Двама мъже се удавиха край Синеморец, докато спасяваха деца

Архив

© Анелия Николова

Архив



Двама мъже се удавиха край село Синеморец на неохраняемия плаж "Липите", съобщи "Фокус", като се позова на Областната дирекция на МВР-Бургас.


По първоначални данни плажуващите софиянци - П.Т., 50-годишен и Х.С., 48-годишен, чули виковете на давещи се деца, влезли в морето, въпреки че имало силно вълнение. Мъжете успели да спасят децата, но мъртвото вълнение ги отнесло навътре във водата и те се удавили.


Сигналът за инцидента е получен около 12.20 ч. Телата на двамата мъже са извадени




Работата по случая продължава от служители на Районно управление "Полиция"-Царево.


По информация на Би Ти Ви причина за смъртта на мъжете е коварното вълнение сологан, при което влизащите в морето не стигат дъното. Запознати препоръчват при сологан да се опита гмуркане надълбоко, а не излизане на повърхността. През 2004 г. такова вълнение по Южното Черноморие отне живота на 6 души в рамките на 3 дни.


Българската православната църква днес отбелязва Илинден по нов стил. Според народното поверие на този ден не се ходи на плаж, защото морето взима жертви.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (60)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1082 Неутрално

    Герои хора, какво друго кажа!

    "Работата по случая продължава от служители на Районно управление "Полиция"-Царево."

    Какъв случай?

    TAKE THE RED PILL!
  2. 2 Профил на Гита Ог
    Гита Ог
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Лека им пръст!
    На Илинден морето си взема своето...

    Вещица от Овнерог
  3. 3 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1234 Разстроено

    Българската православната църква днес отбелязва Илинден по нов стил. Според народното поверие на този ден не се ходи на плаж, защото морето взима жертви

  4. 4 Профил на boyan_h
    boyan_h
    Рейтинг: 381 Неутрално

    ех трагедия....всяка година ей така си заминават хората - кога геройски, кога съвсем нелепо. Но в крайна сметка резултатът е един. Веднъж и мен така повлече, след като успях да извадя едно дете с дюшека си. Късмет имах, че имаше и приятел с мен, който ми подаде ръка. От опит знам, че в такъв момент не се мисли, а чисто инстиктивно скачаш да спасяваш.

    Акълът идва бавно и болезнено. Много е вероятно и изобщо да не дойде. Тогава остава само болката.
  5. 5 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1147 Разстроено

    Поклон за постъпката,завършила за съжаление със саможертва.Светла им памет и утеха за близки те им.

  6. 6 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 4140 Неутрално

    Има много безотговорни родители.
    Да рискуваш живота си за да спасиш дете е подвиг, жалко че са се удавили.

    Любовта ще спаси света!!!
  7. 7 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 1134 Неутрално

    -Браво на мъжете,че са спасили децата,но жалко за тях самите.Морето не е за всеки плувец,а и край Синеморец е доста гадно.Иначе дали щеше да е Илинден по нов или по стар стил или е друг църковен празник,когато се случи такава трагедия,все тая.Лека им пръст на загиналите.

  8. 8 Профил на moloko_
    moloko_
    Рейтинг: 546 Разстроено

    Мир на праха им,защо винаги на хора които са готови да помогнат и не мислят само за себе си,се случват такива неща!

  9. 9 Профил на Скакауец
    Скакауец
    Рейтинг: 693 Неутрално

    Поклон за смелостта им да се пожертват заради спасяването на деца. Бог да ги прости!

    Слушкаш Шорош, папкаш грантове! (Верую на Киселото, миризливо и кресливо, неолиберално-марксистко л@йно ...невник...)
  10. 10 Профил на merkantil
    merkantil
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Майната му на Илинден... поклон пред подвига на тези хора, пред трагедията за семействата им и дано примера, който дават, да не остане сред вълните на тълпите...а в главите!

  11. 11 Профил на Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Рейтинг: 1034 Гневно

    "Запознати препоръчват при сологан да се опита гмуркане надълбоко, а не излизане на повърхността. "

    Дневник, разкрийте ги тия запознати.

    Гмуркане надълбоко при мъртво вълнение? Що за глупост!
    Потърсетре консултация със спасители. Мъртвото вълнение като река те влачи навътре. трябва да плуваш успоредно за да избягаш от течението. Но на повърхността, не под нея. На повърхността! Дори да те влачи навътре! Течението ще спре и ще може да се спасиш. Но само на повърхността!!!!!

    През последните 4000 години не е опитомено нито едно ново животно.
  12. 12 Профил на Курт Деликуртев  662 галерии плюс X
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Дълбок поклон пред саможертвата им!

    http://www.panoramio.com/user/7617575?show=all , 660 ГАЛЕРИИ: 225 ЩУТГАРТ, 205 ПЛОВДИВ, 118 БЪЛГАРИЯ, 58 ЕВРОПА И 54 ГЕРМАНИЯ
  13. 13 Профил на Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    допълнение към №11: УСПОРЕДНО НА БРЕГА СЕ ПЛУВА! ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ТЕЧЕНИЕТО, КОЕТО ВЛАЧИ НАВЪТРЕ!

    През последните 4000 години не е опитомено нито едно ново животно.
  14. 14 Профил на Курт Деликуртев  662 галерии плюс X
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#11] от "phh":

    Мисля,че плуване под 45 градуса е по-полезно.

    Преди години в Созополимаше мъртво вълнение и 2 много добри плувци им трябваха един час за 300 метра. Когато тръгнаха под 45 градуса към брега успяха да го стигнат!

    http://www.panoramio.com/user/7617575?show=all , 660 ГАЛЕРИИ: 225 ЩУТГАРТ, 205 ПЛОВДИВ, 118 БЪЛГАРИЯ, 58 ЕВРОПА И 54 ГЕРМАНИЯ
  15. 15 Профил на Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Ордар Варвар, Дебил Дебылич now
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    До коментар [#14] от "Курт Деликуртев - надпартийният, за което често БАН!!":

    Целта е да избягаш от течението което те влачи навътре. То може да е тясно, може и да е по-широко. Може да е мощно, може и да е много мощно. Понякога с насрещно плуване не можеш да го преодолееш. Затова плуваш настрани. Добре е под 90 гр. Може и под 45 гр. Важно е да е встрани от течението.

    И е много опасно, когато чета по вестници, че е добре да се гмуркаш надълбоко. С това само се доизмаряш.

    Но най-важното е

    През последните 4000 години не е опитомено нито едно ново животно.
  16. 16 Профил на stoiank
    stoiank
    Рейтинг: 1196 Разстроено

    Поклон за смелостта им и жалко за живота им.
    Едно въже помага, но след като се обърне колата съвети много.
    Още веднъж лека им пръст.

  17. 17 Профил на doublebubble
    doublebubble
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#11] от "phh":
    И на мен ми стана чудно като се гмурна на дълбокото кво правим.
    Поклон пред саможертвата. Поне децата са спасени.

  18. 18 Профил на др. Иванов
    др. Иванов
    Рейтинг: 648 Неутрално

    [quote#11:"phh"]Потърсетре консултация със спасители. [/quote]

    Нищо написано не е вярно, резултат от вики-образованието!
    Мъртвото вълнение не е опасно за плувец, няма и течения. Проблемът при мъртвото вълнение е голамята дължина на вълните, които те покриват. Те не приличат на обикновенните вълни с гребен, просто са големи водни маси. Вълната идва и те покрива, а човек изпада в паника, защото мисли, че някакво течение го е завлекло навътре. Вълната не преминава бързо като обикновенните, а може да се задържи 5-6 секунди, което да предизвика паника, която да не се преодолее и следващите вълни да са фатални.
    Как са се удавили мъжете е трудно да се предположи, а и е малко вероятно да е имало мъртво вълнение. По скоро морето е било много бурно и пак е малко вероятно двамата да се удавят, защото няма какво да правят в морето, след като са извадили децата.

    Комунист - реформатор, реформатор - милиционер, милиционер - агент, в един и същи строй!
  19. 19 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 802 Разстроено

    Жалко,малко са истиндсите човеци.

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  20. 20 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 808 Неутрално

    [quote#18:"др. Иванов"] Проблемът при мъртвото вълнение е голамята дължина на вълните, [/quote]

    абе иванов, кви вълни, кви 5 лева при мъртво течение бе...то и за тва му се вика мъртво, щото отгоре нема никой, ни вълни, ни дяволи, и туриста псува спасителя, че е пуснал черно знаме, а морето е като тепсия...до моментва в който влезеш и усетиш че няма излизане.....

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  21. 21 Профил на Асенчо
    Асенчо
    Рейтинг: 381 Неутрално

    лека им пръст на тези смели хора

    Казвам се Асен и съм от Сливен но не съм Костовист
  22. 22 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1558 Неутрално

    Пак трагедия. Поклон пред тези спасители.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  23. 23 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1274 Неутрално

    Ето как заради нечия родителска безотговорност, си отиват от света други хора! Поклон пред тези мъже!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  24. 24 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1115 Неутрално

    Поклон пред подвига на двамата и съболезнования на близките им.Трябва да бъдат наградени посмъртно.
    Трябва и да се издаде наръчник с прости и ясни инструкции при критични ситуации,а не да се разпостраняват идиотии за гмуркане под течението .

  25. 25 Профил на enigma62
    enigma62
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Нещо не стана ясно - какво са правили хората във водата,след като са извадили децата?Все пак жалко за тях.

    А за мъртвото вълнение - това е явление, при което водни маси се придвижват под формата на скрито за окото течение по посока от брега към морето. Явлението не е постоянно и може да сменя мястото си. Наблюдава се при по-силно вълнение, обикновено в залив, когато вълните се пресичат и събират на едно място. Събраната там вода се оттегля в обратна посока и отнася със себе си пясък, поради което дъното е по-дълбоко. Така образуваната река губи силата си на около 50 м. от брега, където се среща от следващите вълни. При по-голяма сила плуването срещу течението е непосилно и за добър плувец. Техниката на излизане от течението е да се плува успоредно на брега, като плувецът може да се остави да бъде отнесен и малко навътре в морето. Винаги на 5-6 метра в страни от течението е плитко, което се дължи на утаяващия се пясък при отслабване на силата му.

  26. 26 Профил на gigow
    gigow
    Рейтинг: 486 Неутрално

    Не знам дали е суеверие, ама днес Свети Илия си взема курбана.
    А морето наистина беше опасно. Сутринта се къпах и доста влачеше, а след обяд не посмях.
    Бог да прости тези мъже! Геройска постъпка, за съжаление завършила трагично за тях.

  27. 27 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 3987 Разстроено

    Жалко за тези загинали хора,но се възхищавам на смелостта им да спасят тези деца!Лека им пръст и Господ да им прости греховете!

  28. 28 Профил на richardnixon
    richardnixon
    Рейтинг: 648 Неутрално

    подвиг са сторили, жалко за лошия край. Но все си спомням кадрите с пушещите яки полицаи от Приморско, които наблюдаваха като едно момиченце на 12 години се дави досами брегът! Никой не си мръдна пръста и детето загина...а тези двамата софиянци измиха този срам...

  29. 29 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1115 Неутрално

    До коментар [#20] от "beatles":
    До коментар [#18] от "др. Иванов":
    Мъртво вълнение и сологан са различни неща.Едното е течение от брега навътре,другото стръмна и къса вълна.И двете са само в близост до брега и техниката за оцеляване е плуване успоредно на брега до място където може да се излезе.

  30. 30 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Същата случка като това момче в Лондон. Лека им пръст на хората. Истински хора

  31. 31 Профил на Андриан Каракачанов
    Андриан Каракачанов
    Рейтинг: 214 Неутрално

    НЕКА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ,НАПРАВИ ПОКЛОН ПРЕД ТЕЗИ ГЕРОЙСКИ И СМЕЛИ МЪЖЕ, ЗАГИНАЛИ ЗА ДА МОГАТ ДА СПАСЯТ ЖИВОТА НА ДЕЦАТА .НЕКА ПОЧИВАТ МИР . .. ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАГРАДЕНИ, ПОСМЪРТНО С НАЙ ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕ...

  32. 32 Профил на Настрадин Ходжа
    Настрадин Ходжа
    Рейтинг: 1341 Разстроено

    Такава е участта на истинските герои.

    А ментетета първо преценяват дали е безопасно да "помогнат" (т.е. да извадят горещите кестени с чужди ръце), после чакат да дойдат камерите, та да бъде събитието после по всички новини, и чак тогава пристигат на Кугар и срязват лентата на спектакъла "Героят се притичва на помощ".

    #ДАНСwithme до #ОСТАВКА
  33. 33
    ****

    Мненията на потребителя SorryLol бяха изтрити поради системно и целенасочено нарушаване на <a href="http://www.economedia.bg/forum/">правилата за форумите</a>.

  34. 34 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1115 Неутрално

    До коментар [#26] от "gigow":

    Поверието е за втори август,Илинден по стар стил.Иначе съм имал инцидент на 20 юли преди шест години,ама е свързан с особеност на северния край на плажа в Лозенец,и с това,че имам рожден и имен ден на тази дата.

  35. 35 Профил на др. Иванов
    др. Иванов
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#29] от "slonsco":

    Веднъж плувах успоредно на брега, а след това ме пратиха в Белене, защото турците ме върнаха като стигнах Босфора!

    Сологан няма, казва се "сулган". Мъртвото върнение не е течение, а специфично вълнение, което се получава след силно вълнение или буря. Долу съм писал, че вълните са дълги, правилно е да се каже, че са широки. В море се плува само директно към брега, който може естествено, а който не може вика максимално силно "Помощ", по възможност махайки само с една ръка, но тъй като удавниците са недисциплинирани е достатъчно само да викат.
    При мъртво вълнение нищо не ви влачи на никъде, седите си на едно място и затова най-доброто е да подскачате по посока на брега и да знаете, че вълната ще ви залее и ще се изтегли, което ще ви даде възможност да дишате.
    Никога не се опитвайте да спасите някой като го държите към тялото си, защото вълните ще ви покриват и двамата, няма да може да отскачате. Ако дружката не се е паникьосала и ви е хванала здраво е най-добре да го крепите държейки го за подмишницата или минете зад гърба му и с две ръце под мишниците и вамата да подскате и викате максимално силно.

    Течението е силно само на много плиткото, но стигнете ли до него сте се спасили.

    Комунист - реформатор, реформатор - милиционер, милиционер - агент, в един и същи строй!
  36. 36 Профил на nickysl
    nickysl
    Рейтинг: 381 Разстроено

    ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ!БОГ ДА ВИ ПРОСТИ СМЕЛЧАЦИ!ВЕЧЕ СТЕ НА ВЕЧНА СТРАЖА,ПОЧИВАЙТЕ В МИР!

    FOR THE GLORY OF BULGARIA!
  37. 37 Профил на lynx
    lynx
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Ето повече инфо за явлението: http://en.wikipedia.org/wiki/Rip_current http://ripcurrents.noaa.gov/overview.shtml http://www.youtube.com/watch?v=-hCZuYzNujI Навсякъде се казва, че няма дърпане надолу (надълбоко), а само навътре в морето. Тоест смъртните случаи са заради паника, изтощение и пр.

  38. 38 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Бог да прости загиналите хора. Има ситуации, в които загиват и опитни плувци в добро физическо състояние.
    В една голяма част от случаите, неприятностите започват с деца или неопитни плажуващи, които при навлизане в морето загубят под краката си дъното, поради неочаквано за тях изровена там дупка. И това, може да стане и в десетки метра непосредствено до брега. Дупката може да се е появила и от щорм, предишната вечер или от теченията, вследствие образувалата се обикновено по това вереме на годината температурна разлика в пластовете вода. А ако има и обратна вълна или течение по това време, комбинацията на тези фактори с възникналата паника у човека, изгубил дъното много често е фатална при отсъствие на спасители. Човек в такава ситуация би могъл да си спечели време, ако се успокои, легне по гръб и регулира дишането си за да избегне по-опасната бърза смърт от сърдечен разрив. Никакво гмуркане, никакво паническо плуване към брега, обратно на посоката на влизане, никакво търсене на дъно. Тялото - задължително хоризонтално и на повърхността, дишането - спокойно, дълбоко, със задържане. Има за съжаление положения, при които повърхностното течение да е много "дълго" и да завлече застрашения доста навътре, но трябва да се помни, скоростта на течението обикновено спада с приближаване на "отвора" на залива (често и по-рано). От там трябва да следва спокойно и пестеливо връщане към брега, но в никакъв случай в посока към основата на залива, а встрани към страничните - ограничаващите залива брегове. Има случаи и на силно надлъжно-брегово течение, тогава обикновено е по-малко опасно, защото застрашения обикновено усеща посоката, тогава му остава само да съобрази това и с минимални усилия да го следва до зоната на отслабването му, и тогава да опита да стигне брега, макар и далече от мястото от което е навлязъл. Но най-добре е разбира се ако искате да плувате в опасни условия и отсъствие на спасители ползването на плавници и да сте в добро физическо състояние.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  39. 39 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#15:"phh"]Може да е мощно, може и да е много мощно. Понякога с насрещно плуване не можеш да го преодолееш. [/quote]

    Няма човешка сила, която да може да преодолее течение и водовъртеж. В такива моменти е най-добре да се отпуснеш и пестейки сили да дебнеш за момента, когато ще олаби. 95%-та от удавянията се дължат на паника. Реалната заплаха във водата е хипотермията.

    /не се чете/
  40. 40 Профил на plumpschi
    plumpschi
    Рейтинг: 1150 Разстроено

    Поклон пред саможертвата на двамата! Жалко и тъжно, че такива хора си отиват!

  41. 41 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#38] от "PlamenVarna":

    Братчед, много точно си описал ситуацията, но съветите ти ще са от полза само за опитни плувци, които обичат водата - а те, тези неща си ги знаят. Неопитните са шубелии и никога не бих рискувал да спасявам такъв, който е обзет от паника - заминаваме си и двамата.

    /не се чете/
  42. 42 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Разстроено

    До коментар [#40] от "plumpschi":

    Наистина жалко. Заменили са своя живот за този на децата.

    /не се чете/
  43. 43 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#41] от "Тони Шнайдера":

    За утре и вдруги ден (събота и неделя) може да настане ад. Имам много кофти предчувствие.
    През деня - зверски топло и по някои плажове тарапана. Навалица, която решава задачката да пукяса от топлинен удар или да се удави.
    Вечерта пък - някой отворко изпива две три бири в повече от крайбрежното барче и се мушка у морето "да се разхлади" на пияна глава. Миналата година едвам извлякох един един такъв веселяк, заедно с бирения му тумбак. Един тон ми се видя тоя слон.
    Много скапана работа братле.
    Една глупава мисъл, тип -"морето е до колене" и живота свършва нелепо, глупаво и без време.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  44. 44 Профил на plumpschi
    plumpschi
    Рейтинг: 1150 Разстроено

    До коментар [#42] от "Тони Шнайдера":

    Да, трагична и в същото време благородна гибел. Децата са се родили втори път, а спасителите са платили данъка. Дано хлапетата да помнят цял живот, че техният живот им е подарен с висока цена.

  45. 45 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Неутрално



    Вечна им памет.

    - Амин !



    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  46. 46 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#43] от "PlamenVarna":

    Много си прав!100+++++++++++++++++++Дано да няма жертви!

    /не се чете/
  47. 47 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#43:"PlamenVarna"]През деня - зверски топло и по някои плажове тарапана. Навалица, която решава задачката да пукяса от топлинен удар или да се удави.[/quote]

    Аз затова ходя на плаж рано сутрин. Малко крос, малко плуване и така - няколко пъти. Напече ли яко - на сянка с бирата и с хубава компания. А влизането нощем на пияна глава - забрави! Макар, че съм го правил, като тийнейджър.

    /не се чете/
  48. 48 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 587 Неутрално

    Жалко за мъжете, които са се жертвали, за да спасят децата. В подобни случаи се действа повече инстинктивно и е страшно изтощително да извадиш някой. В морето и влплуването като цяло задача номер едно е да преодолееш естествения страх и да се отпуснеш. Паниката е враг и причина за повечето случаи с фатален край. Сулгана е мазна и трудно забележима,но много мощна вълна. А морето прибира хора според поверието на Илинден, но по стар стил - тогава се обръща водата и на повърхността излиза студената, което съчетано с горещото време е сериозен проблем.

  49. 49 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 965 Разстроено

    Неохраняемите плажове са опасни.

  50. 50 Профил на др. Иванов
    др. Иванов
    Рейтинг: 648 Неутрално

    [quote#39:"Тони Шнайдера"]95%-та от удавянията се дължат на паника. [/quote]

    Удавянията се дължат на срам! Това го пише във всеки учебник по водно спасяване и практиката го е потвърдила!

    Почнете ли да се давите викате със всичка сила! Хората се срамуват в моментите, когато все още могат, а после и да викат потъват бързо и няма време за спасителите.
    Запомнете: Хората се давят от срам!
    При най-малка опастност викайте, все някой ще ви чуе и ще ви помогне. Не е срамно да викаш, срамно е да се удавиш! Ако имате все още мисъл не вадете и двете ръце, защото тялото потъва, но махайте поне с една, за да се разбере кой вика. Винаги се опитвайте да отскачате от дъното, поемате си въздух и се цепите със всички сили, като съвестни удавници! Потъвате, пак се отблъсквате от дъното и пак викате, но 5-6 оттласквания ще дойдат спасителите!

    Комунист - реформатор, реформатор - милиционер, милиционер - агент, в един и същи строй!
  51. 51 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#50:"др. Иванов"]Хората се срамуват в моментите, когато все още могат, а после и да викат потъват бързо и няма време за спасителите.
    Запомнете: Хората се давят от срам![/quote]

    Наистина е така братчед.+++++++++++++++++++++++++
    Едно приятелче от Созопол ми вика:"Не помагам на никой, докато не викне "помощ", дори и да го виждам, че се дави." Преди време е извадил един, който за благодарност го пребил, че го бил "изложил" пред мацките в компанията.

    /не се чете/
  52. 52 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    КАк се мятат тия хора да спасяват без едно шише с въздух дори, пояс нещо, нещо надуваемо...

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  53. 53 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1341 Весело

    [quote#52:"Десен"]без едно шише с въздух дори, пояс нещо, нещо надуваемо...[/quote]

    Какво надуваемо имаш предвид братчед, кукла ли?

    /не се чете/
  54. 54 Профил на theonewhoknows
    theonewhoknows
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#18] от "др. Иванов":

    Докторе, не сте влизали в море скоро ми се струва?

  55. 55 Профил на tari_1984
    tari_1984
    Рейтинг: 160 Неутрално

    Поклон пред тези герой!!!Относно за мъртвото вълнение,чудех се как па така може да те дърпа навътре,не вярвах!Отивам на море на Сл Бряг и единия ден на вечерта имаше адска буря а на сутринта слънце,все едно нищо не е станало.Влизам във водата и нещо ми направи много силно впечатление,че беше адски студена а предишния ден си беше "чай!И един спасител ми вика да внимавам защото имало мъртво вълнение и заради него дошли по студени маси вода!Аз немога да плувам и най много влизам до гурдите 175см съм висок.Влизам аз до гърдите и веднага го усетих,някак си не ти дава да излезеш.Колкото по тръгвах напред се връщах по назад.Водата ми стигна до устните и изведнъж започнах леко да подсачам и започнах да се измъквам!Незнам защо обаче изобщо не ми мина през акъла да викам спасители.Не ме е било срам.Но попаднеш ли на мъртво течение веднага се усеща!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  56. 56 Профил на kortess
    kortess
    Рейтинг: 384 Любопитно

    Тези деца не са били без родителите си там. Може би тези "герои" са се втурнали да спасяват собствените си деца?!

  57. 57 Профил на saseff
    saseff
    Рейтинг: 594 Разстроено

    Бог да ги прости.
    Герой.

    saseff
  58. 58 Профил на Carmina BULGARANA
    Carmina BULGARANA
    Рейтинг: 594 Неутрално

    ИМА МЪЖЕ - ВЕЧНА ИМ ПАМЯТ! ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТРАДИЦИИТЕ. СВЕТИИТЕ НЕ СА СЛУЧАЙНО НОМИНИРАНИ. АМЕН!

    ЛОЯЛНОСТТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА!
  59. 59 Профил на Carmina BULGARANA
    Carmina BULGARANA
    Рейтинг: 594 Неутрално

    © 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
    С В Е Т А М А Р И Н А
    разказ
    от
    Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


    ВИНАГИ когато мисля или говоря за Господ-Бог; а това с годините се случва все по-често; все повече изпитвам особен, едва ли не божествен срам. Ами тъй – засрамвам си се. До неотдавна, да боравиш с категории за Божествено Начало, да ходиш по Великден на Църква, да се причестяваш и комкаш, да вплиташ в реч старославянски, бе вседържавно възпретено. Подозрително бе. Да не вземе, да излезеш някой верски злонамереник. При който кварталният, като нищо би довтасал. Че да те изпита – òчи в òчи - доколко си полуграмотен атеист. И, да те посъветва – прекалено компетентно – щото книгите, (От пода до тавана - предимно руски!), да опаковаш в кашони и – хайде в мазето. В наше време, следвайки пореден политически „преход“, (Преоблякъл се Илия – па погледнал – пак в тия!), ходене на църква, причестяване и комкане – за щяло-нещяло, се превърна в изискан тон и, (Представете си Ба!), в най-съвременен стил на живот. Странен народ, си думам. Где' не само не знае от где да започне, но не знае и – как да запре. Гледам и дивя се. Бивши височайши партайгенозета-богомразци, по църковни празници се втурват - па „изповядват“ грехове. Пред изповедници измишльотски, като самите тях. Вършеейки оскубана от народу пàрса, тези Братя и Сестри дотолкова затъват верски, че чак саби подрънкват. На народът нашенски, това слабо пречи да си остане вдън суеверен. Не вярвам, неотдавнашните политически Величия, да са я карали съвсем без Всевишен. Просто няма как. Както не вярвам, това да е все същият Наш Многострадален Господ-Бог. Непреставащ да крее – не само във всинца нас, но и над Майката-Природа с нейните все по-неразрешими проблеми. Така доверчиво предоставени от същият този Господ-Бог, в ръцете на безброй високопоставени некадърници. Дали не желае да установи – какво би могло да се случи, докато реши отново да започне отначало?
    ТЕЗИ ЧУДНИ ЛЕТНИ ДНИ СТАНА ИЗВЕСТНО, че се очаква отговорна държавна комисия да посети, недалечното на Белоград мое родно селце със старинно име Хороздели. Комисия, в която десетина доказано умни и набедено компетентни учени глави, майсторски да постановят Пълното Глобално Национално Сметище по нас. От как нацията – в лицето на братята роми - запълзя из Европа, такова сметище се оказа първа необходимост. В условия на Световна Криза, сметта става все повече и повече. И представете си - няма кой да я разграби. Сметопочистващите фирми, (Я ги има – я ги няма!), вземат парите по договор и закон. Истинската работа обаче, вършат братята роми. Но сега, те са из Европа. Където просията от векове е забранена. Докато на кражбата се гледа като на поносимо социално зло. Не е безобразие, че насила ни ги връщат. Редно е, всеки гражданин на моята малка мила държавица Балкания, като придобие кусур-европейски опит, незабавно да си се завърне. Та да го приложи, и у Дòма. Само тъй би могло да се върши научно-техническа революция. Не както едно време, следвайки тлъсти партийни папели. Към тази комисия, бях решил да се присъединя – и аз. Независимо, че никой не ме покани. В тези деликатни обществени работни групи онова, което остава шито-покрито, задължително се превръща в смъртоносен грях. Не мислите ли, че Човечеството е натрупало пирамиди подобни грехове? Ах, ах, ах – именно това представят пирамидите в Гиза – Натрупаните Световни Грехове. Аналогово представени, ако искаме да бъдем екзактни. Колко малък е бил светът по онова далечно време. Колко слабо омърсен. Колко малко – в брой – пирамиди. Не наваксваме ли липсата на грехове през Времето на Времената, изграждайки наши съвременни виртуални пирамиди? И, ако да е така, не залагаме ли на карта много повече, отколкото всеки шибан политик си въобразява – че знае и може? Преди да започне да се оправдава с ийхалето.
    ТРЪГНАХ ПРИЗОРИ. Пристигнах в Хороздели с огромно закъснение. Някога до тук се стигаше, с рейсовото корабче „Днес и Утре“. Което така и не успя да потъне, а прекалено дълго стоя и ръждясва на котвена стоянка всред езерото пред Белоград. Щом демокрация ни пипна за гушата, корабчето бе бракувано в полза на фирма ЕООД Мангу МАНГУСЕЕВ, (Собственикът, жената му - пак беременная, пет момчурляци спрени от училище!), със собственик почтеният инженер Мангу Мангусеев. Присъствах на пълното нарязване, (Цикъл го наричат – правят се поети!), на все още годното за мореплаване корабче. Нарязването бе представяно по местните кабеларки не само, като крещящ протест срещу греховния тоталитаризъм, но и, като изключително постижение на националният технологически прогрес подпомогнат чрез вносно Ноу-Хау. По екраните рязането вървеше лесно и ефикасно. Едва ли не – направа на шиш-кебап. Който междувпрочем се въртеше недалеч. Там, където цедяха флигорни два скромни брасоркестри. Щом се разчуеше някое маане, едрият бизнесмен инженер Мангу Мангусеев вдигаше ръка. Рукваше ръченица. Напълниха корабчето с вода . Потопиха го – на дъно да легне. (Корабен регистър наблюдаваше далаверата – за сертификат!) Ревнаха агрегати. Засвистяха оксижени. Припламнаха електрожени. От корабната утроба, като из гнойна рана, бликна черен отпадъчен нефт. Този нефт изпоцапа не само сутещите се майстори, не само изключително любопитните журналисти, не само камерите и микрофоните, не само джипът на корабособственика, но и скалистият бряг, езерото и морето. Течението го подхвана и понесе. Надолу – край брега. През канала – всред морето. Налетяха гларуси и чайки. Едва кацнали върху успокоеното от маслото море, и погиваха. Всеки опит за полет означаваше неизбежна смърт. И мъртвите птици отплуваха заедно с петното, и погиваха.
    ПОМНЯ, ТОГАВА ПОИСКАХ ЛОДКА, да спася що мога. Оказа се – нямам право дори да докосна гребло на лодка. Камоли сам да управлявам къкъв да е плавателен съд. (Свободен боцман не се видеше!) Освен това, не съм бил специално сертифициран, за спасител на екзотични плаващи птици. Какво от това, че имам чуждестранен диплом на природозащитник по Брижит Бардо? Това са птици – къде отиваш? - да не са мечки! Освен това, трябвало да бъда член на надлежно регистрирана неправителствена природозащитна организация. Тази организация да е доказала гражданско присъствие и дейност. Да са изминали поне шест месеца от нейната регистрация. Да работи по европейска програма. (Не всеки може – току-така - да си разработва програми. Върши се от подготвен специалист. Срещу заплащане. След одобрение от компетентен научен съвет, предстои представяне пред секретариата на Министъра. Срещу заплащане. Ако той кимне лекичко вляво с глава – да! - може, право в Брюксел. Без заплащане. Ако министърът кимне лекичко вдясно с глава – не! - повторно кандидатствай.) Сложничко е, но лесно на този свят няма. Най-перспективно е, човек чрез местното кметство да участва. Ще се назначи кметски екип. Ще се предостави общинско помещение. Ще се освети помещението с поп и попадия. Ще се покръсти бъдещият екип - от Безверие право във Вяра Способна Да Разплаща. (През това време гларусите и чайките – Гра! Гра! Гра! - Адиос Ммучачос!) Едва тогава би могло да се започне спасяване от всякакъв характер. Ако е останало нещо за спасяване. За рибите – друга програма. (През това време рибите – Бълбук! Бълбук! Бълбук! - Адиос Мучачос!) За делфините – четвърта програма. (През това време делфините – Пук! Пук! Пука-Пук! - Адиос Мучачос!) За тюлените – пета програма, макар от тях да е останало единствено името на глухо село от кирпич, изкупено от вносен експатриант. Свих рамене. Престанах да жаля гларуси, чайки и делфини. Започнах да жаля трудното за нарязване корпусно тяло. На този кораб бях изкарал ученически стаж. На него бях си изкарвал хляба дълги години, че да имам възможност да се явя за капитан далечно плаване. Очите ми се навлажниха. Сърцето ми се сви. Пресният корабособственик бе яхнал джипа, но от път се върна. Скокна на земята ухилен до уши. Подкарахме приятелски разговор. Защо е толкоз труден живота на един корабособственик. Така и не разбрах защо, но явно не бе нито лека, нито чиста работа.
    Докато инженер Мангу Мангусеев се тюхкаше и оплакваше, че не се е сетил да потопи корабчето, че да пипне хубавата застраховка, яви се съвсем ясен специалист. Инженер Мангу Мангусеев потръпна, позасмя се, па извади портфейл. Специалистът състави подробен протокол. Не на това място трябва да се реже кораб – наблизо има мидени ферми. Тресна жестока глоба. Собственикът сви рамене, и плати една десета. После се разсмя – останалото по банков път. Сега вече всичко е наред, каза този много мой нов познат. Тъй върви светът. Ако не дадеш – няма да получиш. Всички се качиха по колите, па отпрашиха към Двореца в Белоград, където щели да ме изчакат за почерпка. Повлякох се пеша натам. Край пътя открих късове от спешно съставените констативен протокол и акт. Не им отидох на банкета. Не им е чиста не само работата, но и манджата. Преди да седне в своя джип, Мангу Мангусеев бе повъртял ръка около главата си, па бе ми теглил една нашенска. Ясно, рекох си, що не си гледам здравето?
    ЗА ДНИ КОРАБЧЕТО БЕ НАПРАВЕНО НА ДРОБ-СЪРМА. До водолинията. По-надолу не било икономически оправдано да се реже. Туловището му остана там, на плиткия бряг, като огромна хубаво изкормена желязна птица. Там стои и понастоящем. Вече повече от двадесет години, из утробата му се лее вонящо машинно масло. За да напомня на хора, тюлени, делфини, гларуси и чайки, че и на водорасли - за наличие на вносно Ноу-Хау, Към самотният пристан избягват да пристават ни лодка, нито кораб. Зиме вълни го бият напровал, а на брега вълците вият ли вият.
    ДО ХОЗОРДЕЛИ се добрах на автостоп. Рейсове от тук отдавна не минават. В последно време рядко някой спира на моят автостоп. Недоверие и неприязън мори този наш хубав народ. Нещо се случи със всички нас – за прекалено кратко време. Не само с Природната и Околна Среда. Що тъй Ба!?!
    В ОБЩИНСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛИЧКА НА ХОРОЗДЕЛИ, никой не се изненада от моята неочаквана поява. Регионалните велможи отдавна са навикнали с моите отчайващи набези, на самотен защитник на Природа, на Животни, и Хорa. Разграбвани, унищожавани и унижавани, от ненаситният хъс на шайки бандюги, към модерни самолични блага.
    ЩОМ МЕ ВИДЯХА, членовете на височайшата комисия свиха рамене, па прихнаха в гузен смях. (Всички!) Разсмяха се от ехидно – по ехидно. (Не всички!) Бяха там – по Закон. (Чети „Държавен Вестник“!) Все едни и същи – по Закон. (Чети „Държавен Вестник“!) Не ме бе канил никой. Освен моят вестник („DESPITE/ВЪПРЕКИ“), пред тях се мъдреше лъскава Библия в червено. (Не – не съм я чел!) Между щастливо заседаващите открих, кой мислите, засменият актосъставител, спрял нарязването на корабчето „Днес и Утре“, че да може езерото и морето да бъдат тровени възможно най-продължителен период от време. Махна ми с ръка. Дръпна стол край себе си. Покани ме. (От какво ли бяхме толкова близки!?!) Седнах скапан от път, между тези висши екологически велможи. Срещнах погледа на Кмета. Явно му се плачеше. Срещу двадесетина временни работни места, за потъналото в цигания и упадък някога китно селце, Кметът бе длъжен да затрие почти цялата селска мера. Сметището щяло да обгрижва Прилежащите Екосистеми и Природата, (Кой като назека – Ба!), която вече сама не можела да се грижи за себе си. (Ха сега - Ба!) Бутнаха ми в ръце огромна чаша синджирлия кафе. По тези места кафето се приготвя от зачумберени жени, бабясали прекалено рано. Докато въртят кафето на мангал, бабите тихичко му баят. Какво баят – те си знаят, (Чува се: „Синджир-Минджир-Ашколсун!), но такова баяно кафе е особено вкусно и греховно здравословно. Не изкарва от равновесие, но възвръща Младост - временно, и съвсем за кратко.
    ДОКАТО СРЪБВАХ СИНДЖИРЛИЯ КАФЕ, слушах с небивал интерес словоизлиянията на държавните експерти. От чиито уста се лееше мед и масло. За недалечното съвсем светло екологическо бъдеще на Хороздели, всред океан от национална и глобална смрад. (Стар номер, стане ли дума за личен столичен интерес!) Припомних си, как същите тези баби, някога – не така назад във Времето на Времената, бяха силни-вилни, стройни-соколокоси, безумно красиви пламтящи млади жени. Как под техните ръчнотъкани чукмани Природата, виреше несравними форми, подготвяйки приплак на дете. От тези светли от младост някога жени, днес бе останало единствено живо почернен жизнен мрак. Някога стройните техни вирнати задници днес бяха едри, уморени и увиснали месища. Люшкащи насам-натам огромни обезформени цици, не пропуснали да опознаят суетата на Белоград. Лицата им бяха бледи и повяхнали, под кросно от бръчки. Ала под чертата на чумбера, очите им святкаха ли, святкаха. Сега остреха ухо за да разберат, доколко хубаво ще да им бъде, така твърдеше калесаният чрез „конкурс“ (О Боже!) бъдещ собственик, щом сметище се развърти край морето. Някъде вече бях виждал този човек. Подпитах тихо моят актосъставител – дали а!?! И той потвърди - да бе – да! Онзи акт тогава го унищожихме, прошепна па го чуха всички, законът дава такава възможност щом нарушителят реши да спонсорира – нещо си там.
    (Останах с отворена уста. Притворих болезнено очи. Пред взора ми се разкриха бездънни недостъпни небеса, дълбоки бистри езерни води, наразсъблечени селянки всред диви трънки над песъчлив ронещ се бряг. Древни дракари прииждаха от хоризонта. Безбрежно море пълнеше аламани с прясна риба. Среднощни рибарски хора около огън на високата скала. О, Боже Господи Универсалний, рекох си, нима така няма да бъде никога вече?)
    - Няма да я бъде! - удари с юмрук по масата кметът, мой съученик, адаш и приятел, па ме разбуди. - Само тая няма да я бъде!
    После, внезапно омекна. Членовете на комисията, заедно с гостите и бъдещият собственик на сметище от национално стратегическо значение с лицензиран внос – никога износ; заплашително заклатиха глави, и набързо допиха своят кафедакис. Юрнаха се шумно по стълбите навън. Метнаха се на колите. И отпрашиха, да доразгледат обекта преди да турят последен подпис и печат. На магистралата камионите ,с прилежно пакетирана смет, от два месеца се виеха в колона.
    ОСТАНАХМЕ С КМЕТА НАСАМЕ. Гледаше ме тъжно. Измъкна шише ракия. Отпи, па ми тикна гърловината в ръце. Пийнах до насита. Жените нахлуха, започнаха да разтребват. Разтвориха прозорци, и през тях изригна облак тютюнев дим. Внезапно разбързал се, Кметът ме повлече към един американски джип от времето на Втората Световна Война. Метнахме се на твърдите седалки. Втурнахме се да настигнем разбързалите се държавни експерти, и бъдещият собственик на Първото Глобално Сметище от Национално Значение (Мангу Мангусеев!).
    БЕ СЛЪНЧЕВ СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮЛИ. На този ден испокон веков, тук става голям междуселски сбор. В чест на Света Марина Белоградска И Задморска. Местна светица с неизяснено докрай житие, но с доказани качества на Майка, Закрилница, Лечителка и Покровителка на Лихус Около малкото Аязмо, от което бликаше ли бликаше ледена вода, глухо ръмжеше опърпан народ. В малката сграда с циментов басейн, Поп Юдо благославяше всеки кой се подложи. Пред него зееше металическа кутия за дарения. В краката му се мъдреше резервна. Никой, от тези порутени от труд и недоимък хорица, узаптени от Държавата чрез мижави пенсии и социални помощи, отучени да се провикват по мъжки (Не е здравословно!) не подозираше, че в лъскавите алуминиеви чанти на тези нервно-пъргави непознати гости лежи надлежно пришита в папки; представена чрез графики и чертежи, постановена чрез подпис и печат; бъдещата съдба на Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска. Недалеч от крайморско селце с древно име Хороздели. В пустото от облаци небе, под прежурящото слънце, въртеше барабан ръждиво Виенско колело. По него се полюшваха всред цветове и гирлянди, дузина празни ламаринени кабинки. В тях дремеха смели бабички, угрижено стиснали кресливи внучета в скут. Никой не ни погледна. Всеки от чакащите за светена вода и опрощение, бе забил безрадостен поглед ò земи. Механично тътрейки крака в неписан отработен ред. Всеки същисан от единствена уплаха. Да не бъде случайно изпреварен. Кметът кимна насам-натам. Чакащите свиха безучастно рамене, както преди минути това сториха членовете на комисията, при появата ми в заседателната зала. Мърморейки, тълпата продължи да тътри общо тяло, покрай Поп Юдо и навън.
    ВНЕЗАПНО ПРИТЪМНЯ. Яви се бяло облаче от изток. Облачето прерасна в гръмоносен облак. Облакът гепца слънцето, па го закри. Рукна дъжд изведро. Запря за малко. Отново рукна. Подир минути небето се изчисти. Блесна слънце тръгнало да се надсмее. Тук, около това Свето Аязмо, всяка година на един и същ Божи Ден, Света Марина Белоградска И Задморска доказва на хората не само че лекува, но и, че наказва. Тя дарява Здраве, Берекет, Успех, Надежда, Вяра и Имот комуто пожелае, а на петимните Мъжки Плод. Вземайки в замяна ежегодна жертва. Винаги човешка. Слънцето прежури за последно. Отново рукна дъжд.
    - Да тръгваме, - побутнах Кмета, а той предупредително се ухили, - да се махаме . . .
    - Заради Легендата?
    - Заради Обичаят . . .
    Бе вечен кмет, чиновник на всяка една власт, а това означава – задължително неверующ.
    Скокнахме в колите. Отпрашихме назад. Глухи за шеговитите протести на някогашният корабособственик – настоящ собственик на сметище от европейски мащаб, настояващ да постреляме по палатъчните стрелбища. Председателят на Комисията, професор по устойчива глобализация на отпадни политически структури, се присъедини към неговите протести. Не успял да се запознае, както следва, с местонахождението на бъдещата площадка. Сякаш всичко не бе предварително решено на най-високо равнища. За правителство, конвертиращо всяка регионална икономика в тлъсти апетитни хапки за подарък, някаква местна светица, едва ли означава много. То има къде по-сериозни задачи. Да преразпредели научно дефинираните хапки. Основно, в свой собствен интерес, чрез подставени приближени. С други думи: ако ти отърва Народе – живей; ако не ти отърва – умирай. Иначе – марш в Европа!
    ПРЕДСТОЕШЕ ОБЯД И ВЕЧЕРЯ в необичайно модерен, чист, хубав и скъп за тези места спретнат ресторант. Щяхме да пийнем-хапнем до насита, за сметка на веселящите се около ръждивото виенско колело хорозделийци. Тихо, мирно, кротко, на чаша местно Каберне. Да обменим информация и творчески помисли. Да се покахърим по Природата. Преди да я опнем – за последно - на тезгяха.
    ВРЪЩАХМЕ СЕ ЛЕНИВО, БАВНО, ТЪРЖЕСТВЕНО ТЪРЖЕСТВЕНО, както подобава на експерти от ранг. Слънцето надзърташе неясно зад облак. На пресекулки, дъжд продължаваше да бръска. Зад нас остана Аязмото на Света Марина Белоградска и Задморска. Сборът от мълчаливи, омагьосани от немотия, присъстващи а невеселящи се, дори нетъргуващи хора. От скоро наричани Електорат. Тази оправдателна бележка на Държавата. Сгафи ли се нещо в политиката, а това се случва ката ден, политиците с електората ръце си измиват. Повече от ясно - за проблемите на Държавата, невежеството е виновно. Но чие именно невежество? Добросъвестното или недостатъчно добросъвестното?
    НАЧЕЛО НА КОЛОНАТА АВТОМОБИЛИ се вдигаше-спускаше по неравният терен, огромният брониран „Хамър“ на собственика на клъцнат до водолинията кораб, и на безброй набедено модерни сметища из цялата страна. По завоите се видеше, как уверено безгрижно управлява мощната кола, провесил през отворен прозорец ръка с мобифон. Дъждът бе спрял. Облаците се тълпяха. Всред тях прозирно просветна образ на Плачеща Жена. Тресна гръм. Уцели хамъра.
    Дрън – н – н . . .
    Замириса на особено.
    - Слаб стрелец, - разсмя се Кмета, па се ухили. - Я се прекръсти!
    Натисна педал, хайде съвсем през къра, право при спрялият всред пушилка джип. Шофьорът лежеше изнемощял на седалката. От устата му бавно руйваше кръв. Бръкнахме в купето. Измъкнахме го на земята. Почнахме да ринем върху му пръст. Засипахме го. Зачакахме – като се тюхкахме. (Ето още една провалена - по непреодолими причини - план-програма!) В ръцете му чернееше овъгленият от гръм микрофон. Мина не мина минута, купчината пръст се поразмърда. Корабособственикът приседна и опули очи.
    - Мамка му! Отиде ми костюма!
    Дъждът бе престанал. Слънцето се бе открило. Поразгледах облаците. Всред тях не преставаше да ми се привижда Хлипаща Жена. Ухаеше на Истинско. Над Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска, където наивно молеше милост вместо безплатно здравеопазване опашка от старо и младо, се бе извисила великолепна небесна дъга. Не звучеше ли музика? Само аз ли я чувах? Не, не бе чалга, каквато не преставаше да се лее от пустите сергии. Бе божественият химн на нещо невидимо – пък предстоящо. И, аз знаех. Природата успява - и дава знак всекиму. Необходимо бе, да го усетиш. Но, на това едва ли е способен всеки.
    СТИГНАХМЕ РЕСТОРАНТА. Нахлухме възбудени от случилото се. Възхвалявайки крепкото здраве на потърпевшия. Настанихме се – като за вечно. Към нас се спусна ресторантьора.
    - Да пикае на бял камък, - ревна, сякаш и върху него бе паднал гръм. - Може и върху фаянс. В тоалетната фаянсът е италиански – грешка няма. Да се изпикае, както трябва! Има къде – не е да няма.
    Ресторантьорът предчувстваше добрият масраф, който щяхме да сторим. Но, бъдещият собственик на Първото Глобално Демократическо Сметище у нас, не преставаше изумен да върти очи насам-натам. Все още неубедил се, че все още е на този калпав свят. Тюхкаше се за колата. Ядосваше се за костюма. Побутваше овъгленият мобифон – помирисваше го от време-навреме. Жално мучеше. И, разбира се, ругаеше по Майка.
    РЕШИХ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМАМ РАБОТА ТАМ, където всичко е централно предрешено. Хапнах на две – на три. Пийнах, кола-две, па си тръгнах. На шосето щях да хвана попътна кола.
    Кметът ме настигна.
    - Неговата мама тарикатска! - кресна върху ми. - Работата братко, е такава. Дадох обявление в една борса – пари предплатих. Мамка му! Имам тор, истински оборски тор. В несметни количества, завещан ми от Дезесето. Знаеш, на изкуствено я караха. В резултат, този папуняк се яви – уж тор ще купува. И, виж какво се сполучи.
    - И – какво се сполучи? - бях наивен колкото си искам.
    - Не се прави на ударен! - продължи да надвиква фучащите по шосето коли. - Точно това куче прие моята заявка . . .
    Разядосах се и аз.
    - Мамка му не на него - на теб! - И завинаги, му обърнах гръб.
    Реших, да не стъпвам повече в родното си село, докато е този 'лабав кмет. Някога на село, кметът отговаряше за всичко – наравно с природните сили. Какво търси един кмет по търговски борси? Помнех този кмет от дете. Помнех го, като кадрови военен. Реших, че моята съдба на мърморан-несретник е къде-къде по-сносна. Да откривам кусури на набедени експерти. Да ги огласявам. Подир това, да се укривам с месеци.
    КРАЙ ШОСЕТО ОСТАНАХ САМ. Случайно превозно средство щеше да ме отнесе до Белоград. Ала нещо в мен тлееше, и аз не знаех какво е. Реших, че е същата онази Светла Мъка, где ме яде от години. Светлата човешка мъка, по пропуснатото Време на Времената. В личен, местен, държавен, европейски и глобален план. Взирах се в облачното небе, но там женски силует повече не се яви. Постоях на разграбената и рухнала автобусна спирка, на която рейс спира, ако шофьорът реши или пътник поиска. Постоях-постоях, постоях, па станах още по-неспокоен. Не ме ли наблюдаваше някой скритом? Дали не е някоя предплатена мутра? Огледах се. Недалеч стоеше, пристъпвайки от крак на крак, малко, хитро, босоного, чернокосо а синеоко, чистичко селско девойче. Измерих го от глава до пети. Девойчето отвърна с такъв проницателен поглед, че потръпнах. Представи се – Марина. Завръщаща се от събор – отиваща на водосвет. Обувките му висяка окачени на връв през рамо, а под босите нозе на момето, земята светлееше в плам, и сякаш вреше и кипеше. Особен аромат на благовонно се носеше наокол', и уверявам ви, това бе по-скоро благовонно – отколкото някаква козметика. Не можех да откъсна поглед от неговите стройни боси нозе, от светлината струеща под тях, а девойчето схвана и се позасмя.
    - Винаги е така, - каза – и тук, и на Небесата.
    А, аз веднага не разбрах.
    - И тук – и на Небесата – Все тая! - тросна се девойчето, па се умълча.
    ЗАКРАЧИХМЕ ЗАЕДНО по асфалта към Белоград, и асфалтът вдигаше пара от попреминалият дъжд, и Белоград се белееше в ниското, и зад него се мержелееше Морето. Из околните стърнища гларуси и чайки се надвикваха, затънали всред найлон и всред смет. Примирени, че вече е излишно да полетят към Морето. Коли ни задминаваха, вдигайки безпощадни пръски кал. Но кал полепваше единствено - върху ми. Докато Девойчето, с неговите изцяло бели ефирни одежди оставаше чисто и върховно. Вглеждах се отново, и отново, и отново, в неговите безгрижно шляпащи през калта нозе. Не преставах да се възхищавам, как под тях избуява и просветва на талази Онзи Магически Всевечен Хладен Пламък, от който започва всъщност всичко. Ето нещо, което не мога, рекох си. И започнах да изброявам, пред Девойчето, своите си дванадесет професионални предимства пред всички останали предплатени новинари. Девойчето закачливо свиваше рамене, но избягваше да говори. В крайна сметка - на първо място остана - устойчивостта на глад. Но, това е така характерно за все повече нашенци, че не се осмелих да го повторя. Продължих да хвърлям поглед по нозете на странното Девойче, нарекло себе си Марина. Установих, че Момичето плува ли плува, над пътната мръсота, над човешката кал, а навярно и над хаосът в света. Боже Господи Всемогъщ, Вездесъщ, Универсален и Всевластен, рекох си, потрепвайки от непонятна гордост, нима на този свят все още се случват чудеса? Обзе ме панически страх. Не бих могъл да вляза пешком в Белоград, с подобно странно девойче. Веднага ще си се разчуе. Как, Гогомил Славигогов Гогомилов; где толко лесно се набутва насрещу ръжен; пълзи ли пълзи, а край него плува ли плува понесена от неведом огън всред неземна светлина, нечувано красиво девойче с лице на самата Света Богородица Всевечна, нарекло себе си Марина. Слава богу, настигна ни случайна (Дали!?!) кола. Изскърцаха спирачки. Врата се отвори. Гръмна музика. (Влизай моме, че бързам!) Момичето светна с очи. Премигна с тежки мигли. Скокна пъргаво в колата. Махна с ръка на раздяла. И отлетя. Около колата незабавно лумна, и започна да прелива, Онази Великолепна Ярка Лятна Дъга, която се бе извисила над Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска. Точно подир падналият изневиделица летен гръм. Колата отнесла непознатото девойче, не бе джипа на собственика на кораби, сметища, бензиностанции и автогари. Бе кола на друг овреме преуспял. Но, какво значение – казах си, те всички са еднакви.
    ЗАКРАЧИХ ВЯЛО КЪМ ГРАДА. Мислех си. Спукана е работата на Майката Природа. Спукано е бъдещето на всинца нас. На цялото човечество, че и на Етернала. Щом някакъв безграмотен хитрец се е снабдил с покрив на колела достатъчно як, за да го опази от летен гръмопад. Хрумна ми, че ето на, Природата не престава да изпробва. Веднъж отвън. Подир това отвътре. Диво се разсмях. Долу, по серпантините към Белоград и Морето, колата с Девойчето бе отбила и запряла всред гора, на криволичещ черен път.
    - Мамка му! - ревнах по вятъра. Бръкнах в чантата.
    Извадих чертежа със Жалкото Мръсно Жълто Петно на Поредното Глобално Сметище резултат от Лицемерен Технически Прогрес. Развях го вместо знаме. А вятърът се развихри. Изтръгна хартиеният лист. Па го отнесе право в Морето. Знаех. Тази лицемерна хартия, това попикано знаме на новото време, като нищо ще цопне всред поредно нефтено петно оставено от някой кораб. За да погине наместо птица.
    - Мамка им!
    За пръв път осъзнах истински, че независимо от нашите всевъзможни човешки щуротитии, Майката Природа не престава да стои нащрек.
    - Да, да, да, - повтарях си като през сън, докато достигна покрайнините на Белоград, - и отвътре – и отвън.
    THE END 17.12.2009/07.05.2010

    . .


    ЛОЯЛНОСТТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА!
  60. 60 Профил на Янислав Сакъров
    Янислав Сакъров
    Рейтинг: 5 Неутрално

    До коментар [#50] от "др. Иванов":

    Идеята за срама заслужава внимание, но я си помислете за тия които ги е срам да стоят на плитко, до кръста и затова влизат на дълбоко. Според мен паниката е 99% причина. Ако сте се научили да плувате - (няколко часа и няколко километра без дъно) никакви вълни и никакви течения не са опасност. Плува се перпендикуляно на течението докато се излезе от него, после може да се мисли за брега. Разбира се наистина големи вълни и скали могат да убият всекиго. И за да реабилитирам малко срама, може да се плува добре и дори стилно и на 50 см дълбочина и не е срамно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK