Антизвездният Явор Костов - Йондин и неговата сеч - Култура

Явор Костов - Йондин в сцена от "Сеч: Една възбуда"

Сеч: Една възбуда" - така се казва моноспектакълът на Явор Костов - Йондин, който се играе в зала "Черна кутия" в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала" и е едно от безспорните постижения в този
театрален сезон. Инициатор и основен двигател на постановката по едноименния текст на мразения в Австрия заради критичността си писател Томас Бернхард е актрисата Елена Димитрова. Този път обаче тя влиза в ролята на режисьор в сянка, въпреки че упорито избягва това определение, а и проектът залага на съавторството.

За посветената в българския театрален ъндърграунд публика Явор Костов - Йондин, не е ново име, но досега той не беше познат в по-широките среди. Нещо, което се промени, след като в продължение на час и половина той пренася зрителите във Виена, обстрелва ги с емоционален и краен, поетичен и хапещ, личен и взривяващ лъскавата обвивка на австрийските културни среди и на самото човешко същество текст. Постига тотално въздействие, не без помощта на сценографията и осветлението на Ралица Тонева и музиката на Любомир Брашненков. Вероятно заради това вече се говори, че Явор Костов дава заявка за "Икар".

"Аз като видя такова нещо, и леко се дразня, защото излиза, че съм написал някаква заявка. Свикнал съм да съм в периферията и всичко това е изпитание за мен", чистосърдечно признава актьорът.

"Не знам как ще се справя с това внимание, ето сега някой писа за представлението в "Портал Култура" и се хващам да си мисля: "Да изчакам ли Елена да ми даде броя, или да си го купя. Като в "Бартън Финк" на братята Коен - там главният герой се правеше, че не знае, че е излязла статия за него. И аз се държа по същия начин. Много е гадно. Искам да продължа да правя ъндърграунд неща, към които никой няма интерес, даже хората, които са ми близки".

Необяснимите неща като магнит

В романа на Бернхард австрийски писател, който от години страни от културните среди във Виена, приема покана за официална вечеря у негов бивш близък приятел композитор и съпругата му, точно след като тяхна обща приятелка, неуспяла артистка, се е самоубила. В къщата на семейството са се събрали творци и хора на културата, като в продължение на цялата вечер писателят, който е и разказвачът на историята, седи на кресло "с висока облегалка" и от позицията на наблюдател прави брутална и безпощадна дисекция на присъстващите, на културния елит на Виена, на себе си и потъва в болезнени размисли за наскоро починалата си приятелка.

"Има много необясними неща в този текст и за мен те са най-силният магнит. Свързах се с неща, които са ми лични. И за мен има някаква смърт - едно момиче, което искаше да бъде актриса и умря от грип", спомня си той. "Разбрах го през 97-ма, точно ходехме по митинги. Тя беше от онези, с които започнахме. Много ми беше мъчно. Сещах се за нея и за толкова други момичета, които не станаха актриси, а искаха. По някакво чудо тоя текст много се връзва с моята сегашна ситуация, чисто като човек", разказва Явор.

Формално той е завършил тригодишна актьорска школа в началото на 90-те, но е без призната диплома. "Някак остава това нещо, че не си в тази гилдия. Добре че е свободният театър, за да се чувствам част от някаква общност."

Как влиза в представлението? Първоначално ролята е била поверена на друг актьор, но никога не е питал Елена какво се е случило. Тя идва и гледа не за първи път негов моноспектакъл по текст на Самюъл Бекет в независимото пространство "Ателие Пластелин". Когато го кани, вече е уредила всичко - и авторските права, и залата . "И аз само влизам - точно като звезда. И даже самият ни процес не беше... Хората си мислят, като гледат това нещо, че кой знае каква пот е падала. Не беше лесно, но не в смисъл на репетиции на сцена. Ние повече говорехме."

Елена вече е направила селекция от отделни монолози, Явор тепърва чете романа. Той прави опити, слуша текста на слушалки и го произнася. "Бяха някакви потоци, един много ѝ хареса и каза: това е", отбелязва той. Елена приема повечето му предложения, но го спира да влиза в карикатурни образи. "Тя много ме гонеше за това: не, това не е карикатура, можеш да си ексцесен, можеш да отиваш в гротеска, но никога с оценка, никога с отношение, трябва да си ти", хвърля още светлина върху репетиционния процес Явор.

Между английския и театъра

Как е попаднал в театъра? "Не са ме питали за това в последните 20 - 25 години", казва той. Баща му - театралният критик Кирил Костов, работи в списание "Театър" през 80-те години на миналия век. Явор обаче губи интерес към сценичните изкуства в пубертета. В началото на деветдесетте попада в Актьорска театрална формация "Едно". Шегува се, че тогава всичко е било първо - "първи частен театър, първи еди-какъв си театър, първа банка". Обучава се по Михаил Чехов и Рудолф Щайнер, но същевременно следва английска филология.

"Ние бяхме една от трите основни частни школи - заедно с тази на Елена Баева, която тогава още беше школа (школата на Баева по-късно се превръща в Театрален колеж "Любен Гройс" - бел. авт.) и със "Студентина" на Възкресия Вихърова, която още не беше отишла в Нов български университет. Първите випуски много си общувахме, но нашата школа не получи лиценз. До края на десетилетието бяхме заедно и пробвахме различни неща". В школата негови учители са Невена Мечкарова и Тодор Анастасов.

Следва период, в който не се занимава с театър и работи като учител по английски. После се включва в трупата на "Арт театър" на Милена Червенкова, която и до днес е активна в Руския културен център. С тяхната постановка "Кучета" участва на френския театрален фестивал в Авиньон. Паралелно с това с Театър "Цвете" се занимава със социален театър. Но през този период е вън от експериментите и сценичния ъндърграунд и това му тежи. Връща се там с моноспектакъла "Въображението мъртво си представете" по едноименния текст на Бекет, който от години се опитва безуспешно да осъществи. През 2011 г. предлага
на Янко Велков - Янеца, да го направят в "Ателие Пластелин" и до днес представлението, вече добило известност сред ценителите на алтернативния театър, се играе в мазето на независимото пространство.

Именно там го забелязва Валерий Пърликов, който го привлича за няколко проекта с Ателие VIA NEGATIVA. "Този човек е достигнал до един начин на работа с актьора, който не е тежък, но изисква особен вид отдаденост и искреност. Той много ми повлия, защото с него за първи път можех да си говоря за много широк спектър от неща, а е и ерудит, въпреки че е краен в някои неща", отбелязва Явор. Пикът на съвместната им е
точно преди пандемията с адаптация на "Щастливата Москва" на Андрей Платонов.

Теория и практика на субтеатъра

През 2015 г. пък се ражда платформата му "Субтеатър", в която работи самостоятелно. "Субтеатър, защото си представях театър, който слиза под нивото и се занимава с остатъците. Някой хвърля неща, които не са му потребни, и ти от тях правиш нещо", обяснява Явор.

Прави няколко авторски моноспектакъла под този бранд, без да се стреми към публичност. Казва, че му е по-важно да прави театър, който "включва" и дава пример с проект на театър "Цвете" в село Долни Цибър на Дунава, в който работят с роми. В един от първите дни вижда хора до реката, "ама се вижда, че са много зле, утайката на това село". Идва денят на премиерата, в която участват деца от селото. "И тези абсолютно декласирани хора дойдоха на театър и получиха статут на публика. Виждах в очите им някакъв блясък. И тогава разбрах, че статутът на публика не е никак маловажно нещо и абсолютно всеки трябва да има възможност за него. Вълнува ме това включване. Малко контра на всичко, антизвезден театър", допълва той.

Спечелих някаква независимост, която вече не знам какво да я правя, но ще си я пазя. Няма да се дам

Явор Костов - Йондин

Категорично отказва да се снима в киното. Смята, че то е манипулативно изкуство, докато в театъра има откровеност и непосредственост. А какво губи човек от решението си да бъде независим? "В моя случай това бяха тези години на самота, защото се лишаваш от контакти, от ангажименти. Сега е по-благодатно да си на свободна практика. Пак не можеш лесно да постигнеш нормален стандарт на живот без реклами, озвучаване, киносериали. И все пак можеш да намериш съмишленици. В много отношения през 90-те си представях такава среда, каквато е сега. За съжаление съм на 54 години. Аз спечелих някаква независимост, която вече не знам какво да я правя, но ще си я пазя. Няма да се дам!", завършва той.

Следващите представления на "Сеч: Една възбуда" са на 10 декември 2022 г., 27 януари и 22 февруари 2023 г. в "Топлоцентрала". Всички спектакли на "Субтеатър" могат да се видят в "Ателие Пластелин"

Всичко, което трябва да знаете за: