И общинският съвет във Варна отхвърли предложения референдум за Морската градина

Крайбрежната зона на варненската Морска градина

© Дневник

Крайбрежната зона на варненската Морска градина



Общинският съвет във Варна окончателно отхвърли идеята за провеждане на референдум с въпроси за това какъв да бъде обхватът на Приморския парк и как да се развива крайбрежната му алея. Това стана с 37 гласа "за" , само 1 "против" и 2 "въздържал се". Кметът Иван Портних също е подкрепил отрицателното становище, изразено от всички постоянни комисии на съвета, се разбра по време на днешното заседание.


Референдумът беше предложен от Инициативен комитет,


в който влизат няколко граждански структури - "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА", "Обществен център за околна среда и развитие" (ОЦОСУР), "Обединено гражданско сдружение", "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП) и гражданските сдружения "Зелена Варна" и "Варна диша".




Въпросите, които те предложиха,


бяха два: "Да достига ли паркът "Морска градина" до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг?" и "Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?"


С решение по административно дело, образувано през 2013 г. по жалба на Инициативния комитет за провеждане на референдума за Морската градина и крайбрежната ѝ алея, Върховният административен съд задължи председателя на Общинския съвет да подложи подписката на обсъждане както в ресорните комисии, така и от пълния състав на съвета.


Днешното извънредно заседание,


свикано специално за обсъждане на идеята за провеждане на референдума, премина без нито едно изказване от страна на съветниците. Думата взеха единствено представители на Инициативния комитет за организирането му както и присъствалите представители на туристическия бизнес.


Мотивите за отхвърляне на искането


за провеждане на референдума не бяха прочетени въпреки искането на присъствалите граждани. Според председателя на Общинския съвет Тодор Балабанов текстът с мотивацията е бил публикуван на сайта на администрацията му и всички желаещи са имали достатъчно време да се запознаят с него.


Основният аргумент


против референдума е недостатъчният брой валидни подписи, събрани от инициативния комитет. От Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) са били признати за действителни едва 14 854 от всички 33 хиляди подписа, или по-малко от една двадесета от гражданите с право на глас, които имат постоянен адрес във Варна и са навършили пълнолетие.


Този факт беше оспорен от председателя на Инициативния комитет Юлиян Чолаков, който заяви, че


протоколът на ГРАО е с невярно съдържание.


Според председателя на Варненската туристическа камара Жельо Душев референдумът е неуместен, а освен това и закъснял. Друг представител на бранша - Павлин Косев, който е председател на Варненска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите, каза, че на крайбрежната алея трябва да има яхтено пристанище, за да може да се развива пълноценен туризъм. Това изказване беше посрещнато с аплодисменти от присъстващите предствители на двете професионални организации.


Как се стигна до идеята за референдума


До идеята за допитване дали Морската градина във Варна трябва да стига до морския бряг се стигна, след като през 2009 г. тогавашният областен управител на Варненска област Христо Контров тихомълком продаде на "Холдинг Варна" без търг над


118 дка крайбрежен терен за около 50 евро за кв.м.


Сделката бе извършена по настояване на тогавашния шеф на агенцията за инвестиции Стоян Сталев, а мотивът му бе, че през 2007 г. холдингът, който е част от групата на "Химимпорт", е получил за проекта си "Алея първа" на стойност 73 млн. лв. сертификат за инвеститор първи клас.


Веднага след това се оказа, че за да могат да бъдат продадени, терените са деактувани от публична в частна държавна собственост, а вкарването на проекта "Алея първа" в процедурата по Закона за насърчаване на инвестициите бе направило възможно


елиминирането на евентуални конкуренти


при продажбата на земята.


Новината за продажбата на терените стана причина няколко неправителствени организации да поискат отмяна на сделката. Те атакуваха както смущаващо ниската цена на продажбата, така и законността на актовете за промяна в статута на терените. Те са били преактувани от изключителна държавна собственост в публична от тогавашния заместник областен управител в нарушение на Закона за държавната собственост, който изисква акт на правителството за това, твърдяха тогава от гражданските сдружения, оспорващи проекта.


Последваха заплахи


към двама от гражданските активисти – арх. Калина Павлова и Николай Цветков, за които те съобщиха публично.


През май 2010 г. се оказа, че през главата на тогавашния регионален министър Росен Плевнелиев Районната дирекция "Национален строителен контрол" (РДНСК) и главният архитект на Варна са издали пет разрешения за строителство в спорните терени. Стигна се дотам, че по този повод Плевнелиев дори публично поиска оставката на бившия варненски кмет Кирил Йорданов, когото само година по-късно ГЕРБ номинира за четвърти пореден мандат.


Проблемите с издадените разрешения бяха свързани с факта, че терените, продадени на "Холдинг Варна", попадаха в


зона с наложена строителна забрана


заради свлачищни и корозионни процеси, наложена със заповед още от служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. За да бъде вдигната забраната, бе необходимо първо да се извърши укрепване на терените. То обаче изисква специален проект, отделно разрешително за строеж и съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквито са изискванията на Закона за устройство на територията.


За да защити сделката и издадените разрешения, "Холдинг Варна" извърши укрепването на терените постфактум, а неофициалното обяснение за това бе, че компанията е имала нужда нужда от строителните разрешения като "гаранция" за евентуалните си инвестиции.


След продажбата терените, на които трябва да бъде реализиран проектът "Алея първа", бяха извадени от територията на Морската градина във Варна.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK