Кинофестивалът във Венеция - "инкубатор" за бъдещи носители на престижни филмови награди

Киното в момента е обзето от някакъв римейк на познатия ни соц реализъм теченито, ама сега ЛГБТ и пр. теми с което стана досадно, ама е динамичен арт и може би ще мине и през тая болест.

• 3 3
• Докладване

"Баншите на Инишерин"

Извън играта на двамата актьори аз не разбрах за какво иде реч в този филм, ако е да гледаме изявите на двама полуненормални на някакъв забравен остров добре, но всичко останало за мен беше вятър и мъгла!

• 2 2
• Докладване

Преди да си позволя да пиша, погледнах трейлърите. Ами, не ме завладяха, но е по-добре, отколкото очаквах.

• 2 5
• Докладване

До коментар [#2] от "klimentm":

Аз гледах някакъв театър на млади хора в София.
Почти през цялото време се опитвах да вдяна какво точно искат да ми кажат с това дето бяха изровили да представят на някакъв немски автор от 19ти век.
Накрая свърши като репликата на последния актьор на сцената беше "МИСЛЕТЕ!"
После четох в уикито за тоя автор и схванах идеята и мислих.
И още мисля от време на време по темата.
И чак тогава изпитах удовлоствие от арта. И постоянно си изпитвам като се сетя за тия неща.
Разговаряме с младите за тая тема.
Харесва ми тоя арт в киното и театъра, който те кара да мислиш повечко след като излезеш от салууна.
Иначе чалга-импресиите в стил Морфов от времето на Тато в Народния ми е скука и загубено време.

• 4 1
• Докладване

До коментар [#4] от "k_":

Аз честно казано съм за по простичките изразни средства и внушения за да може и простолюдието все пак да схване нещо. Не че съм против съвременните методи но някак си някои от тях ми са много абсурдни.

• 0 1
• Докладване