© Иво Чупетловски
Бианка Белова е родена в Прага в семейството на българин и чехкиня.
"Имам много силна връзка с Родопите. Като бях малка, идвах всяко лято за ваканциите".
Бианка Белова, родена в Прага в семейството на българин и чехкиня, живее в Чехия, но никога не губи връзката с България. И казва, че най-силно влияние върху нея е имала българската й баба Руска Бечева. Баща й е роден в Кърджали, родът й е от две села в Родопите и това е връзката й с планината.
Баба ми беше много елегантна и общителна жена. Била е Царица на красотата и всички в града я познаваха, имаше контакти навсякъде. Освен това готвеше много хубаво и ме обгръщаше с безусловна любов.
Продължава да говори български, казва, че нивото й е било много високо, но вече й е все по-трудно. Започнахме разговора си на български, но го завършихме на чешки. Признава, че вече трябва много да мисли за думите и те не идват така, както иска. Въпреки това разбира езика и може да проведе разговор.
Бианка Белова започва да пише още в училище, но впоследствие спира за известно време. Връща се към писането, след като вече е родила трите си деца. "Зелено къри", който е свързан с пътуване до Индия и със спомените за българската ѝ баба, остава непубликуван. Дебютира през 2009 г. със "Сантиментален роман", а през 2011 г. издава "Мъртвият мъж".
© Иво Чупетловски Бианка Белова и Георги Господинов на представянето на "Островът" в София.
Големият й успех идва през 2016 г. с романа "Езеро", за който получава най-престижната чешка литературна награда "Магнезиа Литера" в категорията "Книга на годината". През 2017 г. романът е удостоен и с наградата за литература на Европейския съюз. В него Бианка Белова разказва за момчето Нами, което търси майка си. Именно в това търсене той стига до своите корени и до самия себе си.
Самата тя не обича да говори за книгите си, защото смята, че всичко, което е искала да каже, е написано вътре в тях.
Ако трябва да говоря по-общо, аз се опитвам да предложа на читателите история, която дава смисъл на хаоса, в който живеем. Опитвам се книгите ми да са извор на надежда.
Казва, че й отнема няколко месеца, максимално година, за да напише книга. Когато й хрумне някаква идея, я оставя известно време да отлежи и си води бележки и след това историята се пише сама: "Аз съм сравнително интуитивен автор, оставям историята да се пише сама. Понякога спира и аз трябва да изчакам, докато ми се изясни как трябва да продължи. Оставям интуицията да ме води", коментира Бианка Белова.
Новата й книга "Островът" се появи преди няколко седмици и тя посети България, за да я представи в София и Пловдив.
Започва да пише романа по време на пандемията и улавя атмосферата на този период - притесненията и страхът от смъртта. Прави асоциация с епидемиите от чума през Средновековието и така се ражда историята за Изар и Нурит. Той идва от далечни земи, а тя е владетел на скован от бедност и предразсъдъци остров. Казва, че въпреки всичко това е история за любовта, предателството и прошката.
В романа има редица препратки към митологията, старогръцките митове, Библията, истории от "1001 нощ": "Беше ми интересно да се занимавам с това какво ни дават историите, защо имаме нужда да ги разказваме и какво всъщност търсим в тях", разказва писателката.
Историите я занимават не само като писател, но и като читател. Казва, че няма определени претенции към жанра или автора. Единственото, което я вълнува, е самата история. Когато усети, че знае какво ще се случи, че може да отгатне какво ще каже героят - тогава тя оставя книгата и започва да търси друга.
Когато не пише, Бианка Белова се шегува, че изкарва пари. Работи като преводач от английски. Казва, че няма големи желания и мечти, а просто е благодарна за това, което има: "Имам прекрасно семейство и здрави деца - искам това да се запази", казва тя.
И (си) обещава лятото пак да се върне и да посети Родопите.
