Панаири, панаири...

Идеята за експо център във Варна провокира туристическия бранш

Панаири, панаири...

© Морски Дневник



Пловдивската дреха вече е тясна на Международния панаир, затова правителството смята, че е добър вариант да се създадат негови филиали в София и Варна. Така в средата на месец май министърът на икономиката Петър Димитров лансира идеята на бизнесмена Георги Гергов най-голямото техническо изложение в България да бъде клонирано в двата най-големи града на страната. Държавата ще предостави терени за тези центрове, а на частния бизнес предлагаме да участва с пари за тяхното изграждане, уточни Димитров. Според самия Гергов, който във Варна е познат най-вече като собственик на т.нар. Дупка в центъра на града, на чието място още преди година трябваше да е започнало строителството на търговски център, това е начин "Пловдивският панаир да стане по-гъвкав".


(Не)масовият туризъм


Изграждането на модерен изложбен център във Варна ще бъде катализатор за развитието освен на морски и на панаирен туризъм, смята Стоян Маринов, изпълнителен директор на "Турекспо" АД, която е организатор на Панаир на туризма. Според него това ще разшири крилата на сезона, но и ще донесе сериозни приходи. На различно мнение са големите туроператори. Според Венцислав Танчев, който е представител на германския "Алтурс", всякакъв друг вид туризъм освен морския рекреативен е "само за колорит". Това е така, защото Варна има изградена леглова база, инфраструктура и име като лятна дестинация. "Интерес към алтернативните туристически форми има, но той е просто за запълване на палитрата от предлагане. Доколкото може да се говори за алтернативни и други форми на туризъм извън морския и зимния, там винаги има дисбаланс между пожелания и реалност", смята и Калин Сутев, представител на ITS.




Малко математика


В т.нар.панаирен пазар и свързания с него туризъм се въртят милиони евро. За изложбената индустрия в България обаче остава нерешен един основен проблем - този за статистиката или по-скоро липсата й. Това затруднява прогнозите и анализите, пречи на планирането и анализите, казва Вълкан Йовчев, автор на единственото у нас проучване на изложбения пазар в България. Въпреки това Йовчев е убеден, че ефективността от построяването на изложбен център във Варна е повече от икономически целесъобразна. Причината? През 2007 г. изложбеният пазар в България е възлизал на 27 млн. евро, а средният приход от един изложител 1582 евро. Интересът към търговските площи е огромен - във Варна те са били общо 19 062 кв.м за цяла година.


В момента 90 на сто от панаирите и изложенията у нас се организират в Пловдив и София защото само там има изложбени центрове. Изграждането на "Интер експо център" преди няколко години доказа, че инвестицията в панаирни площи е ефективна. "Варна се развива много по-динамично от Пловдив и единствената причина броят на панаирите и туристите покрай тях да е ограничен като обем е в недостатъчната площ, която Дворецът на културата и спорта като единствен изложбен център в града предлага за такива цели", категоричен е Йовчев.


Изгубени в превода


Скептични към идеята за изграждане на изложбен център във Варна са всички онези, които смятат, че е късно за "реабилитация" на някогашния Варненски панаир, преместен в Пловдив през 30-те години на миналия век в Пловдив.


"Държавата има воля за подобен план", казва министър Петър Димитров. Амбицията на Георги Гергов също изглежда мотивираща, стига да не повтори историята с Дупката. Идеята за привличане на туристи извън активния летен сезон вече заинтригува туристическия бранш. Така че предпоставките за възраждане на Варненския панаир са налице.


Има потенциал!

Георги Гергов, изпълнителен директор на Международен панаир Пловдив:


Във Варна ще се правят специализирани изложби


Стратегията за развитие на Пловдивския панаир предвижда той да се утвърди като водещ. Филиалите ще позволят той да се развие. Смисълът от разрастването е панаирът да използва своята марка, а не да буксува на едно място. Това ще позволи да правим по-малки браншови изложения, които традиционно се правят в големите градове. Извън Пловдив има място за определен тип изложения. В последните години много европейски панаири изнесоха дейността си в други градове. Ние също можем да използваме този опит, при който изнесените панаирни центрове активизират дейността. Във Варна може да се направи модерна изложбени зала с многофункционално предназначение. Ще има зони за отдих, за конференции. Тук могат да се правят различни специализирани изложби. Филиалите на Пловдивския панаир ще позволят да се промени дейността му. Така ще вървим преди потребностите на бизнеса и ще отговаряме на неговите очаквания в цялата страна.


Стоян Маринов, изпълнителен директор на "Турекспо" АД:


Центърът ще генерира приходи


Варна и в момента развива делови туризъм. Преди около две години тук бяха представители на немска организация, които искаха да направят сериозно проучване и обосновка за ефективността от изграждането на един панаирен център. Сумата, която беше нужна за проучването, беше в порядъка на 40-50 хил. евро, която за нас към този момент беше непосилна. Убеден съм, че ако се намери инвеститор, който рискува и вложи средства, тук биха могли да се проведат доста изложения и да се привлекат достатъчен брой посетители, респективно туристи. Това е сериозен вид бизнес, който може да се разработи и от нулата в последните години. Доказателство е софийският "Интер експо център", изложенията в Букурещ и Истанбул привличат все повече и повече туристи. Нужно е във Варна да се изгради сериозен изложбен салон, защото сега няма подходяща зала. Със сигурност подобен център ще може да генерира сериозни приходи. Щом нашето "скромно" изложение (Панаир на туризма и свободното време) прави по около 30 хил. евро приходи на издание, представете си едно значително по-голямо изложение, в далеч по-голяма зала, в пъти повече посетители и приходи, сложете няколко панаира и само преките приходи от наемане на площи в панаира може да стигнат 1 млн евро. Отделно са индиректните ползи и съпътстващите приходи от изхранване на посетителите, от осигуряването на места за настаняване и пр. Така приходите могат да набъбнат до 3-4 млн. евро.


Вълкан Йовчев, консултант и автор на "Изследване на изложбения пазар в България":


Ефектът ще е безспорен


Ефективността на панаирите и изложбите като маркетингов инструмент за привличане на посетители и генериране на приходи е несъмнена. Това е и причината в България да се провеждат около 270 издания на панаири и изложения. Повече от 40 населени места в България са домакини на изложбени прояви. В момента, не само у нас, изложбеният пазар е в процес на възход. И бъдещето определено е на мострените панаири, а не на предназначените за масова публика. Една от причините автомобилният салон във Варна да не може да се разрасне въпреки огромния интерес са ограничените площи на Двореца на културата и спорта (ДКС). Ако този салон се помещаваше в една относително просторна изложбена палата, той вероятно би бил в пъти по-голям от сегашния и ще привлича още повече хора. ДКС не е удобен като разположение за организиране на панаири. Той е на няколко нива, а това "уморява" посетители и изложители. Така че ако във Варна се построи един модерен, специализиран изложбен център, той определено ще има успех, а това ще привлече и панаирни туристи. Погледнете как за 10 години Варна и без панаир като пловдивския изпревари Пловдив като развитие. Има и предпоставки и потенциал за подобен вид туризъм. Това са различен тип туристи, които генерират много повече приходи от средностатистическия турист, който сега масово посещава България. В Гърция има панаири, които имат по 1500 специализирана посетители, но те са много по-ефективни и по-качествени икономически. Подобен изложбен център във Варна би разширил пазара в България и ще се появят много нови изложители.


Няма капацитет!

Марин Нешков, председател на Варненска туристическа камара:


Центърът ще работи на загуба


Все още трудно може да се говори за разгръщането на подобна търговска дейност, която да покрива разходите. На практика подобен изложбен център ще трябва да работи на загуба. За да се реализира идеята, ще трябва да се промени структурата на местните туристически субекти. Нужни са две условия - инфраструктура и добра организация. Нужен е единен център с един собственик, който да ръководи и организира подобен вид изложения, а тук не е така и това ме прави скептичен. Сега имаме отделно една от друга хотелска база като места за настаняване, туроператори, фирми за допълнителни услуги и др. Проблемът е размерът на инвестицията, която ще трябва да се направи. При нас това е "кауза пердута", защото инвестицията трябва да е централизирана. Съмнявам се, че може да се намери един инвеститор, който да се наеме да прави нещо подобно. Безспорно потенциал за панаирен туризъм във Варна има, но освен организационно-техническата част ще трябва да се реши и проблемът с кадрите. Той става все по-голям. Организирането на подобни форуми изисква съвсем различен тип кадри, които не можем да вземем от улицата. Нужни са хора с организационни способности, с чужди езици, преводачи и много други.


Огнян Спасов, председател на Индустриално-стопанска асоциация:


Конкуренцията е голяма


За развитието на Варненски панаир тепърва е много късно. Конкуренцията е жестока в това отношение и подобно изложение трудно ще се вмести в календара на потенциалните наематели. Още повече че в близост до Варна се правят изключително много и успешни изложения с вече утвърдени имена. Ако изобщо има някакъв шанс за разработването на един панаирен център, това вероятно е туристическа борса, тип договаряне, подобно на изложенията в Лондон, Берлин, Москва и др. България е много малка държава, за да може да развива успешно няколко изложбени центъра. Това предполага да се измисли нещо различно като концепция от сега предлаганото в страната и около нея. Т.е. изложение, което да допълва сегашните, но и да се различава от тях. Колкото и да слушаме, че туризмът у нас е приоритет на държавно ниво, ако наистина това беше така, нямаше да се чудим защо у нас идват едва около 4 млн. туристи, вкл. и куфарните. Само за сравнение, Флоренция всяка година се посещава от около 18 млн. души. Във Венеция посетителите са над 24 млн. души. Гибралтар, който е разположен на около 15 кв.км, средногодишно се посещава от над 6 млн. човека. Несъпоставимо е. Трудно може да се постигне качествен скок в броя на туристите, дори и с панаирни прояви.


Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара:


Липсва икономическа обосновка


Преди да започне да се реализира идеята за изложбен център във Варна, трябва задължително да се направи много подробна оценка за ефективността от провежданите до момента изложения като "Панаир на туризма и свободното време", "Трите ключа", както и гастролиращите и другите изложения от типа "Произведено в България", "Кожомания", "Панаир на модата" и пр. - такива оценки няма. Трябва да се прецени каква е посещаемостта, колко са приходите и още ред други финансови показатели. Не бива да се забравя и че в момента във Варна се организират предимно потребителски изложения, в които входът е свободен за всички. Трудно е да се каже колко ще бъдат посетителите на един панаир, ако той бъде само мострен и се въведе вход, който да отсее всички, които нямат интерес към дадена изложба. Надали ще има толкова хора. А от очакваната посещаемост до голяма степен зависи и колко ще са изложителите. Ако се въведе вход, той дали ще е достатъчен заедно с наема на площите за покриването на разходите по изграждането и поддържането на базата? Неясно е дали инвеститорът ще е само един, дали зад идеята ще застане общината, едрият бизнес. Неясно е още инфраструктурно къде ще бъде разположен подобен център, тъй като не трябва да натоварваме и без това претоварената пътна инфраструктура. От друга страна, защо трябва във Варна да има филиал на Пловдивския панаир. Много по-добре би било да се създаде втори Черноморски център - подобен на този в Истанбул, в който да бъдат привлечени всички черноморски държави. Идеята за филиала не е добре обмислена.

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на az
    az
    Рейтинг: Неутрално

    Погледнете как за 10 години Варна и без панаир като пловдивския изпревари Пловдив като развитие
    v koe varna e izprevarila plovdiv be dragi,v stroitelstvoto ,koeto v plovdiv e 2 puti po golqmo,v predpriqtia li ,v plovdiv se otvarqt vseki mesec okolo 10tina,a vuv varna kolka sa,dali ima i 1 a,v naseleneieto li,koeto REALNO e s 100 ilqdi v polza na plovdiv,v koe,a na jurnalistite ot morski dnevnik moga da im kaja 4e sa sme6ni s nalaganeto na tezata za varna 2ri grad,vseki koito e bil i v dvata grada mu e qsna razlikata

  2. 2 Профил на Позитивен до az
    Позитивен до az
    Рейтинг: Весело

    Хе-хе, някой хора само една песен знаят и като развалени грамофони само нея въртят. Цитираните думички не са на журналистите от Дневник. И в крайна сметка няма значение пак да се почва безсмислен спор кой град бил по-напред. Нека всички градове да се развиват и да се конкурират. Но е глупаво да се нападат журналистите затова, че си вършат работата и повдигат теми, за които трябва да има диспут. Нали в крайна сметка те се опитват да въвлекат обществото в това да бъде по-активно в решаването на въпросите, които го касаят.
    А за клонирането на панаира мисля, че трябва да си остане в Пловдив. Защото си има изградено име и авторитет, наложено реноме във времето. Пръскането на изложението в други градове само ще разпилее изложителите и вместо да изпишеш вежди ще избодеш очи. По-добре да се направят нови изложения, но да не се пипа цялостта на Пловдивското

  3. 3 Профил на Майна
    Майна
    Рейтинг: Неутрално

    И друга една глупост има - <<"реабилитация" на някогашния Варненски панаир, преместен в Пловдив през 30-те години на миналия век в Пловдив.>>
    Никога не е бил Панаирът във Варна, а са се борили двата града за него. Правителството е искало във Варна - ри'иш и тогава се е ценяла хубвата морска командировчица. Но... Обрейко Обрейков, създателят на Панаира, успява да се пребори за Пловдив и то със съвсем коректни средства. По въпроса има литература достатъчно.

    По същия начин, но в обратен ред сега ние, майните, можем да се сърдим за Спортния дворец във Варна, защото е бил предвиден за Пловдив. Е, да де, ама нашите велики управници (мисля, че Иван Панев е бил тогава) са изпуснали сроковете, а варненската управа е била на мястото си.

    Иначе на Варна - чест и почитания, много си е хубав градът даже!

  4. 4 Профил на до аз
    до аз
    Рейтинг: Неутрално

    Къде пък го видя това развитие на Пловдив,че не ми е ясно?Той целия град се пресели в София и къде е това строителство за което говориш.Някакъв проект за Бизнес Парк,какъвто в София и Варна има от 3-4 години,ако за тебе строителството на 2 кооперацийки и 1 мол е бурно развитие,значи имаш грешна преценка.Погледни статистиката Пловдив по цена на труда се намира след София,Стара Загора,Варна и Бургас.Само виж на последния изложение в Пловдив колко фирми и посетители имаше-пълна скръб.Единственото успешно изложение е есенния панаир.Славчо Атанасов се скъса да повторя в предизборната си кампания,че градът от втори по икономическо развитие е станал 17!

  5. 5 Профил на аз
    аз
    Рейтинг: Неутрално

    къде е това строителство за което говориш

    ела да видиш къде е ,в пловдив както казах се строи повече и от бургас и от варан,статистиките просто отчитат строителството и в курортите,затова по статистика е така колкото до Бизнес Парка,в пловив принципно има доста по малки офис комплекси така че и без този бизнес парк пак офис сградите са повече от тези във варна

    строителството на 2 кооперацийки и 1 мол е

    моловете които се строят в момента са 4 ,а има проекти за още,макар че заводите отразяват икономиката ,а не някакви търговски комплекси,я ми кажи последните 2-3 години колко предприятия с над 100 човека персонал има откирити във варна,а?а кооперациите не са 2,виж 2000 е по-близко до реалната цифра

    статистиката Пловдив по цена на труда се намира след София,Стара Загора,Варна и Бургас

    статистиката е едно,реалната ситуация е нещо друго,за панаира съм съгласен но той отразява икономическата ситуация в страната не само тази на пловдив

    градът от втори по икономическо развитие е станал 17!
    и аз харесвам варна,иначе,но ме дразни това,че се изкарват пред пловдив и като население и като икономика,което е меко казано смешно,не ми гледайте разни крив статистики

  6. 6 Профил на Hemy VARNALIS
    Hemy VARNALIS
    Рейтинг: Неутрално

    ВЪВ ВАРНА Е ИМАЛО ВАРНЕНСКО ТЪРГОВСКО ИЗЛОЖЕНИЕ ДО 19434. - КЪДЕ Е ТО СЕГА? КЪДЕ СА НЕГОВИТЕ ПАЛАТИ В МОРСКАТА ГРАДИНА? НЯКОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА - НЯКОЙ ПРЕКАЛЕНО УХАЖВАНИ ПЕНСИОНЕРИ ...

  7. 7 Профил на Варненски до &quot;аз&quot;-&quot;мдка&quot;-&quot;Аликард&quot;
    Варненски до &quot;аз&quot;-&quot;мдка&quot;-&quot;Аликард&quot;
    Рейтинг: Неутрално

    Абе, асеновградчанино, стига си защитавал чужда кауза...

  8. 8 Профил на до АЗ
    до АЗ
    Рейтинг: Неутрално

    Най-хубавото,че това което пишеш и ти сам знаеш,че не е вярно.

  9. 9 Профил на До Аз
    До Аз
    Рейтинг: Неутрално

    Този Вълкан Йовчев е софиянец. Ще трябва да отидеш до София за да спориш с него!

  10. 10 Профил на Ficho ot Manhattan
    Ficho ot Manhattan
    Рейтинг: Неутрално

    Варненския панаир съществувал от края на 20-те години до 1940 г. и основно бил на Червения площад и в новата част на Морската градина. Самото име Червен площад е от съветските филми, които давали вечер на панаира - имало и съветско участие с трактори и селскостопански машини.

    Панаира си бил чисто местна инициатива с цел да помогне за преодоляването на стопанския упадък, настанал със загубата на южна Добруджа в 1919 г. Също местна инициатива било и откриването на Търговската академия (сега Икономически ун-т) в 1921 г. от Варненската търговско-стопанска камара - първия частен, първия извънстоличен (свищовската академия е от 30-те години) и третия изобщо български университет. Камарата си построила и момументалната за времето си сграда, подобна на ректората на СУ (арх. Д. Дабков), дето сега е щаба на ВМФ.

    Майна, и Спортната зала (Двореца на културата и спорта) си беше чисто местна инициатива, проектирана от местната проектантска организация - арх. Варужан Маноян и Стефан Колчев, и се построи фантастично бързо в 1968. Така беше и Фестивалното кино, арх. Косьо Христов, което обаче се бави 15-тина години и стана чак в 1986.

    И сега идеята да се направи панаирен център със закрити и открити площи между бизнес парк Варна и летището и между магистралата и ГП-4 е от няколко години, преди Гергов да отвори дума за филиал на Пловдивския панаир. Беше взето решение от общинския съвет миналата година, отразено в проекта за ОУП, който сега се обсъжда. Миналата година и собственика на бирената фабрика реши да я събори и да построи закрит изложбен център горе-долу на същото място. Близо до там ще мине и новата връзка на магистрала Черно море с Хемус.

    Иначе, поздрави на Филибето, пловдивски зет съм, всяка година скитам по тепетата.

    Не е зле да обменим опит и в други области - например филиал на Стария Пловдив във Варна на Табаната и филиал на Златни пясъци в Пловдив на Гребната база.

  11. 11 Профил на Вълкан Йовчев
    Вълкан Йовчев
    Рейтинг: Неутрално

    Не съм софиянец - от пловдивчанин съм. А брат ми живее във Варна от 1992 и затова имам и по-сериозен поглед и върху развитието на Варна.

    Относно развитието на панаирите и изложенията във Варна - да трябва да се направи анализ на потенциала на съществуващите изложения, но те не са константа във времето, формулата на повечето е безидейна и нямат бъдеще в национален, а какво остава в международен мащаб. Това са в общия случай едни регионални базари.

    Това, че сега във Варна се провеждат безперспективни базари, не значи, че не могат да се провеждат перспективни специализирани международни изложения, в които са сериозните пари в панаирния бизнес (в смисъл тясно специализирани браншово и с качествена публика - търговци. Така се получава срещата на бизнеса.) Така се взимат и повече пари от изложители - защото за тях има смисъл да ги дадат.

    И един въпрос за тези, които първо казват не на всичко ново - не мислите ли, че ако в Добрич се построи изложбен център, той ще бъде предпоставка за организиране на по-голям Автомобилен салон от Варненския. (В добрич се организира петото по големина изложение в България, в три пъти по-голямо от най-голямото във Варна - Автосалона)

  12. 12 Профил на Вълкан Йовчев
    Вълкан Йовчев
    Рейтинг: Неутрално
  13. 13 Профил на Вълкан Йовчев
    Вълкан Йовчев
    Рейтинг: Неутрално

    До туристическия бранш - изложбен туризъм не значи изложения за туризъм. А това колко е ефективен този туризъм можете да си направите сметка от това, че повечето пловдивски хотели са заети главно по време на Винария, Агра и Есенния панаир и това им позволява да вържат бюджета за цялата година. А парите, които оставят в само в изложбения център по времене на Есенния панаир са от порядъка от 6 до 8 хиляди евро на директен изложител. Та ефективен ли е изложбения туризъм?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK