Bienvenue en Bulgarie*

Делото "Борилски" идва в България. И странните неща започват да се случват...

Мартин Борилски (в средата) няколко месеца преди да бъде убит.

© "Капитал"

Мартин Борилски (в средата) няколко месеца преди да бъде убит.




Предистория
24-годишният студент по право Мартин Борилски е намерен убит в квартирата си в Париж. Френските разследващи откриват, че преди смъртта си той е бил търсен многократно от неговия съученик Георги Желязков. Дрехите на Желязков и друг негов приятел – Стоян Стоичков-Барона, са открити изоставени в квартирата на убитото момче. По тях има и кръв на Борилски. Изчезналият телефон на Борилски е активиран със SIM картата на Георги Желязков. Самият Желязков е син на бившия зам.-директор на варненското следствие Борислав Желязков, който в момента е влиятелен адвокат в града. Френските власти имат нужда от информация за Стоичков и Желязков и звънят на българските власти.

"Поръчката пристигна при мен от Върховна касационна прокуратура. Беше от Франция – трябваше да установим лице с име Георги Желязков. Французите казваха, че той е роден във Варна." На 60-годишния пенсиониран следовател Пламен Райчев не му трябва много време, за да се сети за случая "Борилски". Нарича убития студент "бедното момче". Пламен Райчев е първият български магистрат, който се докосва до разследването "Борилски". Въпреки че е работил десетилетия в отдела за тежки престъпления в Националната следствена служба (НСлС), той помни всеки детайл от този случаи, защото "просто няма друг такъв". "Още в самото начало решихме да започнем паралелно разследване – образувахме дело и като изпращахме документи на французите, събирахме и за българското" разказва Пламен Райчев. Есента на 2001 г., адресът на Георги Желязков е установен. "Съобщих на французите и те пожелаха да дойдат в България" разказва Желязков. Септември 2001 г., заедно с преводач и двама френски комисари те посещават Варна. По настояване на французите, разследващите решават да обискират апартамента на Георги Желязков. "Отидохме в прокуратурата за да подготвим документите за обиска" спомня си Пламен Райчев. По думите му обаче и прокурорите и съдиите са останали шокирани, като са разбрали кой адрес ще обискират. Причината – повечето от тях са в изключително близки отношения с бащата на Георги – Борислав Желязков. "При обиска не открихме нищо, французите единствено обърнаха внимание на един чифт панталони – премериха им дължината и ги снимаха", разказва още Райчев.


Да избягаш от разпит




На другият ден Георги Желязков е извикан на разпит в сградата на варненското следствие. "Всички там го познаваха – обръщаше се към тях с "чичо" и "лельо" спомня си Пламен Райчев. По време на разпита, Желязков е притеснен. Изнервят го най-вече подмятанията на двамата французи, които го приканват да си признае за убийството. "Момчето на няколко пъти настръхваше, трябваше да го успокоя и помолих французите да не задават въпроси." По време на разпита, Желязков казва, че е виждал Мартин Борилски за последно около два месеца преди смъртта му, а за последен път е бил в квартирата му още по-отдавна. Желязков признава, че е бил във Франция по време на убийството заедно със свой приятел – Стоян Барона. Разпитът е прекъснат за обедна почивка. През това време Пламен Райчев разпитва Борислав Желязков. Когато французите приключват с почивката си, Райчев изпраща охраната на следствието да извика Георги Желязков, за да бъде разпитан отделно от французите. Желязков обаче не е открит в сградата на следствието. "Или си е излязъл, тъй като всички го познават, или някой приятел го е извел", разказва Пламен Райчев. Бягството на Желязков втрещява френските полицаи. Въпреки изчезването му разследващите успяват да вземат ДНК проба. Профилът на Желязков съвпада с ДНК следите, открити на местопрестъплението. В превод – Желязков лъже разследващите, като казва, че не е бил в апартамента на убития в деня на смъртта му.


Страната на изчезващите дела


"В края на 2001 г. отидох да докладвам делото на прокурора от Софийска градска прокуратура Калина Серафимова. Тогава видяхме, че срокът за разследването е изтекъл и аз трябва спешно да поискам удължаване", разказва Пламен Райчев. Когато се прибира в кабинета си в следствието, той получава нареждане да изпрати цялото дело "Борилски" в прокуратурата. Искането е направено от прокурора от градска прокуратура (тогава) Калина Серафимова. След като делото попада в прокуратурата, то изчезва безследно за близо десет месеца... Серафимова си спомня: "Наистина изисках делото. Направих го, тъй като се съмнявах в почтеността на Пламен Райчев. Той не искаше да повдига обвинения на двамата обвиняеми."


По информация на "Капитал" делото е изискано по настояване на дясната ръка на бившия главен прокурор Никола Филчев – Цеко Йорданов.


Следователят Пламен Райчев разказва, че всичките му опити да намери делото "Борилски" са удряли на камък. "Написах писмо до Върховна касационна прокуратура (ВКП), там ми казаха, че такова дело при тях няма. Нямаше го и в СГП и във Варна."


Френските разследващи започват да се притесняват – направените от тях запитвания с искане за повторен разпит на свидетели остават без отговор. "Не можех да работя по делото, защото него го нямаше", коментира Райчев.


Развръзката настъпва 10 месеца по-късно, след като два от най-влиятелните френските вестници - Le Monde и Figaro, излизат с публикации по темата. Няколко седмици след публикациите делото е открито на бюрото на прокурора от ВКП Антони Лаков.
Пламен Райчев си спомня: "След публикациите при мен дойде Анна Заркова от в. "Труд". Тя имаше съмнения, че аз съм скрил делото. Показах й писмата, от които ставаше ясно, че сам не зная къде е."


Няколко дни по-късно Заркова му се обадила от кабинета на главния прокурор Никола Филчев, за да му съобщи новината, че делото е октрито. Пламен Райчев не крие, че е останал с усещането, че цялата история с "откриването" на делото "Борилски" е нагласена.


Две години по-късно Антони Лаков е наказан от Висшия съдебен съвет заради забавянето. Дали той е изцяло виновен обаче е спорно. "Действително делото престоя при мен по-дълго време от нормалното. Става дума за три-четири месеца, не повече. За това бяха наказан, и то с право" разказва Лаков. Той обаче категорично отрича делото да е било при него по-дълго време, още по-малко десет месеца. При кого е било делото през останалото време остава загадка до ден днешен.


Липсващите документи


След скандала делото "Борилски" се връща в следствието. "Още когато пристигна в деловодството аз реших да хвърля един поглед, разказва Пламен Райчев и допълва: С отварянето на папката обаче видях, че от нея липсват документи – част от изпратените от Франция ДНК експертизи." За Райчев това означава едно – чашата е преляла. "Вдигнах шум и на другия ден ми казаха, че съм свален от разследването", спомня си днес следователят. Райчев не чака официално писмо и сам си прави отвод.


Делото е разпределено на следователите Стефка Мулячка и Мария Андреева. Те привличат Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона като обвиняеми. Разпитани, двамата спират да дават обяснения с аргумента, че ги е страх – без да обясняват от кого и какво. Разследването е пред приключване, когато в края на 2002 г. в България пристига втора френска следствена бригада. Именно по тяхното настояване телефоните на Желязков и Стоичков са сложени на подслушване. Разрешението е издадено от Окръжния съд във Варна.



В продължение на седмици на разследващите не е докладван нито един разговор. Изненадващо обаче малко преди Коледа на 2002 г. от МВР - Варна, се обаждат в следствието, за да обяснят, че на домашния телефон на Стоичков е получено анонимно обаждане на испански език. Той е заплашен, че той и Желязков трябва да внимават какво говорят пред френските власти, които ще ги разпитат, за да не отидат на гости при техния приятел Мартин. 




Насрещна проверка обаче установява, че такъв разговор не е регистриран от БТК . Налице е само запис, без да има данни на домашния телефон на Стоичков да е получавано подобно обаждане. Следователите по делото се усъмняват, че е налице изтичане на информация и опит за манипулиране на обажданията. Ето защо те изпращат материалите във военна прокуратура.


Очаквано, преписката във Варненската военна прокуратура не се материализира в дело...


*от френски - добре дошли в България.


Следващата седмица очаквайте: Съдебната сага "Борилски" - какво се случва след като делото най-накрая влиза в съда.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на real
    *****
    Гневно

    ето един един от недосегаемите...

  2. 2 Профил на unreal
    *****
    Весело

    А те защо бият негрите???

  3. 3 Профил на real
    *****
    Гневно

    ей .... unreal, веселяк такъв ... да не ти пожелавам да ти се случи на тебе, или на твой приятел щото тогава ше ти е най-весело и ше искаш да си негър в Алабама и да ядеш яко бой! ":[email protected]?><

  4. 4 Профил на Xristo M.
    *****
    Неутрално

    Много показателене случай за българското правосъдие - дори и при събрани от френското следствие резултати (представете си какво би станало ако българската полиция трябваше да направи следствието в което убиец е син на известен следовател в Варна), съда пак не може да осъди убийците......

    БГ правосъдие...пълен т...ш...к

  5. 5 Профил на Зарко
    *****
    Неутрално

    тук имаше едно поне 60-70 коментара - къде са ????





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK