Ефектът "Букър" върху продажбите на "Времеубежище"

Цивилизационна оценка и ориентация, която хоказва, накъде върви Бъргария. Копейките и петолъчките мразят успехите на всики българин на Запад. Те знаят, че разпадът на националното ни единство е задължителната предпоставка една изостанала икономически диктатура да ни "освободи ' отново.

• 12 51
• Докладване

Затова четат масите: не защото имат интерес към четенето, а защото нещо е било наградено. Но не просто наградено, а наградено ТЕЗИ ДНИ. Готов съм да се обзаложа че романите на Маркес и Варгас Льоса не са били изчерпани!

• 13 18
• Докладване

А дали този роман ще влезне в учебниците по литература или ще рецитираме Вазон от 1ви до 12 клас?

• 10 25
• Докладване

Е след такава реклама има си хас да остане нещо по рафтовете.
Моя екземпляр прашасва в бибикотеката ми от много време. Някакси не е моята книга и не е моят стил.

• 36 17
• Докладване

Браво, Стефани! С тази дописка минаваш в четвърто отделение! Честито! 🤗

• 40 10
• Докладване

Що?
Вече си го има в "четиме".

• 9 8
• Докладване

Как стои въпросът с книжарниците във Вълчи дол обаче.....

• 14 6
• Докладване

• 0 13
• Докладване

След десетина дни ще излезе допечатка. Има я и онлайн.

• 3 9
• Докладване

• 16 5
• Докладване

Сорос ги е изкупил на едро! Създава се впечатление че се четат тия глупости!
Лажат ви!

• 8 22
• Докладване

Малко смешна ситуация. Преди 3 дни интересът към романа беше почти нулев. И когато излезе по новините за наградата, българинът се хвърли да го купува и да го чете. Трябва ли да разчитаме всяка качествена българска книга да печели международна награда, за да се купува? Ако някой не си е купил романа "Времеубежище" преди вечерта на 23 май, изобщо да не ходи да си го купува. Купуването на един награден роман постфактум няма да направи тези "уонаби културтругегери" по-интелигентни. Това, което правят храта, изкупили тиража след наградата, е същото, което са правили някои българи на 9 септември - излезли на улицата и започнали да се правят на партизани и радетели за народната власт. Самозвани АБПФК. Днешните купувачи на романа къде спаха, че не си го купиха до 23 май?

• 15 18
• Докладване

Веее,некак си Господинов стра и от опасните теми.
Иначе като почтен,добър,интелигентен и талантлив човек би могъл да бъде водач
или поне будител на българското племе...
Но явно в кулата от слонова кост му е достатъчно удобно...
А навремето Зола се осмели да напише "Аз обвинявам"...

• 13 9
• Докладване

Изчезна както дисертацията на Пепи Барбароса.

• 6 11
• Докладване

Путинистите, мурзилките, русоробите и т.н. мразят този роман и се спукаха да го хейтят. Чакам моята бройка с твърда корица. Щом чебурашките реват е сигурен знам, че трябва да се види за какво става въпрос :)

• 10 37
• Докладване

До коментар [#20] от "himars":

Защото да го имаш в холната секция е толкова престижно, колкото Капиталът на Карл Маркс. Или трудовете на Ленин.

• 37 9
• Докладване

Това показва и нивото на четящите го, които се нуждаят от външно "признание" и медиен шум за да се втурнат да купуват. Същите гледат и Ергенът ...

• 8 13
• Докладване

Не ми хареса книгата. Не я дочетох, сигурно накрая ще е интересното естествено ама според мен си е бозичка. Иначе поздравления за автора за престижната награда. Поне да се пошуми за отдавна умрялата бг литература, ако изобщо се е раждала.

• 13 9
• Докладване

[quote#9:"makemydayy"][/quote]

И според мен Карабашлиев е по-добър.

• 2 8
• Докладване

До коментар [#4] от "voinotzapad":

Никакъв шанс. За пишещите учебниците педагози българската литература загинала някъде към 1930-1940 г. След този период писатели и поети вече нямаме. Затова и в училищата се изучават само произведения до 1935 г. Правят се някакви плахи опити да се въвеждат нови творци като Петя Дубарова /писала преди 40 години.../, но закостенелите комунистически традиции в литературата не са мръднали и метър. Ще си рецитираме дядо Вазов и това си е. Нищо против Вазов нямам, но неговите произведения са действителността от 1880 г. Изминаха нече 140 години оттогава. Толкова ли няма един съвременен автор, който да се изучава. И поне да е жив, а да не говорим за него в минало време?

Много често казваме, че младите не четат. Може и така да е. Но те искат да четат книги на тяхното съвремие. Децата искат да четат Хари Потър, а не книги, писани преди 120 години. Младите искат да четат съвременна литература, а не "Под игото", защото просто вече не разбират тази книга - тя е морално остаряла и представя един свят, който отдавна не сеществува. Потресаващо е, че в епохата на социалните мрежи ние искаме да караме младите да мислят като Чорбаджи Марко от 1870 г.

• 5 16
• Докладване

До коментар [#23] от "standup.straight":

Алек Попов е пет пъти по-добър.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#26] от "standup.straight":

Най-талантливият съвременен български писател е Деян Енев,но за него няма награди...

• 11 3
• Докладване

А да,това че някоя книга се издава в големи тиражи,изобщо не е означава че е шедьовър...

• 8 4
• Докладване

До коментар [#9] от "makemydayy":

"Виж в, "Опашката" Карабашлиев отива още по-напред.За първи път в българската литература утрепа ДС ченгенце..."

Захари ми е любимец след като прочетох 18% сиво.
Опашката не съм чел. Благодаря за препоръката. 😊

• 1 7
• Докладване

До коментар [#22] от "xaq36646886":

Те и книгите на Айде БГ предизвикват опашки, щото малките тийнове ги харесват.

Иначе Господинов не е точно "българска литература" в смисъл да е излязъл органично, да е правил кафета и писал вечер. Напротив, от грант на грант, в специфична среда, овладял специфични похвати да се хареса. Всички знаем колко лесно се пробива от писачи и журналисти, ако дадеш сигнали, че ще казваш правилните неща. Културни войни се водят, търсят се хора за фронта все пак.

И точно това дразни, а не завист или назадничавост.

• 34 13
• Докладване

Книгата излезе през 2020-та - преди 3 години!!! Ковид, затваряне по домовете, болни, които си стоят у дома и вместо да четат, пускаха глупости във фейсбук. Тогава имаше масово търсене на тоалетна хартия, а не на книги, въпреки, че логиката би трябвало да е точно обратната. Е, сетили се масата нечетящи и неитересуващи се от книги да търсят току що наградената книга!
Да, на 24-ти май лично бях свидетел във всяка книжарница, която посетих, как питат за книгата. Една жена поиска бомбоубежище, а друга, явно незнаеща ни автор, ни заглавието - за най-новата наградена книга, от този българин.
Четене му е майката, но и не глупостите за раните му там стопанки, мистерии, мамници и подобни бг дивотии.

• 4 14
• Докладване

Нищо странно няма, живи и здрави да са, да четат. Пък и ватниците се счупиха да хулят книгата и автора, та ѝ направиха още по-голяма реклама.
И книгите на Милен Русков бяха много популярни преди няколко години покрай филма "Възвишение", наскоро и "Войната на буквите" заради онзи безумно глупав сериал по БНТ.

• 3 12
• Докладване

Аз и Христо Явашев (Кристо) не харесвам....

• 5 6
• Докладване

До коментар [#27] от "Lou": По тази логика трябва да отпаднат Шекспир, Виктор Юго и други класици, само че техните връстници ги изучават . Причината е в преподаването , а не в децата

• 1 13
• Докладване

• 2 10
• Докладване

До коментар [#26] от "standup.straight":

Не казвам, че Карабашлиев не струва, но тъй, като съм чел почти всичко негово и всичко на Госопдинов - не съм съгласен.
При Захари липсва плътността на историите, някак си просто са написани, без да извлече цялостната стойност. Георги притежава страхотно разказваческо умение, открива и в дребните, незабележими на пръв поглед случки различен смисъл.
По-интересно ми е къде се скриха онези писачи български, които го критикуваха, че не ставал за нищо, че му отделяли само на него внимание, като Недялко Славов, Милен Русков и други?

• 4 6
• Докладване

До коментар [#32] от "lil_alex":

Какви грантове бе балък. То няма един успял българин в която и да област да е фен на възраждане или русия. Писатели, режисьори, иноватори, професори по всички американски университети, награждавани учени, един фен нямате там.

Не е като да пишеш роман за ровене в шумата и обиране на мандри, или за някой атентат в българска църква в която да трепеш генерали на България които не са загубили веднъж българското знаме на бойното поле. Вие сте си някакви странни безродни образувания, обичащи повече чужда държава а не собствената си.

• 7 25
• Докладване

Като говорим за Георги Господинов, трябва да кажа, че той е единственият БГ професионален писател. Има писатели и професионални писатели. Георги Господинов не работи друго, а пише книги. Не е редактор, не е служител на издателство, не предовач. той само пише. Всички останали наши писатели, включително Карабашлиев и Русков, си вадят хляба в издателства, а писането им е странична дейност. За Господинов това не важи. Той е професионален писател - вади си хляба с писане.

• 6 13
• Докладване

До коментар [#27] от "Lou":
ако сме обективни, трябва да си признаем, че има много стихове и на Стефан Цанев, и дори и на Недялко Йорданов, които заслужават внимание, и се четат също много приятно. Пък и Дамян Дамянов дори.
Също, струва ми се, че именно Димчо Дебелянов или Пенчо Славейков не са чак толкоз популярни, макар че си заслужават

• 1 4
• Докладване

До коментар [#44] от "Norman Granz":

Всеки писател си има някаква траектория, но е публично известно, че в последните няколко години Господинов се възползва от различни видове творчески стипендии, сещам се за САЩ и Германия. Освен това е тръгнал от академична писта.

Не е някакъв доморасъл Чарлз Буковски, творящ извън Катедралата, пробил невъзможни стени, за да го забележат. Напротив, винаги е бил близко до различни видове ракети носители, които да го поставят на правилното място в правилния момент.

• 16 5
• Докладване

Разлистих я. Еми... тая книга сякаш вече съм я чел. Той Господинов направо като оня певец Графа - 20 години една и съща песен хленчи, ама разправят, че бил "звезда".

• 15 4
• Докладване

Всеки с предпочитанията си. На мен романа ми хареса много.

• 4 5
• Докладване

До коментар [#17] от "Lou":

Много хейт за нищо.
По твоята логика всеки, който е прочел Великия Гетсби, Властелина на пръстените, Брулени хълмове, граф Монте Кристо, Хари Потър, Игра на тронове, Ана Каренина едва след като е изгледал някой от филмите трябва да бъде оплют и по възможност публично порицан.
По-добре късно, отколкото никога.

• 1 6
• Докладване

До коментар [#29] от "deaf":

+++
Не твърдя, че е най-талантливият, но е един от любимите ми. Не са много творците, които могат с малко думи да накарат читателя да се замисли след уж простичкия сюжет на разказа, а след това да разбере, че е чел притча.
За споделеното ми отношение към Деян Енев един форумец, betona, ме подиграва постоянно, но няма как да повлияе на мнението ми. Отварям Портал Култура и за да прочета поредния разказ на писателя.

• 2 7
• Докладване

До коментар [#51] от "bramasole":

Деян Енев заслужава и Нобелова награда за литература. Не че има смисъл. Те наградите вече ги изпразниха от съдържание. Станаха поле за отвратително съперничество...

• 4 2
• Докладване

• 1 9
• Докладване

Явор Дачков: Гледам "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер по Nostalgia и се размислих за изключителния успех на "Времеубежището" на Георги Господинов (чиято тема е носталгията по миналото и несбъднатия копнеж на провинциалистите от България да живеят като европейци на градски площад в Барселона, Рим, Лондон, Париж и Берлин).

Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка, която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата". Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света. Той остана уравновесен, въпреки успеха си, а като негов мениджър го контролира много добре, което е достойно за уважение. Той си гони нещата и не изпада в кризи. Обикаля света и България по някакви напълно безсмислени семинари, уъркшопове и срещи, които "го зареждат" и се държи адекватно на изискванията на ситуацията, въпреки, че е чувствителен, за да усети тази безпределна празнота. Така мисля.

Аз не харесвам неговата литература - намирам я за банална и плод на средностатистическо усилие да бъдеш себе си като се себеизразяваш. Не мога да прочета повече от две страници, но аз по принцип отдавна не чета, така че това не е никакъв аргумент. Просто ми е ужасен трафарет. Откриване на топлата вода през дребни психологически наблюдения, които са валидни за средностатистическата маса от хора. Който не е седнал пред компютър той не ги е написал.

Даже преди малко написах нещо подобно в друг пост: Светът от нашето вчера все повече изтънява.

Това е от Дачков, а не от физика на тъгата. И не е шедьовър, нито дори талантливо, а обикновено изречение.

Не бива да се прави от обикновените изречения, минали случайно през главата на някакъв човек, митология!

Строго погледнато Георги Господинов е най-успешния български писател за всички времена. Няма друг с такова международно признание. Нищо, че нито един не става за такова, но това е друга тема.

И тук стигаме до наградата Букър и политическата коректност. Това е директен комунизъм, такъв какъвто го помня от края на 80- е. Кухо и себенаграждаващо се. Гледам, че Георги Господинов трепери над вески чувствителен пост за Украйна и джендърството. А се води за свободен писател. Разбира се, че ще отговори, че наистина ги мисли тези неща и аз веднага ще му повярвам, защото трябва да се щадим взаимно, за да продължим...

Преди десет години един известен и успешен журналист, който работи от 30 години в голяма западна медия, а освен това е и изключителен преводач и редактор с отношение към езиците ми каза следното: Яворе, Европа има нужда от един български писател, както и от един полски, чешки, румънски, турски и прочие. Просто си избират един и го промотират."

Мисля, че точно това се случи с Георги Господинов, който от своя страна усети бизнеса и се държа напълно коректно в тази ситуация. Сам си я изработи, за което заслужава уважение. Това е игра, но не и творчество. Последното почти изчезна от света.

Искам да кажа, че Букър е Оскар, Нобел и всичко останало, което в миналото имаше престиж, но вече няма абсолютно никакъв престиж.

Това е инструмент за идеологически натиск и пропаганда. Точно както бяха ленинските награди - идеологическа уморена изпортеност, която търси себеподобни, но не и талантливи. Последното обяснява и хейта по Господинов, който не е от обйчайната българска злоба, а от чувството за поредната несправедливост. Незначителен литературен продукт получава световен успех, само защото е в баналния им мейнстрийм

Беше фрашкано с наградени писатели на които днес никой не помни името. Мисля, че идеята на Георги Господинов за себе си е точно обратното на това, но не знам как би си помогнал в тази нездрава българска и международна среда. Успехът и свързаните с него ласкателства развращават допълнително, особено когато са напълно незаслужени. Дано Георги знае, че има поне няколко стотина хиляди души на планетата, които пишат много по-талантливо и добре от него и това да не го отчайва, а да го държи все така прибрано скромен, което е истинския диамант в неговия характер.

И понеже започнах с "Нещата от живота", филм от 1970-а година когато сме се раждали с Георги Господинов, а той пише точно за нещата от живота, си мисля, че носталгията е живот, който не бива да се предлага за евтина политическа и конюнктурна употреба. Този филм е шедьовър сам по себе си, защото е заснет, изигран и разказан от талантливи хора, които са нямали нищо друго на ум, освен това да го направят. И друго, което оневинява всички ни - онази епоха раждаше таланти и истински културни събитя. Нашата ражда епигони, ерзаци и банални повторения, които се движат по повърхността на живота и всички сили избягват неговите дълбочини. Таланти няма, няма и култура. Има уморена симулация на ум и чувства. Когато разберем тази реалност може и да я променим.

• 14 9
• Докладване

Ефектът "Букър" върху продажбите на "Времеубежище"


Kaкто и Сара Йесика Паркър върху сеха и градът


всяко парвеню го смята престижен .. на лавицата

• 10 5
• Докладване

Да правиш реклама за да стане мишката лъв - превъзходно, за всичко останало има Мастеркард. :-)))))))))

• 10 4
• Докладване

До коментар [#50] от "Bada Bing":

Колегите вече го написаха. Романът излезе от печат през 2020 г. Изминаха цели три години и тези читатели дори не са се сетили да си купят романа, макар да не е от най-скъпите на пазара. Самият Господинов често гостува в медии и още по-често пише политичеки коментари. Не е анонимник. За романа му се говори от три години, а откакто го номинираха за Букър - всяка седмица поне в една новинарска емисия. И тези купувачи изобщо не са се сетили да си купят книгата! Явно изобщо нямат интерес от творчеството на Господинов и от книгата му. Но на 23 май гръмна новината за наградата и вкупом се хвърлиха да купуват. Ако Господинов не беше взел наградата, дали щеше да има и 10 купувачи? Малко вероятно. Явно този бум на продажбите на книгата не е Господинов, не е книгата, нито пък стилът на автора. Само наградата. И тези читатели не са фенове на книгата или на автора, защото щяха да си я купят много преди 23 май.

• 2 7
• Докладване

Мурзилски рев :)
Дай товариш, още можеш. Излей си руската злоба :)

• 1 11
• Докладване

Въпреки всичко, аз виждам още една положителна страна от тази награда. Ще насърчи интереса към четенето на български книги и четенето въобще.

• 0 8
• Докладване

• 2 5
• Докладване

До коментар [#58] от "Lou":

Ейии... върна ме години назад. Само че съм бил твърде невръстен, за осъзная детайлите; същата модна истерия беше настанала около "Нощем с белите коне". 1980? То анализи, то мнения, то интервюта... Отвсякъде - Нощем с белите коне. Даже вицове се бяха появили. Днес вече вицове няма да има, уви.

• 3 5
• Докладване

Попитали една домакиня: "Ако дойдат извънземните, какво ще направите?"
Тя : "Ще им дам да четат Георги Господинов, всички го харесват."

• 5 4
• Докладване

До коментар [#60] от "Николай Колев":

Или ще откаже някои от четенето, като умрат от скука от безкрайни психоаналитични моменти с елементи на миризми на чушки и козунак.

• 11 4
• Докладване

Блажени онези, които са чели книгата преди "Букър"!!!
Още веднъж РЕСПЕКТ за Георги Господинов!!!

• 2 7
• Докладване

Ефектът на наградата върху популяризирането на книгата е чудесен, но някои тук намериха начин да се изплюят и върху това.

Кривите хора са далеч по-голям проблем от тези, които не четат.

• 2 8
• Докладване

Господинов днес е Металика след Черния албум.

• 1 4
• Докладване

• 0 9
• Докладване

Обаче никой не спомена наградата Стрега от миналата година. Изобщо цяла серия супер престижни награди, които явно си ги знаят вътрешните хора...

• 8 2
• Докладване

До коментар [#55] от "MilliVanilli":

Съгласен съм почти с всичко написано от Вас. Разбира се, Г. Господинов е съвсем приличен писател. "Физика на тъгата" е доста добра работа, но още в началото остави в мен впечатлението за "дежа вю" и не я дочетох. Не съм чел "Времеубежище", освен малък откъс, публикуван в "Дневник". Още като излезе книгата, бях убеден, че тя е писана с прицел към западната критика и публика, а не за нас. Самото заглавие е неологизъм, който на български звучи доста тромаво, но е чудесен за превод на английски. Откъсът от "Времеубежище", в който се разказва за стоматологията, чиито коридори са окичени с портрети на "старците" от Политбюро, ми се стори напълно неправдоподобен. А за мен това е критерият за голяма литература. Всеки ред трябва да е изстрадан и правдоподобен, дори и да е ясно, че нищо подобно на разказваното не би могло да се случи в действителност - справка, Достоевски.
Нека не бъдем черногледи и да пожелаем на Г. Господинов да сътвори своя опус магнум, с което да оправдае даденият му шанс.
Апропо, тези дни постоянно ми се върти в главата саундтракът към "Нещата от живота". Филип Сард е гениален в тази си работа. Разбира се, режисьорът Соте и Пиколи - също. Това странно съвпадение ме накара да напиша този малък коментар...

• 3 3
• Докладване

До коментар [#70] от "elias Nikolov":

Оня филм с Даниел Радклиф, дето трябваше да пътува, да намери някаква къща насред поле със слънчогледи някъде в Украйна и да прегледа/превози цялата покъщнина?

Иначе е странно, по принцип награди за мрънкане колко е било сиво през комунизма - това беше отворено някъде преди 20 години. Сега покрай Украйна май пак е на дневен ред, защото според официалната история Русия иска да прави СССР 2.0 (което не е баш така, ама има стачка на сценаристите и друго не могат да измислят). Та след като се даваха награди в години с феминистки уклон, сега пак се извъртя модата на антикомунизъм от деветдесетарски тип.

• 9 2
• Докладване

• 1 3
• Докладване

До коментар [#70] от "elias Nikolov":

"...Откъсът от "Времеубежище", в който се разказва за стоматологията, чиито коридори са окичени с портрети на "старците" от Политбюро, ми се стори напълно неправдоподобен..."

Защото може би не си живял по онова време или си го приемал за нормално!

• 2 5
• Докладване

М даааа, нещо като гостуването но Джон Малкович. 2/3 от тези които напираха да си купят билети за представленията му за да се "докоснат" да великия творец, дори и един негов филм не бяха гледали.

• 4 4
• Докладване

"Ако има гений на завистта, той непременно е българин!"
Елин Пелин.

• 4 5
• Докладване

• 2 5
• Докладване

До коментар [#73] от "mwd00681360":

Напротив, аз съм роден през 1962 г. и не по-зле от Г. Господинов познавам онази епоха. Отношението ми към нея е сложно, но не бива да се представя чак тъй карикатурно. Спомням си, че в централния фризьорски салон на родния ми град (в средата на Горнотракийската низина) имаше барелефче на др. Ленин, на което бяха изписани цифри 1870-1970. Бил съм съвсем малък и не знаех кой е бил Ленин, но си казах:"Ей, този е по-стар и от дядо ми, на 100 години станал!". Портрети на членовете на Политбюро нямаше на обществени места, това тогава просто не бе прието.

• 1 3
• Докладване

Пяната се пооттече, време е да се погледне трезво. Романът "Времеубежище" всъщност не е роман, а принадлежи към жанра "сбирток". Тук цитат, там клъвната историйка от интернет или от някоя книжка. Стилът - имитация на "новия роман" (Le nouveau roman), наричан още "антироман", от 60-те години на ХХ- ти век. Отсъствие дори и на следи от сюжет, доказващо безпомощността на автора да пише белетристика. Заместено от времево изчерпали се и сюжетно несвързани "потоци на съзнанието". Напълно е спазен 6-тият принцип на Роб-Грийе: "Новият роман не предлага никакъв /готов/ смисъл".

Достойнство на текста е лекото му четене, но след двадесетата страница става ясно, че това се дължи на отсъствието на каквато и да е мисловна дълбочина. Така се пише, когато очакваш обещани награди, срещу които трябва да предложиш 150 страници, изпъстрени с някакви думи.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#7] от "makemydayy":

Харесва ти да крадеш, така ли? По-велик ли се чувстваш? Сподели, моля.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#17] от "Lou":
"Днешните купувачи на романа къде спаха, че не си го купиха до 23 май?"
===========
Не знам. Аз си го купих и прочетох, доста преди да получи награда. Лично за мен, Бърдаров пише по-добре. Което не означава, че Господинов е слаб писател.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#27] от "Lou":

Преди години предложих да се изучава Виктор Пасков в горните класове. Леле, каква буря настана 😆😆

• 0 0
• Докладване

До коментар [#32] от "lil_alex":

"И точно това дразни, а не завист или назадничавост."
============
Викаш, не от завист, а 🤣🤣

• 0 0
• Докладване

До коментар [#44] от "Norman Granz":

"всеки който има пари и живее прилично, без да е олигарх, е на грантове."
========
Бах маааму! Значи и аз съм грант, бре 🤣🤣🤣🤣
Завиждат, Нормане, завиждат! А пък как само злобеят, юхууууу 😆

• 1 0
• Докладване

До коментар [#47] от "lil_alex":

Я не ми давай пример тая мастия Буковски! Рядко некадърен и елементарен писател. Това, че е много тачен от простаците, не означава, че е добър. То и "50% нюанса тъпотии" станаха най-продавания боклук за 21-век! А да упрекнеш някой, че написал нещо хубаво, щото получил стипендия от САЩ е невероятна глупотевина! 😆

• 1 0
• Докладване

До коментар [#55] от "MilliVanilli":

Цялата ти дитирамба е напълно безмислена. Знаеш ли защо? Защото става дума за литературно произведение. То се харесва или не се харесва. Много е просто. Това не е научен труд, който да анализираме. А мненията на този или онзи, си остават лични мнения. Нито помагат, нито вредят. Затова са и без особен смисъл.
Колкото до Дачков, когато чуя/прочета нещо от него, първо поглеждам къде е слънцето. Разбираш ме, нали?

• 2 0
• Докладване

До коментар [#70] от "elias Nikolov":

Дрън-дрън! В отговор на друго дрън-дрън. Сори, пичове, гола вода сте. Пробвайте се във фен клуба на Лалева.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#77] от "elias Nikolov":

"Портрети на членовете на Политбюро нямаше на обществени места, това тогава просто не бе прието."
================
Две големи лъжи в едно изречение. Мутрите на боклуците от политбюро ни дебнеха отвсякъде! Община, училище, кино, театър, всеки кабинет на бюрократ, физкултурни салони, стадиони, басейни и спортни зали, дори и в обществените бани, щот и такива имаше в "славното, комунистическо минало"! На 60 години си! Не ти отива да лъжеш така грозно!

• 1 1
• Докладване

До коментар [#87] от "roknor":

Аз споделих моите спомени от преди повече от 50 години - чат ли си? Нямам спомен за такива портрети на обществени места. Сигурно си прав за общините и кабинетите на директорите на училища, но аз до такива места тогава нямах достъп. Изобщо, безсмислено е, а и в разрез с добрия тон е да влагаме негативни емоции в подобни коментари, касаещи произведение на изкуството. Апропо, аз изобщо не харесвах зрелия "соц", в който ми се наложи съзнателно да живея около 20 години (от 1969 г., когато тръгнах на училище). Това общество бе в противоречие с вродения ми индивидуализъм. Мразех всички форми на "колективна" дейност, никога не съм ходил на т.нар. пионерски лагери, а летните бригади в гимназията бяха почти жив кошмар... Обаче, днес си давам сметка, че след смъртта на Сталин в Съветския съюз бе направен реален опит за изграждане на една нова цивилизация, като пикът на тези усилия бе в края на 60-те и началото на 70-те години. Това съвпадна, по един чуден начин, с най-добрите години на Америка (лунната епопея и пр. - за Виетнам сега няма да говорим) и изглеждаше, че човечеството е на път да извърши някакъв грандиозен пробив, да достигне звездите, дори. В моето поколение предпочитаната бъдеща професия бе тази на космонавта...От това сега останаха само "стари космодруми и купища от празни думи". И носталгията по тази друга, несъстояла се ,уви, цивилизация... Така стоят нещата - от моята камбанария!

• 0 1
• Докладване

До коментар [#42] от "Lou":

Хайде де, беше главен на "Литвестник", сега е на ясла в БАН. И "колумнист", каквото и да значи това безумие. Писател е човек, който се издържа от хонорарите на книгите си, не от Сорос, Прокофиев, гейовски награди и грантове.

• 0 2
• Докладване

И аз бих си я купил, ако не познавах изобщо
творчеството на господина.

• 0 0
• Докладване