът на приемната в София е ул. "Ал. Стамболийски" №17.
Желаещите трябва предварително да се запишат онлайн в специалната форма на сайта на НИНКН, след което ще получат на електронната си поща потвърждение за деня и часа на срещата.
Експертите на иститута ще разясняват какви са допустимите намеси в обекти от недвижимото културно наследство и как се подготвят качествени задания за проектиране и качествени проекти. Ще консултират как проектите да бъдат поправени, така че да запазят автентичността на недвижимите културни ценности.
Практиката досега е НИНКН да дава предписания за необходимите промени при всеки върнат проект. Въпреки това понякога проектите се преработват по няколко пъти. Целта на консултациите е да помогнат на заинтересованите страни да подготвят качествени предложения и да ограничат недопустимите намеси върху недвижимите национални ценности. Това е особено важно за проектите с европейско финансиране.
Наскоро по предложение на главния архитект на София Здравко Здравков Столична община прие Наредба за градската среда и програма "Културно наследство", които стандартизират изискванията за поддържане на сгради с такъв статут. Консултациите, които предлага Институтът по недвижимо културно наследство, ще бъдат особено полезни за собствениците на такива сгради.
От НИНКН предупреждават, че огромен брой - 39 120, недвижими културни ценности са застрашени. От тях 20 241 имат статут, но нямат режими на опазване, т.е. на практика не са защитени, 18 879 са само декларирани и също не са защитени. Институтът е лишен от законови инструменти да предотврати унищожаването на културно наследство, ако инвеститорът е получил разрешение за това от общината.
Законът, приет през 2009 г., предвижда дълги, тежки, сложни и дублиращи се процедури, които ощетяват едновременно и инвестиционните намерения, и обществения интерес, забавят преписките и становищата и по този начин създават условия за корупция.
Ведомството настоява от месеци за спешни промени в закона и в структурата на института, за да започне актуализацията на списъка на недвижимото културно наследство и на режимите на опазване на обектите. Промените в ЗКН са временна мярка, докато се подготви нов качествен закон с ясни правила и прозрачни процедури.
