Изложбата "Госпожо архитект" представя жените в архитектурата на ХХ век

Гезине Вайнмилер, Федерален трудов съд, Ерфурт, 1999 г.

© Клаус Кинолд

Гезине Вайнмилер, Федерален трудов съд, Ерфурт, 1999 г.



Изложба в две части, посветена на жените в архитектурната професия на ХХ век, ще се проведе на открито в Градската градина в София между 4 и 18 юли. Нейни организатори са Гьоте-институт България и фондация "Български архитектурен модернизъм".


Експозицията "Госпожо архитект" представя двадесет любопитни портрета на жени, дали своя принос в съвременната архитектурата в два различни контекста. Първият се фокусира върху германската реалност и е плод на труда на архитектурния музей oт Франкфурт на Майн. А вторият е българското допълнение към темата, съставена от Фондация "Български архитектурен модернизъм" - организация, която през последните години има изключителен принос за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас.


Преди да влязат в архитектурата преди 100 години, на жените в Европа първо им се налага да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.




Виктория Ангелова-Винарова, Бургас, Морско казино, 1936-38 г., съвместен проект с арх. Борис Винаров

© Фондация

Виктория Ангелова-Винарова, Бургас, Морско казино, 1936-38 г., съвместен проект с арх. Борис Винаров


Изложбата маркира различни детайли от широкия социален, обществен и политически спектър от живота на важните архитектки за двете държави. Понякога те са пионерки, вдъхновени от модернизма или социалните движения, друг път - убедени феминистки, а все по-често и успешни предприемачи.


Изложбата насочва поглед върху работата и личността на архитектки като Виктория Ангелова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова, Мара Захариева, Мария Сапарева, Германа Фоке-Генова и Райна Дамянова. По-значимите имена от германския паралел са: Маргарете Шюте-Лихоцки, Верена Дитрих, Мари Фромер, Люси Хилебранд, Ирис Дулин-Грунд, Лоте Щам-Бесе, Вера Мейер-Валдек, Мерете Матерн, Ингеборг Кулер и Емили Винкелман.


Ингеборг Кулер, Технозей Манхайм, 1989 г., преустройство 2010 г.

© Zooey Braun/ARTUR IMAGES

Ингеборг Кулер, Технозей Манхайм, 1989 г., преустройство 2010 г.


Изложбата е богато илюстрована с различни архивни материали - портретни снимки, проекти, чертани на ръка, планове, скици, декоративни рисунки и др. Но за съжаление, докато германските архиви са богати на информация, то българските или са непълни, или непроучени. Германската част от изложбата вече е обиколила няколко европейски държави, а българският принос по темата е опит за допълване на общата картина в Европа.


Публиката ще има възможност да се срещне с авторите на българската част на изложбата на 4 юли от 18.30 ч. на символичното откриване в Градската градина. То ще бъде придружено от архитектурна разходка из центъра на София, водена от Васил Макаринов и Теодор Караколев. Втората такава инициатива ще се проведе на 9 юли от 10.30 ч. с отправна точка на тръгване - Гьоте-институт България, ул. "Будапеща" 1.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK