"Следеният човек": филм за страха от Държавна сигурност и катарзиса от познанието

"Ако те спре непознат и ти предложи да работиш за Държавна сигурност или КГБ, какво ще отговориш в този момент?" Такъв въпрос задава Веселин Бранев като студент в Берлин в края на 50-те години на миналия век на своя позната българка. "Щях да умра от страх", отвърнало момичето.

Това разказва самият Веселин Бранев в документалния филм "Следеният човек" по едноименната му книга, създаден от режисьора Димитър Коцев - Шошо и показан премиерно на кино-литературния фестивал Cinelibri.

Автобиографичната книга на Веселин Бранев (1932 - 2014), режисьор, сценарист и писател, излезе през 2008 г., а тази година беше преиздадена за трети път (издателство "Фама"). Обяснението за нестихващия интерес е в усещането за истинност на разказа - до изповедност, без изживяване като дисидент, обратното - усеща се съжалението, че без да е правил компромиси с убежденията и съвестта си, не е могъл да се противопостави на системата, а в някаква степен се е вписал в нея. Книгата е и екзистенциален размисъл за страха и мъчителното усещане за несвобода - по думите на автора пред камерата, а това я прави особено актуална днес, когато съществуват диктатури, в които страхът от репресията масово сковава разума на милиони хора, осигурявайки комфорта на диктатора.

Запитан пред камерата "с какво конкретно те заплашиха" и попитан да опише страха, разказът на Бранев хваща за гърлото, когато отвръща през сълзи: "... Страхът е... стена, която не можеш да пробиеш... Или като черно небе отгоре...".

Историята на Бранев, първоначално вербуван от ДС едва 17-годишен - като ученик, но скоро преценен като "негоден" - като студент, и превърнат в обект на следене с псевдоним "Лекомисления", е безценен документ за методите на Държавна сигурност. И за това как би протекъл животът на един човек, ако тези методи не са се оказали катализатор на повратни за човешката съдба решения, казва синът на автора Владислав Бранев, който е дошъл от Канада за премиерата на филма.

Филмът е натрупал дълга история - започнат е още през 2011 г., но Бранев не доживява да го види завършен, въпреки първоначалните намерения на режисьора, който решава да заснеме филм веднага щом видял книгата на витрината и с изненада прочел името на автора - неговият някогашен преподавател във ВИТИЗ Веселин Бранев, режисьор и сценарист на филми, сред които "Записки по българските въстания", "Хотел "Централ"...

Филмът е изграден върху разказа на Бранев за преживяното от разкритията, които той прави докато чете стотиците страници, трупани от агентите на ДС. Сниман е със сътрудничеството и на Комисията по досиетата, която е предоставила документални кадри от работата на ДС по обучението на новопостъпващите агенти.

Кинематографичното и литературното майсторство на Димитър Коцев - Шошо, самият той писател ("Лора от сутрин до вечер") и на оператора Венцислав Нешев е дало като резултат филм, който преминава отвъд чистата документалистика: филм, който акцентира върху унижението на човека заради невъзможността да се противопостави на репресивната машина, на която се крепи тоталитарната държава, и в същото време филм апология на достойнството на човека, който преживява катарзиса чрез придобитото макар и впоследствие познание за събитията: Истината и съвестта като единствените движещи сили на изкуплението, това ни казва филмът с деликатния и същевременно категоричен кинематографичния език на Димитър Коцев - Шошо.

Това е така, защото авторът на книгата Веселин Бранев е интелектуалец до мозъка на костите - с тези думи ме възпира от голямо обобщаване за последствията върху хората от Държавна сигурност адвокат Петромир Кънчев, близък приятел на Бранев, активист на гражданското сдружение "Правосъдие за всеки". Въпреки десетилетната разлика във възрастта им те се сближават силно най-напред поради битови обстоятелства - Кънчев наема за адвокатска кантора свободния апартамент на Бранев, а след това и по манталитетно сходство. Уникален ерудит, така го описва Кънчев. "Питал съм го - абе как на твоите години, вече не беше млад, се захвана с такова колосално нещо, да пишеш книга по тези стотици страници, писани от агенти, да сравняваш, да анализираш, да идентифицираш... А той: не вярвах че ще се получи, но не можех да не започна."

Бранев е започнал да пише и втора книга, преди да го покоси болестта - това споделил пред приятеля си Кънчев. Идеята била за аналитично-критичен поглед върху дейността на ДС, с въпроси върху безсмислието. Защо например, ако похабим чуждо имущество, откраднем нещо или като младежи счупим някоя витрина, ще изтърпим еднократни наказания, но няма да останем в полезрението на милицията, освен ако не повторим; а за убеждения, говорене и дори само мислене извън позволеното от лозунгите на тоталитарната държава човек се превръща в опасно белязан и следен човек, който можеше и никога да не го узнае. Ако не беше рухнала системата на голямото следене.

Филмът "Следеният човек" може да бъде видян отново 20 октомври (19 часа - кино "Одеон") и на 28 октомври (18 часа - в "Дом на киното) в рамките на фестивала "Синелибри".